Решение № 4242 от 29.12.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 498/2025 г.

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по Искова молба, вх. № 2820/23.06.2025г. в АСВТ, предявена от К. Г. Т. от [населено място] срещу Национална експертна лекарска комисия гр. София.

Ищецът претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от бездействието на ответника. Твърди, че липсва произнасяне на НЕЛК с ЕР, в срока по чл.47, ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ, по негова жалба с вх. № 039491 от 10.02.2025г., подадена срещу ЕР № 90319-20/29.01.2025г. на ТЕЛК В. Търново. Неимуществените вреди се изразили в претърпени негативни емоции – душевни болки и страдания, в т.ч. безсилие, гняв, обида. Накърнено било чувството му за справедливост. Имал нарушения на съня и изпитвал тревожност. Цената на иска е 3 000, 00лв., а обезщетението се претендира ведно със законната лихва от датата на ИМ/23.06.2025г./ до окончателното му изплащане. В уточняваща молба сочи, че началото на периода, за който се търси обезщетението е 27.05.2025г., а крайна дата е тази на издаване на ЕР от НЕЛК.

В открито с.з. ищецът не се явява и не се представлява.

Ответникът - НЕЛК, действаща чрез упълномощения юрисконсулт е представил писмен отговор. Възразява, че ИМ е нередовна, алтернативно неоснователна. Излага съображения, че не се касае за фактическо бездействие, а за производство по постановяване на ИАА, което не е приключило. ПП на ответника пледира за недоказаност на исковата претенция по основание, евентуално за завишена по размер. Прави евентуално възражение за прекомерност на АВ. Претендира разноски за ЮКВ.

Прокурорът дава мотивирано заключение, че непроизнасянето в срок не представлява фактическо бездействие по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Алтернативно счита, че искът е неоснователен и недоказан, защото ищецът не е ангажирал доказателства за причинените му вреди и причинната им връзка с незаконосъобразното бездействие. Освен това посочва, че в случая не се касае за неблагоприятен акт, поради което не може да се презюмира въздействието му върху ищеца. По тези съображения прокурорът предлага съдът да отхвърли исковата молба.

Като прецени твърденията в исковата молба и доводите на защитата на ответника съдът намира, че е предявен осъдителен иск за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 хиляди лева, причинени от незаконосъобразна административна дейност. Главният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В Раздел IV на Закона за здравето е уредено създаването на органите на медицинската експертиза, нейното финасиране и ръководство. Съгласно чл.101, ал.2 от ЗЗ, медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра на здравеопазването и от РЗИ, като съгласно чл.107 от с.з. се финансира от държавата. Видно е, че дейността на НЕЛК при извършване на експертните дейности по Раздел IV от ЗЗ, е организирана и финансирана от държавата, в изпълнение на функции по държавно управление, т.е. става въпрос за административна дейност. Поради това искът за обезщетение е родово подсъден на административния съд. Претенцията е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.1, ал.3 от същия специален закон такъв иск се разглежда по реда, установен в АПК – чл.203 и сл. от кодекса. Местно компетентен да го разгледа е АСВТ като съд по мястото на увреждането, съгласно чл.7, ал.1 от ЗОДОВ. Искът е предявен в хипотезата на чл.204, ал.4 от АПК, т.е. като фактическо основание на предявения иск се изтъкват незаконосъобразни фактически бездействията. Поради това съответствието на същите с материалния закон следва да бъде преценено от АСВТ, като съд пред който е предявен искът за обезщетението.

Искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е осъдителен и в него като процесуален субституент на държавата участва съответното юридическо лице/ЮЛ/, свързано с дейността на органа, който е постановил незаконосъобразния акт или осъществил незаконосъобразни фактически действия. В случая като ответник по иска съгласно изискванията на чл. 205 от АПК е посочено ЮЛ, чиито служители се твърди да са причинили увреждане на ищеца. Националната експертна лекарска комисия е юридическо лице/ЮЛ/ на бюджетна издръжка, съгласно чл.25, ал.1 от Закона за здравето, което удовлетворява изискването на чл.205, ал.1 от АПК. Не съществува пречката по чл.8, ал.3 от ЗОДОВ - друг ред за обезвреда. Макар при предявяване на ИМ НЕЛК все още да не се е произнесла, то към момента на приключване на устните състезания този факт е настъпил и на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да го съобрази. В тази връзка краят на периода по ИМ вече не е просто определяем, а е определен. Същият е от 27.05.2025г. до 28.07.2025г. Предвид изложените съображения съдът прецени ИМ като допустима, макар и предявена преди датата, бележеща края на периода.

Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА, по изложените по-долу фактически и правни съображения.

На ищеца са дадени указания, че на основание чл.154, ал.1 от ГПК е длъжен да установи фактите, на които основава своите искания. Негова е доказателствената тежест да установи наличието на незаконосъобразно бездействие на ответния АО, реално претърпените неимуществени вреди и причинната връзка между двете.

Делото е основано на писмени доказателства, представени с ИМ и тези от ответника, представляващи з.к. от административната преписка. Писмените доказателства не са оспорени от страните. Изслушани са показанията на двама свидетели чрез видеоконференция.

След преценката поотделно и в тяхната взаимна връзка на приетите при съдебното следствие доказателства, съдът прие за установени следните факти:

1.С ЕР № 91992/14.06.2024г., постановено от ТЕЛК при МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов” гр. В. Търново на ищеца е определена 80% ТНР за две години. Същото е обжалвано от К. Т.. НЕЛК го отменя и връща на ТЕЛК за ново освидетелстване.

2. Същата ТЕЛК издава ЕР № 90319/29.01.2025г., като определя 80% ТНР за една година. Срещу това ЕР ищецът подава жалба, която е с вх. № 039491/21.02.2025г. в НЕЛК, а не както е посочено в ИМ 10.02.2025г. Лицето е уведомено, че е планирана за разглеждане на 12.05.2025г.

3. Предвид обстоятелството, че преписката е за втори път на производство пред НЕЛК, последната изисква допълнително актуални медицински документи, т.к. се следва да се произнесе по същество. Произнасянето е отложено за 24.07.2025г., като преписката е насочена към друг специализиран състав на НЕЛК. От лицето не е представена нова медицинска документация.

4. НЕЛК се произнася с ЕР № 92368/28.07.2025г., като потвърждава Решението на ТЕЛК относно оценката и срока на инвалидността – 80% ТНР за една година, с цел динамично наблюдение и лечение.

4.1. Като съобрази, че част от причините за това са обективни, съдът намира несъмнено, че е налице забавено произнасяне на НЕЛК, извън тримесечния срок по чл.47, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ.

5. За вида и интензитета на претърпените негативни емоции от ищеца не бяха ангажирани доказателства, въпреки дадените указания. Свидетелите отричат да са от близкия кръг на лицето и подчертават, че не поддържат отношения с него, поради което нямат лични и непосредставни впечатления от неговото състояние и преживявания за процесния период. Сам ищецът не представи лични обяснения в зала или чрез видеоконференция.

В заключение съдът намира от фактическа страна за доказано, че НЕЛК е била сезирана на 21.02.2025г., от който момент е започнал да тече 3 месечния срок за произнасяне според Правилника за работата на органите на МЕ. ЕР на същата Комисия е постановено на 28.07.2025г., т.е. извън законово предвидения тримесечен срок, който е изтекъл на 21.05.2025г. – работен ден. По делото не са налице доказателства колко време е отнел опита за събиране на допълнителни доказателства /по процедура/, но самият законодател не е дал различен срок за произнасяне на НЕЛК, когато се произнася по същество, а не като контролна инстанция. Поради това съдът приема, че е налице закъснение при произнасянето на АО, което е в противоречие на срока, установен в законовата норма. При това, макар да не води до порок на самия ИАА/като нищожност или незаконосъобразност/, забавянето принципно може да се отрази негативно на освидетелстваните лица, т.к. е свързано със забавяне или намалени размери на съответните осигурителни или социални плащания. Именно поради това забавеното проинасяне/вън от същинската необходимост от време за събиране на доказателства от решаващия АО, като част от производството/ следва да се разглежда като незаконосъобразно фактическо бездействие в случая, срещу което е възможна защита по исков път за увреда, независимо от негативните последици, които евентуално може да се свържат впоследствие със самия издаден ИАА като такъв.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Приложим материален закон при издаване и обжалване на акта са следните актове: Законът за отговорността на държавата и общините за вреди/обн. ДВ бр. 60 от 1988г., в сила от 01.01.1989г./, доколкото ФО, на които се претендира обезщетение са факти и обстоятелства настъпили при действието на същия; Законът за здравето/обн. ДВ бр.70 от 01.08.2004г., в сила от 01.01.2005г./; Наредба за медицинската експертиза/обн. ДВ бр.51 от 2017г./ и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинката експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи/ ПУОРОМЕРКМЕ или за краткост Правилника за МЕ/. Приложим процесуален закон са нормите на чл.203 и сл. от АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г., в сила от 12.07.2006г./, субсидиарно е приложим ГПК/обн. ДВ бр. 59 от 2007г., в сила от 01.03.2008г./ по препратката на чл.204, ал.5 от АПК.

Главният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на нормата включва три предпоставки - вреди, в пряка причинна връзка с административна дейност, упражнена в противоречие на закона. Липсата на един от елементите на фактическия състав освобождава държавата от отговорност.

Ищецът в настоящото производство е гражданин на Република България и с оглед заявените твърдения за факти, осъществени на нейна територия от лица, овластени от същата държава, притежава правен интерес от провеждането на съдебна защита за проверка възникнало ли е правото му на обезвреда, съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от незаконосъобразно фактическо бездействие. Съдът не сподели виждането на ответника, че не е налице фактическо бездействие, т.к. се касае за неиздаване в срок на административен акт. Това представлявало мълчалив отказ, който подлежи на самостоятелно обжалване, но такова не е предприето от ищеца. Безспорно е налице висящо административно производство, което следва да приключи с ИАА. Но по силата на чл.49, ал.1 от Правилника за МЕ, НЕЛК следва да се произнесе с мотивирано експертно решение, т.е. с изричен писмен акт, т.к. това е контролно производство. Поради което МО е изключен.

Не се оспорва от страните и бе изяснено по-горе при обсъждане на въпроса за допустимостта на производството, че медицинската експертиза е организирана от държавата като административна дейност, в която се ползва собствената научна експертиза/медицинска/ на лекарите в състава на НЕЛК, без да се привлича външно ВЛ - експерт в дадената област. Доколкото става въпрос за фактическо бездействие при осъществяване на административна дейност, то в хипотезата на чл.204, ал.4 от АПК съдът дължи произнасяне в мотивите на настоящото Решение, без изричен диспозитив, по въпроса дали тази административна дейност е законосъобразна.

Изискванията към тази дейност са разписани в посочените по-горе нормативни актове. В частност разпоредбата на чл.47, ал.1 от Правилника за МЕ урежда срока, в който следва да се произнесе НЕЛК. Нормата гласи, че НЕЛК постановява своите решения в срок 3 месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК. Вече бе изяснено по-горе, че Комисията се е прознесла след предвидения в закона срок, т.к. жалбата е постъпила в НЕЛК на 21.02.2025г., а ЕР е постановено на 28.07.2025г. Смяната на профила на комисията и предоставената възможност за събиране на актуални епикиризи са могли да бъдат предвидени и реализирани в рамките на 3м. срок, т.к. НЕЛК се произнася по документи, а не след преглед/вж. акт. ред. на чл.50, ал.1 от Правилника/. Поради това съдът намира, че закъснялото произнасяне на АО е проява на неспазване на закона и носи потенциал да причини увреди на освидетелстваните лица, поради което е незаконосъобразно. Независимо какви са били причините за забавянето, обективни или пък не. Забавеното произнасяне на АО е нетърпима от правния ред проява, т.к. представлява незачитане на принципите за бързина и процесуална икономия, последователност и предвидимост, и служебно начало в административното производство. Обстоятелството, че според съдебната практика, произнасянето на АО след законовия срок, не води до отмяна на акта на това основание не означава, че бездействието на административния орган е прието за законосъобразно, а че допуснатото процесуално нарушение не обуславя самостоятелно отмяната на крайния акт.

По изложените съображения съдът установи, че е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие/довело до забавено произнасяне/, допуснато при осъществяване на административна дейност На въпроса настъпили ли са в действителност неимуществени вреди за ищеца от така установения факт следва да се отговори отрицателно, предвид следното:

Ищецът първоначално заявява, че от забавеното произнасяне на АО е претърпял негативни преживявания от кръга на типичните, които не следвало да установява. След оставяне на ИМ „без движение” и дадени указания, същият уточнява, че неимуществените му вреди се изразили в претърпени негативни емоции – душевни болки и страдания, в т.ч. безсилие, гняв, обида. Накърнено било чувството му за справедливост. Имал нарушения на съня и изпитвал тревожност. Тези твърдения на ищеца не се подкрепят от никое от събраните доказателства по делото. Разпитаните чрез видеоконференция/ВК/ свидетели заявяват, че не общуват с ищеца и нямат непосредствени впечатления от неговото психическо състояние за процесния период. Не са налице доказателства нито за вида нито за интензитета на душевните болки и страдания на ищеца. Такива не биха могли да се презюмират, като „типични”, т.к. производството е задвижено по жалба на самия ищец и то срещу благоприятстващ акт/80% ТНР/, а не по инициатива на НОИ например, което не е типичен случай в практиката. По тези съображения съдът не установи да са настъпили неимуществените вреди, посочени в уточняващата ИМ. За разлика от специалния ЗИНЗС, ЗОДОВ възлага доказателствената тежест за настъпили неимуществени вреди върху ищеца, който следва да проведе пълно главно доказване, което в случая не е сторено. Предвид това твърдените факти съдът прие за ненастъпили.

Поради това, че не се доказа да са настъпили неимуществени вреди за ищеца е логически невъзможно да се изследва въпросът за причинната им връзка с незаконосъобразното фактическо бездействие. В този ред на мисли, тъй като не са налице в кумулативна даденост всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан и поради това неоснователен, както и акцесорният такъв за лихва.

При този изход на делото съдът намира за основателно искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ при отхвърляне на исковете. Своевременно са поискани разноски за ЮКВ. Делото не е с материален интерес и не разкрива фактическа и правна сложност. Като съобрази това и положените процесуални усилия от защитата на ответника, съдът намира, че следва да присъди сума в размер на 100, 00лв., определени съгласно чл.24 от НЗПП/в ред. на ДВ бр.74 от 2021г., действала при завеждане на делото/.

Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.10, ал.4 от с.з., АСВТ в посочения по-горе състав