Решение № 356 от 6.4.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 443/2022 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК. СГС е сезиран с жалба от „Д.“ ЕООД - в ликвидация срещу отказ N 20220118191559/24.01.2022 г. на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, постановен по заявление за обявяване на покана до кредиторите на дружеството. Според жалбоподателя отказът на длъжностното лице е незаконосъобразен, защото когато не са представени всички необходими документи, длъжностното лице е следвало на основание чл.22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ да даде указания, а не да се произнася по същество с акт за отхвърляне на заявлението. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваният отказ и да се върне делото на АВ за даване на указания на заявителя. АВ е подала отговор, с който оспорва жалбата с довода, че отказът е законосъобразен, защото към заявлението не е представен документ за внесена държавна такса от 20 лв., а пълномощното и поканата до кредиторите следва да са подписани от ликвидатора на дружеството. Според съда жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, поради което следва да се разгледа по същество. Със заявление N 20220118191559/18.01.2022 г. е заявено да се обяви в ТР покана до кредиторите на „Д.“ ЕООД - в ликвидация. С обжалвания акт на длъжностното лице по регистрация е отказано обявяване на поканата до кредиторите на дружеството в ликвидация, защото не е представен документ за внесена държавна такса от 20 лв., а поканата по чл.269 ТЗ не е подписана от ликвидатора на дружеството. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на производството пред съда по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е жалба срещу отказ на длъжностното лице да обяви поканата по чл.267 ТЗ до кредиторите. Според съда обжалваният отказ е незаконосъобразен. Правилна е констатацията на длъжностното лице, че към заявлението не е представен документ за платена държавна такса, както и че поканата по чл.267 ТЗ и пълномощното за подаване на заявлението не са подписани от ликвидатора на дружеството в ликвидация. На 24.01.2022 г. в ТР по партидата на дружеството е вписано, че се прекратява дейността му и за ликвидатор е назначена Г.Л.И.. От този момент ликвидаторът на основание чл.269 ал.1 ТЗ има качеството на представител по закон на дружеството, поради което и поканата по чл.267 ТЗ до кредиторите следва да се подпише от ликвидатора и да се заяви за обявяване от ликвидатора или от упълномощен от него адвокат. Приложената към заявлението покана по чл.267 ТЗ е подписана от Г.Л.И. в качеството на управител на дружеството, но след като дружеството е в ликвидация, поканата е необходимо да се подпише от Г.Л.И. в качеството на ликвидатор. Това е така, защото Г.Л.И. няма право да представлява дружеството в качеството на управител. Това се отнася и до декларацията по чл.13 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, която следва да е подписана от ликвидатора. Заявлението е нередовно, защото към него не е приложен документ, удостоверяващ плащане на дължимата държавна такса за поисканото обявяване на поканата до кредиторите, не е представена покана по чл.267 ТЗ, която да е подписана от ликвидатора, както и пълномощното за подаване на заявлението и декларацията по чл.13 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ не са подписани от ликвидатора, поради което длъжностното лице на основание чл.22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ е било длъжно да даде указания на заявителя. В случая обаче указания не са давани, а е поставен отказ. Непредставянето на посочените по-горе документи не е основание да се постанови от длъжностното лице отказ, защото не са били дадени на заявителя указания. Основание за постановяване на отказ може да е неизпълнението на дадените от длъжностното лице указания, но случаят не е такъв, защото на заявителя не са давани указания. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният отказ следва да се отмени и преписката да се върне на АВ с указания длъжностното лице да укаже на заявителя да представи необходимите документи. Мотивиран съдът