Решение № 41 от 16.1.2025 г. на Районен съд - Перник по дело № 2696/2024 г.

Предявен е иск по чл. 200 КТ. Образувано е по искова молба с вх.№ 11431/27.05.2024г., уточнена с молба вх. № 13994/24.06.2024г., подадена от Ц. И. И. против „Стомана индъстри“ АД, с която се моли съдът да постанови решение, по силата на което след като установи, че ищцата е заболяла от болестта ”Вибрационна болест от общо вибровьздействие, втори стадий/костно-дистрофичен синдром, цервикален и лумбосакрален полирадикуларен синдром в крайниците, ангиоспастичен синдром, слухов синдром/”, професионална по своя характер и в резултат, на която й е била призната временна неработоспособна /с призната трайна неработоспособност 30.0 %, считано от 08.02.2023 г. до 08.02.2026 г., то ответникът да бъде осъден да и заплати сумата от 24 000.00 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за периода от настъпване на заболяването, констатирано като професионално с ЕР на ТЕЛК - 08.02.2023 г. до завеждане на ИМ, ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на исковата молба в съда и до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК от ответника "Стомана Индъстри" АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и по размер. Възразява, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, на които се позовава ищцата, с които се признава професионален характер на заболяването на ищцата не са породили действие, като не е спазена процедурата по установяване на твърдяното професионално заболяване. На следващо място възразява, че искането за обезвреда включвало и болки и страдания от заболявания, които нямали професионален характер, което се установявало и от приложената към исковата молба медицинска документация. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение с оглед действително претърпените болки и страдания, както и че предявеният размер обхваща твърдение за увреждане на здравето, което няма причинно- следствена връзка с твърдяното заболяване, като излага подробни съображения. Прави възражение за давност и моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски. Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Няма спор между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че от 09.11.1988 г. до 30.05.1995 г. ищцата е работила в ТМК ”Ленин” / фирма Стомана, гр. Перник, като заемала длъжността ”работник в кухня”, от 30.05.1995 г. до 12.03.1997 г. работила в Стомана АД — гр. Перник, като заемала длъжността „машинист на техн. кран.” в Сортировъчен цех, от 12.03.1997г. до 31.12.1999 г. работила в Стомана АД, гр. Перник на длъжност „машинист на кран“ в ЕСДЦ, от 01.01.2000 г. до 17.01.2000 г. работила в ”Стомана АД, гр. Перник, като отново заемала длъжността ”машинист на кран” в ЕСДЦ, от 17.01.2000 г. до 01.09.2000 г. работила в ”Еврометал” ООД, гр. Перник, като отново заемала длъжността ”машинист на кран” в ЕСДЦ, от 01.09.2000 г. до 10.09.2021 г., работила в ”Стомана Индъстри” АД — гр. Перник, като заемала длъжността ”кранист” ЕСДЦ, от 01.01.2005 г. до 10.09.2021 г., работила в ”Стомана Индъстри” АД — гр. Перник, като заемала длъжността ”извънреден труд - кранист”, от 10.09.2021 г. до 31.12.2021 г., работила в ”Стомана Индъстри” АД — гр. Перник, като заемала длъжността ”извънреден труд - кранист”, от 01.02.0.09.2021 г. до 31.12.2021 г., работила в ”Стомана Индъстри” АД — гр. Перник, като заемала длъжността ”извънреден труд - кранист”. В последствие трудовото правоотношение между страните било прекратено поради придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към 10.09.2021 г., но ищцата продължила да работи при ответника до 09.09.2022 г., като към момента на проучването на професионалната болест вече не работела при ответника. Общият й трудов стаж бил е 34 години, 0 месеца и 24 дни, от които 27 г., 06 м. 03 дни като кранист в „Стомана“ АД, гр. Перник, „Еврометал” ООД, гр. Перник и в ”СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД, гр. Перник, което дружество е правоприемник на ”Стомана” АД и ”Еврометал” ООД, на длъжност ”машинист на техн. кран”„, машинист на кран ЕСДЦ” и ”кранист ЕСДЦ” По делото са представени множество епикризи, издадени в различни периоди през 2016 г. 2017 г., 2018 г., 2019 и 2020 г. от УБ-МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД – София, от които се установява, че ищцата е постъпвала за изследвания и стационарни лечения в болничното заведение по повод заболяване от неврит на слуховите нерви, други периферни сметовъртежи в стадий на субкомпенсация, неврит на слуховите нерви – начален, шумов синдром, периферен отоневрологичен синдром в стадий на субкомпенсация, Цервикална и лумбо-сакрална остеохондроза и спондилоза. Лумбална спондилоартроза. Двустранна цервикална и лумбо-сакрална радикулопатия с възбудна и отпадна сетивна симптоматика и автономна дисфункция и други придружаващи заболявания. С Протокол № 4013-13-4 / 12.12.2022 г. за извършено проучване на проф. болест от НОИ ТП - Перник са констатирани данни за рискови фактори, при които е работила ищцата – общи вибрации, болести причинени от шум, болести причинено от желязо и съединенията му. С Експертно решение на ТЕЛК № 00132 от 049 / 17.04.2024 г. на У. МБАЛ "СВ. Иван Рилски" ЕАД - София, е бил установен професионалният характер на заболяването – вибрационна болест, от общо въздействие, втори стадий /костно – дистрофичен синдром, цервикален и лумбосакрален полирадикулерен синдром в крайниците, ангиоспастичен и слуфов синдром. Заболяването е с признат професионален характер, определени са 42% трайно намалена работоспособност за общото заболяване, с дата на инвалидност 06.07.2022 г., професионално заболяване – 09.08.2022г. В мотивите е посочено, че причина за професионалното заболяване е продължителен трудов стаж, установена експозиция на основни рискови фактори в работната среда. Проф. характер на болест, причинена от общи вибрации /увреждания на междупрешленните дискове на гръбначния стълб с радикулопатия/, включително болест, причинена от шум като клинична проява на общо вибрационно въздействие поради продължителен тр. стаж с /над 27 години/. Възраженията на ответника "Стомана индъстри" АД, че липсват доказателства за това, че решението на ТЕЛК е влязло в сила, респ. че липсва причинно следствена връзка между конкретното заболяване и конкретната работа и полаган труд от ищеца при "Стомана индъстри" АД са неоснователни. Съгласно константната практика на ВКС, за да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред. Признаването на професионалния характер на заболяването, според чл. 62, ал. 3 от КСО, е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /НРСРПООПБ/. Признаването става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Това решение има двойствен характер - от една страна представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото. Доколкото се касае за административен акт, същият влиза в сила и има действие по отношение на лицата след като неговите адресати са уведомени за съдържанието му и е изчерпана процедурата по неговото обжалване. Съгласно чл. 12, ал. 1 НРСРПООПБ - експертните решения на ТЕЛК могат да се обжалват от заинтересуваните лица и органи. Всяко едно от тези лица има право на жалба - в 14 - дневен срок от получаване на съобщението пред НЕЛК, а решенията на НЕЛК подлежат на обжалване в 14 - дневен срок от получаването им, пред административния съд. Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Именно защото всеки от тях получава уведомлението за издадения акт по различно време и по различно време изтичат и сроковете за обжалване. Доказването, че административният акт е влязъл в сила може да бъде направено чрез представяне на препис от решението, върху който е извършено отбелязване, че е влязло в сила и кога, от компетентния за това орган. Както се посочи върху процесното решение на ТЕЛК е поставен печат с отбелязване, че същото е влязло в сила на 13.05.2024 г. Съгласно чл. 71, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи служителите в РКМЕ: изпращат с писмо с известие за доставяне на екземпляр от експертното решение на заинтересованите страни и на НЦОЗА чрез ИБД; проверяват наличието на постъпила жалба в законоустановения 14-дневен срок за всяка от заинтересуваните страни; поставят гриф "влязло в сила" на необжалваните експертни решения след изтичане на 14-дневния срок за всяка от заинтересуваните страни; поставят гриф "за НЕЛК" и изпращат в НЕЛК обжалваните от заинтересуваните страни експертни решения заедно с медицинската документация и жалбата; проверяват за допуснати технически грешки в постановените решения на органите на медицинската експертиза; проверяват за наличие на подписи и дата на постановените решения на органите на медицинската експертиза. С оглед нормативно установената компетентност на РКМЕ да удостовери факта на влизане в сила на експертното решение, настоящият съдебен състав намира този факт за доказан по делото. Удостоверителното изявление не е оборено в процеса, поради което същото установява връчването на заинтересованите страни в развилото се пред административния орган производство. Ако ответникът-работодател оспорва, че въпреки официалното удостоверяване, експертното решение не е влязло в сила, трябва да установи, че е обжалвал решението и то е било отменено или изменено /така определение № 696 от 22.10.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1788/2018 г., решение № 213/12.07.2011 г. по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о.; решение № 2/ 25.02.2015 г. на по гр. д. № 3402/2014 г., III г. о., решение № 185/27.05.2010 г. по гр. д. № 5264/2008 г., III г. о. на ВКС/. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено, а също пълно и обосновано, се установява, че по данни от приложените по делото медицински документи (специализирани изследвания, епикризи от стационарно изследване и лечение в клиники по професионални заболявания, експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК) Ц. И. И. страда от заболяването Дг. МКБ (Т 75.2) „Вибрационна болест от общо вибровъздействие, втори стадий (костнодистрофичен синдром, цервикален и лумбо- сакрален полирадикуларен синдром в крайниците, ангиоспастичен синдром, слухов синдром)". Заболяването е клинично уточнено проследявано динамично в Клиника по професионални заболявания - Отделение по нервни болести (епикризи по: и. з. № 16328/31.08-04.09.2016г., и. з. № 19785/ м.09.2017г, и. з. № 18213/ м.08.2018г., и. з. №25903/м.11.2018г., и.з. № 17351/м.07.2019г., и.з. № 20041/м.08.2019г., и. з. №17392/м.08.2021г., и. з. № 19897/м.09.2022г.) и отделение по УНГ болести към УМБАЛ „Св. Иван Рилски”ЕАД— София (епикризи по: и. з. № 1232/ м.07.2016г., и.з. №14121/м.06.2018г., и. з./м.07.2021 г., и. з. №14225/м.06.2022г.- Дг.„Неврит на слуховите нерви — средно тежка ст. Шумов синдром. Комбиниран отоневрологичен синдром в стадий на субкомпенсация.”) Увреждането на слуха е включено като „слухов синдром” в синдромокомплекса на вибрационната болест. Заболяването е с признат професионален характер по надлежния ред - спазена е процедурата, съгласно Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и условията за признаване професионален характер на „Болест, причинена от общи вибрации”, с код №2202 от Списък на професионалните болести (Обн. ДВ, бр.66/ 2008г.): Клинично уточнена диагноза, обективирана с пълен комплекс клинични и параклинични изследвания (хематологични, биохимични, електрофизиологични, електроневромиография, невровегетологични и микроциркулаторни с функционални провокщионни тестове, периферно-нервни и образни); Протокол №4013-13-4/12.12.2022г. за извършено проучване на професионална болест от НОИ ТП — Перник за болест, причинена от общи вибрации, с код № 2202 по СПБ в „СТОМАНА ИНДЪСТРИ"АД; ЕР № 478/22.11.2023г. на НЕЛК и ЕР №132/17.04.2024г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД — София, с които е приета причинна връзка професионална болест, довела до трайно намалена работоспособност; Трудовото правоотношение с ответното предприятие „Стомана Индъстри” АД е прекратено, считано от 09.09.2022г., с което е преустановено въздействието на основния професионален етиологичен фактор и на съпътстващите фактори (Заповед №89/08.09.2022г.). При ищеца клинично е установено професионалното заболяване „Вибрационна болест от общо вибровъздействие, втори стадий (костно-дистрофичен синдром, цервикален и лумбосакрален полирадикуларен синдром в крайниците, ангиоспастичен синдром, слухов синдром)". Клинични стадии в протичането на Вибрационна болест са: „първи”, „първи към втори”, „втори”, „втори към трети” и „трети” С пълен комплекс клинични и параклинични изследвания (хематологични, биохимични, електрофизиологични, електроневромиография, невровегетологични и микроциркулаторни с функционални провокационни тестове, периферно-нервни и образни) след обсъждане от ЛКК — НО е приет втори стадий на „Вибрационна болест от общо вибровъздействие (костно-дистрофичен синдром, цервикален и лумбо- сакрален полирадикуларен синдром в крайниците, ангиоспастичен синдром, слухов синдром)”. Субективните оплаквания се изразяват в болки по хода на гръбначния стълб, болки и изтръпван на горните и долните крайници, слабост и „схващане” в ръцете, изпускане на предмети, изпотяване на дланите, главоболие, световъртеж, субективен шум в ушите, намален слух, намалена разбираемост на речта, нарушена комуникативност. Към настоящия момент ищцата е на 52 години. Прекратено е въздействието на професионалните рискови фактори, причинили уврежданията и в бъдеще не се очаква прогресивно развитие на заболяването. Поради прекратеното рисково въздействие и увеличаване на възрастта, костно-дистрофичните, периферно-нервни и вегетосъдови увреждания, слуховата загуба и съответните субективни оплаквания ще бъдат свързани предимно възрастови дегенеративни промени. За професионалното заболяване „Вибрационна болест от общо вибровъздействие, втори стадий (костно-дистрофичен синдром, цервикален и лумбо- сакрален полирадикуларен синдром крайниците, ангиоспастичен синдром, слухов синдром)” са определени 30% ТНР по чл.7, т.12.2 с ДИ – 09.08.2022г., за общо заболяване – 36% ТНР, с ДИ – 06.07.2022г. по съвкупност краен % ТНР – 42 % ТНР със срок на определения % ТНР – 01.04.2027г. /ЕР № 132/17.04.2024г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД - София). Професионалното заболяване няма дефинитивно/трайно излекуване. Прилага се симптоматично лечение: Агапурин 3х200мг, Милгама Н 3х1т., Афламил 2х100мг., Мовалис 2х7.5мг., нестероидни противовъзпалителни средства, физиотерапия, вкл. балнео-санаториално лечение, за намаления слух - ноотропни лекарства. От показанията на свидетелите А.Б.Л. и Д.В.Д. /втория в съвместно съжителство с ищцата/ се установява, че ищцата изпитва сериозни затруднения в ежедневното си обслужване като няма чувствителност в ръцете, изтръпват й и изпуска, каквото хване. Спряла е да шофира, тъй като изпитва болки и се налага да я возят, както и да е с придружител. Изпитва болки в кръста и краката също й изтръпват, става й лошо, получава световъртежи. Според св. Л. в последната година се е влошила доста. В показанията си св. Д. посочва още, че освен изтръпване на ръцете получава и схващания, които довеждат до изпускане на предмети. Изпитва болки във врата и схващания, както и има световъртеж. Като получи световъртеж си ляга и цял ден не може да си мръдне дори и главата, защото й се повръща, като уточнява, че това се случва може би в месеца по два пъти. В това състояние след около два - три дни започва да има възможност да става. Периодично се налага да влиза в болница, чувства се дискомфортно. При излизане навън се държи за св. Д.. Посочва още, че първите прояви на състоянието й започнали около три години преди да се пенсионира и от тогава се е влошила. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ изисква наличие на следните кумулативно предвидени предпоставки: наличие на професионално заболяване, констатиране на същото по надлежния ред с влязло в сила решение, вреди, причинна връзка между вредите и професионалната болест и размер на вредите. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите. Признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно- следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Съгласно константната съдебна практика експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение - от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото. Съдът приема, че в конкретния случай от ЕР на ТЕЛК, ЕР на НЕЛК и протокол за проучване на професионалната болест на органа, компетентен да регистрира професионалната болест, е доказано, че заболяването на ищцата е причинено от продължителната й работа в среда с експозиция на шум и съпътстващ фактор – общи вибрации, която ищцата е извършвала в продължителен период от време при ответника и неговите праводатели като този извод е потвърден и от свидетелските показания, както и от СМЕ. В настоящия случай има влязло в сила Експертно решение № 00132 от 049 / 17.04.2024 г. на У. МБАЛ "СВ. Иван Рилски" ЕАД - София, е бил установен професионалният характер на заболяването – вибрационна болест, от общо въздействие, втори стадий /костно – дистрофичен синдром, цервикален и лумбосакрален полирадикулерен синдром в крайниците, ангиоспастичен и слуфов синдром. Заболяването е с признат професионален характер, определени са 42% трайно намалена работоспособност. Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила решение на НЕЛК, с което заболяването е признато за професионално, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на заболяване, оценката на работоспособността и датата на инвалидизиране. Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно доказателства за претърпените от ищцата болки и страдания, представляващи неимуществени вреди вследствие на придобитата професионална болест, то съдът намира, че са налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл.200 КТ. Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл.200 КТ при трудова злополука и професионална болест се обезщетяват всички вреди - имуществени и неимуществени, като последните се обезщетяват по реда на чл.52 ЗЗД по справедливост. Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС от 23.12.1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Като съобрази гореизложените критерии съдът намира, че в настоящия случай справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди от придобитото професионално заболяване е в размер на 19 000 лева. За да определи такъв размер на обезщетението съдът съобрази заключението на съдебномедицинската експертиза на в.л. д-р З., видно от което за установеното при ищцата професионалното заболяване „Вибрационна болест от общо вибровъздействие, втори стадий (костно-дистрофичен синдром, цервикален и лумбо-сакрален полирадикуларен синдром крайниците, ангиоспастичен синдром, слухов синдром)”, за което са определени 30% ТНР по чл.7, т.12.2 с ДИ – 09.08.2022г., за общо заболяване – 36% ТНР, с ДИ – 06.07.2022г. по съвкупност краен % ТНР – 42 % ТНР със срок на определения % ТНР – 01.04.2027г. /ЕР № 132/17.04.2024г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД - София), както и че професионалното заболяване няма дефинитивно/трайно излекуване, а се прилага се симптоматично лечение, а също и субективните оплаквания като болки, схващане, изтръпване, нарушен захват и изпускане на предмети, световъртеж, парестезии. При определяне размера на обезщетението съдът отчете и събраните по делото гласни доказателства, от които се установява, че освен гореизложеното ищцата изпитва сериозни затруднения в ежедневното си обслужване, спряла е да шофира, а при излизане навън за стабилността й има нужда от опора. Неоснователно е възражението на ответника "Стомана индъстри" АД, че не е установено наличието на причинна връзка между работата в това дружество и заболяването на ищеца. По силата на чл. 13, ал. 3 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, влезлите в сила експертни решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Т. е. влязлото в сила решение на ТЕЛК като официален удостоверителен документ за установените в него факти, установява и наличието на причинна връзка между работата на ищцата в ответното дружество и констатираното професионално заболяване. В конкретния случай в решението на ТЕЛК е посочено, че е документиран професионален риск при над 27 години трудов стаж на длъжност „машинист на кран“/ „кранист“ на мостов кран в „Стомана Индъстри“ АД – гр. Перник, първа категория труд /Тр.книжка № 11512/11.11.1988г./, т. е. от решението се установява наличие на причинна връзка между работата на ищеца и при ответника "Стомана индъстри" АД и заболяването й. След като заболяването е с признат професионален характер по надлежния ред, при спазена процедура, съгласно Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и условията за признаване професионален характер на „Болест, причинена от общи вибрации”, с код №2202 от Списък на професионалните болести (Обн. ДВ, бр.66/ 2008г.), призната за професионална такава с експертно решение на ТЕЛК при УБ-МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД София и ЕР на НЕЛК, която е причинена от вредностите, свързани с условия на труд при работодателя "Стомана индъстри" АД, то са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 200 КТ. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази освен показанията на свидетелите относно множеството ограничения, които е търпяла и търпи ищцата, както и че ще продължава да ги търпи и за в бъдеще, така и вида на професионалното заболяване, описан от медицинската експертиза, предвид, степента на засягането на здравето на ищцата и начинът, по който в конкретния случай се отразява на живота й – съществени затруднения в бита и общуването, зрялата й работоспособна възраст - 53 г., със сравнително рано настъпилото ограничаване на работоспособността и, че се касае за заболяване, което не подлежи на излекуване, както и съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот и определеният процент неработоспособност със срок на определения процент ТНР за срок от три години до 01.04.2027г. и конкретно посочените по-горе характер и степен на негативните последици от професионалното заболяване. Определеният размер обезщетение от 19 000 лева следва да бъде заплатено със законните последици, които включват и компенсаторната лихва по чл. 84, ал. 3 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Обстоятелството, че ищцата е работила и при други работодатели не е основание за освобождаване на ответника "Стомана индъстри"АД от отговорност. Общият принцип, предвид чл. 53 ЗЗД, е че когато вредата е причинена от неколцина, те отговарят солидарно за причинените вреди. Солидарната отговорност е предвидена в закона в полза на кредитора и няма пречка той да не се възползва от нея, като предяви претенция за последиците от увреждането само срещу някой от солидарно отговарящите, поради което възражението на ответника в обратен смисъл е неоснователно. С оглед установената основателност на предявения иск съдът следва да разгледа и своевременно направеното от ответника възражение за давност. Според чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ искът по всички останали трудови спорове, сред които е и този по чл. 200 КТ, се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок, който започва да тече от момента на установяване на здравословното състояние на ищцата от проф. болест, което в случая е констатирано с ЕР на ТЕЛК от 17.04.2024г., влязло в сила на 13.05.2024г., поради което и възражението е неоснователно. Нормата, на която се позовава ответникът - чл. 200, ал. 3 КТ, има друго приложение и то е свързано със задължението на работодателя да обезщети една друга имуществена вреда /каквато в случая не се претендира/ - изразяваща се в разликата между заплащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпусната след това пенсия. В този случай имуществената вреда /пропусната полза/, която се дължи от работодателя - се изразява най-често в разликата между пропуснатото по-високо възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност или пенсия, какъвто не е процесният случай, поради което възражението на ответника е неоснователно. Присъденото вземане е по иск с правно основание чл. 200 КТ за обезщетение, дължимо от работодателя за вреди от професионална болест, т. е. обезщетение извън обхвата на предвидените в чл. 242, ал. 1 ГПК, поради което решението не подлежи на предварително изпълнение, освен при наличие на предпоставките на чл. 242, ал. 2 ГПК, каквито твърдения не са въведени от ищеца по делото /Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/. Ето защо, искането на ищеца за допускане на предварително изпълнение на решението, следва да се остави без уважение. По разноските: При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се следват сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 1900 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват разноски в размер на 735, 00 лева -заплатено адв.възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, ГПК да заплати дължимите държавни такси в размер на 1 431, 76 лева /4% върху уважената сума от предявения иск, както и разноски за вещо лице, платени от бюджета на съда. Предвид изложеното, съдът