Решение № 9649 от 27.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1207/2024 г.

Производството е образувано по жалба на И. С. И. с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Руен, [улица]против решение № 53 от 01.07.2024 год. на директора на ТД на НАП-Бургас, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0037122/ 22.05.2024 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас по изпълнително дело № 170282398/2017г. по описа на същата дирекция. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, тъй като с последното е наложен запор на вземане от трето задължено лице Държавен фонд „Земеделие“ във връзка с плащания по програма „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за сумата от 17348.80 лева, които като целево предоставени средства са обект на специален режим и са несеквестируеми, поради това върху тях не може да се провежда принудително изпълнение. По тези съображения жалбоподателят е поискал от съда да отмени действията по принудителното изпълнение спрямо предоставената му помощ в размер на 17 348.80 лева и извършеното разпределение на постъпилата сума, за които се твърди, че са потвърдени с решение № 53 от 01.07.2024 год. на директора на ТД на НАП-Бургас. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител. В депозирано по делото писмено становище поддържа жалбата. Ответникът - Директор ТД на НАП - Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна: В ТД на НАП - Бургас е образувано изпълнително дело № 170282398/2017г. за събиране на неплатени в срок публични задължения на жалбоподателя И. С. И. в общ размер на 5421.70 лева. По изпълнителното дело е бил наложен запор на МПС и банкови сметки на И.. Публичният изпълнител е приел, че ще се затрудни събирането на установеното публично вземане по изпълнителното дело, което към 22.05.2024г. е възлизало на сумата от 33830.27 лева, в това число лихва в размер на 6872.07 лева и главница в размер на 26958.20 лева, поради което е издал на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.2, във вр.чл.195, ал.1-3 от ДОПК постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ [рег. номер]-022-0037122/22.05.2024г., с което е наложил - запор на вземане от трето задължено лице Държавен фонд „Земеделие“ във връзка с плащания по програма „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за сумата от 17348.80 лева. С разпореждане изх. № [рег. номер]-125-0170524/30.05.2024г. публичният изпълнител е разпоредил разпределение на плащане в размер на 17348.80 лева, постъпило на 29.05.2024г. в резултат на извършени действия по изпълнителното дело по сметката за принудително изпълнение на НАП за погасяване на публични вземания – задължения на жалбоподателя за данъци, за ДОО и ЗО. Разпореждането, както и издаденото постановлението за налагане на обезпечителните мерки, са връчени на И. С. И. срещу подпис на 11.06.2024г. На 17.06.2024г. И. С. И. е подал жалба с вх.№ 94- И-284/17.06.2024г. до директора на ТД на НАП – Бургас (л.25 от делото), с която е оспорил като незаконосъобразно постановлението за налагане на обезпечителни мерки изх.№ [рег. номер]-022-0037122/22.05.2024г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас и е поискал отмяна на действията по принудителното изпълнение спрямо предоставената му помощ в размер на 17 348.80 лева и извършеното разпределение, след което сумата да му бъде възстановена. С оспореното в настоящото производство решение № 53 от 01.07.2024 год., директорът на ТД на НАП – Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. С. И., с която се обжалва постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0037122/ 22.05.2024 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас по изпълнително дело № 170282398/2017г. по описа на същата дирекция. Не се е произнесъл по искане за отмяна на извършените действията по принудителното изпълнение. Решението е връчено на И. С. И. на 09.07.2024г., видно от приложеното по делото известие за доставяне. Жалбата срещу решение № 53 от 01.07.2024 год. на директора на ТД на НАП-Бургас, с която е сезиран съда, е подадена на 15.07.2024г., чрез Директора на ТД на НАП – Бургас. При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи: Относно допустимостта на жалбата: Жалбата срещу решение № 53 от 01.07.2024 год. на директора на ТД на НАП-Бургас, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на И. С. И. срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0037122/ 22.05.2024 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и след като е приключило обжалването на акта по административен ред, което е положителна абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването пред съда, съгласно разпоредбата на чл.197, ал.1 от ДОПК. В петитума на жалбата до съда, обаче, е формулирано и изрично искане за отмяна на извършените действията по принудителното изпълнение спрямо предоставената на И. С. И. помощ в размер на 17 348.80 лева, а именно срещу извършеното разпределение на постъпилата сума с разпореждане изх.№ [рег. номер]-125-0170524/30.05.2024г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, като се твърди, че същите са потвърдени с решение № 53 от 01.07.2024 год. на директора на ТД на НАП-Бургас, както и искане за възстановяване на сумата. В разпоредбите на чл.266 и чл.267 от ДОПК е предвидено задължително обжалване на действията на публичния изпълнител по административен ред пред директора на компетентната териториална дирекция на НАП, което е абсолютна процесуална предпоставка за съдебното обжалване на постановения от решаващия орган акт по реда на чл.268 от ДОПК. В конкретния случай, обаче, съдът констатира, че в диспозитива на решение № 53 от 01.07.2024 год. на директора на ТД на НАП-Бургас липсва произнасяне по искането за отмяна на действията по принудителното изпълнение по отношение на предоставената на И. помощ в размер на 17348.80 лева и на извършеното разпределение, съобразно чл.267, ал.2 от ДОПК, независимо, че такова искане е направено и в жалбата, с която е бил сезиран административният орган. Следователно, с оглед на факта, че такова произнасяне не е извършено от директора на ТД на НАП-Бургас, се налага извод, че е налице отрицателна процесуална предпоставка по чл. 268, ал.1 от ДОПК за обжалването по съдебен ред на действията на публичния изпълнител, поради което жалбата, в посочената част е процесално недопустима. В тази част, преписката следва да бъде изпратена на директора на ТД на НАП – Бургас, който е компетентен орган да се произнесе по жалбата на И. С. И. с вх.№ 94- И-284/17.06.2024г. за отмяна на действията по принудителното изпълнение спрямо предоставената му помощ в размер на 17348.80 лева и на извършеното разпределение на постъпилата сума, т.е за отмяна на разпореждане изх.№ [рег. номер]-125-0170524/30.05.2024г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, както и по искането му за възстановяване на тази сума. Разгледана по същество, жалбата в допустимата й част, е ОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Бургас, както и постановлението за налагане на обезпечителни мерки са издадени от материално и териториално компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия по чл.197, ал.1 ДОПК, съответно по чл.195, ал.3 от ДОПК и в предвидената от закона писмена форма, като същите са мотивирани в достатъчна степен с излагане на фактически и правни основания за тяхното издаване. Съдът не установи допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Между страните не е налице спор относно фактите. Наличието на ликвидни и изискуеми публични задължения не се оспорва. Спорът е правен и се свежда до това дали субсидиите, предоставени по програма „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ представляват секвестируемо имущество, съответно дали е законосъобразен наложеният запор върху вземането на жалбоподателя от Държавен фонд „Земеделие“ като трето задължено лице във връзка с плащанията по програмата. В оспореното решение директорът на ТД на НАП - Бургас е обосновал извод, че предвидените за земеделските производители помощи, изплащани от ДФ „Земеделие“ като форма на доход подлежат на данъчно облагане и могат да послужат за обезпечение. Обосновал е извод, че като финансови средства, предоставяни от Европейския съюз на земеделските производители чрез Разплащателна агенция, същите не попадат в приложното поле на разпоредбите на чл.94, ал.1 и ал.2 от Закона за държавни бюджет на РБ за 2017г., регламентиращи субсидиите, които не могат да се използват за обезпечение и за принудително погасяване на публични или държавни вземания, нито в приложното поле на аналогични разпоредби от ЗДБ на РБ за 2018 г. и 2019г., тъй като не представляват средства, целево отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги, каквито земеделските производители не извършват, поради което представляват секвестируемо имущество. В допълнение е отбелязал, че тези субсидии не са посочени конкретно като несеквестируеми в чл.213 от ДОПК. По изложените съображения е прието, че доколкото липсва изрична забрана за принудително изпълнение върху тези средства за публични вземания, няма пречка публичният изпълнител да налага запор върху банковата сметка на земеделския производител, по която се изплащат субсидиите чрез ДФЗ. Настоящата съдебна инстанция намира, че директорът на ТД на НАП – Бургас неоснователно се е позовал на цитираните по-горе норми на Закона за държавния бюджет на РБ за 2017г., 2018г. и 2019г., които са неотносими към паричните средства, предоставени на жалбоподателя през 2024г. по Схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, чрез ДФ „Земеделие“. В закона за държавния бюджет на РБ за 2024г. липсват норми с аналогично съдържание. Схемата за държавна помощ, по която жалбоподателят е получил паричните средства, обект на наложената обезпечителна мярка, е основана на чл.107, § 3, б. "б" от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Временната рамка на Европейската комисия за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Р. срещу Украйна и разпоредбите на чл.11, ал. 2, т.1 и чл.12, ал.1, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, по смисъла на които фондът подпомага и предоставя парични средства на регистрираните земеделски производители за производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазари. ДФ "Земеделие" е администратор по прилагането и предоставянето на помощта по смисъла на чл.10 от Закона за държавните помощи. Приложението на помощта е предпоставено от постановяване на положително становище от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи и следва да е съобразено с условията на правото на ЕС, видно от изискването по т.1 от раздел III от Схемата за държавна помощ, публикувана на 08.01.2024г. От раздел I „Общите положения на схемата за държавна помощ“ е видно, че тя е основана на принципа за целево разходване на средствата и предоставена за компенсиране на част от повишените разходи за производство. Помощта е предназначена за определена категория бенефициери – земеделски стопани, заети в първичното селскостопанско производство животновъди, отглеждащи едри и дребни преживни животни, коне и пчелни семейства, и производители на плодове и зеленчуци, маслодайна роза, ориз, винени лозя, черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници), салати и марули, бамя, тиквички, култивирани гъби и тютюн, които отговарят на точно определени изисквания, включително на определението за малки и средни предприятия, съгласно Приложение І от Регламент (ЕС) 2022/2472, които са сред най-сериозно засегнатите от ситуацията покрай руската агресия срещу Украйна и съответно наложените санкции и предприетите ответни мерки. Те са изправени пред редица предизвикателства, едно от най-сериозните от които е невъзможността да покриват значително нарасналите си производствени разходи. Освен завишените разходи е налице и проблем с намалената ликвидност на активите и финансова автономност. Съвкупността от тези проблеми оказва силно негативен ефект върху тяхната ликвидност и е предпоставка за невъзможност за адекватно посрещане на формиращите се в текущ и краткосрочен план задължения. Освен обстоятелствата покрай руската агресия срещу Украйна, наложените санкции и предприетите ответни мерки предприятията от първичното селскостопанско производство все още търпят и негативните последици от пандемията от коронавирус. Държавната помощ представлява подкрепа за подобряване ликвидността именно на тези стопанства, за да запазят своята устойчивост и жизнеспособност. С осигуряването на финансов ресурс за оборотни средства се цели земеделските производители да устоят на натиска на пазарите и да избегнат бъдещи фалити. Посочено е, че без намеса от страна на държавата и продължаване на подпомагането на земеделските стопани, управлението на техните дейности ще бъде застрашено поради липсата на оборотни средства. Въведен е кратък срок за прилагане на помощта – до 30.06.2024г., за да могат да я използват бенефициерите ефективно и по предназначение. Ето защо, самото естество на държавната помощ предполага предоставените средства да бъдат вложени в извършваната от земеделските стопани дейност по първично селскостопанско производство, а не за покриването на други техни задължения, било то и публични. Обратното би обезмислило същността й като държавна помощ. В чл.56 от Временната рамка при кризи и преход (изм. 09.03.2023 г.) е предвидено, че държавната помощ е особено оправдана и може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар въз основа на чл.107, § 3, б. "б" от ДФЕС за ограничен период от време, ако е предназначена за преодоляването на недостига на ликвидност, пред който са изправени предприятията, които са пряко или косвено засегнати от сериозните затруднения в икономиката, причинени от руската военна агресия срещу Украйна и преките и косвени последици от нея. Тези условия изискват помощта да се предостави пряко на земеделските производители, за да може да се използва ефективно по предназначение. Съвкупният анализ на сочените разпоредби обосновава извод, че субсидиите съставляват публично целево финансиране с единствен овластен да ги получи в пълния им размер бенефициер – земеделският производител. С оглед този специален императивно установен режим те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, дори и европейското и националното право да не съдържат изрична разпоредба, където е употребен този израз, но смисълът е този. След като финансирането на земеделските стопани е целево, като не се допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики на ЕС и на ДЧ за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е предвидено правото да получат цялата помощ, то се налага изводът, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Това означава, че към тях не може да бъде насочено принудителното изпълнение. Обратното разбиране би довело до заобикаляне на изискването за съвместимост с вътрешния пазар, съгласно чл.107 от ДФЕС и чл.4 от ЗДП и обезсмисляне на същността на мерките за подкрепа, попадащи в обхвата на Временната рамка при кризи и преход. В чл.107, § 1 от ДФЕС е установен общият принцип за забрана на държавната помощ, за да се предотврати неблагоприятното засягане на конкуренцията на вътрешния пазар. В някои случаи държавната намеса може да бъде съвместима с вътрешния пазар, ако отговаря на условията на чл.107, § 2 и § 3 от договора. Тези изключения са строго регламентирани и всяко отклонение от целите и предназначението на разрешените мерки за подкрепа би нарушило или застрашило свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия и производства. Допускането на възможността сумите по процесната схема да служат за нещо различно от осигуряването на ликвидност на земеделските стопани представлява именно такова отклонение, което е в пряко противоречие с приложимото право на ЕС в областта на държавните помощи. По изложените съображения, съдът намира, че паричното вземане от ДФЗ е обект на специален режим и е несеквестируемо. Средствата по Схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, чрез ДФ „Земеделие“ се предоставят в публичен интерес и не могат да се използват за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и вземания на трети лица. Несекверистируемостта на средствата, представляващи целево подпомагане от ДФ "Земеделие" обуславя незаконосъобразност на оспорения акт и е основание за неговата отмяна. По делото от страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не се дължат. Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, ХVIII-ти състав,