Решение № 1352 от 7.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8607/2022 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 20023169 от 21.03.2022 г. СРС, 68 с-в, по гр.д.№ 17518/2020 г. е отхвърлил изцяло като неоснователни предявените от ЗАД „Армеец“ АД против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ осъдителни искове по чл.213, ал.1, изр.3 КЗ /2005 г.-отм./ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на собственика на автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ••••••• да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 192, 24 лв., представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Каско на МПС“ по щета № 15016030100068 за имуществени вреди на автомобил „Ауди А4“, рег.№ •••••••, причинени при реализираното на 23.03.2016 в гр.Видин пътно-транспортно произшествие и по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 14.05.2020 г. в размер на 461, 33 лв. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца ЗАД „Армеец“ АД с оплаквания, че същото е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано наличието на застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” между ответното дружество и виновния водач.Наличието на такова правоотношение е установено от представения по делото протокол за ПТП, който е официален удостоверителен документ, както и от извлечението от Информационния център на Гаранционен фонд.Това обстоятелство не се и оспорва от ответника.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че информационната система на Гаранционен фонд съществува единствено, за да улеснява гражданите.Поддържа, че в производството е доказан механизма на ПТП, вида и стойността на вредите и причинно-следствената връзка между произшествието и вредите от застрахованото МПС.Излага доводи, че при разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като неправилно доказателственото искане за разпит на свидетел е оставено без уважение, въпреки че ответникът е оспорил механизма на ПТП.Моли съда да отмени решението и да уважи предявените искове.Претендира разноски. Ответникът по въззивната жалба- ЗАД „ОЗК-Застраховане“ оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- ЗАД „Армеец“ АД твърди, че на 23.03.2016 г. в гр.Видин, бул. „Панония“, срещу бл.11 в жк „Гео Милев“ е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „Опел Астра“ с рег.№ •••••••, предприемайки маневра „завой в обратна посока“ е отнел предимството на водача на попътно движещия се л.а. марка „Ауди А4” с рег.№ •••••••, в резултат на което са настъпили увреждания по последния.Местопроизшествието е посетено от органите на МВР и е съставен протокол за ПТП № 1316448 от 23.03.2016 г.Твърди, че причина за настъпване на произшествието е неспазване на правилата за движение от страна на водача на л.а. „Опел Астра“ с рег.№ •••••••-И. Д. Т., който е предприел маневра „завой в обратна посока“, като не се е съобразил с останалите участници в движението и конкретно с правомерно движещия се водач на л.а. марка „Ауди А4” с рег.№ •••••••-Д. Г. Д., отнел е предимството на същия и по този начин е предизвикал ПТП.Описаното поведение е в нарушение на чл.38, ал.3 ЗДвП, за което на И.Т. е съставен АУАН № 207579.Твърди, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника по застрахователна полица № BG/23/115002589300.Към датата на ПТП увреденият автомобил е имал сключена имуществена застраховка при ищеца „Каско“ на МПС по полица № 0306Х0136581, издадена на 28.07.2015 г. с период на валидност от 28.07.2015 г. до 27.07.2016 г. и по образуваната щета № 15016030100068 на собственика на увредения автомобил е заплатена сумата 1 192, 24 лв. с преводно нареждане от 09.05.2016 г., като в допълнение от страна на ищеца са направени и обичайни разноски по определяне на обезщетението на стойност 15, 00 лв.Ищецът твърди, че с покана, заведена при ответника с вх.№ А315- 10949/30.05.2016 г. е поискал възстановяване на платеното застрахователно обезщетение в размер на 1 192, 24 лв. ведно с ликвидационните разноски в размер на 15, 00 лв. в 30-дневен срок, но задължението не е изпълнено.Твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение на основание чл.213 ал.1 КЗ /отм./ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1 192, 24 лв.-изплатено застрахователно обезщетение по щета № 15016030100068 със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 461, 33 лв.-обезщетение за забава за периода 01.07.2016 г.-датата, на която е изтекъл посочения в поканата 30-дневен срок до датата на подаване на исковата молба-14.05.2020 г. С отговора на исковата молба ответникът е изразил становище, че не оспорва датата и мястото на пътния инцидент, както и наличието на покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС „Опел Астра“ с рег.№ •••••••.Оспорил е механизма на ПТП.Наравил е възражение за съпричиняване на водача на л.а. „Ауди А4“ с рег.№ •••••••, който е предприел маневра „изпреварване“, без да се съобрази с разпоредбата на чл.25 ЗДвП и се е движел с несъобразена скорост, която не му е позволила да се съобрази с възникналата опасност и предприетата от страна на водача на л.а. „Опел Астра“ с рег.№ ••••••• маневра.Направил е и възражение за погасителна давност на претенцията за мораторна лихва за периода 01.07.2016 г.-13.05.2017 г. на основание чл.111 ЗЗД. Видно от констативен протокол за ПТП № 1316448 от 23.03.2016 г. на посочената дата в 17, 20 ч. в гр.Видин, бул. „Панония“, срещу бл.11 в жк „Гео Милев“ е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „Опел Астра“ с рег.№ •••••••И.Т., предприемайки маневра „завой в обратна посока“ е отнел предимството на водача на попътно движещия се, намиращ се от лявата му страна л.а. марка „Ауди А4” с рег.№ •••••••, управляван от Д. Д., в резултат на което са настъпили увреждания по автомобила.Посочено е, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Опел Астра“ с рег.№ ••••••• е застрахована в „ОЗК“ по полица № BG/23/115002589300. Представена е и извадка от справка на Гаранционен фонд към 23.03.2016 г., от която е видно, че л.а. с ДК№ ••••••• е застрахован в ЗАД „ОЗК-Застраховане“ по застраховка „Гражданска отговорност” за периода 19.10.2015 г.-19.10.2014 г. Видно от преписката по щета № 15016030100068 г. ищецът е заплатил на собственика на увредения от процесното ПТП л.а. „Опел Астра“ с рег.№ ••••••• сумата от 1 192, 24 лв. С писмо изх.№ Л-5191/18.05.2016 г., заведена с вх.№ Л-315- 10949/30.05.2016 г. ищецът е изпратил на ответника документите по щетата и го е поканил да му възстанови сумата от 1 207, 24 лв.-застрахователно обезщетение в 30-дневен срок от получаване на поканата. От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза /АТЕ/ на вещото лице Светослав Велков по допуснатата АТЕ е установено, че процесното ПТП е настъпило по описания в протокола за ПТП начин при предприемане на маневра за обратен завой от водача на л.а. „Опел Астра“ с рег.№ •••••••, като същият не е пропуснал и е реализирал ПТП с попътно движещия се отляво л.а. „Ауди А4“ с рег.№ •••••••.Щетите по л.а. „Ауди А4“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 23.03.2016 г. произшествие в гр.Видин.Стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по застрахования лек автомобил „Ауди А4“, изчислена по средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното събитие, е 2 219, 44 лв. Пред въззивния съд е допуснат разпит по делегация на свидетеля Диан Д., който твърди, че през 2016 г. е участвал в ПТП.Твърди, че е управлявал л.а. „Ауди“, модел А4 с рег.№ ••••••• и се е движел по бул. „Панония“ в гр.Видин в посока от заведение „Микс“ към изхода на града.Изведнъж отдясно, от паркинга на бл.11 в жк „Гео Милев“ се е движел л.а. „Опел Астра“, който се е включил в движението без да спре да се огледа и да подаде мигач.Първоначално автомобилът е навлязъл в първата лента, след това-във втората.Той е бил на 20-30 метра от него и го е наблюдавал как се е включил в движението.В най-дясната лента е имало паркирани автомобили и тя реално е почти неизползваема.Свидетелят е подал мигач и се е преустроил в третата лента.Когато е бил непосредствено зад него, но в съседната на него лента, той рязко е завил и е навлязъл в неговата лента-третата /най-лявата/, без да даде мигач и е предприел маневра „обратен завой“, където свършва островът между пътните платна на булеварда, но там по принцип е забранено да се прави обратен завой.Всички прозорци на неговия автомобил са били замъглени.Пътното платно се състои от три ленти в едната посока и три в другата, като по средата има остров, като в най-дясната лента обикновено има паркирани автомобили.За да избегне удара свидетелят се е качил на острова между двете платна за движение и той тогава е направил обратен завой на мястото, където свършва острова и след удара е преминал в другата част на булеварда, в насрещното.ПТП е настъпило в светлата част на денонощието- 17, 00-18, 00 ч.Когато свидетелят се е движел във втората лента, а другият водач е навлязъл в първата, той се е преустроил в най-лявата лента, за да му направи място, но той от втората лента е преминал в третата пред него и когато е тръгнал да прави обратен завой, го е затворил и неизбежно е последвал удара.Ударът е настъпил в края на третата лента, където е прекъснат спасителният остров между двете платна.Свидетелят го е ударил с предната дясна част на неговия автомобил в неговата предна лява част, защото той почти е бил направил обратния завой, по средата на двете пътни платна в крайна лява лента, като след удара се е обърнал и е започнал да кара в насрещното по булеварда.Непосредствено преди ПТП-то свидетелят се е движел с около 30-40 км/ч, намалил е скоростта, защото е видял, че другият водач се включва в движението и му е освободил втората лента.Свидетелят се е опитал да избяга на острова, но всичко се е случило прекалено бързо и не е успял да предотврати удара.Заявява, че не е предприел маневра за изпреварване. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същите възпроизвеждат лични впечатления е не противоречат на останалите събрани по делото доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения автомобил, плащане на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди, застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с мотиви, че не е доказано наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и виновния водач поради непредставяне на застрахователната полица, като се е позовал на разпоредбата на чл.261, ал.1, изр.2 КЗ /отм./, поради което протоколът за ПТП не може да замести застрахователната полица.Приел е, че информацията, предоставена от информационния център към Гаранционен фонд по чл.293 КЗ /отм./ на увредените лица има за цел да ги улесни при събирането на данни, необходими за упражняване на правата им, не и да замести доказателствата, уредени в ГПК.Поради изложените съображения е отхвърлил иска поради липса на пасивна материалноправна легитимация. Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са установени всички елементи от фактическия състав на чл.213, ал.1 КЗ /отм./. Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и виновния водач не е спорно по делото.По отношение на това обстоятелство е налице признание на ответника, същото е установено и от констатациите в протокола за ПТП и от представената справка от информационната система на Гаранционен фонд.Съгласно чл.295, ал.7 КЗ документите, изготвени от фонда въз основа на данните от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите или „Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама /шаси/ на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното превозно средство или превозвача на пътници със средства за обществен превоз. От представения протокол за ПТП и АТЕ, както и от показанията на разпитания по делото свидетел Д. Д. е установено, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „Опел Астра“ с рег.№ •••••••, който е нарушил разпоредбата на чл.38, ал.3 ЗДвП, като не е пропуснал попътно движещия се от лявата му страна автомобил.Установено е наличието на застрахователно обезщетение между ищеца и собственика на увредения л.а. „Ауди“, модел А4 с рег.№ ••••••• по имуществена застраховка „Каско“ на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, както и заплащането на застрахователното обезщетение.От заключението на АТЕ, което не е оспорено от страните, е установено наличието на причинна връзка между процесното ПТП и щетите по застрахования при ищеца автомобил, както и стойността за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП-2 219, 44 лв., която е в по-голям размер от претендираната от ищеца. Не се установи водачът на увредения автомобил да е предприел маневра „изпреварване“, без да се съобрази с разпоредбата на чл.25 ЗДвП и да се е движел с несъобразена скорост, поради което възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно.Необходимо е приносът на пострадалия да е конкретен и установен по делото при условията на пълно и главно доказване от позоваващата се на съпричиняването страна в процеса, което в случая не е направено от ответника. Поради изложеното и от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът счита, че по делото е установено наличието на всички предпоставки на чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и искът за главница е изцяло основателен. С оглед разпоредбата на чл.213а, ал.3 КЗ /отм./ ответникът е изпаднал в забава за възстановяване на претендираното обезщетение в 30-дневен срок от представянето на всички доказателства.По делото е представено писмо с приложени документи и с покана за плащане, получена от ответника на 30.05.2016 г. и същият е изпаднал в забава, считано от 30.06.2016 г.Ищецът претендира мораторна лихва за периода от 01.07.2016 г. до датата на подаване на исковата молба-13.05.2016 г.Съгласно разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.С оглед датата на подаване на исковата молба вземанията за лихва за забава за периода 01.07.2016 г.-12.05.2017 г. са погасени по давност.Изчислен по реда на чл.162 ГПК, размерът на лихвата за забава върху сумата от 1 192, 24 лв. за периода 13.05.2017 г.-12.05.2020 г., възлиза на 362, 98 лв., поради което и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД се явява основателен за посочения период и размер. Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.213, ал.1 КЗ /отм./, иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от на 362, 98 лв. за периода 13.05.2017 г.-14.05.2020 г., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника над сумата от 2, 96 лв., вместо което да се постанови решение, с което в посочената част исковете да се уважат.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди. С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 282, 16 лв.-направени разноски за първата инстанция, както и сумата от 169, 29 лв.-разноски за въззивната инстанция /50 лв.-държавна такса, 30 лв.-депозит за свидетел и 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение/ или общо сумата от 451, 45 лв. Водим от горното съдът