Решение № 5639 от 31.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 9229/2023 г.

Производството е по реда на чл.189, ал.14 Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05 март 1999година, в сила от 01 септември 1999година - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01 февруари 2011година и тези, обнародвани ДВ бр.101 от 20 декември 2016година, в сила от 21 януари 2017година /предишен чл.189, ал.6 ЗДв.П/ вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година. Образувано е по жалба на Ц. Л. З., подадена срещу наказателно постановление №22-4332-029210, издадено на 05 април 2023година от началник Група в СДВР-ОПП, с което са му наложени административни наказания - “глоба”, в размер 200лв. и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, за срок 6месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.първо ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.101 от 20 декември 2016година, в сила от 21 януари 2017година, за това, че на 25 юни 2022година, около 10: 44часа, в град София, по бул.”Ломско шосе”, в посока от ул.“Обелски път” към ул.”Околовръстен път”, е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил, марка”IVECO”, с регистрационен номер СО 79 42 СС, лична собственост, като при извършената проверка в участъка от пътя при връзката с ул.“Околовръстен път“, е било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 25 юни 2019година по чл.143, ал.10 ЗДв.П - административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.105 от 18 декември 2018година, в сила от 01 януари 2019година. В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.189, ал.14 /предишен чл.189, ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59, ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон, при реално ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя при липса на съставомерно поведение, особено от субективна страна, както и несъобразяване на органите на административнонаказателното производство с имаща задължителен характер съдебна практика. Пред съда административнонаказаният Ц. Л. З., в процесуалното качество на жалбоподател, явявайки се лично при редовна процедура по призоваване, поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление, респ. наложените с последното административни наказания. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не изпраща представител, но изразява становище по предмета на правния спор чрез представител по пълномощно /лист 100 и лист 103 от делото/, депозирал “писмени бележки” - вх.№130040/18.04.2024г. и вх.№134916/23.04.2024г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 98-99 и лист 101- 102 от делото/, конкретно в насока наличие на предпоставки за ”оставяне в сила” на атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно, а ”отхвърляне” на жалбата като необоснована и недоказана, като е отправено и изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В същото време, видно от съдържанието на ”писмените бележки”, но и на съпроводителното писмо, с което на основание чл.189, ал.14 /предишен чл.189, ал.6/ ЗДв.П вр. чл.60, ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, жалбата, ведно с административнонаказателната преписка, е изпратена в съда, е формулирано възражение за прекомерност, при положение, че е претендирано от жалбоподателя и неговата защита адвокатско възнаграждение, формиращо направените от Ц. З. деловодни разноски и в случай, че делото се реши в полза на последния. Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.14 /предишен чл.189, ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”. Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становищата, изразени в хода на съдебното производство от страните и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното: На 25 юни 2022година, рано преди обед, малко преди 11: 00часа, изпълнявайки в рамките на служебните си задължения контрол за спазване на правилата за движение по пътищата от водачите на пътни превозни средства, в качеството на дежурен екип при СДВР-ОПП, свидетел и полицейски служител Момчил Жеков, заемащ длъжност младши автоконтрольор и колегата му Николай Стоянов, реализирали в района на бул.”Ломско шосе”, при връзката с ул.“Околовръстен път“ на територията на столичния град, спиране и проверка на водача и на моторното превозно средство, представляващо товарен автомобил, марка”IVECO”, с регистрационен номер СО 79 42 СС, придвижвал се по бул.”Ломско шосе” в град София, в посоката от ул.”Обелски път” към ул.”Околовръстен път”. След установяване самоличността на жалбоподателя като водач, но и собственик на автомобила, от гл.т. статус на последния по данните в единна електронна система на Министерството на вътрешните работи /МВР/ на Република България, достъпни за екипа чрез използваното в работата електронно устройство - служебен таблет, а и при проверка на представените от водача документи, легитимиращи го като такъв, наред с тези на моторното превозно средство, направена от ангажираните полицейски служители, в т.ч. и отново чрез съпоставка с данните, допълнително подадени от оперативната дежурна част /ОДЧ/ на СДВР-ОПП, при която се констатирало, че колата нямала действаща задължителна застраховка ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ, нещо повече - към 25 юни 2022година, била с прекратена служебно, конкретно на 25 юни 2019година, регистрация въз основа на уведомление от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, получено по електронен път при компетентните служби на МВР на Република България, свидетел Момчил Жеков, в присъствието на колегата си Стоянов, съставил на мястото на проверката и непосредствено при извършването й, именно на жалбоподателя Ц. Л. З., ЕГН ••••••••••, с адрес град Костинброд, община Костинброд, област Софийска, ул.“Мизия“ №16, акт, бланков №648836, за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.първо ЗДв.П, описано като изразило се в това, че на 25 юни 2022година, около 10: 44часа, в град София, по бул.”Ломско шосе”, в посоката от ул.”Обелски път” към ул.”Околовръстен път”, З. е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил, марка”IVECO”, с регистрационен номер СО 79 42 СС, лична собственост, като при проверка на пътната връзка с ул.“Околовръстен път“ е било установено, че автомобилът е със служебно прекратена на 25 юни 2019година регистрация във връзка с чл.143, ал.10 ЗДв.П, като е било отразено освен това, че водачът и не е представил свидетелство за регистрация на шофираното моторно превозно средство. Така съставен на мястото на спирането и на проверката, актът бил предявен, подписан, при това без възражения и препис от него бил връчен на нарушителя на същата дата - 25 юни 2022година, като във връзка с констатираното управление на моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежен ред, конкретно със служебно прекратена регистрация, материалите били изпратени на органите на досъдебното наказателно производство, с оглед преценка наличие на предпоставки за започване на наказателно производство при данни за престъпление по чл.345 Наказателен кодекс /НК/ на Република България. В рамките на образуваната прокурорска преписка №9263/2023г. по описа на С., последвало оформяне, конкретно на 21 март 2023година, от прокурор при С. на постановление за отказ да се образува досъдебно наказателно производство /постановлението изведено от деловодството на С. на 22 март 2023година/, като съображенията на прокурора за отказа да образува досъдебно наказателно производство приоритетно били в насока липса на реализирано, конкретно от субективна страна, съставомерно поведение, независимо от което било постановено материалите да се препратят за преценка наличие на предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност на З., при положение, че постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство и не било ревизирано. При постъпването на материалите в СДВР-ОПП, при положение, че единствено била направена актуална справка по данните в автоматизираната система на Министерството на вътрешните работи на Република България, за статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно средство и за съставени на лицето в това качество, актове и фишове и издадени наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, се пристъпило към ангажиране на административнонаказателната отговорност на Ц. З. за вменено му административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДв.П, деянието от фактическа страна описано в обстоятелствената част на постановлението като изразило се в това, че на 25 юни 2022година, около 10: 44часа, в град София, по бул.”Ломско шосе”, в посока от ул.“Обелски път” към ул.”Околовръстен път”, е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил, марка”IVECO”, с регистрационен номер СО 79 42 СС, лична собственост, като при извършената проверка в участъка от пътя при връзката с ул.“Околовръстен път“, е било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 25 юни 2019година по чл.143, ал.10 ЗДвП, а в случая ангажирането на административнонаказателната отговорност на З. станало с наказателно постановление №22-4332-029210, издадено на 05 април 2023година от началник Група в СДВР-ОПП, с което на жалбоподателя били наложени административни наказания - “глоба”, в размер 200лв. и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, за срок 6месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.първо ЗДв.П. С оглед доводите в жалбата и за проверка на обстоятелствата, отразени в наказателното постановление, по делото са събрани гласни доказателства, чрез показания на разпитания в качеството на свидетел, полицейски служител при СДВР-ОПП Момчил Жеков, участвал в екипа, реализирал в рамките на служебните си правомощия спиране на управлявания от жалбоподателя автомобил, намирал се в процес на движение, както проверката, но ангажиран и като съставител на първоначално оформения във връзка със случая акт за установяване на административно нарушение, както са приобщени писмени материали, а именно и наред с представляващите приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка - препис от постановлението на прокурора за отказ от образуване на досъдебно наказателно производство, ведно със заверено копие от съставения акт, бланков №648836, детайлна справка/картон на водача, изготвена по данните в автоматизирана информационна система на Министерството на вътрешните работи на Република България, за статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно средство и за съставени на лицето в това качество, актове и фишове и издадени наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, както заповеди - рег. №8121з-1632/02.12.2021г. и №8121К-13180/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, в последния случай ведно с акт за встъпване в длъжност от 29 октомври 2019година, имащи отношение към установяване компетентността на наказващия орган, още приложени в хода и за нуждите на настоящото производство, по искане и по преценка на състава, писмо-отговор с приложение от С. по прокурорска преписка №9263/2023г. по описа на С., вх. №23171/24.01.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура, като приложението представлява всичките материали, налични по прокурорската преписка /лист 21-53 от делото/, писмо-отговор с приложение от СДВР-ОПП, вх. №25523/26.01.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 60-62 от делото/, в последния случай приложени материали, относими към регистрационния статус, включително собственост, на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка”IVECO”, с регистрационен номер СО 79 42 СС и данни за основание и дата на прекратяване служебно на регистрацията на моторното превозно средство и справка-отговор с приложение от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД -вх.№25276/26.01.2024г., вх. №27236/29.01.2024г. и вх.№27491/29.01.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 54-58, лист 64-72 и лист 73-81 от делото/. С оглед характера на настоящото съдебно производство, съобразно предмета на атакуване, на административнонаказателното обвинение, доводите, с които е обоснована защитната теза, развита в жалбата, от гл.т. естество на констатираното нарушение, а и начин на установяването му, както в аспекта на относимата към казуса съдебна практика, включително такава със задължителен характер, конкретно обобщена в Тълкувателно постановление №2 от 05 април 2023година на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд по тълкувателно дело №3/2022г., съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите мерки за разкриването на обективната истина, но същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства, чрез показанията на разпитания свидетел, обсъдени самостоятелно, но и във връзка с приобщените писмени материали, установяват достатъчно убедително и еднопосочно именно гореизложената фактическа обстановка, като в рамките на доказателствената съвкупност, според съда не се очертават противоречия, при това притежаващи белезите на съществени, т.е. такива, които да засягат фактите с правно значение и изискващи задълбочено обсъждане. При тези предварителни уговорки съдът приема да отбележи, че по случая се явява несъмнено установено, че към релевантното за административнонаказателното обвинение време, управляваното и спряно за проверка от компетентни органи, моторно превозно средство, е било собственост на водача З., както, че за моторното превозно средство към същото това време, не само, че не е имало активна валидна задължителна застраховка ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ, но във връзка с последното и било осъществено на 25 юни 2019година, въз основа на уведомление от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, получено по електронен път при службите на Министерството на вътрешните работи като адресат, служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство на основание чл.143, ал.10 ЗДв.П. Не се установи по делото обаче, независимо от отправените в този смисъл от съдебния състав указания, с адресат въззиваемата страна, а и осигурената на последната достатъчна възможност за ангажиране на доказателства, от страна на службите за контрол да е било реализирано уведомяване на З., в качеството на собственик на товарен автомобил, марка”IVECO”, с регистрационен номер СО 79 42 СС, за факта на служебното прекратяване на регистрацията на последния, така, че изобщо да е налице отправна точка за възможна връзка със значимо за административнонаказателното обвинение на жалбоподателя, чиято лична административнонаказателна отговорност е ангажирана в случая, в качеството на водач, но и собственик на автомобила, в частност като знание, че управлява моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация, респ. реализира не само от обективна, но и от субективна страна виновно противоправно поведение, явяващо се административно нарушение, в който смисъл съдът цени постъпилия по делото отговор от СДВР-ОПП, вх. №25523/26.01.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура. Предвид изложеното, съобразно доводите в жалбата, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема следното: На първо място отчита, че жалбата на Ц. З. е допустима /подадена е била в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че наказателното постановление, установено, е било връчено на санкционираното лице на 19 юни 2023година, а жалбата е била депозирана “на гише” при административнонаказващия орган, съобразно приложимото правило по чл.189, ал.14 /предишен чл.189, ал.6/ ЗДв.П вр. чл.60, ал.1 ЗАНН, на 23 юни 2023година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде разгледана по същество. Като преценява, че жалбата на Ц. З. подлежи на разглеждане по същество, при оценка на основателността съдът формира извод, че са налице предпоставките за отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно. Това конкретно е така, защото с приоритет се констатира допусната нередовност в рамките на административнонаказателното производство, сама по себе си имаща характер на съществена, доколкото е свързана с неспазването на приложими, при това установени по императивен начин, принципни правила. Съставът с приоритет има предвид, че на фона на това, че става въпрос за издадено наказателно постановление, при положение, че преди това с постановление прокурор при С. е отказал образуване на досъдебно наказателно производство, е наложително да бъде отбелязано, че единствената нормативна разпоредба, посочена като нарушена, на основание чл.189, ал.14 /предишен чл.189, ал.6/ ЗДв.П вр. чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, както на фона на непълното фактическо описание на деянието, от гл.т. на очертано в съдържанието на разпоредбата правило за поведение, практически няма как да бъде самостоятелно нарушена, още повече така, че да обуслови ангажиране на конкретна административнонаказателна отговорност на лице, а това е така, защото според органите на административнонаказателното производство в случая жалбоподателят Ц. З. е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДв.П, според която в приложимата редакция безадресатно и по-скоро като принципно правило е предвидено, че “по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата”, като не е за пренебрегване, че въпросната разпоредба не очертава конкретно правило за поведение, адресирано до определен кръг правни субекти, неизпълнението на което да консумира признаците от състав на административно нарушение, респ. да обуславя предпоставки за ангажиране на конкретна административнонаказателна отговорност на лице - водач и/или собственик на моторно превозно средство. В подкрепа на крайния правен извод по изхода на делото, на фона на формираната и анализирана в посочения по-горе смисъл доказателствена съвкупност, респ. фактите, които има предпоставки и могат да се приемат за установени, включително при съобразяване становището, възприето в съдебната практика, при това със задължителен характер, обобщена в Тълкувателно постановление №2 от 05 април 2023година на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд по тълкувателно дело №3/2022г., съдът оценява и налагащата се констатация за невъзможност да се приеме осъществено съставомерно поведение, в частност от субективна страна на вмененото на З. деяние, оценено като административно нарушение, при положение, че въпреки предоставената достатъчна възможност, включително отправени конкретни указания, въззиваемата страна в настоящото съдебно производство, тъкмо в тежест на която е доказването на административнонаказателното обвинение, не е ангажирала доказателства, установяващи по категоричен начин, че административнонаказаният, в случая водач и собственик на автомобила, е бил уведомен /имал е знанието/ за служебно прекратената, конкретно по реда на чл.143, ал.10 ЗДв.П, регистрация на моторното превозно средство. Тъкмо в контекста на всичко изложено, преценено в съвкупност и без необходимост от изчерпателно обсъждане на доводите от защитната теза, развита в жалбата, съдът приема, че атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна изцяло, като издадено незаконосъобразно. На последно място, за пълнота на изложението, за отбелязване е, че материалите по делото не обективират направени от жалбоподателя деловодни разноски, като съобразено със становището по крайния изход на делото, при липса изобщо на отправено искане за присъждане на деловодни разноски в полза на жалбоподателя и при благоприятен за последния изход на делото, съдът не приема основание да се произнася в насока възлагане /присъждане/ на деловодни разноски, доколкото в случая и няма предпоставки за уважаване на искането, формулирано от процесуален представител по пълномощно на въззиваемата страна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното в съвкупност, с оглед характера на настоящото производство, съобразно правомощията си и на основание чл.189, ал.14 /предишен чл.189, ал.6/ ЗДв.П вр. чл.63, ал.3 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1 ЗАНН - актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, СРС, НО, 4 СЪСТАВ