РЕШЕНИЕ

№ 62

гр. Велико Търново, 16.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ Членове: ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА, ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500377 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК във връзка с чл.432 от КЗ.

С решение №260017 от 17.06.2021г., постановено по гр.д. №328/2020г., Окръжен съд- Русе е осъдил ЗАД ОЗК-Застраховане с ЕИК121265177, гр.София ••••••••, да заплати на М. Г. Е., с ЕГН••••••••••, от град Русе, •••••• сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 10.12.2019г. в град Русе, когато е блъсната на пешеходна пътека от лек автомобил Тойота Тундра, с рег.№ СА 62••••, управляван от Д. Н. Н., с ЕГН••••••••••, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2020г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение Русенският окръжен съд осъжда ОЗК Застраховане- град София ••••••••, да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат Я. Д., от Адвокатска колегия- София, с адрес на адвокатската кантора град София, ул.Алабин №36 ет.2, сумата в размер на 1 730 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Със същото решение Русенският окръжен съд осъжда ЗАД ОЗК- Застраховане, със седалище и адрес на управление град София, •••••••• да заплати на Държавата държавна такса в размер на сумата 1 600 лева, по сметката на Окръжен съд- Русе, върху уважения иск.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД ОЗК- Застраховане АД, със седалище и адрес на управление гр.София ••••••••, с ЕИК121265177, представлявано от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д., чрез адвокат Т. Т., като представляващ Адвокатско дружество от Адвокатска колегия- София, с адрес на адвокатската кантора град София 1000, ул.Уилям Гладстон №22 ет.6, офис 18 п.к.18.

Предмет на жалбата е първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд в частта му, с която е уважен предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 25 000 лева до присъдените 40 000 лева неимуществени вреди както и за законната лихва върху тази разлика от 15 000 лева.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в обжалваната му част и вместо него да отхвърли предявения иск за разликата над претендираните и присъдени 25 000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди до присъдените от Русенския окръжен съд 40 000 лева неимуществени вреди както и за законната лихва върху тази разлика.

Присъденото от Окръжен съд- Русе обезщетение било завишено по размер, поради което се явявало несправедливо.

Въззиваемата М. Г. Е. с ЕГН••••••••••, от град Русе, ••••••, чрез процесуален представител адвокат Я. Д., от Адвокатска колегия- София с адрес на адвокатската кантора град София, ул.Алабин №36 ет.2, упълномощен по делото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, оспорва изцяло въззивната жалба и моли Апелативният съд да потвърди решението на Русенския окръжен съд в обжалваната му част. Не подава насрещна въззивна жалба.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията на въззиваемата страна, прецени събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, притежаваща правен интерес да обжалва конкретния съдебен акт, същият подлежи на обжалване, както и тъй като въззивната жалба е подадена в срок.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на правомощията на Окръжния съд като първа инстанция, по допустим иск, подписано е от съдията, изготвено е в писмена форма и и е разбираемо.

Тъй като първоинстанционното решение е валидно и допустимо Въззивният съд следва да се произнесе дали същото е правилно.

При проверка правилността на обжалвания съдебен акт настоящият съдебен състав съобрази, че Окръжният съд е отразил подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора към нея. Изяснил е всестранно, подробно и обективно фактическата обстановка въз основа на всички събрани по делото доказателства- писмени, гласни, съдебно автотехническа експертиза и съдебно медицинска експертиза, и въз основа на анализ поотделно и в тяхната взаимна връзка на всички доказателства е стигнал до логични и прецизни изводи относно установените по делото факти.

В тази връзка следва да се отбележи накратко само това, че виновната за ПТП, настъпило на 10.12.2019г. в 16, 50 часа в град Русе, на кръстовището на ул.Стефан Стамболов и ул.Сент Уан, водач Д. Н. Н. от град Разград, управлявала л.а. Тойота Тундра с рег.№ СА 62••••, блъска М. Г. Е. на пешеходна пътека, в нарушение на чл.116 и чл.119 ал.1 ЗДвП, поради което по НОХД №430/2021г. по описа на Русенския районен съд със споразумение с Русенска районна прокуратура на 29.03.2021г., е призната за виновна в това, че на 10.12.2019г. на посочените време и място в град Русе, при управление на л.а. Тойота Тундра с рег.№ СА 62••••, нарушила чл.116 и чл.119 ал.1 ЗДвП, като при приближаване на пешеходна пътека, като водач на нерелсово ППС не пропуснала преминаване по нея на пешеходец М. Е., не е намалила скоростта и не спряла и по непредпазливост й причинила средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за повече от 30 дни, резултат от контузия на мозъка в дясно челно- слепоочно, разкъсно контузна рана на главата, подкожна колекция от кръв в лява тилна област на главата и счупване на лява лъчева кост в далечния край, като деянието е извършено на пешеходна пътека, независимо че осъдената отивала с колата си да вземе детето си от детска градина.

Одобреното от съда споразумение по НОХД има правна стойност на влязла в сила присъда съгласно чл.387 от НПК. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно протиправността на деянието, виновността на дееца, настъпилите вреди за пострадалата както и наличието на пряка причинна връзка между деянието и вредите, които обстоятелства съставляват всички елементи на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Механизмът на ПТП се установява и с допуснатата от Русенския окръжен съд съдебна автотехническа експертиза. Телесните увреждания на пострадалата се установяват със заключение на назначената от Русенския окръжен съд съдебно медицинска експертиза. Пътният инцидент е настъпил в зоната на пешеходна пътека, Лекият автомобил с който водачката на МПС е причинила процесното ПТП е валидно застрахован при ответника по застраховка гражданска отговорност. Допустимо е пострадалата да предяви пряк иск директно срещу застрахователя на виновния водач. Пострадалата е родена през 1948 година поради което е вече на 75 години и е над средната статистическа възраст за страната.

Предвид изложеното в случая е доказано, че Десислава Николова е причинила непозволено увреждане на ищцата, поради което застрахователят й дължи обезщетение.

При определяне на обезщетението настоящият съдебен състав съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съгласно която същото следва да е справедливо, както и постановките на ППл №4/1968г. на Върховния съд.

С оглед на конкретните факти- влязла в сила осъдителна присъда под формата на одобрено съдебно споразумение, възрастта на пострадалата- над средно статистическата, вида и характера на средната телесна повреда- фрактура на ляв горен крайник и сериозна травма на главата, конкретизирана по-горе; болките и страданията като характер, продължителност и интензитет; липсата на съпричиняване от страна на пострадалата; както и с оглед на икономическите условия в страната, стандарта на живот и лимитите на застрахователните обезщетения; както и преди всичко с оглед практиката на Върховния касационен съд, Апелативният съд, в настоящият състав намира, че подходящото, достатъчно и дължимо обезщетение в конкретния случай е в размер на сумата от 40 000 лева, заедно с законната лихва от датата съгласно чл.496 от КЗ, а именно 03.06.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В обжалваното решение Окръжен съд- Русе е стигнал до същия краен решаващ извод.

Като правилно обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Водим от изложеното Апелативният съд