Решение № 224 от 26.11.2008 г. на Административен съд - Силистра по дело № 208/2008 г.

Производството е образувано по касационна жалба на И.Д.С., подадена от адвокат А.К. •••, с искане да бъде отменено процесното решение на ТРС, след което в условията на алтернативност са заявени претенции както следва: или делото да се реши по същество, като се отмени потвърденото с него първоначално оспорено НП №2434/07г. на административно-наказващия орган; или да се върне на ТРС за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касация – РПУ гр.Тутракан не изразява становище. Представителят на Окръжна прокуратура счита, че обжалваното решение на ТРС е законосъобразно, а жалбата неоснователна. Дава заключение за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение. Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и следващите/ от АПК във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното: Касационните основания, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.63 ал.І ЗАНН, вр.чл.348 ал.І т.1 и т.2 НПК/. Касаторът е въвел с жалбата си и основанието „необоснованост”, което обаче не е предвидено от законодателя /чл.348 НПК/ като касационно и АС гр. Силистра не може да го обсъжда, нито да приема различни фактически положения и да заменя вътрешното убеждение на инстанциите по същество относно фактите. Следователно, предметът на настоящия касационен контрол е сведен до посочените в жалбата пороци на оспореното съдебно решение, както и неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, за които АС следи служебно /чл.218 АПК/. Касационният жалбоподател счита, че не е установено несъмнено неговото авторство при извършване на процесното административно нарушение по чл.21 ал.І ЗДвП, като изтъква, на първо място, допусната грешка във фамилното му име, за което ангажира и писмени доказателства, а на второ – твърди недоказаност на нарушението изобщо. Квалифицира първото нарушение, като такова по чл.42 т.6 ЗАНН, която норма, като процесуална, е императивна и следователно нейното нарушаване влече като последица винаги отмяна на оспореното НП, защото то по правило било съществено. Това твърдение не се споделя от настоящия състав на АС, тъй като няма никакви съмнения относно надлежната идентификация на личността на нарушителя, който освен всичко друго, сам свързва личността си с фамилното име С., . Последното действително се различава от фамилията по личната му карта Станев, но както първоначалната жалба, така и настоящата касационна жалба, са подадени от лицето И.Д.С., което опровергава твърдяното смущение на касатора относно идентифицирането на личността му в административно-наказателното производство.Още повече, че останалите индивидуализиращи го признаци като постоянен адрес, възраст, ЕГН и други, са коректно посочвани в целия процес от неговото образуване с АУАН на 07.11.07г. /чл.36 ЗАНН/ до настоящото произнасяне.Ето защо, възражението в обсъдения по-горе смисъл следва да бъде отклонено като негодно да обоснове отменителен извод относно законосъобразността на Решение №47/30.07.08г. на ТРС. Въпросната неточност във фамилното име на касатора не може да опорочи оспореното НП до степен на неговата отмяна, щом самата грешка нито е ограничила правото му на защита, нито е компрометирала фактите по делото. Не така стоят нещата обаче, с въведения друг довод за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение с непризоваването на жалбопода-теля за съдебното заседание, в което делото е било обявено за решаване. Това възражение на касатора е основателно по следните съображения: Видно от съдебния протокол за проведено заседание по АНД №21/07г. от ТРС на 09.04.2008г. /л.41-л.42/, съдът е приел, че жалбоподателя бил редовно призован при условия-та на чл.137 ал.VІІ АПК, който е изцяло неприложим в случая. Фактически призовка не е била изпратена, респ. получена от него и като е дал ход на делото в отсъствието на нередовно призования жалбоподател, съдът е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в накърняване на правото му на участие в съдебното заседания, което от своя страна, лежи в основата на правото на защита. Съдебното заседание е било отложено по молба на жалбоподателя и упълномощения от него адв.К., разбира се в тяхно отсъствие, на 18.03.08г. /л.38/ и съдът е бил длъжен да ги призове редовно за определената следваща дата - 09.04.2008г. Това именно следва пряко от приложението на пра-вилата по чл.178-чл.182 НПК, към които недвусмислено препраща нормата на чл.84 ЗАНН. Административно наказателната отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения се осъществява въз основа на властнически актове – наказателни постановления / арг. от чл.53 ал.І ЗАНН/. Последните се издават от изпълнително-разпоредителни /административни/ органи, които в рамките на компетентността си, установяват факта на нарушението и налагат предвидените в закона санкции. В качеството си на властнически акт, издаван от органите на администрацията, НП пораждат за адресатите си определени наказателно правни последици, а дейността по издаването им, по своето предметно съдържание е юрисдикционна /правораздавателна/ дейност, с която по повод съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство, се решава със сила на присъдено нещо административно правен спор /извършено ли е административно нарушение, от кого, при какви обстоятелства и форма на вина/ и се налага санкция – административно наказание. Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗАНН, наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд, а решенията на РС – според чл.63 ал.І изр.2 ЗАНН, подлежат на касационно обжалване пред АС по реда на АПК. Всяко от производствата пред двете съдебни инстанции е самостоятелно и има различен предмет, обусловен от обхвата на осъществявания правораздавателен надзор, съответно: законосъобразността на НП или правилността на съдебното решение като държавен правораздавателен акт.Следователно, ЗАНН и АПК регулират различни производства, всяко със собствена специфика. Единствената връзка между двата нормативни акта е чл.63 ал.І ЗАНН, който препраща към АПК само относно правилата на касационното производство, развиващо се пред съответния административен съд.В административнонаказателния процес не се прилага субсидиарно АПК, а се прилагат правилата, съдържащи се в НПК /чл.84 ЗАНН/. Разпоредби на АПК могат да се прилагат само въз основа на изрично препращане, каквото не е налице относно нормите на чл.137 и чл.146 АПК. От тук следва, че предвиденият ред изключва извършването на каквито и да било съдопроизводствени действия, относно контрола на наказателни постановления по ЗАНН, по реда на АПК и това е категорично. Като контролно отменителна инстанция районният съд проверява обосноваността и законосъобразността на акта, който в случая е административно-правораздавателен, а не е общ или индивидуален ад-министративен акт по смисъла на чл.65 и чл.21 АПК, което е допълнителен аргумент за абсолютната неприложимост в производството пред РС по ЗАНН на правила от АПК.Като не е съобразил горното, а е разгледал и обявил за решаване делото при нередовното призоваване на жалбоподателя, ТРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до грубо ограничаване на правото му на защита – отменително основание по смисъла на чл.348 ал.І т.2, във връзка с ал.ІІІ т.1 НПК. Настоящият съдебен състав споделя и развития касационен довод, родеещ се с основанието „нарушение на материалния закон”, свързан с основателното твърдение, че решаващите изводи за ангажиране отговорността на касатора както на АНО, така и ТРС, почиват на предположения, т.е. изградени са при липса на категорични доказателства за вината, авторството и съставомерността на деянието, подведено под нормата на чл.21 ЗДвП / арг. от чл.303 НПК/. Това е така, защото при изрично заявено доказателствено искане в жалбата до ТРС за представяне по делото на разпечатка от техническото средство, с което е фиксирана процесната скорост от 113 км/ч за автомобила на жалбоподателя, съдът не е предприел никакви действия. Поради това важен елемент от фактическия състав на административното нарушение е останал без доказателствена основа, с оглед изрично разписаните правила в чл.189 ал.VІІ, вр. с чл.165 ал.ІІ т.6 ЗДвП. Оттук се извежда извод за допуснато нарушение от ТРС по смисъла на чл.107 ал.ІІ НПК, което е осуетило изцяло законодателната идея за разкриване на обективната истина в административно-наказателното производство. Това съставлява друго основание за отмяна на Решение №47/30.07.08г. на ТРС, което е процесуално по своята правна природа, но е довело до неправилно приложение на материалния закон, защото при неустановени елементи от фактическия състав на приложената правна норма /чл.21 ЗДвП/, последната въпреки това е била приложена, което е довело до сериозно засягане на правната сфера на касатора. Обобщавайки гореизложеното, се налага извод за осъществяване в процеса на правораздавателната дейност на ТРС, на касационните основания по чл.348 ал.І т.1 и т.2 НПК, поради което оспореното съдебно решение подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Воден от тези съображения и на основание чл.222 ал.ІІ АПК, във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН, Административният съд гр.Силистра