РЕШЕНИЕ

№ 94

гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20225300900338 по описа за 2022 година Предявени са обективно кумулативно съединени искове по 79 ЗЗД във вр. с чл. 17, ал.2 от ЗКСД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът “БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Московска“ №19, представлявано от изпълнителните директори Д.Д.М. и С.Л.С., чрез юрк. А. Д. е предявил против К. А. Г. с ЛНЧ № ••••••••••, гражданин на ••, искове за заплащане на следните суми въз основа на Договор от 04.12.2014 г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти по реда на ЗКСД, а именно: сумата от 88 486, 62 лева главница, състояща се от усвоена сума в размер на 62586, 56 лева и капитализирани лихви в размер на 25900, 06 лева; 4284, 19 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 28.10.2021 г. – 06.06.2022 г.; 130, 61 лева – лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 06.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 88486, 62 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сторени в производството разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение..

Ищецът твърди, че на 04.12.2014 г. между банката като кредитодател и ответника като кредитополучател е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), по силата на който банката предоставила на ответника банков кредит в размер на 78233, 20 лева за заплащане на такси за обучение в Медицински университет – гр. Пловдив. Неразделна част от договора били приетите и подписани от кредитополучателя Общи условия за предоставяне на кредита по реда на ЗКСД. Съобразно договорените в договора условия, кредитът следвало да бъде усвояван от кредитополучателя на части, чрез преводи по банковата сметка на висшето училище всеки семестър, което се извършвало след предоставяне на уверение, издадено от учебното заведение, удостоверяващо качеството на студент с право да се запише за следващ семестър. Ищецът твърди, че е изпълнил поетите по договора задължения, като е предоставил договорените суми. Кредитополучателят от своя страна се задължил да заплаща на кредитора фиксирана лихва до 7 % на годишна база, която се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно. Посочено е по-нататък в исковата молба, че ответникът е допуснал просрочия по погасяване на кредита, като не била платена нито една от вноските по погасителния план, първата от които с падеж 28.10.2021 г., вследствие на което останало неплатено задължение за в размер на сумата от 88486, 62 лева, състояща се от усвоена сума в размер на 62586, 56 лева и капитализирани лихви в размер на 25900, 06 лева. Поради допусната забава за период, предвиден в договора, банката предприела действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането. В тази връзка посочват, че исковата молба има характер на уведомление за предсрочна изискуемост.

В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е взел становище по исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и в съответствие с правилото по чл.12 ГПК, прие следното:

Представен е договор от 04.12.2014 г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен между ищцовото дружество, от една страна като кредитодател, и ответникът, от друга страна като кредитополучател, съгласно който банката се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер 78 233, 20 лв. /чл.1/, а кредитополучателят – да издължи кредита за срок от 120 месеца, считано от датата на изтичане на т.нар.“гратисен период“/чл.2 /. Гратисният период според договореното в чл.3 касае главница и лихва по кредита и тече от датата на първото усвояване на кредита до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит съгласно учебния план за съответната специалност. В чл.4 е уговорено кредитът да се усвоява на части, като сумата, необходима за заплащане на всяка дължима такса за обучение, се превежда по сметка на учебното заведение. Първата такса, дължима за първия семестър от първата учебна година, се заплаща от кредитополучателя, а кредиторът я възстановява по сметка на кредитополучателя в 3-дневен срок след представяне на документ, удостоверяващ плащането й. Уговорено е в т.5 от договора кредитът да се погасява чрез равни месечни вноски с падежна дата 28-мо число на месеца съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Уговорена е в т.7 от договора фиксирана възнаградителна лихва в размер, ненадхвърлящ 7 % на годишна база. Според т.11 от договора неразделна част от него са общите условия на банката за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора. Приети са като доказателство по делото Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, приложими от “БАНКА ДСК”ЕАД. Общите условия са подписани за кредитополучател и кредитор. От съдържанието им се установява, че общият размер на отпуснатия кредит се равнява на сбора от семестриалните такси за пълния срок на обучение по съответната специалност. Кредитът се усвоява за срока на семестриалното обучение, на части, в началото на всеки семестър и не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за семестъра. В т.10.2 ОУ е посочено, че лихвата, указана в договора за кредит, се начислява върху усвоената част от кредита и се капитализира годишно, включително по време на гратисния период. Според т.11.1 ОУ срокът за издължаване на главница и лихва започва да тече след изтичане на договорения гратисен период, като плащане на първата вноска може да се изисква не по-рано от 1 месец след изтичане на гратисния период. Кредитополучателят е длъжен също така да представи на кредитора преди всяко усвояване на сума по кредита уверение, удостоверяващо качеството му на студент. Съгласно т.16.2 ОУ кредиторът се задължава да предоставя в офисите си при поискване и безвъзмездно на кредитополучателя погасителен план – не по-късно от 10 работни дни след изтичане на гратисния период. Съгласно т.17.2 ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер 10 процентни пункта.

От приетите по делото уверения, издадени от Медицински университет Пловдив, се установява, че ответникът е бил студент в посоченото учебно заведение в редовна форма на обучение по специалността „Медицина“ през учебните: 2014/2015 г. – І курс; 2015/2016 г. – ІІ курс; 2016/2017 г. – ІІІ курс; 2018/2019 г. – ІV курс и 2109/2020 г.- V курс. В уведомление от 14.10.2019 г. издадено от университета се установява, че ответникът е прекъснал обучението през учебната 2018/2019 г. по слаб успех, след което е продължил следването. Така в издадените за следващите учебни години уверения е посочено, че държавният изпит следва да бъде положен в срок до 30.09.2021 г. Отбелязаните в уверенията годишни такси са в размер 8 000 евро, а семестриалните – 4 000 евро. Представен е погасителен план към 30.09.2021 г според който изплащането на кредита се извършва със 120 погасителни вноски, всяка в общ размер 1027, 40 лв., първата с падеж 28.10.2021 г., а последната – с падеж 28.09.2031 г. Погасителният план не е подписан.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че кредитът е усвоен чрез вноски, всяка в размер 7 823, 32 лв., правени два пъти годишно в периода от 04.12.2024 г. до 05.03.2019 г. Общият размер на усвоената сума е 62586, 56 лв. Кредитът не е погасяван. Прилаган е лихвен процент в годишен размер 7 %. През т.нар.гратисен период е капитализирана лихва. Дългът към датата на исковата молба – 06.06.2022 г. включва: главница в размер 88486, 62 лв., възнаградителна лихва за периода 28.10.2021 г. – 06.06.2022 г. в размер 4284, 19 лв. и наказателна лихва за същия период в размер 130, 61 лв. Съгласно допълнителното заключение на ССЕ дългът към същия момент, без да се отчита капитализацията, е, както следва: дължима главница – 62586, 56 лв.; просрочена договорна лихва за периода 04.12.2014 г. – 06.06.2022 г. в размер 25096, 74 лв.; наказателна лихва за периода 28.10.2021 г. – 06.06.2022 г. в размер 91, 60 лв. От таблица към експертизата може да се заключи, че за исковия период 28.10.2021 г. – 06.06.2022 г. просрочената възнаградителна лихва при този вариант на изчисления (без капитализация на лихвата) е в общ размер 3030, 24 лв., а лихвата за гратисния период е в размер на 22 066, 54 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Между страните е сключен договор за студентски кредит в полза на физическо лице - студент с цел плащане на семестриални такси при обучение в университет, който се регулира от нормите на ЗКСД и ЗЗП с оглед изрично предвидената в разпоредбата на чл.17, ал.5 от ЗКСД потребителската закрила на кредитополучателя срещу неравноправни клаузи. Кредитополучателят е физическо лице, получател на финансова услуга по договор с търговец, сключил договора в рамките на търговската си дейност, като получената финансова услуга от нея не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност, поради което следва да се приеме, че същият има качеството на потребител по §13, т.1 от ЗЗП и съдът служебно дължи преценка и произнасяне относно наличието на неравноправни клаузи в договора и индивидуалното им договаряне.

Съгласно императивната разпоредба на чл.20, ал.1 ЗКСД дължимата лихва по кредитите, уредени от този закон не може да надхвърля седем процентни пункта, а съгласно ал. 2 на тази разпоредба уговорката за по-висока лихва е нищожна.

Съгласно императивната разпоредба на чл.24, ал.1 ЗКСД общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба кредитополучателят погасява общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период.

В случая представения по делото погасителен план не е подписан от страните, но съдът приема, че размерът на дължимите месечни погасителни вноски по кредита е определяем както съгласно клаузите от Договора, така съгласно разпоредбата на чл.24 от ЗКСД, тъй като срокът на плащане на погасителните вноски е ясно договорен за период, считано от изтичане на една година от последния държавен изпит, който е предвиден при сключването на договора за 30.09.2020 г., т.е., считано от 28.10.2021 г., за период от 120 месеца, т.е. до 28.09.2031 г., а месечната вноска следва да е в размер на 1/120 част от дължимите суми по кредита, формирани от реално усвоената главница по кредита, възнаградителна лихва за гратисния период и възнаградителната лихва от 7 % върху усвоената главница по кредита.

С клаузата на чл. 10.2 от Общите условия към Договора за кредит за гратисния период в полза на Банката е предвидено правото да капитализира начислената възнаградителна лихва за гратисния период към усвоената част от кредита, превръщайки я в главница и в последствие да начислява нова възнаградителна лихва върху така капитализираната главница, респ. след изтичане на гратисния период в следващите 10 години да начислява нова възнаградителна лихва от 7 % върху нарасналата чрез капитализацията главница. Този начин на формиране на дълга се констатира от заключението на ССЕ при изследване на счетоводните записвания на ищеца. Коментираната клауза от ОУ към договора е нищожна като противоречаща на закона – чл.24, ал.1 ЗКСД, чл.10, ал.3 от ЗЗД и чл.143, т.19 от ЗЗП и не поражда валидно действие за страните по договора. Съдът приема, че договорената капитализация на изтекли възнаградителни лихви към главницата съгласно т.10.2 от Общите условия на договора противоречи на първо място на императивните разпоредби на чл.24, ал.1 ЗКСД и чл.20 от същия закон относно общият размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период и максималния размер на лихвата по кредита от 7 %. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗКСД с този закон изрично са уредени правата и задълженията на Държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа чрез целево кредитиране на този конкретен кръг лица, обезпечено с държавната финансова гаранция, предоставяна на банките кредитодатели. В този контекст понятието "лихва" по конкретния кредит следва да бъде тълкувано в съответствие с целите на закона, изрично посочени в чл.2 от ЗКСД като се избягва тълкуване, което води до предоставяне на неоправдано икономическо предимство в отклонение на целите, преследвани от държавната подкрепа, насочени към стимулиране на банковото кредитиране за обучение на студентите и докторантите. В ЗКСД не е предвидена капитализация на лихвата от гратисния период към усвоената главница по време на този период и според съда това е достатъчно да се приеме, че клаузата на 10.2 от ОУ е в противоречие със закона, който с оглед целите си не позволява на банките да договарят други задължения на кредитополучателите освен предвидените изрично в него. Допълнителен аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.19 от ЗКСД, която ограничава правото на Банката да търси допълнително обезпечение на кредита, да начислява такси и комисионни по кредита и да натоварва кредитополучателя с допълнителни разходи във връзка с отпускане и управление на кредита под санкцията на нищожността, предвидена в ал. 3 на разпоредбата. Възнаграждението на Банката по конкретния кредит е изрично уредено в разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗКСД както и поетата държавна гаранция, която поставя Банката в по-благоприятно положение по тези кредити спрямо останалите и същата като търговец е имала възможността да прецени икономическата полза от предоставяне по посочения кредит, съобразявайки поведението си със закона. Съобразно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. Съдебната практика приема, че анатоцизмът е образуване на сложна лихва в резултат на капитализиране на лихва от първичен дълг, при което се достига до преобразуване на лихвите в главница, което на свой ред носи лихва. В конкретния случай начисляването на възнаградителна лихва върху начислена в предходен период възнаградителна лихва по кредита в резултат на капитализиране на тази лихва към главницата води до анатоцизъм. Категорична и непротиворечива е практиката на ВКС, че уговорката в договор за кредит или допълнително споразумение към него за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени /изтекли/ задължения за лихви върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 от ТЗ, каквото качество кредитополучателя по Договора няма. В този смисъл са решение № 50053/18.07.2023 г. по т. д. № 614/2022 г., ІІ т. о. на ВКС, решение № 60259/16.12.2021 г. по гр. д. № 687/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС решение № 112/28.10.2020 г. по т. д. № 2029/2019 г., І т. о. на ВКС, решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., ІІ т. о. на ВКС, решение № 30/20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г., І т. о. на ВКС и др.. Олихвяване на изискуеми или неизискуеми изтекли лихви не е допустимо от закона, освен при изрично предвиден в наредба на БНБ ред и механизъм, а по делото липсват доказателства към датата на сключване на договора да е налице приета наредба на БНБ, която да допуска капитализиране или олихвяване на лихви. Налице е трайна съдебна практика на ВКС, в която се приема, че в нито една от разпоредбите на чл. 13 от Наредба № 9/03.08.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм., действала през периода 11.04.2008 г. – 16.05.2014 г. /, т. е. по време на одобряване на типовия договор, но преди сключване на Договора между страните не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви и тази наредба не се явява наредба на БНБ по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД. В този смисъл са решение № 66/20.07.2019 г по т. д. № 1504/2018 г., І т. о. на ВКС, решение № 60091/27.07.2021 г. по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о. на ВКС, решение № 338/20.03.2023 г. на САС по в. гр. д. № 2699/2022 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1456/03.06.2024 г. по т. д. № 1877/2023 г., I т. о. на ВКС, и др. Капитализирането на други задължения на длъжника към главницата с изключение на лихвите не е ограничено от закона, но в конкретния случай са касае именно за изтекла лихва, поради което при капитализирането на лихви се е достигнало до начисляване на т. нар. сложна лихва, при която се увеличава както размера на лихвата по кредита, така и размера на дълга като цяло.

Наред с гореизложеното съдът приема, че клаузата се явява договорена в противоречие с императивната разпоредби на чл.143, т.19 от ЗЗП и е неравноправна, тъй като не позволява на кредитополучателя да прецени икономическите последици от Договора в тази му част към датата на сключването му и значителното нарастване на дълга по кредита предвид обстоятелството, че се явява по-слабата икономически страна по договора. Следва да се има предвид, че една от целите на ЗКСД е да гарантира равен достъп до висше образование на лица независимо от социалния им статус, поради което получаването на допълнително, забранено от закона възнаграждение за Банката чрез капитализиране на лихви и анатоцизъм в резултат на начисляване на възнаградителна лихва върху начислена възнаградителна лихва в предходен период не би могло да се приеме за допустимо от закона, още повече, че става въпрос за обезпечен с държавна гаранция кредит и при неизпълнение от страна на кредитополучателя увеличаването на дълга ще засегне пряко правната сфера на Държавата.

С оглед нищожността на клаузата на чл.10.2 от ОУ на Договора за кредит, съдът приема, че същата не следва да се взема предвид при изчисляване размера на претендираното вземане за възнаградителна лихва.

С изключение на клаузата на чл.10.2 от ОУ, в останалата си Договорът е действителен като изготвен в писмена форма, на български и английски език и в същия по ясен и разбираем начин са посочени всички негови параметри и са спазени изискванията за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 от ЗКСД.

При тези правни изводи съдът приема, че цялото задължение по кредита съставлява главница в размер на усвоените суми за такси и възнаградителна лихва, в т. ч. отложената лихва по време на гратисния период, прибавена към главницата, и редовната възнаградителна лихва след гратисния период. Поради това съдът възприема като меродавно за размера на дължимите суми по кредита този вариант на изчисление на дълга, без капитализиране на лихвата за гратисния период към главницата, установени от допълнителната ССЕ.

С оглед констатираната от ССЕ липса на плащания по кредита и предвидения начин за погасяването му- на 120 месечни вноски, считано от 28.10.2021 г., се налага извод, че към 07.06.2022 г. /датата на подаване на ИМ/ са налице 8 непогасени последователни месечни вноски, поради което в полза на Банката – ищец е възникнало правото на основание чл. 17.2 от Общите условия на Договора за кредит да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това потестативно право е надлежно упражнено с подаване на исковата молба, в която е обективирано волеизявление на банката в горния смисъл, което е произвело действието си с получаване на препис от същата от ответника- кредитополучател.

Поради допусната забава се дължи и уговореното в чл.17.1 от ОУ обезщетение за забава / неустойка/, което според допълнителното заключение на ССЕ, което съдът възприема, е в размер на 91, 60 лв. за претендирания период.

В обобщение, в полза на ищеца са възникнали следните вземания: главница, формирана от усвоените суми в размер на 62586, 56 лв. и прибавената лихва за гратисния период в размер на 22 066, 50 лв.- общо в размер на 84 653, 06 лв., възнаградителна лихва за времето от изтичане на гратисния период до подаване на исковата молба- периода от 28.10.2021 г. до 06.06.2022 г. в размер от 3030, 24 лв. / съгласно таблица към допълнителната ССЕ- л.138/ и санкционираща лихва / обезщетение за забава/ в размер на 91, 60 лв. за същия период. До тези размери ще се уважат претенциите, а в останалата част подлежат на отхвърляне като неоснователни.

При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски съразмерно с уважената част от исковете. Такива се констатираха в общ размер от 4835, 73 лв. според приложения списък по чл.80 ГПК / без поисканото юрисконсултско възнаграждение от 460 лв./. От тази сума на ищеца се присъжда част в размер от 4568, 88 лв.

На осн.чл.78, ал.8 ГПК се присъжда и юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв. съгласно чл.26 от НЗПП.

Мотивиран от изложеното, съдът