Решение № 3966 от 3.7.2020 г. на Софийски градски съд по дело № 11951/2019 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение от 14.04.2019г., гр.д.26777/18г., СРС, 74 с-в осъжда по предявените искове с правно основание чл.229 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД, З. „А.“ АД да заплати на частен съдебен изпълнител М.П.М., рег. № 786 на КЧСИ сумата 6 143.82 лв. - обезщетение и разноски платени на 08.03.2017г. на основание влязло в сила на 18.11.2016г. решение от 04.04.2014г., СРС, 36 с-в, гр.д.5027/13г. за реализиране на професионалната отговорност на ЧСИ по застрахователна полица № 1110013210000199507 от 07.03.2011г. за застраховане от застрахователни рискове на професионалната му отговорност, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 25.04.2018г. до окончателното изплащане, сумата 189.91 лв. - мораторна лихва за периода 04.01.2018г. - 24.04.2018г. и сумата 945.75 лв. - разноски. Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете З. „А.“ АД. Счита, че исковете са погасени с изтичане на 5-годишна давност, считано от застрахователното събитие, а не от плащането, извършено от делинквента в полза на пострадалия. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете. Въззиваемият – ищецът частен съдебен изпълнител – М.П.М. оспорва жалбата. Третото лице помагач на ответника – „Б.“ ООД не изразява становище. Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предявен е иск с правно основание чл.229 КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Пред настоящата инстанция не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания. Във връзка с оплакванията по жалбата, съдът приема следното: Застрахователна полица № 1110013210000199507 от 07.03.2011г., издадена от ответника З. „А.“ АД, покрива застрахователни рискове, свързани с професионалната отговорност на ищеца - частен съдебен изпълнител М.П.М., рег. № 786 на КЧСИ, като орган на изпълнителното производство по ГПК вр. чл.25 от ЗЧСИ. С влязло в сила на 18.11.2016г. решение от 04.04.2014г., СРС, 36 с-в, гр.д.5027/13г. по иск с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ вр. чл.45 от ЗЗД, настоящият ищец е осъден да заплати на пострадалото лице сумата 2 035.81 лв. - обезщетение за извършен на 24.06.2011г. незаконосъобразен превод на същата сума в полза на взискателя по изп.д.20107860401036, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 297.48 лв. - мораторна лихва и сумата 1 301.48 лв. - разноски. По реда на чл.248, ал.1 ГПК и на инстанционния контрол в тежест на настоящия ищец са възложени допълнителни разноски. Сегашните насрещни страни, предвид качеството им на подпомагана страна - застрахования и подпомагаща страна –застрахователя, по приключилото дело, са обвързани помежду си от мотивите на влязлото в сила решение – чл.223, ал.2, изр.1 ГПК и отделно са обвързани с насрещната страна от установителното действие на решението – чл.223, ал.1 ГПК. Общата дължима сума от 3 634.77 лв., настоящият ищец изплаща на пострадалия на 08.03.2017г. Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на исковете по давност. Съгласно § 22 ПЗР на КЗ ( в сила от 01.01.2016г. ) за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на този кодекс е приложима част ІV на КЗ (от 2006г., отм.), освен при различна уговорка между страните, каквато в случая няма. Изключение от това общо правило предвижда § 31 ПЗР на КЗ, според който за давността, започнала да тече при действието на отменения Кодекс за застраховането, се прилагат чл.378, ал.1 – ал.6, ал.8 и чл.379 КЗ. За разлика от общия принцип за действие на новия материалноправен закон само за в бъдеще, посоченото изключение за посочените и изчерпателно изброени правни норми от новия КЗ, предвижда ретроактивното им действие и спрямо заварените случаи. Сред тях е и хипотезата на започнала да тече погасителна давност по застрахователни договори, сключени при действието на КЗ/отм./ - чл.378, ал.5 КЗ. Последната разпоредба предвижда, регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл.435 КЗ срещу застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т.10 – т.13, раздел II, буква „А“, приложение № 1 да се погасяват в срок от 5 години, считано от датата на извършеното плащане от застрахователя по имуществена застраховка или от причинителя на вредата. В случая, правото на платилия застрахован ищец спрямо ответника, като застраховател по задължителна застраховка „Професионална отговорност“, следва да се погасява с общата 5-годишна давност, считано от датата на извършеното плащане от делинквента, когато възниква регресното право. След като плащането от ищеца е извършено на 08.03.2017г., предявените на 25.04.2018г. искове по чл.229 КЗ/отм./ не са погасени по давност. Предвид липсата на други конкретни оплаквания в жалбата и при съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност на решението в останалата част, т.к. в произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата. Поради това решението следва да се приеме за правилно. Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди изцяло. Пред настоящата инстанция въззиваемият установява реализирани разноски от 1 250 лв. – платено в рой адвокатско възнаграждение, които се дължат. По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в