Решение № 5412 от 13.6.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 409/2025 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), действащ чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Р. К., срещу решение № 2/27.01.2025г., постановено по АНД № 316/2024г. на РС Карнобат, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 11-01-392/10.09.2024г. на Директора на АДФИ, с което на основание чл.250 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) на Г. И. Д. – Кмет на Община Карнобат, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева за нарушение по чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП вр. чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП. Разпределена е и отговорността за разноските. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са подробни правни съображения, които по същността си се свеждат до тълкуване на изменението на ЗОП с ДВ, бр.88 от 2023г., с оглед чл.3 от ЗАНН. Поддържа се, че при налагане на наказанието административнонаказващият орган (АНО) е съобразил новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП, като наложил наказанието, предвидено от по – благоприятния закон, който е действал към момента на извършване на нарушението, а именно от 5 % от стойността на сключения договор. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Карастанчев, който поддържа касационната жалба. Ответникът по касация се представлява от адвокат В. Ч. от АК Бургас, който оспорва касационната жалба и заявява претенция за разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по съществото на спора са развити в представено след съдебното заседание писмено становище. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за основателност на касационната жалба и прави искане за отмяна на обжалваното решение, съответно за потвърждаване на обжалваното НП. Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че актосъставителят – държавен финансов инспектор в АДФИ, е извършил финансова инспекция във връзка с възлагането на обществени поръчки от О. К. по заповед на директора на инспекцията. При извършената проверка било констатирано, че на 07.11.2024г. в [населено място] И. Д., в качеството му на кмет на О. К. и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП, е извършил нарушение, като без да са налице условията, посочени в чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП, е провел процедура по пряко договаряне по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП и е възложил обществена поръчка с предмет: „Доставка чрез покупка на нов автомобил – сметосъбирач за нуждите на Община Карнобат“, като в резултат на процедурата по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП е сключен договор № PV 404/01.12.2022 г. с „Булавто България“ АД на стойност 199 430 лв. без ДДС (239 316, 00 лв. с ДДС). Констатираното мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-01-392 от 29.03.2024 г., в който са описаните направените констатации. Въз основа на АУАН АНО издал обжалваното НП, в което деянието е [жк], ал.1, т.1 от ЗОП вр. чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП и санкционирано на основание чл. 250 от ЗОП (ДВ, бр.13 от 2016г.) с имуществена санкция в размер на 10000.00 лева. От правна страна съдът приел, че НП отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1 от ЗАНН за форма и съдържание, а при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Приел е за безспорно установено извършеното административно нарушение от страна на длъжностното лице, но е отменил НП по съображения, че в старата редакция на чл.250 от ЗОП (ДВ, бр.13 от 2016г.) е предвидено наказание за провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, а с новоприетата разпоредба на чл. 250а от ЗОП (ДВ, бр.88 от 2023г.) се предвижда наказание за сключването на договор в нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП и така административнонаказателната отговорност на ответника по касация била ангажирана за деяние, за което наказуемостта е отпаднала. Постановеното решение е правилно, но по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд. Касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна. Административнонаказателното обвинение срещу ответника по касация е за извършено на 07.11.2022г. административно нарушение. От приобщените писмени доказателства се установява, че на 07.11.2022г. Кметът открил с Решение № [рег. номер]/07.11.2022г. процедура по обществена поръчка чрез пряко договаряне с предмет „Доставка чрез покупка на нов автомобил – сметосъбирач за нуждите на Община Карнобат“. Процедурата е обявена в Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. Изготвени са указания за участие и е изпратена покана до дружество „Булавто България“ АД София за подаване на оферта. На 01.12.2022г. между О. К. и дружество „Булавто България“ АД е сключен договор за доставка на автомобил (сметосъбирач) № РV 404 с цена 199430.00 лв без ДДС (239316.00 лв с ДДС). Според чл.250 от ЗОП, в редакцията му към ДВ, бр.13 от 2016г., в сила от 15.04.2016г., възложител, който проведе процедура по чл.18, ал.1, т.3-10 или т.13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер на 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10000.00 лева. С ЗИД на ЗОП, обн., ДВ, бр.88 от 2023г., са изменени редица разпоредби, вкл. и тези, касаещи настоящия спор. От 01.01.2024г. разпоредбата на чл.250 от ЗОП е със следното съдържание: Възложител, който проведе процедура по чл.18, ал.1, т.3-7, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 20000.00 лева. От 22.12.2023г. действа нов чл.250а от ЗОП, който гласи следното: Възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл.18, ал.1, т.8-10 или т.13, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 6 на сто от стойността на сключения договор с вкл. ДДС, но не повече от 50000.00 лв за процедурите по чл.18, ал.1, т.8-10 и не повече от 24000.00 лв за процедурите по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП. Прочитът на новата разпоредба на чл.250а от ЗОП сочи, че в нея е възпроизведена част от разпоредбата на чл. 250 от ЗОП, вкл. т.13, като предвиденото наказание е по-високо. Според чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно наказание се налага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му, а според ал.2, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по – благоприятна за нарушителя. Сравнителният анализ на разпоредбата на чл.250 от ЗОП (ДВ, бр.13 от 16.02.2016г.), на основание на която е наложено административното наказание, и на разпоредбата на чл.250а от ЗОП (нов, ДВ, бр.88 от 2023г., в сила от 22.12.2023г.) налага извода, че действалата към 07.11.2023г. разпоредба е по – благоприятна, тъй като предвижда по – леко наказание. Правилни са изложените в НП съображения по тълкуването и анализа на законодателните изменения от гледна точка на чл.3 от ЗАНН. НП обаче противоречи на материалния закон, тъй като административното нарушение, за което ответникът по касация е санкциониран, не е извършено на 07.11.2022г. Административното нарушение се счита за довършено, когато са се осъществили всички елементи от обективна и субективна страна, очертани от материалноправната норма. В противен случай може да се говори за приготовление, което не се наказва (чл.9, ал.1 от ЗАНН), или опит, който се наказва само в случаите по чл.9, ал.2 от ЗАНН, между които настоящият не е. Процедурата по обществена поръчка по пряко договаряне е стартирана с решение, съгласно чл.182, ал.2 от ЗОП, но се предполага и извършване на други действия - отправянето на покани, съгласно чл.182 ал.3 от ЗОП и евентуално сключването на договор. Условията и редът за провеждане на прякото договаряне се определят с ППЗОП, обн., ДВ, бр. 28 от 8.04.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. Вместо да бъде сключен договор, процедурата може да бъде прекратена, напр. За да се носи административнонаказателна отговорност, следва да е сключен договор за обществена поръчка, който извод пряко следва от алгоритъма, по който се определя наказанието – като процент от стойността на договора. Следователно е немислимо да се ангажира отговорността на възложителя, без да е сключен договор за обществена поръчка. Административното нарушение се счита за довършено със сключване на договора за обществена поръчка, което обаче се е случило не на 07.11.2022г., а на 01.12.2022г. Без значение е, че в обширния текст на мотивите на НП пунктуално е изложена цялата фактология по случая и е посочено, че процедурата е приключила със сключения на 01.12.2022г. договор. Това е така, защото датата на извършване на административното нарушение е точно определена в диспозитивната част на НП и предопределя предмета на доказване, както и проверката за законосъобразност. Казано с други думи, съдът е задължен да провери дали именно на 07.11.2022г. привлеченото към отговорност лице е извършило административното нарушение, за което е наказано. Защитата на засегнатото лице се осъществява и срещу фактите, и срещу правото. В хода на съдебното производство наказаното лице се стреми до опровергае фактическите твърдения на АНО – че на посочената в НП дата не е извършило нарушение на чл.250 от ЗОП (ДВ, бр.13 от 16.02.2016г.), а не на която и да е друга дата. В обобщение, първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, което следва да бъде потвърдено, тъй като съдът е достигнал до правилен краен извод за незаконосъобразност на обжалваното НП. При този изход на делото неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски. В полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1300.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Делото е с обичайната фактическа и правна сложност, присъща на този вид дела. Размерът на свободно уговореното между ответника по касация и адвоката възнаграждение е този по чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който обаче не е обвързващ и може да служи единствено като ориентир, вкл. и на съда. Възражението за прекомерност е декларативно, а оттам и неоснователно, тъй като не отчита изключително подробното и правно аргументирано становище, подадено от пълномощника на ответника по касация. Липсват обективни критерии, въз основа на които съдът да преизчисли уговореното и платено възнаграждение. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав