Решение № 992 от 19.12.2025 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 1470/2025 г.

Предявен е иск за прекратяване на нотариално учредено вещно право на ползване на недвижим имот с пр. осн. чл.61 от Закона за собствеността. Ищецът „Г. Ц.“ ЕООД, ЕИК: ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. •••••••, представлявано от управителя Г.М.Ц., моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 61 от ЗС, да прекрати учреденото с нотариален акт № ••••• г. на П.К. - Нотариус с район на действие PC- Казанлък, peг. № 100 на НК, в полза на ответницата С. И. Ц., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. ••••••, от ищцовото дружество „Г. Ц.“ ЕООД, ЕИК: ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••••, представлявано от управителя Г.М.Ц., безсрочно и безвъзмездно вещно право на ползване до края на живота й върху следните собствени на ищцовото дружество недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор •••••, целият с площ 2590 кв. м., находящ се в с. ••••••, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18- 38/28.06.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор •••••.1 със застроена площ 392 кв. м. с предназначение: ХОТЕЛ, брой на етажи: 3 /три/, брой самостоятелни обекта в стадата: 5 (пет), при граници и съседи на поземления имот: ••••••; ••••••; ••••••; ••••••; ••••••. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Твърди, че с нотариален акт № ••••• г. на П.К., Г. Ц.“ ЕООД е ЕИК: •••••• учредило на С. И. Ц., ЕГН: ••••••••••, заедно и поотделно с още три физически лица, безсрочно и безвъзмездно вещно право на ползване до края на живота им, върху следния собствен на дружеството недвижим имот: поземлен имот е идентификатор •••••, целият с площ 2590 кв. м., находящ се в с. ••••••, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-38/28.06.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, заедно е построената в имота СГРАДА с идентификатор •••••.1, със застроена площ 392 кв. м. с предназначение: ХОТЕЛ, брой на етажи: 3 /три/, брой самостоятелни обекта в сградата: 5 (пет), при граници и съседи на поземления имот: ••••••; ••••••; ••••••; ••••••; ••••••. От момента на учредяване на вещното право на ползване ответницата С. И. Ц. си е служила с имота само и единствено по начин, който застрашава същия с разрушаване и със значително повреждане. Ответницата не полагала никаква грижа за имота, поради което същият се наложило да бъде обстойно ремонтиран, за да бъде запазен, за което ищцовото дружество направило значителни разходи. Отделно от това, с поведението си през м. март 2025 г. в изблик на гняв и агресия ответницата застрашила с разрушаване имота. Ответницата нарушавала и своите съществени задължения като вещно правен ползвател на имота: не заплащала дължимия се общински данък като ползвател, не плащала разноските, свързани с ползването на имота, не поддържала имота в доброто състояние, в което го приела, не застраховала имота в полза на собственика, не плащала премиите за застраховката, не съобщавала на собственика за всяко посегателство върху собствеността. Въпреки, че многократно била предупреждавана относно всичко гореизложено, ответницата не променила по никакъв начин отношението си към процесния имот като и до настоящия момент ответницата продължава с бездействието си да застрашава същия с разрушаване и със значително повреждане и не изпълнила нито едно от гореописаните съществени нейни задължения като вещноправен ползвател на имота. Ответницата С. И. Ц., ЕГН •••••••••• оспорва изцяло предявения иск. Моли съда да отхвърли искът да бъде прекратено учреденото с нотариален акт № •••••• г. на нотариус П.К., peг. № 100 в НК в полза на С. И. Ц., ЕГН ••••••••••, безсрочното и безвъзмездно право на ползване като неоснователен и недоказан. Заявява, че ищовото дружество „Г. Ц.“ ЕООД, ЕИК ••••••, е учредено от едноличния собственик на капитала и управител на същото Г.М.Ц., ЕГН ••••••••••, който е неин съпруг и с когото са във фактическа раздяла. От брака си с Г.М.Ц. имат две деца - Г. Г. Ц., родена на 10.03.2016 г. и С. Г. Ц., родена на 17.06.2020 г. С Г.М.Ц. имат съдебни спорове - за прекратяване на граждански брак и за защита срещу извършено домашно насилие. Фирмата „Г. Ц.“ ЕООД е създадена на 30.06.2016 г. и носи името на детето Г. Ц.. През 2021 г. с нотариален акт № 174 от 16.12.2021 г., том IV, рег. № 5975, дело 644 от 2021 г. на нотариус П.К., рег. № 100 в НК й е учредено безвъзмездно право на ползване. Със същия нот. акт е учредено право на ползване в полза и на останалите членове на семейството: Г.М.Ц. ( управител на „Г. Ц.“ ЕООД), Г. Г. Ц. (дъщеря на Г.Ц. и С. Ц.), С. Г. Ц., (дъщеря на Г.Ц. и С. Ц.). Твърди, че поземлен имот с идентификатор ••••• и сграда с идентификатор •••••.1, с адрес с. •••••, е хотел на три етажа. Имотът от 2024 г. се стопанисва от „П.“ ЕООД, ЕИК •••••, представлявано от П. Г. Ж., ЕГН ••••••••••, като наемател. Хотелът оперира под наименованието Семеен хотел „Р.к.“ и е вписан в регистъра на местата за настаняване с удостоверение за категория № 72, въз основа на заповед З-83/22.02.2024 г. на кмета на Община Г.. Твърди, че със съпруга си живели в имота в гр. •••••• до 2025 г., когато се разделили. Напрежението между тях ескалирало и дало начало на делата образувани помежду им - гр. д. № 1793/2025 г. по описа на РС-Казанлък по искане на С. Ц. за прекратяване на брака и с Г.Ц. и гр. д. № 2531/2025 г. по описа на PC -Стара Загора - по молба на С. Ц. за защита от домашно насилие. Към настоящия момент имотът, предмет на настоящото производство, не е в нейно владение, а във владение на съпруга й Г.Ц., който го е отдал под наем на „П.“ ЕООД, ЕИК •••••. Твърди, че Г.Ц. инициирал настоящото производство с цел оказване на натиск върху нея, като описаните факти и целта на производството нямат нищо общо с действителната цел на управителя Г.Ц. на дружеството - ищец. Счита, че ищецът няма правен интерес от търсената защита, и делото представлява злоупотреба с право, и моли то да бъде прекратено. Оспорва твърдението, че данъкът за имота не е заплащан. Оспорва и твърдението, че разноските за ползването на имота не са заплащани от нея. Видно от самия нотариален акт, тя е един от четирима ползватели на имота и твърди, че поради това тя никога не дължала разноските за цялостната поддръжка на недвижимите имоти. Твърди, че е „изгонена“ от имота от своя съпруг Г.Ц., не е във владение на същия, ищецът го отдал под наем на „П.“ ЕООД, ЕИК •••••, поради което ищцовото дружество е в неизпълнение на договора за учредяване на право на ползване и затова счита, че тя не дължи заплащане на каквито и да е разноски, на основание, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, каквото в случая счита, че е поведението на „Г. Ц.“ ЕООД. Оспорва твърдението, че имотът не бил поддържан в добро състояние. Счита за бланкетни и недоказани твърденията за неизпълнение на задължението за съобщаване за посегателства върху имота, както и за заплахата за разрушаването на имота счита. Твърди, че искът с правно основание чл. 61 ЗС е основателен, когато се установи, че ползвателят не е изпълнил свои съществени задължения, свързани с предоставеното му право на ползване, да му е отправено от собственика на вещта предупреждение да изпълни задълженията си и въпреки това той да не ги изпълни. Неизпълнение на задължения й като ползвател твърди, че няма в нито една насока, а още по-малко има съществено неизпълнение, поради което искът е изцяло неоснователен. Позовава се на съдебна практика и твърди, че чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съдът да вземе предвид изпълнението на съществените задължения на ползвателя към собственика на вещта и когато изпълнението е извършено след предявяването на иска по чл. 61 ЗС. Съществено по смисъла на чл. 61 ЗС е задължението на ползвателя да плаща данъците и другите такси за вещта, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго. Те са облигационни, имат за източник закона, а кредитор по тях е собственикът на вещта (чл. 57, ал. 1, 3 и 4 и чл. 58 ЗС). Предупреждението като материалноправна предпоставка за възникване на правото по чл. 61 ЗС е факт, който може да се е осъществил преди предявяването на иска или да бъде осъществен чрез исковата молба, а съдът е длъжен да прецени дали изпълнението удовлетворява интереса на кредитора. Чл. 87 ЗЗД изрично урежда възможността длъжникът да изпълни, макар и със забава и така да осуети възможността от развалянето на договора, с която кредиторът разполага, а чл. 61 ЗС - не. В чл. 61 ЗС има празнота, която следва да се попълни чрез аналогия от чл. 87 ЗЗД. Налице са предпоставките на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, включително поради еднаквата цел на двете разпоредби - да санкционират неправомерното поведение на длъжника, но не и да бъдат предпочетени пред изпълнението. По правилото от чл. 87 ЗЗД двустранният договор се разваля с едностранно изявление от кредитора поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Изпълнението следва да удовлетворява интереса на кредитора. Затова с исковата молба по чл. 61 ЗС може да се иска съдът да прекрати всяко право на ползване, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок или посоченият е недостатъчен. Ограниченото вещно право върху чуждата вещ съдът е длъжен да прекрати, ако ползвателят не изпълни в хода на производството по делото до изтичане на подходящия с оглед на обстоятелствата по делото срок. Счита, че в нито един момент не й е отправяно предупреждение от дружеството ищец за изпълнение, на което и да е от задълженията й на ползвател. Такова предупреждение-покана не се съдържа и в исковата молба. Поради това счита, че изпълнението на част от задълженията в хода на делото обуславя неоснователност на иска - това е сключването на застраховката през месец септември 2025 г. Макар да е безспорно доказано, че тя е застраховала имота, следва да се разясни, че в нотариалния акт за учредяване на правото на ползване не са посочени никакви конкретни задължения за застраховане - нито покрити рискове, нито период, поради което счита, че дори застраховка да липсва, то тя не е била длъжна да застрахова имота. За да може да се изисква изпълнението на вмененото задължение по чл. 57, ал. 4 ЗС от ползвателя на конкретен недвижим имот, собственикът следва да е уточнил параметрите на искането си за застраховка в смисъл на рисковете, които желае да бъдат покрити от същата и периода на действие – позовава се на Р № 70 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 31/2014 г., II г. о., ГК. От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното: Безспорно в отношенията между страните е, че ответницата С. Ц. и едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество Г.Ц. са сключили граждански брак на 31.05.2011 год. в гр. Стара Загора и са родители на децата Г. Г. Ц., родена на 10.03.2016 г. и С. Г. Ц., родена на 17.06.2020 г. Бракът е прекратен с развод по взаимно съгласие с влязлото в сила на 05.12.2025 година Решение Рег.№ 928/05.12.2025 постановено по образуваното по молба на С. Ц. от 04.07.2025 година гр. дело №20255510101793 по описа на РС-Казанлък за 2025 година. Съдът е утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение като е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в град Г., улица •••••• на Г.М.Ц., ЕГН •••••••••• и упражняването на родителските права спрямо двете родени от брака деца на Г.Ц.. Образуваното по молба на С. Ц. срещу Г.Ц. гр. д. № 2531/2025 г. по описа на PC -Стара Загора с предмет искане за защита от домашно насилие е прекратено с Определение № 3094/27.10.2025 г. поради отказ от молбата за защита. Видно от представения нотариален акт № ••••• г. на П.К. - Нотариус с район на действие PC-Казанлък, peг. № 100 на НК, „Г. Ц.“ ЕООД, ЕИК: ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••••, представлявано от управителя Г.М.Ц. е учредил в полза на С. И. Ц., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. ••••••, Г.М.Ц., Г. Г. Ц. –малолетна, действаща чрез своята майка С. Ц. и С. Г. Ц. – малолетна, действаща чрез своята майка С. Ц. „безсрочно и безвъзмездно вещно право на ползване до края на живота им, заедно и поотделно“ върху собствените на „Г. Ц.“ ЕООД недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор •••••, целият с площ 2590 кв. м., находящ се в с. ••••••, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-38/28.06.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор •••••.1 със застроена площ 392 кв. м. с предназначение: ХОТЕЛ, брой на етажи: 3 /три/, брой самостоятелни обекта в стадата: 5 (пет), при граници и съседи на поземления имот: ••••••; ••••••; ••••••; ••••••; •••••• при следните права и условия: право на ползване се учредява и възниква веднага и незабавно върху пелият имот, сграда и площите, съществуващи към датата на подписване на нотариалния акт; приобретателите са свободни да ползват имотите, както намерят за добре заедно и поотделно, а също и да преотстъпват изцяло или отчасти ползването им на трети лица; имат право да извършват, но изцяло за своя сметка, преустройства и подобрения в имотите, за които им е учредено вещното право на ползване, като учредителят се задължава при поискване да им предоставя необходимото съдействие и да процедира необходимите за разрешаването им строителни книжа, при условие, че всички разноски са за сметка на приобретателите и при условие, че предвижданите дейности не водят до влошаване състоянието и статута на имотите. Приобретателите са длъжни да се грижат за имотите като добри стопани и да ги поддържат в годно състояние за ползване и занапред. Видно от представения договор за наем, на 23.01.2024 година в гр. Г. ищецът „Г. Ц.“ ЕООД чрез своя управител Г.М.Ц. сключил с „П.“ЕООД с ЕИК ••••• договор за наем, съгласно който наемодателят „Г. Ц.“ ЕООД отдава за временно и безвъзмездно ползване собствения си недвижим имот, а именно цялата сграда, дворното място и допълнителните постройки на хотел „Р.к.“, находящ се в с. П.. Наемателят поема задължение да плаща уговореният с договора наем, да стопанисва и поддържа обекта, да се грижи за имота като добър стопанин, да заплаща обикновените разноски за поддържането, запазването и използването на имота, да уведомява незабавно наемодателя за посегателства върху имота. Видно от представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация №4/04.12.2009 година обектът предмет на договора за учредяване на вещно право на ползване от 16.12.2021 г. и на договора за наем от 23.01.2024 г. представлява строеж пета категория – семеен хотел с бистро и магазин за пакетирани хранителни стоки със ЗП 407 кв.м. и РЗП -985, 28 кв.м. Със Заповеди №3-81/22.02.2024 г. и №3-83/22.02.2024 година и двете със срок на валидност на категоризацията до 22.02.2029 г., издадени въз основа на подадено от П.Б. Ж. от името „П.“ ЕООД заявление, Община Г. е категоризирала хотела и ресторанта към него. Разпитаният като свидетел С.К.А., без родство със страните, работил за „Г. Ц.“ ЕООД в периода 2016 г. - 2019 г. Работата му била да поддържам състоянието на имота, да надзирава строителните обекти на дружеството, като упражнява контрол върху фирмите, по повод на строителните и други дейности. За тази си работа получавал възнаграждение на ръка и от С. Ц. и от Г.Ц., но няма представа чии са били парите. При напускането му през 2019 г. хотелът „Р.к.“ с. П. бил в идеално състояние, нямало течове, счупени прозорци, бил готов за функциониране, но не функционирал, а семейство Ц. го ползвали за живеене. Семейството се преместило да живее в къща в гр. Г. по времето, в което той работел за ищеца. Свидетелят не е посещавал имота след 2019 г., твърди, че като минал покрай хотела преди 2-3 седмици /през м. ноември 2025 г./ на връщане от гр. Велико Търново забелязал, че мястото е „много обрасло, имало паднали керемиди, изкоренени дръвчета“. Представени са от ответницата приходна квитанция № ••••••••••/30.06.2025 год. за платени в полза на Община Г. от С. Ц. 1491, 72 лв. данък недвижими имоти и такса битови отпадъци /земя и сграда/ за данъчен обект №7406257 – земя и сгради в с. П. за периода 30.06.2022 г. – 31.10.2025 год. Комбинираната застрахователна полица „имущество“ с №2200221120000051, представена от ответницата, е сключена на 22.06.2022 год. между ищцовото дружество „Г. Ц.“ ЕООД и ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, има за предмет застраховане на хотел „Р.к.“ и инвентар имущество и е със срок на застраховане 27.06.2022 г. – 26.06.2023 г. В документа няма данни застрахования да е лице различно от застраховащия имуществото. Представени са две застрахователни полици, първата с № 111225231010935 комфорт за бизнеса, сключена на 07.09.2025 г. год. между застраховащия С. Ц. и ДЗИ „Общо застраховане“ в полза на застрахованото лице „Г. Ц.“ ЕООД, която има за предмет застраховане на ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – „Пожар и други опасности“ с адрес с. П., м. „Стоката“, хотел с идентификатор •••••.1 със срок на застраховане 08.09.2025 г. – 07.09.2026 г. и дължима застрахователна премия по полицата 208, 54 лв. и застрахователна полица № 111225231010929 с напълно идентично на предходната застрахователна полица съдържание. Видно от представената скица на поземлен имот № 15- 1102842/02.07.2025 г. и удостоверение за данъчна оценка №7402006961/08.07.2025 г. на Община Г., имотът предмет на учреденото право на ползване включва земя с идентификатор •••••, с площ 2590 кв. м., ТЪРГОВСКИ обект, ресторант с идентификатор •••••.1, други нежилищни обекти Хотел с идентификатор •••••.2. В удостоверението за данъчна оценка е записано, че към 08.07.2025 година няма непогасени задължения за данъци за целия имот и по отношение на четирите физически лица ползватели на имота и търговското дружество - собственикът на същия. Представено е от ищеца преводно нареждане от 30.08.2025 год. за сумата 661, 00 лв. платени на Община Г. от „Г. Ц.“ ЕООД задължения на задълженото лице С. Ц. за данък недвижими имоти за времето до 30.06.2025 г.; в документа липсва указание данъка за кой обект се заплаща. Представено е от ищеца преводно нареждане от 30.08.2025 год. за сумата 1542, 00 лв. платени на Община Г. от „Г. Ц.“ ЕООД задължения на задълженото лице С. Ц. за ТБО /такса „битов отпадъци“/ за времето до 30.06.2025 г. в документа липсва указание данъка за кой обект се заплаща. Исковата молба е подадена на 02.06.2025 год. От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи: Искът е предявен от надлежна страна и в този смисъл е допустим. Разгледан по същество искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. На осн. чл. 61от ЗС собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта. Чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съдът да вземе пред вид изпълнението на съществените задължения на ползвателя към собственика на вещта и когато изпълнението е извършено след предявяването на иска по чл. 61 ЗС. Съществено по смисъла на чл. 61 ЗС е задължението на ползвателя да плаща данъците и другите такси за вещта, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго. Те са облигационни, имат за източник закона, а кредитор по тях е собственикът на вещта (чл. 57, ал. 1, 3 и 4 и чл. 58 ЗС). Предупреждението като материалноправна предпоставка за възникване на правото по чл. 61 ЗС е факт, който може да се е осъществил преди предявяването на иска или да бъде осъществен чрез исковата молба / Р № 65 от 28.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5115/2015 г., I г. о., ГК/. Доколкото в чл. 61 ЗС няма указания относно развалянето, по аналогия от чл. 87 ЗЗД следва да се приеме, че двустранният договор се разваля с едностранно изявление от кредитора поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Считано от 16.12.2021 година ответницата е носител на учреденото й от ищеца с нотариален акт № ••••• г. безвъзмездно вещно право на ползване до края на живота й върху поземлен имот с идентификатор •••••, целият с площ 2590 кв. м., находящ се в с. ••••••, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-38/28.06.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК и върху построената в имота СГРАДА с идентификатор •••••.1 със застроена площ 392 кв. м. с предназначение: ХОТЕЛ, брой на етажи: 3 /три/, брой самостоятелни обекта в стадата: 5 (пет), при граници и съседи на поземления имот: ••••••; ••••••; ••••••; ••••••; ••••••. В качеството на носител на вещно право върху чужда вещ, изразяващо се в правото да използва вещта/имота/ съгласно нейното предназначение и правото да получава добиви от нея без тя да се променя съществено /право на ползване/ ответницата има задължения, които в конкретния случай са договорно и нормативно определени. По силата на чл.57-58 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване. При предаване на имота се съставя опис. При липса на опис се предполага, до доказване на противното, че имотът е предаден в добро състояние. Ползвателят е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго Ползвателят е длъжен да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността. По силата на сключения договор като приобретателка на правото на ползване ответницата е длъжна да се грижи за имотите като добър стопанин и да ги поддържат в годно състояние за ползване и занапред. Като намира, че презумпцията на чл. 57 ЗС не е оборена, поради непредставянето на опис на имотите при учредяване на правото на ползване, съдът приема, че имотът /земя и сгради/ й е бил предаден в добро състояние. От твърдението на ответницата в отговора на исковата молба, че поради това, че тя е един от четирима ползватели на имота поради това тя никога не дължала разноските за цялостната поддръжка на недвижимите имоти, съдът приема за установено, че на ответницата е известно, че за цялостната поддръжка на имотите през годините, когато тя е ползвател са били необходими и са правени разноски. В тежест на ответницата е да обори твърденията на ищеца, че не е изпълнявала задълженията си за заплащане на разноските необходими за съхранението, поддържането и запазването на имотите съгласно тяхното предназначение и състояние при предаването им. Доколкото ответницата не твърди, че е заплатила каквито и да било разноски по поддържането, запазването, съхраняването на имотите, а такива предвид предназначението на имота - земя, подобрения върху земята, сгради и инвентар може основателно да се предположи, че има, съдът приема, че тя в нито един момент не е изпълнявала задължението си да плаща необходимите разноски, свързани с правото й на ползване на имота. Неизпълнението на това задължение в един продължителен период – няколко години, винаги се отразява негативно на имота, а това е видно и от събраните гласни доказателства – преди на ответницата да бъде учредено вещното право на ползване имотът е бил в отлично състояние, но към момента той е занемарен – „обрасъл терен, паднали керемиди, изкоренени дръвчета“. Ответницата от самото придобИ.е на правото на ползване и до завеждане на настоящия иск не е изпълнявала задълженията си да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, както и да заплаща дължимите за имота данъци и такси. Макар в правна норма или в договора между страните да не е посочено кои рискове следва да покрива застрахователната полица /пожар, земетресение, наводнение или друг такъв/ предмет на застрахователния договор следва да бъде цялото вещно право - обектите, терена и подобренията върху терена, на който са изградени, имуществото на собственика на значителна стойност в имота. Липсва основание да се приеме, че ответницата е застраховащото лице по комбинираната застрахователна полица „имущество“ с №2200221120000051, сключена на 22.06.2022 год. и че е заплащала застрахователната премия по нея, но от факта на представянето й по делото съдът приема за установено, че на ответницата й е било известно какъв обем на застрахованото имущество и вид на покритите застрахователни рискове може да удовлетвори собственикът на имота, страна по тази застраховка. След получаване на исковата молба, в хода на настоящото производство ответницата заплаща наведнъж дължимите от нея данък сгради и такса „битови отпадъци“ и застрахова за първата половина на 2025 година САМО част от имота, записан в полицата като – търговски обект при това само за застрахователното събитие „Пожар и други опасности“. Представените две преводни нареждания не удостоверяват твърдението на ищеца, че той е заплатил дължимите от ответницата за първата половина на 2025 година данък недвижими имоти и такса „битови отпадъци“ поради това, че в платежните документи не е указано за кой имот се отнасят плащанията, а и е невъзможно да се отнасят за настоящия недвижим имот след като плащането е направено два месеца след като е издаден документ, че за същия период за имота няма неплатени задължения. Възраженията на ответницата, че няма задължения към имота тъй като имотът в началото на 2024 година е отдаден под наем на трето лице, и че била лишена от правото на ползване, поради което не следва да изпълнява задълженията си свързани с това право съдът намира за неоснователни. При учредяване на правото на ползване изрично в нотариалният акт е записано, че приобретателите са свободни да ползват имотите, както намерят за добре заедно и поотделно, а също и да преотстъпват изцяло или отчасти ползването им на трети лица. Естествените плодове на една вещ принадлежат на нейния собственик, а когато собственикът не притежава правото на ползване на имота – на носителя на това ограничено вещно право. Наемът на една вещ представлява граждански плод от вещта във формата на вземане за наем. Наемателят упражнява фактическа власт върху вещта, като я държи не за себе си, а за другиго. Вярно е, че наемателят „П.“ЕООД упражнява фактическа власт върху имота по силата на сключения през 2024 г. договор за наем, но не може да се приеме за установено, че така създаденото наемно правоотношение представлява лишаване на ответницата от правото на ползване на имота против волята й поради това че: първо - съгласно закона вещното право на ползване включва освен правото да се използва вещта/имота/ съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от тази вещ/имот; второ-приобретателите на вещното право са се съгласили още при учредяването му да разполагат с правото да преотстъпват изцяло или отчасти ползването на имота на трети лица, което включва в себе си и правото да отдава имота под наем; трето-страната, която счита че правото й на ползване е нарушено, разполага с възможност за защитата му по съдебен ред. Правото на ползване е абсолютно и противопоставимо на всички трети лица право, то може да бъде противопоставено дори и на собственика на вещта, който е учредил върху същата право на ползване, но ответницата не твърди, че е се е противопоставяла на отдаването на имота под наем нито твърди, че през изминалата повече от година и половина след отдаването на имота под наем е изразявала несъгласие с отдаването му под наем под каквато и да е форма, респективно, че е заявила претенция пред собственика на имота да й осигури правото да упражнява лично правото си на ползване върху същия. Изтеклият от датата на подаване на исковата молба 02.06.2025 г. до датата на последното по делото съдебно заседание – 02.12.2025 година срок съдът счита за обективно подходящ срок, в който ответницата е имала възможност, узнавайки намерението на собственика за прекратяване на учреденото вещно право, ако иска да запази правото си, да изпълни задълженията си като ползвател. Съдът следва да прекрати ограниченото вещно право върху чуждата вещ, след като ответницата и в хода на съдебното производство не даде такова изпълнение на задълженията си като ползвател, което да удовлетворява интереса на кредитора. Отдаването на имота под наем не освобождава ответницата от задълженията й като ползвател. Наемателят няма задължение да застрахова имота, докато ползвателят има това задължение, като част от общото задължение да съхрани имота, което задължение не беше изпълнено от ответницата в съществената му част /т.е. за пълния обем на правото на ползване/, доколкото в удостоверението за данъчна оценка като търговски обект фигурира ресторантът, намиращ се в построената върху терена сграда. Наемателят няма задължение да прави разноски за дейности по поддържането на имота, които могат да се квалифицират като основен ремонт на същия /подмяна на керемиди на покрив например/, но ползвателят има това задължение и неизпълнението му е основание за преустановяване на учреденото вещно право поради възникнал неоправдан риск от вреди и/или обезценяване на имуществото на собственика. По разноските: Ищецът не представя списък на разноските. Разноските направени от ищеца възлизат на лв., от които 309, 46 лв. Ищецът е представляван в производството от адвокат, с представено по делото пълномощно. Договор за уреждане на отношенията по упълномощаването между ищеца и пълномощника или друг документ удостоверяващ уговорен или заплатен разход за адвокатско възнаграждение на пълномощника не е представен. Разноските ответницата възлизат на 1530 лв. /л. 161/, от които 1500 лв. адвокатско възнаграждение и 30 лв. депозит за свидетел. Ответницата следва да заплати на ищеца направените от разноски в размер на 309, 46 лв.