Решение № 27362 от 13.8.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6137/2025 г.

Производството е по чл.45б и чл.95а, ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Ю. А. Д., с [ЛНЧ], [държава], срещу Решение № РПЗТ-41 от 22.05.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), с което жалбоподателят е бил настанен в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателното приключване на производството за предоставяне на международна закрила. В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен. Не били връчени преписи от предупредителните протоколи, описани в решението и лицето не разбрало съдържанието им. Пълномощникът на жалбоподателя, адвокат Л., в съдебно заседание, твърди че, видно от материалите по делото, жалбоподателят не бил нарушил чл.92 от ЗУБ. Позовава се на съдебна практика на АССГ по идентични казуси. Ответникът - Председателят на ДАБ, чрез юрисконсулт Х., в съдебно заседание моли съда да остави жалбата без уважение. Софийска градска прокуратура не изпраща представител и не взема становище. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: По делото са приложени: молба за международна закрила от 19.08.2024г. (л.112); Решение № 1863 от 24.02.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), с което молбата е отхвърлена (л.43 и сл.); жалба срещу решението на ДАБ (л.37 и сл.); Решение по адм.д. № 590/2025 по описа на Административен съд (АС) – Хасково (л.16 и сл.); жалба от Ю. А. Д. срещу решението на АС-Хасково до Върховния административен съд (ВАС) от 29.04.2025г. с(л.10 и сл.). При служебна справка на интернет страницата на ВАС съдът установи, че по касационната жалба е образувано адм.д. № 5934/2025г. по описа на ВАС, насрочено за 29.09.2025г. С решение на ДАБ от 19.08.2024г. (л.94), лицето е било настанено в РПЦ – Харманли. При регистрацията си по ЗУБ лицето е било запознато с указания за правата и задълженията си в производството (л.102 и сл.), и с указания за задълженията на чужденците, настанено в центрове на ДАБ (л.97). По делото е приложена докладна записка (л.27-30) от Директор на Дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ до Председателя на ДАБ. Според нея, в ДАБ било получено писмо с вх.№ КП-04-3408/22.05.2025г. от Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) – МВР, за четири лица, сред които и жалбоподателят (№ 1 в документа). Според това писмо, лицата били установени на 21.05.2025г., около 04.00ч. в землището на [населено място], движещи се в посока [държава]. Лицата били задържани в граничната зона без надлежно разрешение. Съставени им били предупредителни протоколи, с които те били предупредени, че при второ нарушение на разпоредбата на чл.30, ал.1, т.6 и т.11 от ЗУБ, спрямо от тях ще бъдат предприети мерки за настаняване в помещения от затворен тип. Въпреки това, около 19, 00ч. на същия ден лицата отново навлезли в граничната зона. При тези факти и обстоятелства административният орган е постановил оспореното решение (л.24-26). В него е приел, че при откриване на процедурата по подадената от лицето молба за международна закрила, то е било уведомено за задълженията си в производството, едно от които било това да не навлиза в граничната зона на [държава] съобразно чл.30, ал.1, т.6 и т.11 от ЗУБ. Цялостното поведение на лицето и неколкократните му опити да напусне страната без разрешение и не през определените за целта места, давали основание да се счита, че има опасност чуждият гражданин да се укрие. С оглед това е наложил обжалваното настаняване При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Решението на ДАБ е връчено на жалбоподателя на 22.05.2025г., жалбата е подадена до съда на 04.06.2025г., тоест в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от активно легитимирано лице, имащо право и интерес от оспорване на административния акт. Поради това жалбата е процесуално допустима и съдът следва да я разгледа по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореното решението е постановено от компетентен административен орган – председателя на ДАБ, съгласно чл.45в, ал.1 от ЗУБ и в съответствие с изискванията на ал.3 на същата норма за съдържание, форма, ред и срок за обжалване. Безспорно с оглед цитираните по-горе решения и жалби е, че лицето е в процедура по ЗУБ на етап касационно производство. В решението са посочени две материалноправни основания – чл.45б, ал.1, т.2 от ЗУБ и чл.95а, вр. чл.30, ал.1, т.6 и т.11 от ЗУБ. Съгласно чл.45б, ал.1, т.2 от ЗУБ, когато не може да бъде ефективно приложена мярката по чл.45а (явяване на лицето на всеки две седмици по време на производството пред длъжностно лице от агенцията), чужденец, търсещ международна закрила, може да бъде настанен временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип „за установяване на фактите и обстоятелствата, на които се основава молбата за международна закрила, когато това не може да се извърши по друг начин и има опасност чужденецът да се укрие“. Нормата на чл.45б, ал.1, т.2 от ЗУБ препраща към чл.45а от ЗУБ. От тълкуването на текста на чл.45а от ЗУБ – „за своевременно разглеждане на молбата …“, „за осигуряване участието на чужденеца“, следва, че мярката е приложима по отношение на лице, което е все още в процедура преди произнасяне по молбата му. Съответно мярката по чл.45б, ал.1, т.2 от ЗУБ също следва да е приложима само по отношение на лица, по чиито молба за международна закрила ДАБ все още не се е произнесла. В случая чужденецът не е на такъв етап от процедурата по ЗУБ. От което следва, че по отношение на това основание административният орган е нарушил материалния закон. По отношение на второто основание на решението - съгласно чл.95а, вр. чл.30, ал.1, т.6 и т.11 от ЗУБ, при констатирано второ нарушение на чл.30, ал.1, т.11 от ЗУБ – напускане на лицето от определената му зона, чужденецът, търсещ закрила, се настанява в център или помещение от затворен тип до приключване на производството по този закон с влязло в сила решение. Съгласно ал.1 от същата норма, нарушенията по чл.30, ал.1, т.11 от ЗУБ се установяват от органите на МВР с констативен протокол, съставен в три екземпляра – по един за МВР, ДАБ и чужденеца. Съдът счита, че от условията на цитираната хипотеза е налице само това чужденецът да е лице, търсещо закрила. Към административната преписка не е приложено писмото, цитирано в описаната докладна записка, изпратено от ГДГП – МВР до Председателя на ДАБ. В оспореното решение писмото не се споменава, а се посочва „получената … информация от ГДГП – МВР“. Макар в докладната записка и в оспореното решение да е казано, че за извършените от лицето две нарушения му били съставени протоколи от ГДГП – МВР, последните не са индивидуализирани нито в записката, нито в решението (като номер, дата, издател и т.н.). Най-вече протоколите не са приложени по административната преписка, въпреки задължението на органа по чл.152 от АПК въпреки, че с определение по делото от 21.06.2025г. съдът е указал на ответника, че е в негова доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт. Поради горното, не може да се установи дали протоколите са съставени в 3 екземпляра, каквото е изискването на чл.30, ал.1, т.11 от ЗУБ. Съответно остава неясно дали ДАБ разполага с преписи от тях. Освен това не можа да се установи дали екземпляри от протоколите са били връчени на жалбоподателя и дали, ако изобщо е имало връчване, то същото е станало с превод на разбирам от чужденеца език. С оглед горното, съдът счита, че по отношение на второто цитирано в оспореното решение основание, не е налице доказване, включително и че лицето е било запознато, предвид което решението на Председателя на ДАБ е незаконосъобразно на още едно основание. Поради всичко изложено по горе, жалбата се явява основателна и оспореното решение следва да се отмени. Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. 2 от АПК, Административен съд София-град, І отделение, 6 състав,