Решение № 202 от 28.6.2025 г. на Районен съд - Провадия по дело № 284/2024 г.

Производството е образувано по предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 срещу З. З. Р., ЕГН •••••••••• с настоящ адрес с. •••••• иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 1995, 34лева, представляваща неизплатена главница за вноски с падежи от 27.10.2021г.- 28.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението- 04.08.2022г. до окончателното погасяване на задължението; 204, 57лева, представляваща договорна лихва за периода 27.10.2021г. до 27.05.2022г.; 95, 77лева, представляваща наказателна лихва за периода 27.10.2021г. до 27.05.2022г., което вземане произтича от Договор за издаване на кредитна карта № •••••• от 26.07.2009г. и допълнително споразумение към него от 16.05.2017г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 523/08.09.2022г. по ч.гр.д. № 947/2022г. по описа на ПРС. Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между страните е сключен договор за издаване на кредитна карта № •••••• от 26.07.2009г. и допълнително споразумение към него от 16.05.2017г. с разрешен кредитен лимит от 1875лева. С допълнителното споразумение са били договорени продължаване действието на договора и замяна на първоначално издадената кредитна карта с Mastercard cash. Уговорена е била в чл. 3, ал. 4 фиксирана възнаградителна лихва от 19, 90%. На основание чл.9.6 ОУ се дължала и лихва за забава в размер на законната такава, в случай на неплащане на задължителната минимална погасителна вноска в срок. Съгласно чл. 8.1 ОУ погасяването на задълженията е следвало да се прави въз основа на месечни извлечения изпращани от банката, съдържащи информация за размер на задълженията, размер на минималната вноска и срок за плащането й. От 27.10.2021г. се твърди ответникът да е преустановил плащането на дължимите погасителни вноски, което дало основание банката да обяви вземането си за изцяло предсрочно изискуемо на 27.05.2022г., чрез връчена на ответника покана с даден срок за доброволно изпълнение. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си, което обосновава и заявяване правата на кредитора пред съда. Като дължими се сочи да са останали 9 вноски. Предвид наличие на изискуемо вземане от ответника, за събирането му ищецът се снабдил със заповед по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК обосноваващо правния интерес от заявяване на иска. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор чрез особен представител адв. З. назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. На първо място се възразява срещу процесуалната легитимация на ответника, с доводи ответникът да е сключил договор с Пощенска банка ЕАД. След това се оспорва съдържанието на договора, без конкретни доводи, както и това той да е сключен от представители на банката кредитор. Твърди се, че ответникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост по настоящия процес, защото в представения договор е посочено лице за контакт и адрес, на който е следвало да бъде уведомен. Счита договорът за нищожен, като твърди той да не е подписан от представител на ищеца. Оспорва и договорът да е подписан от ответника. Оспорва и сумата да е била усвоена от ответника. Настоява договорените лихви и неустойки да са прекомерни, съответно в тази му част договорът да е нищожен. В евентуалност сочи, че искът е следвало да бъде предявен в 6-месечния срок от настъпване на предсрочната изискуемост, което обаче не е било сторено. Настоява за по- ранна дата на предсрочната изискуемост. Прави и възражение за изтекла погасителна давност. Искането е за отхвърляне на исковата претенция. В съдебно заседание чрез процесуален представител исковата молба се поддържа. Ответникът поддържа доводите и оспорванията направени с отговора. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД. Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени от ответника задължения по Договор за издаване на кредитна карта № •••••• от 26.07.2009г. и допълнително споразумение към него от 16.05.2017г., вземанията, по който ищецът твърди да са предсрочно изискуеми, която изискуемост е настъпила на 27.05.2022г., чрез връчена на ответника покана с даден срок за доброволно изпълнение. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 947/2022г. по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 947/2022г. по описа на ПРС, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите предмет на настоящата искова претенция. Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна облигационна връзка по Договор за издаване на кредитна карта № •••••• от 26.07.2009г. и допълнително споразумение към него от 16.05.2017г.; усвояване отпуснатата сума по него от кредитополучателя; дължимост на сумите за главница и лихви, и то в посочените от ищеца размери; че ответникът е уведомяван чрез месечни извлечения относно размера на дълга; настъпване на сочените предпоставки уговорени в договора даващи основание на банката да обяви предсрочната изискуемост на вземанията, произтичащи от договора, за което кредитополучателят е бил уведомен надлежно, респ. дата на уведомяване; изпълнение на задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; падеж на задълженията; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба; факти обосноваващи спиране/прекъсване протичане на давностния срок. По възражението на ответника относно представителната власт на лицата, чрез които ищецът е договарял с ответника, съдът е взел отношение с определението по чл. 140 ГПК, приемайки, че няма да изследва този въпрос, поради недопустимост на възражението по арг. от т.2 на ТР 4/2015г. на ОСГТК на ВКС. По реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е обявил за общоизвестен и поради това ненуждаещ се от доказване фактът, че банката, с която е сключен договорът от 2009г. - ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД е наименование на банката настоящ ищец, съобразно вписването по партидата на търговеца в ТР на 11.01.2013г. От представените по делото писмени доказателства се установява следното: На 26.07.2009г. между „Юробанк и Еф Джи България” АД и ответника е сключен Договор за издаване на кредитна карта № •••••• при Общи условия. С допълнително споразумение към него от 16.05.2017г., страните са се договорили издадената по договора карта да бъде заменена с кредитна карта, като старата ще е с активност до 14.07.2017г. вкл. Кредитният лимит по новата карта не се променя. Съгласно чл. 3, всички непогасени задължения по старата карта се прехвърлят по баланса на новата. В ал. 4 на чл. 3 е разписано, че за всички суми усвоявани след подписване на споразумението, т.е след 16.05.2017г. ще се начислява фиксирана годишна лихва от 19, 90%, съгласно ОУ. С подписване на споразумението, съгласно чл. 7, ответникът е декларирал, че е запознат и приема актуалните ОУ на банката за издаване и ползване на кредитни карти и Приложение № 1 към тях, приложими за новата карта, като същите се считат за неразделна част от договора и споразумението, и заменят изцяло ОУ и Приложение № 1 приложими за старата карта. В ОУ към споразумението са разписани трансакциите, които потребителят има право да извършва с картата; задълженията на банката да предоставя ежемесечни извлечения с обикновена или електронна поща отразяващи всички трансакции и операции извършени през съответния отчетен период; начин на погасяване на задълженията- изцяло или на части в срок посочен в месечното извлечение /дата на издължаване/; блокиране/деблокиране и активиране на картата; прекратяване на договорните отношения от всяка от страните; оспорване на трансакции и др. Картодържателят има задължение да заплати поне минималната месечна вноска, изчислена като процент от усвоения, но непогасен кредитен лимит към деня, в който приключва съответният месечен отчетен период, определена в Приложение № 1 към ОУ /чл. 8/. Ако не бъде изцяло погасено задължението до датата на издължаване, то картодържателят дължи лихва върху пълния размер на всички задължения, която се начислява считано от датите и при условията на чл.10 /така чл. 9.2/. В чл. 9.3 е разписан редът на погасяване на отделните задължения. Съгласно чл. 10.1 картодържателят заплаща възнаградителна и други лихви посочени в Приложение № 1, конкретизирани в месечните извлечения. Лихвата се начислява ежедневно, като текущите задължения се умножат по приложимия ГЛП разделен на 360, но като задължение се добавя месечно. ГПР съгласно чл. 10.6 е посочен в Приложение № 1, като са упоменати и допусканията при формирането му. В чл. 18.1 е предвиден ред за подновяване на картата при изтичане срока на валидността й- автоматично, освен ако тя не е ползвана продължителен период от време от съображения за сигурност. В чл. 20 са разписани правата на банката, в случай че картодържателят не погасява задълженията си в срок, вкл. право за обяви вземането си за предсрочно изискуемо, ако не бъдат погасени минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения. Съгласно Приложение № 1 ГЛП е 19, 90%, ГПР е 36, 37% изчислен при кредитен лимит от 3000лева. Там са посочени по размери и отделните дължими такси за теглене и минималната месечна вноска- 3% от дължимата сума, но не по- малко от 15лева. Ответникът е оспорил страните да са обвързани от твърдяното облигационно правоотношение. Оспорил е автентичността на така коментираните документи в частта относно положените подписи за картодържател, поради което и понеже ищецът е заявил, че ще ползва от тях, по реда на чл. 193 ГПК е било открито производство по проверка на тяхната истинност. От заключението на в.лице Б. по допусната съдебно- почеркова експертиза, което съдът кредитира, като неоспорено и дадено от лице с нужната компетентност се установява, че подписите положени в графи „клиент“ са изпълнени от ответника. Оспорването е недоказано и съдът приема, че документите са автентични. Следователно, процесният договор за банков кредит е валидно сключен. За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на в.л. Р. С. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като неоспорено от страните и даващо отговор на всички поставени му задачи, изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, бива възприето от съда в цялост. От него и разясненията дадени при изслушването му се установява следното: Усвояването на сумата по кредита е осъществено чрез теглене на суми от банкомат, плащания на ПОС терминал, подробно описани в приложение № 1 към заключението. Последното плащане по договора е от 15.10.2021г., като доколкото става дума за кредитна карта, с извършваните плащания са погасявани задължения за главница. Предвид на тези изводи на в.л. следва, че възраженията на ответника срещу усвояването на сумите са неоснователни. Относно задължението за главница, в.л. сочи то да е в общ размер от 1995, 34лева, формирано като сбор от 1810, 18лева- платени суми чрез ПОС; 11, 80лева- такса за обслужване на банковата сметка; 72, 42лева- застрахователна премия; 25, 94лева- обезщетения за превишен кредитен лимит; 15лева- такса за блокиране на кредитна карта и 60лева- такса за съдебно събиране. След 16.05.2017г. възнаградителната лихва е начислявана в размер на 19, 9% и за целия срок на договора не е променяна. Лихвата за просрочие е начислявана в размер на законната лихва. Съответно размерът на възнаградителната лихва за периода 27.10.2021г.- 27.05.2022г. е 162, 39лева върху главницата от 1995, 34лева и 147, 32лева върху главницата от 1810, 18лева. На наказателната лихва размерът за периода 27.10.2021г.- 27.05.2022г. е 86, 88лева върху главницата от 1995, 34лева и 86, 08лева върху главницата от 1810, 18лева. По действителността на процесния договор за кредит в аспекта на потребителската защита, за което съдът дължи и служебна проверка на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, становището на настоящия състав е следното: Настоящият договор, предвид предоговарянето му с допълнителното споразумение от 2017г. е сключен при действието на ЗПК /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г. изм. ДВ бр.30/26.03.2013г., в сила от 26.03.2013г./. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т. 20 и ал. 2 ЗПК е договорът да съдържа информация относно общия размер на кредита, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация за правото на отказ от договора, условията за усвояване и издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, лихвен процент на ден, ГПР и общо дължимата сума по кредита. В конкретния случай, с оглед характера на договора, начина на усвояване и погасяване на задълженията, изискването за погасителен план е неприложимо. Вместо това, задължение на банката е да изпраща на обикновена или ел. поща на потребителя месечни извлечения съдържащи всички трансакциии и операции с картата /чл.8.1/. В чл. 15.1 е уговорено, че месечните извлечения се издават на определено число от банката и се изпращат на равни месечни интервали. Затова и ако до 45 дни от издаване на картата или 15 дни от датата на издаване, на което и да е месечно извлечение, картодържателят не уведоми банката в писмен вид, че не е получил месечно извлечение, то се счита за получено в 15 дневен срок от издаването му. А, ако в 10 дневен срок от получаване на извлечението или друго писмено известие касаещо задълженията по договора, картодържателят не оспори писмено съдържанието им, то се счита, че те са приети и са дължими и изискуеми. На регламентираното в чл. 15.1 задължение на издателят, кореспондира задължението на титуляра за извършва погашения на усвоения кредитен лимит за съответния отчетен период. Именно, с оглед начина на усвояване на кредитния лимит- безналични плащания и тегления в брой чрез картата, в чл. 15 е регламентиран срок, в рамките на които при липса на писмено оспорване извършените за отчетния период трансакции, се презюмира, че те са извършени от него, без това да го лишава принципно от провеждане на процедурата по т. 11 от ОУ. На задължението на ищеца да изпраща писмени извлечения по картата кореспондира и задължението на ползвателя, ако не ги получава на посочения от него адрес за кореспонденция, да уведоми за това издателя, данни за каквото уведомяване по делото няма. Няма данни, нито твърдения ответникът да е възразявал срещу размера на задълженията му, за които е уведомяван чрез месечните извлечения, поради което на основание чл. 15 ОУ се презюмира, че трансакциите са извършени от него, вкл. сумите са усвоени от него и то в посочените в тях размери. Съобразно заключението на в.л. последното плащане е от 15.10.2021г. и към датата на подаване на заявлението- 04.08.2022г. допуснатата забава покрива критерия на чл. 20 ОУ. Съгласно т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В чл. 35 ЗПК съществува специална регламентация, според която при прекратяване на договор за потребителски кредит с неопределен срок е необходимо отправяне на предизвестие до длъжника. Няма данни такова да е отправено до ответника. Данните по делото сочат, че изявлението на банката да обяви вземането си за предсрочно изискуемо е получено от ответника на 27.05.2022г. и с него е даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Такова не е последвало и считано от 04.06.2022г. вземането е предсрочно изискуемо. Възраженията на ответника за по- ранна дата на това уведомяване са неконкретизирани и съответно недоказани. Изискуемостта на цялото задължение е настъпила, а оттам и право на кредитора да предприеме действия по изпълнение. Съгласно ТР 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, след момента на обявяване предсрочната изискуемост на кредита, размерът на вземането по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В заключение исковата претенция е доказана в своето основание. Съобразно заключението на в.л. дължимата главница е 1810, 18лева. Това е чистата стойност на вземането за главница и в този размер то следва да се признае за дължимо. Останалите вземания, вкл. в главницата- такса за обслужване на банковата сметка; застрахователна премия; обезщетения за превишен кредитен лимит; такса за блокиране на кредитна карта и такса за съдебно събиране, като произтичащи от различни основания и поради това имащи характер различен от главницата като чиста стойност на усвоената сума, не следва да се присъждат, защото не са били предмет на иска. Т.е, искането за присъждане на главницата е доказано до размера на сумата от 1810, 18лева, като за разликата до пълния заявен размер от 1995, 34лева, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна. Предмет на претенцията е и редовна договорна лихва в размер на 204, 57лева, дължима за периода 27.10.2021г. до 27.05.2022г. Този период следва датата на преустановяване на плащанията и предшества датата на обявяване на предсрочната изискуемост, поради което вземането за нея е дължимо. От заключението на в.лице е видно, че размерът на договорната възнаградителна лихва за периода начислена върху чистата стойност на кредита от 1810, 18лева е 147, 32лева. Тя е уговорена в Приложение № 1, като размерът на ГПЛ е 19, 90%, в който тя в начислявана за целия период съгласно заключението. Възраженията на ответника срещу действителността на клаузата с аргументи за прекомерност са неоснователни. Тази лихва се дължи, тъй като кредиторът е предоставил определена сума на заемателя, който от своя страна се е задължил да заплати възнаграждение под формата на лихва за времето, през което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства, т. е. от момента на предоставяне на паричната сума до датата на нейното връщане в пълен размер. Тя е възнаграждение за ползваните пари, уговаряването й е допустимо в ЗПК и е включено в общия разход по кредита на потребителя. Факт е, че липсват императивни норми регламентиращи максималния размер на възнаградителната лихва към момента на сключване на договора. Доколкото обаче се касае за потребителски договор, то прокламираната в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне търпи ограничение ползвайки се от защитата на специалните закони- ЗЗП и ЗПК и това са „добрите нрави“. Целта на спазването им, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Затова и максималният размер на лихвата, било възнаградителна, било за забава, е ограничен. В този смисъл, по договорите за заем обичайната минимална цена за ползване на заетите средства е законната лихва, т.е 10% годишно. Същата се дължи за срока на действие на договора, т.е за въведения период. Уговореният размер на възнаградителната лихва от 19, 9% и годишен размер на разходите 36, 37% не противоречат на закона и добрите нрави, защото не надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, вкл. и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя. Уговореният ГПР е под границата на приетия като допустим от закона чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР и с определянето на лихвения процент от 19, 9% не може да се приеме, че кредитодателят е целял да се обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя. Следователно, искът за възнаградителната лихва се явява основателен и доказан до размера на сумата от 147, 32лева, а за разликата до пълния заявен размер от 204, 57лева следва да се отхвърли като неоснователен. Предмет на претенцията е и лихва за забава върху просрочена главница, претендирана в размер на 95, 77лева за периода 27.10.2021г. до 27.05.2022г. Дължимостта й е предвидена в чл. 9.6, уреждащ при забава в плащанията, право на банката да получи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Възраженията на ответника срещу действителността на клаузата с аргументи за прекомерност се явяват изначално неоснователни. От експертното заключение се установи фактът на забавата, доколкото кредитът е бил редовно обслужван до 27.10.2021г. Съгласно заключението на в.л. лихвата е начислявана в размер на законната такава и върху главницата от 1810, 18лева, тя възлиза на сумата от 86, 08лева. Претенцията се явява основателна до доказания размер от 86, 08лева и следва да бъде отхвърлена за разликата до пълния заявен размер от 95, 77лева. Направеното е в евентуалност възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението поето от ответника е да внася месечни вноски за погасяване на задълженията по договора и следователно давността тече отделно за всяка от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на финансовата институция. В чл. 422 ал.1 ГПК е прогласен принципът за обратно действие на исковата молба. Следователно от изпадането на ответника в забава- 15.10.2021г. и до подаване на заявлението срещу него по чл. 417, т. 2 ГПК- 04.08.2022г. е изминал срок недостатъчен /5г. за главницата и 3г. за договорната и мораторната лихва/, за да се приеме за основателно правозащитното възражение за изтекла давност. Предявяването на иска по чл. 422 ГПК е проявило действие по прекъсване на давността от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Исковата претенция за главница следва да се присъди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 04.08.2022г. до окончателното погасяване на задължението, както е било поискано. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива в настоящото производство са: 133.90лева доплатена дължима държавна такса, 400лева депозит за ССчЕ, 400лева депозит за особен представител и 635, 47лева адв. възнаграждение. Общо размерът на разноските става 1569, 37лева. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1397, 03лв. Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Със заповедта са присъдени 45, 91лева платена държавна такса и 372, 42лева адв. възнаграждение, общо 418, 33лева. От тях и съобразно изхода на спора, за заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на общо 372, 39лева. Ответникът е представляван от особен представител, поради което съдът не присъжда разноски на основание чл.78, ал. 3 ГПК. На основание чл. 77 ГПК и предвид основателността на иска, налага се в тежест на ответника да бъдат възложени и сторените разноски за депозит за в.л. от 300лева по допусната СПЕ, поети от бюджета на съда, доколкото ответникът е представляван в процеса от особен представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, а оспорването по повод, на което е допуснато това доказателство съдът прие за изцяло неоснователно. Воден от горното, съдът