Решение № 313 от 23.11.2015 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 457/2015 г.

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК. Постановено е решение № 127/16.03.2015 г. по гр.д.№ 1191/2014 г. на РС-Ловеч, с което е отхвърлен предявения от Д.К.Ц., ЕГН •••••••••• ••• против Б.И.Г. •••, иск с правна квалификация чл.51 от ЗА, във вр. с чл.11, ал.4, вр.чл.12 и чл.13 от Етичния кодекс на адвоката, за заплащане на сумата от 5001 лева частичен иск от сумата от 47000 евро, имуществени вреди от неизпълнение на договор за адвокатски услуги, ведно със законната лихва от 17.03.2014 г. до изплащане на вземането. Със същото решение е отхвърлено искането на ищеца за заплащане на сторените по делото разноски. Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът Д.К.Ц., чрез пълномощника си адв.Д.Т.Б.-САК, който в законоустановения за това срок го обжалва. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради което на основание чл.271 от ГПК, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция, както и да му се присъдят направените по делото разноски пред двете инстанции. Излага следните аргументи, като счита, че районния съд в мотивите си правилно е приел, че между него и ответникът - адвокат Б.И.Г. е сключен договор с предмет - предоставяне на правна помощ, касаеща завеждане на гражданско дело и процесуално представителство по него пред компетентния съд: Софийски градски съд, гр.дело №2789/2010 г. с ищец - Д.К.Ц. и ответник - „Навел транс"ООД. Сочи, че задълженията на адв. Б.И.Г. произтичат от представеният и приет като писмено доказателство по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца - като възложител и „Адвокатско дружество Т. и Г."•••, представлявано от управителите си - адв. Г. и С.Т.. Счита, че исковата си претенция ищецът е обосновал с неизпълнение на задълженията на ответника произтичащи от този договор, а именно, че правото на ищеца като доверител не е било защитено по делото от довереника - ответник по настоящото производство -адв. Б.И.Г., поради неполагане на дължимата от него грижа. Посочва съдебна практика, като цитира Решение №227/19.08.2013 г. по гр.д. №1166/2012 г. на ВКС, IV -то ГО., съгласно което ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен или реализирането на претендираното спрямо доверителя право не бъде изцяло осуетено поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, той дължи обезщетение за всички претърпени от доверителя вреди. Счита, че от събраните по делото доказателства именно се сочи наличието на тази хипотеза: гр.д. №2789/2010 г. по описа на СГС - преди това - гр.д. №266/2009 г. по описа на Окръжен съд - гр. Габрово, което е прекратено и препратено по подсъдност, е образувано от ответника адв. Б.И.Г., в качеството му на пълномощник на ищеца - Д.К.Ц.. При подаването на исковата молба на същия са били предоставени всички представени като доказателство по делото документи. Смята, че е могъл да бъде направен извод, че наличните доказателства не могат да обосноват претенцията за неизпълнение на договор за заем сключен между Д.Ц. -като заемодател и посоченото в исковата молба дружество- ответник: „Навел транс" ООД- гр. София, поради липсата на изискуемите по закон елементи на такъв вид договор. Налице са били в т.ч. документите за получаване на исковата сума от трето лице - •••••, писмени доказателства за поетия ангажимент сумата да се предаде на фирма „Навел транс"ООД, както и отричане получаването на тази сума от фирмата. Това са били известни на адвоката - пълномощник писмени доказателства още преди завеждането на делото. Сочи, че в срока - първото открито съдебно заседание, адвокат Г. - ответник по настоящото дело е имал процесуалната възможност, след като не го е ангажирал като втори ответник, да привлече поне като трето лице помагач получателя на сумата - •••••. Така в рамките на висящото производство решението щеше да има обвързваща сила на присъдено нещо със срещуположната страна и с фактическите констатации със страната, която е подпомагало. Въззивникът счита, че наред с това, след като не е сторено нито едното, нито другото и след като негативното за ищеца решение на първата инстанция е било факт, не е последвала никаква ревизия на правната стратегия. Решението е било обжалвано пред въззивния съд, като не са били изложени никакви сериозни правни мотиви за това. Към датата на отказа на ответника - адв. Г., от поетата по делото защита, давността за търсене на предадената от ищеца - Ц. сума на последния - •••••, вече е била изтекла спрямо него. Твърди, че е налице не само неизпълнение на задълженията на ответника по договора за правна защита на задълженията му произтичащи от ЗА / препр. към чл. 281 ЗЗД и чл. 302 ТЗ/, още при завеждане на исковата молба, но и в хода на самия процес. В този смисъл посоченото в мотивите на обжалваното решение, че ищецът е могъл да заведе отделно дело срещу ••••• след негативното за него решение по делото водено срещу фирма „Навел транс"ООД, при безспорно вече отдавна изтекла давност, на практика е чисто теоретична постановка. Посочва, че не са били налице основания за отказ от продължаване на защитата съгласно договора, поради етични причини. От приложеното по делото „Уведомление" от 4.04.2012 г., с което Адвокатското дружество уведомява ищеца, че не желаят повече да работят за защита на неговите права и интереси и се отказват от защитата по гр.д.№2789/2010 г., не се споменава като причина - неплащане на възнаграждение по договорите за правна помощ, както е приел съда Моли съда да отмени решението на Ловешкия районен съд, като неправилно и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция като му бъдат присъдени разноските направени пред двете съдебни инстанции. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е представен отговор на въззивната жалба от Б.И.Г., който моли съда да я остави без уважение. Счита, решението на ЛРС за правилно, законосъобразно и мотивирано. Твърди, че във въззивната жалба, която е написана като писмено становище, а не жалба /никъде не е казано къде ЛРС греши, нито защо/, са посочени няколко негови „грешки", допуснати според жалбоподателя в производството по гр.д.№2789/2010г. на СГС. Посочва, че в жалбата се сочи, че още към момента на завеждане на делото срещу „Навел Транс" ООД, на него му е било известно „отричането на получаването на сумата от фирмата" - стр. 2-ра абз.З от жалбата. Излага, че не знае от къде се прави този извод, но това не е вярно. Твърди, че дори и да е знаел, че ответникът по делото ще отрече получаването на сумата, това означава ли, че не трябва да води делото? Нима един адвокат очаква при завеждане на всяко едно дело, да получи признание на иска от ответника? В следващия абзац от жалбата сочи, че е можел да иска привличане на трето лице - помагач - ••••• на страната на ищеца. След като не е направил това, във въззивния съд вече била изтекла погасителната давност за всякакви искове - както срещу „Навел Транс" ООД, така и срещу •••••. Твърди, че привличането или непривличането на трето лице по делото няма никакво отношение към крайния резултат - това не е и не би могло да бъде причина за загубване на делото, или пък - ако е бил привлякъл трето лице помагач - ••••• - това да доведе до спечелване. На следващо място сочи, че не е разполагал с документ, от който е видно, че Д. Ц. предава процесната сума на •••••, който пък я предава на „Навел Транс" ООД. Сега било много лесно да се каже, че трябвало да се води дело срещу •••••. Ако е бил завел така, тогава пък Ц. щял да го пита /и с право/ - защо след като имаш документ - ордер - че ••••• е внесъл парите в „Навел Транс" ООД, не съдиш дружеството, а лично него? Така че, спекулации по отношение на това - кой е трябвало да бъде ответник сега са много лесни, но напълно несъстоятелни. По въпроса за давността – моли съда да обърне внимание на датите на документите, с които е разполагал при завеждане на делото срещу „Навел Транс" ООД. Д.Ц. предава на ••••• парите на 13.12.2004г., а ••••• предава парите в „Навел Транс" ООД на 17.12.2004г., за което е съставен ордер. Сочи, че договора за правна помощ между Д.Ц. и „Адвокатско дружество Т.и Г." е подписан на 10.12.2009г. Исковата молба е внесена в ОС - Габрово на 11.12.2009г. Освен това - в договора за правна помощ изрично е написано, че поема ангажимент да води дело срещу „Навел Транс" ООД, а не срещу някой друг, за което Д. Ц. се е съгласил. Излага, че след като се съпостяват тези дати, става очевидно, че е разполагал с няколко дни преди изтичането на 5-годишната давност за всякакви искове, срещу което и да е лице. Безспорно било, че давността е изтекла непосредствено след подаването на исковата молба, а защо Ц. е чакал цели 5 години и е потърсил правна помощ броени дни преди изтичането на давността - той не знае и не може да носи отговорност за това. На следващо място посочва, че фактът на неплащане на възнаграждение по делото си остава и Ц. не е изрядна страна по договора за правна помощ. Позовава се на решение № 224/11.07.2011 г. по гр.д.№371/2010г. на ВКС, според което възнаграждение по договор за процесуално представителство се дължи винаги, дори когато не е уговорен размера, в този случай се дължи минималното възнаграждение по Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, чрез пълномощника си адв.Д.Б.-САК, поддържа въззивната жалба по изложените в нея правни доводи. Въззиваемата страна, редовно призована, явява се лично адв.Б.И.Г.. Ловешкият окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в процеса, имаща правен интерес, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. От представените доказателства по гр.д.№ 1191/2014 г. на ЛРС и гр.д.№ 2789/2010 г. на СГС, гр.д.№ 266/2009 г. на ОС-Габрово, становищата на страните преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от Д.К.Ц. против адвокат Б.И.Г. ••• за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на договор за адвокатски услуги с правно основание чл.51 от ЗА, във вр. с чл.11, ал.4, чл.12 и чл.13, ал.1 от Етичния кодекс на адвоката /ЕКА/, с цена на иска 5001, 00 лева, частичен иск от сумата 47000, 00 евро, като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договор за правна защита по гр..№ 2789/2010 г. по описа на СГС с предмет връщане на дадена в заем сума, заведено срещу „Навел Транс” ООД. От приложеното и прието като доказателство от ЛРС гр.д.№ 2789/2010 г. на СГС се установява, че между Адвокатско дружество „Т. и Г.”•••, представлявано от управителите си Б.Г. и С.Т., в качеството на изпълнител и Д.К.Ц., в качеството на възложител-клиент е сключен договор за правна защита и съдействие на 10.12.2009 г. /л.4 от гр.д.№ 266/2009 г.на ОС-Габрово, което е прекратено и изпратено по подсъдност на СГС и преобразувано в гр.д.№ 2789/2010 г./. В раздел І и ІІІ на договора е посочено, че за изпълнител на процесуалното представителство по гражданско дело срещу „Навел Транс” ООД София е определен адв.Б.Г., а в раздел ІІ е уговорено, че възнаграждението се дължи на основание чл.36, ал.4 от ЗА в абсолютна сума, платима по банков път, като размера й не е посочен. В раздел ІV на договора е уговорено, че Д.К.Ц. упълномощава адвокатското дружество да го представлява и защитава до приключване на делото с влязло в сила решение, както и да преупълномощава и други адвокати. От доказателствата по гр.д.№ 266/2009 г. на ОС-Габрово се установява, че исковата молба на Д.К.Ц., чрез пълномощника адв.Б.Г. от ГАК, ”Адвокатско дружество Т.и Г.” против „Навел Транс” ООД София е депозирана пред ОС-Габрово на 11.12.2009 г.С определение № 72/10.02.2010 г. по гр.д.№ 266/2009 г. на ОС-Габрово, делото е прекратено и изпратено на основание чл.118 във вр. с чл.105 и чл.119, ал.3 от ГПК, по подсъдност за разглеждане на СГС. С решение от 06.12.2011 г., постановено по гр.д.№ 2789/2010 г. на СГС, съдът отхвърлил предявения от Д.К.Ц. против „Навел Транс” ООД гр.София, иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата 91925, 00 лева, представляваща незаплатена сума по договор за заем, като неоснователен и недоказан. В срока за обжалване против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д.К.Ц.. Видно от молба вх.№ 38858/06.04.2012 г. до СГС по гр.д.№ 2789/2010 г. от адв. Б.Г. се установява, че на основание чл.35, ал.2 от ЗА, както той така и ”Адвокатско дружество Тъпов и Г.” се отказват от поетата защита на Д.К.Ц. по делото като за отказа бил уведомен доверителя им с уведомление, в които били изложили мотивите си. С решение № 1139/29.06.2012 г., постановено по т.д.№ 1189/2012 г. на САС е потвърдено решението от 06.12.2011 г. по гр.д.№ 2789/2010 г. на СГС. В производството пред първоинстанционния съд ищецът е представил и съдът е приел като доказателство по делото уведомление с изх.№ 2/04.04.2012 г. от ”Адвокатско дружество Т. и Г.” /стр.13 по гр.д.№ 1191/2014 г. на ЛРС/, представлявано от адв.Б.Г. до Д.К.Ц., от което се установява, че на основание чл.35, ал.2 от ЗА се отказват както дружеството, така и адв.Г. от поетата защита по гр.д.№ 2789/2010 г. на СГС поради причини, че са заведени дела срещу тях. Проследявайки в хронология действията, предприети от въззивника в качеството му на ищец по делото, Ловешкия районен съд е обосновал извод на неоснователност на иска му в настоящото производство. Позовавайки се на Закона за адвокатурата и ЗЗД, в мотивите си първоинстанционния съд подробно е разгледал същността на договора за правна защита и съдействие като правилно е приел, че адвокатската престация към доверителя е свързана с осигуряване на оптимална правна защита на интересите му в процеса на основата на доверието. Както ЗА, така и ЕКА допускат отказ от поета защита при наличие на уважителни причини, поради което съдът е направил извод, че адвокатското дружество, респ. адв.Б.Г. са имали основание да се откажат от поетата защита поради неизпълнение на задължението за заплащане на договорено възнаграждение, каквито възражения се съдържат в отговора на исковата молба. Неоснователно е възражението на въззивника в жалбата му, че въззиваемия в настоящото производство – адв.Б.Г. не е изпълнил поръчката с дължимата от адвоката грижа. Както по-горе бе посочено гр.д.№ 2789/2010 г. на СГС е образувано по искова молба на Д.К.Ц., чрез пълномощника му адв.Б.Г., към която са приложени договор за правна защита и съдействие и доказателствата по делото. От приложеното в цялост гр.д.№ 2789/2010 г. на СГС безспорно се установява, че за всяко съдебно заседание ищецът е представляван от процесуалния си представител, който е защитавал неговите интереси с допустимите по ГПК процесуални средства, след приключване на съдебното дирене на 15.11.2011 г. е депозирана писмена защита от адв.Б.Г. в дадения от съда срок на 23.11.2011 г., по негово искане е била допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза и събирани доказателства по делото, в срок е депозирана въззивна жалба против постановеното решение по делото. Тези данни не могат да обосноват извод за неизпълнение на сключения договор за поръчка между ищеца и ответника. Сам по себе си, договорът за правна помощ и съдействие не предполага престиране на очаквания и благоприятен за клиента резултат от водения от него исков процес. Със сключения договор за адвокатска помощ адвокатът поема само задължението за правна защита и съдействие, но не и постигане на определен резултат. По аргумент на чл.36 от ЗА, отговорността по чл.51 от ЗА е договорна. Като за последиците от изпълнението или неизпълнението на този вид договор са приложими и разпоредбите на чл.281 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД. За да възникне отговорността на адвоката по чл.51 от ЗА, е необходимо да е извършил действие или да е пропуснал да извърши дължимо, в защита на доверителя действие, както и твърдените от последния вреди да са настъпили като пряка и непосредствена последица от това негово поведение. По делото не се ангажират доказателства от Д.К.Ц., от които обосновано да се изведе извод, че постановеното решение от 06.12.2011 г. по гр.д.№ 2789/2010 г. на СГС, с което е отхвърлен предявения от ищеца иск против „Навел Транс” ООД гр.София, е резултат на действия, предприети от процесуалния представител на ищеца в негова вреда или на бездействие, довело до преклузия на следващо се, на съответната фаза и в негова защита, процесуално действие. Неоснователно е възражението в жалбата относно непривличането на трето лице в производството по гр.д.№ 2789/2010 г. на СГС от страна на пълномощника на ищеца. Настоящата инстанция изцяло споделя като правилен извода на ЛРС в мотивите на обжалваното решение, че привличането или непривличането на третото лице помагач – •••••, няма отношение към крайния резултат по спора и това не е и не би могло да бъде причина за отхвърляне на предявения от Д.К.Ц. иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД. От приложените към исковата молба по гр.д.№ 2789/2010 г. на СГС писмени доказателства от 13.12.2004 г. и от 17.12.2004 г. се установява, че „Туги” ООД, гр.София, представлявано от управителя ••••• Тодоров е получило от Д.К.Ц. сумата 47000 евро и „Навел Транс” ООД е получило от юридическото лице „Туги” ООД, гр.София, представлявано от управителя ••••• сумата 91925 лева, а не от физическото лице •••••. По отношение на възражението на въззивника, че вземането му по отношение на посредника ••••• е погасено по давност, настоящата инстанция намира същото за неоснователно. Съгласно чл.110 от ГПК с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Към исковата молба по гр.д.№ 2789/2010 г. на СГС, е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между Д.К.Ц. и ”Адвокатско дружество Т. и Г.”, представлявано от адв.Б.Г. на 10.12.2009 г. за процесуално представителство по гражданско дело срещу „Навел Транс” ООД гр.София с цена на иска 91925 лева. Исковата молба на Д.К.Ц., чрез адв.Б.Г. против „Навел Транс” ООД гр.София с цена на иска 91925 лева е депозирана на 11.12.2009 г.пред ОС-Габрово по гр.д.№ 266/2009 г., /прекратено и изпратено по подсъдност на СГС/. На 13.12.2004 г. се твърди от ищеца, че е предал процесната сума на лицето •••••, а същия на 17.12.2004 г. я предава на „Навел Транс” ООД, за което е съставена квитанция от получателя „Навел Транс” ООД, приложена към исковата молба. В договора за правна защита от 10.12.2009 г. възложителя Д.К.Ц. изрично е определил процесуалното представителство – срещу „Навел Транс” ООД гр.София, а не срещу друго юридическо или физическо лице. По делото пред ЛРС ищецът не направи пълно и главно доказване на твърдените от него факти и обстоятелства, годни да удостоверят наличие на договорно неизпълнение между страните по силата на договор за правна защита и съдействие, респ. неизпълнението му от страна на ответника адв.Б.Г., за което същия да носи и имуществена отговорност. Обобщавайки изложеното, от правна страна въззивният съд намира иска за неоснователен. Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея първоинстанционно решение като правилно следва изцяло да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото разноски на въззиваемата страна – Б.Г., не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложените мотиви, съдът