Решение № 1878 от 31.10.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 438/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по жалба на л/с В. Л. М., понастоящем в Затвора – Враца, против Заповед № Л-2103/25.06.2024 г. на Началника на Затвора – Враца, с която му е отказано преместване от Затвора – Враца в ЗООТ „Враца“. В жалбата са изложени съображения за придобито на 18.02.2022 г. формално право на преместване. Изтъкнати са аргументи, че през 2022 г. два пъти му е отказвано преместване по повод същото искане, като след последния отказ е продължил да показва добро поведение, полагал е труд, организирал и участвал в културно-масови мероприятия, включително участвал в международен онлайн турнир по шахмат. Винаги се е стремял да поддържа позитивна линия в цялостното си поведение и е преминал корекционните програми, заложени в плана на присъдата му. Като баща на три деца, които много обича, желае по-често да общува с тях, а ЗООТ предлага повече възможности за това. Според него ръководството на Затвора го изнудва, като го задължава да завърши и XII-ти клас, след което отново да подаде молба за преместване. Намира отказът на Началника на Затвора да бъде преместен в ЗООТ, за несправедлив, неоснователен и в нарушение на предоставените му в закона права и моли да бъде отменен. Ответникът – Началник на Затвора - Враца, чрез процесуалния си представител ст. ю.к. Г. Х., в представен по делото писмен отговор поддържа, че оспореният отказ е обоснован и законосъобразен, постановен след отчитане на поведението на л. св. по време на изтърпяване на наказанието и мотивиран от становищата на Началник сектор социална дейност и възпитателна работа и на Зам. – началника по режимна и надзорно охранителна дейност. Намира жалбата за неоснователна и като такава отправя искане съдът да я остави без уважение. По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган административна преписка. Административният съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят В. Л. М. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ с присъда по НОХД № 217/17 г. по описа на ОС-Видин, като е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 115 от НК и осъден на 18 години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим. С Решение по ВНОХД № 683/18 год. по описа на Апелативен съд гр. София, потвърдено с решение по КНД № 330/19 год. по описа на ВКС, наложеното наказание е намалено на 14 години лишаване от свобода. Начало на изтърпяване на наложеното наказание е 14.06.2019 г. Със заповед № Л-300/01.02.2022 год. на Началник на Затвора - Враца, влязла в сила от 18.02.2022 г. първоначалният режим на изтърпяване на наказанието на л. св. М. е заменен от „строг“ на „общ“, като от този момент е настъпило правото му по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС да поиска преместване в затворническо общежитие от открит тип. Със Заповед № Л-2188/ 09.08.2022 г. на Началника на Затвора - Враца, на л. св. М. е отказано преместване от Затвора - Враца в ЗООТ - Враца. С Решение № 369/ 07.11.2022 г. по адм. дело № 541/ 2022 год. на AдмС - Враца същата е отменена и са дадени указания за ново произнасяне, като със Заповед № Л-3499/18.11.2022 г. на Началника па Затвора - Враца отново е отказано преместване на л. св. М. в ЗООТ-Враца. С Решение № 124/05.05.2023 г. по адм. дело № 779/2022 г. на АдмС – Враца, е отхвърлена жалбата му срещу отказа да бъде преместен в ЗООТ-Враца. Производството по оспорения в настоящото производство отказ е започнало по молба вх. № М-4986/11.06.2024 г., подадена след изтичане на шест месечния срок по чл. 64, ал. 4 изр. последно ЗИНЗС, от влизането в сила на последната Заповед № Л-3499/18.11.2022 г. на Началника на Затвора Враца, с която му е отказано преместване от Затвора Враца в ЗООТ „Враца“. Във връзка с отправеното искане и в изпълнение на процедурата по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС е изготвен доклад от Инспектор по социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР) за риска от рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС, Становище от Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ /СДВР/ и Становище от За Зам.-началник режимно и надзорно-охранителна дейност /ЗНРНОД/. В доклада е посочено, че в последното препланиране на присъдата е заложено, като задача включване в корекционна програма, съобразена с отчетените дефицити в зоната „Умения за мислене“ и завършване на средно образование. Регистрираните стойности в хода на актуално извършената оценка са 43 точки, при първоначални 51 точки, определящи средно ниво на риска от рецидив. Съпоставена с предходно извършената оценка не се отчита промяна и дефицитите остават в следната зона: Умения за мислене - показва ригидно мислене и колебливо поведение; Нисък риск от вреди за служителите и останалите лишени от свобода. С ниски стойности е рискът от суицидни действия и бягство. Рискът от вреди за обществото е среден. Има коректни взаимоотношения с останалите лишени от свобода. Не се регистрират враждебни нагласи. Не е влизал в конфликти и открити спорове в групата и в СУ „Мито Орозов“. От месец септември 2019 г. участва в образователен процес към СУ „Мито Орозов“. През учебната 2021/2022 година успешно завършва 10 клас - първи гимназиален етап на средно образование. В началото на учебна 2022/2023 година е показал известна де мотивация да продължи образованието си, в резултат на което на разпределителна комисия на 26.09.2022 г. се отказа от училище. В последствие, в резултат на проведената индивидуална работа, от 17.10.2022 г. отново е включен в образователен процес. На дата 08.12.2022 г. отново на разпределителна комисия се отказва от учебна дейност. На дата 11.09.2023 г. решава да продължи в повишаване на образователната си степен като ученик в 11 -ти клас през учебната 2023/2024 г. От 04.03.2023 г. до 03.06.2023 г. е работил на основание чл. 80 от ЗИНЗС като носач на багажа от свиждане. От 03.06.2023 г., до момента на изготвяне на доклада, е ангажиран с трудова дейност като „бръснар“ на основание чл. 80 от ЗИНЗС. Участва в религиозен курс „Християнски ценности“. През изминалата година е участвал в два спортни турнира. Взема участие в клуб по ШАХМАТ. От постъпването си е награждаван общо пет пъти като за последно съгласно Заповед №734/27.02.2024 г. на осн. чл. 98, ал. 1, т. З от ЗИНЗС. Регистрирано е едно дисциплинарно нарушение за периода на престой, извършено през 2020 г., за което бил наказан със Заповед № 2202/06.10.2020 г. на осн. чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС за притежание на неразрешени вещи, като към момента л. св. М. се смята за ненаказван съгл. чл. 109. ал. 1 от ЗИНЗС. Поддържа контакт със семейството си, получава необходимата морална и материална подкрепа. Изразява загриженост за децата, опитва се да полага грижи за тяхното възпитание и образование и по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Във връзка с организираните срещи от администрацията на затвора между лишените от свобода и техните деца на дата 21.11.2023 и 31.05.2024 г. по случай „Ден на християнското семейство“ и „1-Юни - международен ден в защита на децата“ л.св. М. бил посетен от децата си. Посочено е още в Доклада, че л. св. М. работи за изпълнение на заложените цели и задачи в препланирането на присъдата, но те все още не са изпълнени в пълен обем. В тази връзка се отбелязва, че не е изпълнил задачата да завърши средно образование, а съгласно разпоредбите на чл. 145 от ППЗИНЗС през време на обучението лишените от свобода могат да бъдат премествани в други затвори или затворнически общежития само в изключителни случаи и при условие, че там ще продължат обучението си. В ЗООТ „Враца“ към момента няма структура към МОН, респективно училище и възможност лишения от свобода да продължи участието си в учебен процес. От депозираната молба за прекатегоризация в ЗООТ, лишеният от свобода на практика се отказва да завърши средно образование, което, според автора на Доклада, е показателно за неговото колебливо поведение по отношение на образованието, както в момента така и назад във времето с двата отказа от учебна дейност. Това определя и степента на неговото поправяне и превъзпитаване. В тази връзка е удачно лишения от свобода М. да завърши 12-ти клас през учебната 2024/2025 г. и след това да кандидатства за прекатегоризиране в ЗООТ. Друго обстоятелство, което може да се отбележи към неизпълнението в пълния обем на препланирането на присъдата е заложеното включване в корекционна програма съобразена с отчетените дефицити в зоната „Умения за мислене“. Лишения от свобода М. е включен в корекционната програма „Умения за мислене“ от дата 11.06.2024 г. От същата дата е депозираната молба от него за прекатегоризиране в ЗООТ. Формиран е извод в Доклада, че подаването на молба за прекатегоризиране в ЗООТ преди завършване на корекционната програма „Умения за мислене“ от страна на жалбоподателя, е показателно, колко е сериозно и отговорно неговото отношение към мероприятията, които са му заложени в препланирането на присъдата. Самият той е добре запознат с препланирането на присъдата, в което е посочено включване в корекционна програма включване в корекционна програма съобразена с отчетените дефицити в зоната „Умения за мислене“ и завършване на средно образование, за което се е подписал на дата 23.06.2023 г. С отказа от образователен процес и депозирането на молба за преместване в ЗООТ в същият ден, когато започва корекционната програма, в която е включен на основание неговото препланиране показва, че стремежът му да се образова и да участва в корекционна програма е насочен предимно към изтърпяване на наказанието, а не към повишаване на образователната си степен и постигане на положителни личностни промени, защото с посещаването на училище и корекционна програма му се водят работни дни и така си съкращава размера на присъдата. Въпреки, че е завършил корекционни програми „Справяне с житейските проблеми чрез промяна в мисленето“ и „Толерантност в затвора, толерантност в живота“, все още се наблюдават дефицити в мисленето и начина на решаване на трудностите от страна на л. св. М., поради което в бъдеше ще се продължи да се оказва възпитателно въздействие, което би довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения - осъзнаване на причините довели до престъплението, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми. Отрицателно е становището на ЗА ЗНРНОД, според който независимо от регистрираното средно ниво на риска от рецидив, ниският риск за служителите и лишените от свобода, ниският риск от бягство или отклонение и средният риск от вреди за обществото, позовавайки се на чл. 145 от ППЗИНЗС и предвид изложеното в Доклада, че не е завършил средно образование, а в ЗООТ – Враца няма създадена организация и няма възможност да продължи обучението си, е предложено л. св. М. да не бъде преместван. Със съдържание идентично на това в Доклада е и отрицателното Становище на Началник сектор СДВР. В него е посочена основната идея на планираното повишаване на образователното ниво – да помогне на лишените от свобода да пренаредят живота си по положителен начин и да им осигури възможност за конкурентоспособност на пазара на труда и успешна ресоциализация, поради което на този етап л. св. М. все още не е подходящ да бъде преместен в ЗООТ. Въз основа на изпълнената административна процедура и становищата, приложени по административната преписка, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № Л-2103/25.06.2024 г. на Началника на Затвора – Враца, с която на л. св. М. е отказано преместване от Затвора – Враца в ЗООТ „Враца“. В заповедта е отчетено, че към 18.02.2022 г. осъденият е придобил формално право за прекатегоризиране в общежитие от открит тип, както и обстоятелството, че от постъпването си л. св. М. е награждаван общо пет пъти, последно съгласно заповед № 734/27.02.2024 г. на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗ и към момента се смята за ненаказван. Посочено е, че лишеният от свобода работи за изпълнение на заложените цели и задачи в препланирането на присъдата, но те все още не са изпълнени в пълен обем. Според ответника депозираната от л. св. М. молба, за прекатегоризация в ЗООТ, преди завършването на средно образование, е показателно за неговото колебливо поведение по отношение на образованието и определя степента на неговото поправяне и превъзпитаване, поради което е удачно да завърши XII-ти клас през учебната 2024/2025 г. и след това отново да кандидатства за прекатегоризиранев ЗООТ. Следващият мотив на ответника, за да постановени отказ, е обстоятелството, че л. св. М. е включен в корекционна програма “Умения за мислене“ от дата 11.06.2024 г., като от същата дата е и подадената от него молба за преместване, което е показателно колко сериозно и отговорно е неговото отношение към мероприятията, които са му заложени в препланирането на присъдата. Въпреки, че е завършил корекционни програми „Справяне с житейските проблеми чрез промяна в мисленето“ и „Толерантност в затвора, толерантност в живота“, все още се наблюдават дефицити в мисленето и начина на решаване на трудностите от страна на лишения от свобода М.. В бъдеще ще се продължи да се оказва възпитателно въздействие, което би довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения - осъзнаване на причините довели до престъплението, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е изпратена по пощата на 04.07.2024 г., видно от п.к. и входирана в съда на 05.07.2024 г., следователно спазен е предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, към който препраща разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС. Съдът счита, че като адресат на заповедта оспорващият има правен интерес от оспорването ѝ. Жалбата отговаря и на изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 150 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Съгласно чл. 64 от ЗИНЗС лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип, като началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС орган – Началникът на затвора. Спазени са изискванията по отношение формата на административния акт, заповедта е мотивирана в писмена форма, като в нея са посочени фактически и правни основания за издаването й. Допуснати са обаче съществени нарушения на административнопроизводствените правила и оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон. Административното производство е започнало по подадена от жалбоподателя молба и се е развило в съответствие със специфичните изисквания по ЗИНЗС, като са изискани и взети предвид становища от лицата, посочени в чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС. Разпоредбата на чл. 64 от ЗИНЗС предвижда възможност лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, да бъдат премествани за доизтърпяване на наказанието в ЗО от открит тип, ако по отношение на тях са изпълнени две условия – показали са добро поведение и са изтърпели най-малко една четвърт, но не по – малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в ЗО от закрит тип. Видно от текста на разпоредбата, несъмнено се касае само за възможност, а не за задължение на органа, на който е възложено издаването на съответния административен акт, да разпореди преместване във всички случаи, в които са налице материалноправните предпоставки по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, тоест изпълнението на посочените в чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС условия не обуславя непременно уважаване на молбата, респективно на предложението за преместване. В случая, видно от изложените в заповедта мотиви, административният орган е констатирал, че са изпълнени формалните изисквания на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС – жалбоподателят е изтърпял най-малко една четвърт от наложеното наказание, като е показал добро поведение, което е прието от ответника, като недостатъчно, тъй като заложените цели и задачи не са изпълнени в пълен обем. Отказът е аргументиран единствено с мотива, че л. св. е удачно да завърши XII-ти клас и че е включен в корекционна работа „Умения за мислене“ от дата 11.06.2024 г., на която дата е и подадената молба за прекатегоризиране, което било показателно колко сериозно и отговорно е неговото отношение към мероприятията които са му заложени в препланирането на присъдата. Липсва изобщо произнасяне от страна на АО, още по-малко, въз основа на конкретни фактически установявания, защо е приел, че л. св. не следва да бъде преместван. Преместването в различен тип общежитие не е мярка, която препятства осъществяването на корекционно-възпитателната дейност, а е във връзка с продължаването ѝ. Всички ангажирани в административното производство органи, задължени по закон да дадат становища по административното производство относно релевантния факт по втората предпоставка на нормата, за конкретното поведение на л. св., от което следва да се направят изводи за/против "добро поведение", в рамките на пенитенциарното заведение, се аргументират бланкетно посочвайки, липсата на втората нормативно установена предпоставка на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС. Не са посочени, не са анализирани и не са представени доказателства за релевантни факти, въз основа на които може да бъде направен конкретен извод за поведението на жалбоподателя, в противовес на нормата на чл. 439а от НПК. В националното наказателно право, категорията "добро поведение", като морална категория не е нормативно установена изрично. Същевременно обаче е налице пряка императивна норма относно доказването за поправяне и в частност доброто поведение на осъдения, а именно: съгласно чл. 439а, ал. 1 от НПК доказателства за поправянето на осъдения и лишен от свобода, са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Според ал. 2, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Това изисква, изводите на административния орган, да са базирани на представителна и надеждна емпирична информация, установена с конкретни доказателствени средства относно релевантни положителни факти, в конкретното административно производство. Тежестта на доказване в процесния казус, относно наличието на факти, обосноваващи постановяването на отказа, се носи от административния орган. Доколкото оспореният акт се издава в условията на оперативна самостоятелност, както стана ясно по-горе в изложението, в мотивите на същия следва да се посочат, както фактически основания, аргументирани с валидни, допустими и събрани по законов ред доказателства, така и правни основания за постановения отказ, което в съвкупността си съставлява мотивиран отказ по смисъла на закона. Оперативната самостоятелност, на по-голямо основание, ангажира и задължава административния орган да посочи доказателства и да извърши анализ на същите, въз основа на които извършва преценката си. В случая АО само е споменал, но изобщо, в никаква степен не е обсъдил обстоятелството, че лишеният от свобода е награждаван пет пъти, към момента на депозиране на искането за преместване в ЗООТ не е наказван, показва нисък риск от вреди за служителите и останалите лишени от свобода, с ниски стойности е рискът от суицидни действия и бягство и поддържа коректни взаимоотношения с останалите лишени от свобода, като не са регистрирани враждебни нагласи и не е влизал в конфликти и открити спорове в групата и в СУ „Мито Орозов“, в което е завършил XI-ти клас, видно от представеното по делото Удостоверение за завършен единадесети клас рег. № 20-6/01.07.2024 г. Не е обсъдено и обстоятелството, че л. св. М. се е включвал в организирането и лично участвал в културно-масови мероприятия, както и в проведените корекционни програми, за което като доказателства по делото са представените от него грамоти и удостоверения. В Доклада за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС е отчетено, че оспорващият поддържа контакт със семейството си, изразява загриженост за децата, които обича и се опитва да полага грижи за тяхното възпитание и образование, дори по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което обстоятелство дори в най-пестелив вид не е коментирано от органите компетентни да дадат становище, а в последствие и от административният орган. Вместо това, в случая ответникът мотивира отказа си, като поставя изисквания към лишения от свобода и очаква резултати, които надхвърлят нормативно установените. Няма спор, че е удачно докато е в Затвора, л. св. М. да завърши XII-ти клас и да получи Диплом за завършено средно образование. Не подлежи на съмнение също, че по-високо образователно ниво, с по-висока степен на вероятност, би предложило повече възможности за бъдеща реализация на пазара на труда. В случая с представеното по делото Удостоверение, оспорващият доказва завършен XI-ти клас, професия „Машинен монтьор“, специалност „Металообработващи машини“ и по неразбираеми за органа, а и за съда причини не желае да продължи в XII-ти клас. Същевременно, образованието и неговото ниво не е сред условията, които законът свързва с преместването в ЗООТ, нито е единствения показател, върху който следва да се формира становище, относно поправителното въздействие и доброто поведение на лишения от свобода. Другият мотив на ответника, да постанови отказ е факта, че л. св. М. е депозирал молба за преместване в деня, в който е включен в корекционна програма “Умения за мислене“, което било показателно колко сериозно и отговорно е неговото отношение към мероприятията, които са му заложени в препланирането на присъдата. Видно от представеното, като доказателство по делото Удостоверение /л. 59/, жалбоподателят е участвал в тази корекционна програма за времето от 11.06.2024 г. до 21.06.2024 г. Заповедта, с която ответникът е постановил отказ е с дата 25.06.2024 г., т.е. четири дни след края на програмата, в която доказано е участвал лишения от свобода, при което за органа не само, че не е имало пречка, а е било задължително да се запознае и съответно включи в мотивите си този факт. Именно защото тежестта на доказване, при това в условията на оперативна самостоятелност се носи от административния орган, е следвало в мотивите на акта, същият да посочи, както фактически основания, аргументирани с валидни, допустими и събрани по законов ред доказателства, така и правни основания за постановения отказ, което в съвкупността си би съставлявало мотивиран отказ по смисъла на закона. Вместо това АО се е произнесъл изключително бланкетно, чрез преповтаряне на други също бланкетни становища, игнорирайки установен с писмени доказателства факт. Не са обсъдени релевантни по случая факти, не е отчетено обстоятелството, че в периода от последния отказ за преместване, до момента на новото искане за това, лишения от свобода е продължил да поддържа добро поведение, не е влизал в конфликти нито с други лишени от свобода, нито със служители на Затвора – Враца. През атестирания период се е включвал в корекционни програми „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“, в периода от 20.03.2023 г. до 29.03.2023 г. и „Умения за мислене“ в периода 11.06.2024 г. – 21.06.2024 г., участвал е в културно-масови мероприятия, в два спортни турнира, взема участие в клуба по Шахмат, награждаван е общо пет пъти, последно именно в проверявания период със Заповед № 734/27.02.2024 г. на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗЗИНЗС. Административният орган не е отчел и факта, че лишеният от свобода в проверявания период е работил на основание чл. 80 от ЗИНЗС, като носач на багажа от свиждане, а от 03.06.2023 г. до момента на депозиране на молбата за преместване в ЗООТ е ангажиран с трудова дейност като „бръснар“ на основание чл. 80 ЗИНЗС. В мотивите на оспорения акт не е намерило място и обстоятелството, че л. св. М. поддържа активни контакти със семейството си, изразява загриженост за децата си и желае да участва във възпитанието им, което би било по-лесно при по-чести срещи с тях и е индикатор за просоциално ориентирано и отговорно мислене. Издавайки заповедта, без да отчете тези факти, началникът на Затвора - Враца е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Фактът, че административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, не дерогира законово вмененото му задължение да установи всички факти и обстоятелства от значение за случая, тъй като от една страна рамките на оперативната самостоятелност се поставят от законовите разпоредби. От друга страна оперативната самостоятелност, макар да дава свобода на преценка на административния орган, съобразно вътрешното му убеждение, това убеждение следва да се основава на всички съществуващи обективно факти. Ако то не е съобразено с тези факти, то административният акт, който обективира свободната преценка на органа, се нарушава принципа на истинност, нормативно закрепен в чл. 7 от АПК и е постановил процесната заповед при несъобразяване с принципа за съразмерност, прокламиран в чл. 6 от АПК, задължаващ административните органи при упражняване на правомощията си да действат по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Относно бланкетно изложените в оспорения акт доводи, за констатирани дефицити в мисленето и начина на решаване на трудностите, настоящият състав счита, че житейски логично е лишеният от свобода да не постига особен напредък в тези области, доколкото изтърпява наказанието си в изолирана среда, респ. социалните му контакти са ограничени до комуникация с други лишени от свобода, което едва ли включва вдъхновяващи речи, семинари и презентации, насочени към мотивиране и вдъхновяване на аудиторията за по-добър живот. Нещо повече, според съда непрекъснатите откази от страна на Началника на Затвора – Враца, да уважи искането на л. св. М. да бъде преместен за доизтърпяване на наложеното наказание в ЗООТ, въпреки, че по отношение на него са налице и двете предпоставки по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, биха го демотивирали и положителните промени в поведението му, постигнати с много усилия от страна на затворническата администрация, се биха обезсмислили, а не това е целта на закона. От друга страна възпитателното въздействие, насочено към осъзнаване на причините довели до престъплението, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми, не само може, а и трябва да продължи и след преместване в различен тип затворническо общежитие. Освен това преместването в условията на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС не е необратим процес. Съгласно чл. 64а, ал. 1 ЗИНЗС лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворническо общежитие от открит тип, могат да бъдат премествани в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, когато грубо или системно нарушават установения ред; за тях са налице данни за подготвяне на бягство или друго престъпление; системно се отклоняват от работа или влияят отрицателно върху останалите. Констатираните от съда пороци на оспорената заповед обуславят нейната незаконосъобразност и са основание за отмяната й от съда, като преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне по молбата на л. св. В. М., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. От страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС, съдът