Решение № 459 от 25.3.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 413/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от Закон за здравето. Образувано е по жалба на И. Г. И. от [населено място] срещу Експертно решение № 00752 от 08.08.2024 г. на НЕЛК-София, с което е потвърден отказа на ТЕЛК за продължаване временната неработоспособност на оспорващата след 19.09.2022г., обективиран в ЕР№00187 от 20.05.2024г. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното Експертно решение поради постановяването му при липса на компетентност, при неспазване на установената законова форма, издаването му при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК. На първо място се излага, че процесното експертно решение на НЕЛК не е изготвено въз основа на проведени прегледи и изследвания на освидетелстваното лице, както и въз основа на преценка и анализ на всички данни, отразени в представената медицинска документация, а част от нея е била интерпретирана от органа превратно.Релевира се довод, че в обжалваното решение неправилно е определено и не е взето предвид функционалното състояние на дясна тазобедрена става на жалбоподателката, респективно необходимостта от продължаване на временна неработоспособност с повече от разрешените ѝ три дни, в противоречие с представената документация. Не е съобразена изпълняваната от нея длъжност и характерните във връзка с длъжността дейности. Сочи се, че експертното решение на НЕЛК е издадено в нарушение на изискванията за форма, респективно в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като органът не е изложил фактическите и правни основания за издаване на акта. Липсата на мотиви в оспорения акта според оспорващата е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се и нарушение при постановяване на експертното решение на основни принципни на административния процес, а именно: на принципите на истинност, равенство и съразмерност, заложени в АПК. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното експертно решение, като незаконосъобразно. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна Национална експертна лекарска комисия [населено място], редовно призована, не изпраща представител, но е представено писмено становище с рег.№ № ДА-01-2368/14.10.2024г. от процесуалния представител юрк. В. А., в което се оспорва жалбата като неоснователна.Изложени са съображения, че не са налице сочените от оспорващата нарушения на процесуалните правила при постановяване на експертното решение, обуславящи отмяната му. Твърди се, че същото е постановено от надлежен орган, в рамките на неговите правомощия, функциониращ надлежен състав, както и е спазена писмената форма като условие за действителността му. Сочи се, че в хода на образуваното производство органът е обсъдил всички налични медицински документи и след като е установил здравословното състояние на освидетелстваното лице и съобразно действащата нормативна уредба, правилно е посочил, че при лица с установени хронични заболявания се провежда физиотерапия при ползване на друг вид отпуск.Отправя се искане жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Заинтересована страна ТЕЛК към „МБАЛ – Шумен“АД-първи състав, редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора. Заинтересована страна Агенция за хора с увреждания [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора. Заинтересована страна Регионална Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора. Заинтересована страна ТП на НОИ [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното: Административното производство пред НЕЛК е образувано по жалба на И. Г. И. с вх.№697/18.06.2024г. срещу ЕР №00187 от 20.05.2024 г. на ТЕЛК - I състав към „МБАЛ Шумен“ АД [населено място], с което е продължена с три дни временната неработоспособност на жалбоподателката- за периода от 17.09.2022г.-до 19.09.2022г. и не е прието състояние на временна неработоспособност след дата 19.09.2022г. С жалбата до НЕЛК жалбоподателката е оспорила отказа на ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност.След преглед на приложените в медицинското досие медицински и други документи, НЕЛК е извършила освидетелстване на лицето по документи и с оспорения акт в настоящото производство е потвърдила изцяло ЕР на ТЕЛК в частта относно отказа за продължаване на временната неработоспособност след 19.09.2022г..Мотивите за отказа за продължаване на временната неработоспособност на освидетелстваното лице е, че на И. И. е осъществена оперативна интервенция на 22.03.2022г.- алопластика на дясна тазобедрена става и към дата 19.09.2022г. лицето е ползвало 6 месеца временна неработоспособност, който срок според комисията е достатъчен за саниране състоянието и възстановяване на работоспособността. Предвид вида и обема на интервенцията, протекла без доказани усложнения в следоперативния период, описаното в Медицински протокол на ЛКК№580/01.09.2022г. и А. от ортопед№2224254 D от 30.08.2022г. обективизирало хронично състояние, поради което и съгласно чл.35, ал.2 от НМЕ при лица с хронични заболявания физиотерапия и пр. се провежда за сметка на друг законоустановен отпуск.По изложените съображения НЕЛК потвърдила ЕР на ТЕЛК, с което ТЕЛК отказала да постанови продължаване на временната неработоспособност на И. след 19.09.2022г. Видно от представеното по делото известие за доставяне Решението на НЕЛК е получено от жалбоподателката на 20.08.2024 г./л.10/, а жалбата е подадена по пощата на 03.09.2024 г. и заведена от органа-НЕЛК с вх.№АС-44/10.09.2024г.. От страна на жалбоподателката са представени и приети към доказателствения материал по делото писмени доказателства относно здравословното състояние преди и след оперативната интервенция, служебна бележка относно ползвания платен годишен отпуск в периода от 20.09.2022г. до 06.12.2022г. вкл. и от 07.12.2022г. до 31.01.2023г. вкл. и са ангажирани гласни доказателства. От ответната страна е представено и прието цялото медицинско досие, съдържащо всички доказателства, въз основа на които е постановено атакуваното решение на НЕЛК в настоящото производство. В хода на съдебното производство бе назначена СМЕ. От заключението на вещото лице, прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установи, че ищцата е боледувала от основно заболяване“Друга първична коксартроза“ и придружаващо заболяване „Карцином на шийката на матката“, за което е оперирана през 2001г. с отличен резултат.На 22.03.2022г. е оперирана по повод десностранна коксартроза, като е извършено двуполюсно ендопротезиране.Според вещото лице алопластиката на тазобедрената става е извършена по всички правила на добрата медицинска практика, като са спазени детайлно всички правила на оперативна намеса.В следоперативния период ищцата е провеждала лечение в амбулаторен порядък, изразяващо се във физиотерапия, рехабилитация, санаториално лечение в СБР, с обща продължителност 183 дни.За този период са издавани болнични листи, оправдаващи временната нетрудоспособност.Спорът е за това, дали след изтичане на шестмесечия период на неработоспособност И. И. е била фактически работоспособна или не.Според заключението на вещото лице по СМЕ, здравословното състояние на И. към м.септември 2022г., когато е постановен отказа да продължаване на болнични се обуславя от тежка функционална недостатъчност на дясна тазобедрена става, изискваща придвижване с помощни средства, предполагаща бърза уморяемост, куцаща походка, атрофия на бедрената мускулатура.Ищцата е имала затруднения в двигателната активност, както няколко години преди операцията с постепенно влошаване, така и след нея в продължение на 8-9 месеца, изразяващи се в болки при динамично и статично натоварване, ограничени движения в дясна ТБС, затруднения до невъзможност за извършване на функции от елементарен битов характер.Непосредствено след операцията е била с рязко намалена подвижност, с постепенно подобряване в постоперативния период и след проведените рехабилитационни мероприятия във времето е постигнато добро възстановяване едва към 9-тия постоперативен месец, откъдето вещото лице е достигнало до извода, че към момента на отказаното продължаване на временната нетрудоспособност от ТЕЛК-Шумен, потвърдено от НЕЛК, ищцата е била нетрудоспособна и не са били налице основания за отказа за продължаване за продължаване на временната нетрудоспособност на лицето. От така установеното фактическо положение, съдът достигна до средните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок за оспорване, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: На първо место следва да се посочи, че спорът между страните е по отношение на това дали към момента на отказаното продължаване на временната нетрудоспособност от ТЕЛК-Шумен, потвърдено от НЕЛК, ищцата е била трудоспособна и дали са били налице основания за отказа за продължаване на временната нетрудоспособност на лицето. Съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите на чл.103 ал.4 и чл.112 ал.1 т.3 от ЗЗдр във връзка с чл.3 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Решението е взето от специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ на НЕЛК [населено място], определен съобразно диагнозата, по аргумент от разпоредбата на чл.49 ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му - чл.49 ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ. В настоящето ЕР водещата диагноза е „Наличие на ортопедични импланти и стави“, поради общо заболяване „Наличие на ортопедични импланти и стави.Състояние след алопластика на дясна тазобедрена става по повод коксартроза (22.03.2022г.)“, което предопределя произнасянето на специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ. Съгласно чл.43, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл въз основа на приложената медицинска документация. Решението е подписано от председателя и членовете на състава. Спазено е и изискването на чл.18, ал.3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно, че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална, териториална и предметна компетентност. Обжалваното решение е постановено в законоустановената писмена форма-с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, в съответствие с разпоредбата на чл.49, ал.1 от НМЕ, в което, противно на твърденията на жалбоподателя са изложени фактическите и правни съображения, обективиращи волята на административния орган за постановяването му. Не са налице констатирани от съда допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство.Релевираният от оспорващата довод за постановяване на решението на НЕЛК в нарушение разпоредбата на чл.62 от НМЕ е неоснователно, тъй като сочената разпоредба, предпоставяща извършването на задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания с оглед определяне вида е степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност са приложими само при изготвяне на експертиза на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на увреждане, каквато настоящата хипотеза не е.Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от НМЕ, НЕЛК се произнася в случаите на обжалване решение на ТЕЛК въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните записи на лицата в Националната здравноинформационна система. Жалбоподателката твърди, с оглед здравословното състояние, описано в оспореното ЕР на НЕЛК, без да е призована за преглед и определяне на обективното й състояние, неправилно й е отказано продължаването на временната й нетрудоспособност с повече от три дни, след изминалите 180, тъй като същото не е съобразено с описаното в медицинските документи тежко функционално нарушение на дясна тазобедрена става, видно от ъглометрията и в съответствие с куцащата походка, атрофията на бедрената мускулатура и невъзможността й да се придвижва без помощни средства. По отношение спорния въпрос, дали към момента на отказаното продължаване на временната нетрудоспособност от ТЕЛК-Шумен, потвърдено от НЕЛК, ищцата е била трудоспособна и дали са били налице основания за отказа за продължаване на временната нетрудоспособност на лицето съдът приема следното: С оспореното в настоящото производство ЕР НЕЛК е приела, че съобразно приложените в МЕД документи се касае за състояние след алопластика на дясна тазобедрена става, след извършена на 22.03.2022г. операция в МБАЛ“Вита“-[населено място], след която лицето е ползвало отпуск поради временна нетрудоспособност до 16.09.2022г. /или общо 180 дни/. В медицински протокол на ЛКК№580/01.09.2022г. като повод за продължаване на временната нетрудоспособност е записано „Ограничени и болезнени движения на ДТС, S 0-0-90; F 30-0-0; R 35-0-20.Хипотрофия на м.квадрицепс в дясно.Походка куцаща, без ТПС“.Обосновала извод, че от направената ъглометрия на дясна тазобедрена става се установява лека степен на ограничаване на движенията, съществували и преди операцията, които не са основание за продължаване на временната неработоспособност.Поради факта, че хипотрофията на бедрената мускулатура е описана в локалния статус при приема за оперативно лечение приела, че тя също не е повод за продължаване на неработоспособността. Въз основа на гореизложеното и на база прил.медицинска документация НЕЛК приела, че предвид обема и вида на интервенцията-алопластика на дясна тазобедрена става, протекла без доказани усложнения в постоперативния период, описаното в Медицински протокол на ЛКК№580/01.09.2022г. и в А.№22242054D14/30.08.2022г. обективирало хронично състояние, при което и съгласно чл.35, ал.2 от НМЕ физиотерапия и пр.се провежда за сметка на друг законоустановен отпуск.По изложените съображения потвърдила отказа на ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност. По силата на общото правило на чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява според фактите, съществували към момента на издаването му. Поради това и пределите на съдебния контрол са ограничени до проверката относно установеното увреждане към момента на постановяването на решението на ТЕЛК - 20.09.2022 г. От заключението на вещото лице по назначената СМЕ безспорно се установи, че към момента на издаване на оспореното ЕР на ТЕЛК-към м.септември 2022г., описаното в Медицински протокол на ЛКК№580/01.09.2022г. състояние на оспорващата И. И. при изпращането й на ТЕЛК обосновава извод за тежко функционално нарушение на дясна тазобедрена става, видно и от данните от извършената ъглометрия, което е в съответствие с куцащата походка, атрофията на бедрената мускулатура и с невъзможността за придвижване без помощни средства.Състоянието на пациентката корелира напълно и с показанията на разпитания в качеството му на свидетел-И. Т. И.-съпруг на жалбоподателката, чиито показания съдът кредитира с оглед тяхната непосредственост на възприятията и кореспонденция със съвкупния доказателствен материал по делото.Последният свидетелства за невъзможността на И. към м.септември 2022г. да ходи без помощни средства, невъзможност за клякане, бърза уморяемост на бедрената мускулатура и оттам-за чести падания, невъзможност за осъществяване на обичайни битови и обслужващи дейности в домакинството. Категорично, според вещото лице, данните от ъглометрията предпоставят невъзможност на лицето да се придвижва без използване на помощни средства /ТПС/. В тази връзка и с оглед професионалните задължения на жалбоподателката-медицинска сестра, вещото лице, позовавайки се на медицинската документация заключава, че към м.септември 2022г., И. не би могла да изпълнява служебните си задължения по здравословни причини-невъзможност за извършване на манипулации, поради ангажираност на едната или и двете ръце с помощни средства, бърза и адекватна реакция при условия на спешност, манипулации при леглото на пациента, изискващи продължително статично натоварване.С оглед на изложеното, същата към м.септември 2022г. е била неработоспособна и не са били налице основания за постановяване на отказ да й бъде продължена временната нетрудоспособност с повече от три дни. Следва да се посочи, че незаконосъобразно в ЕР на НЕЛК е посочено, че описаното в медицинската документация обективира хронично заболяване на И., за което приложение намира разпоредбата на чл.35, ал.2 от НМЕ, според която балнеолечение, климатолечение и таласолечение на лица със запазена работоспособност се провежда за сметка на друг законоустановен отпуск.Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, същата е приложима при насочване на лица със запазена работоспособност за физитерапия и др.процедури, а в случая жалбоподателката е била насочена от лекуващия лекар-ортопед към ТЕЛК за продължаване на временната й неработоспособност. С оглед гореизложеното съдът намира, че в оспореното ЕР на НЕЛК незаконосъобразно е прието, че към момента на постановяване отказа на ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност на И. не са били налице основания за продължаване на неработоспособността с повече от три дни.Обжалваното решение на НЕЛК, с което е потвърден отказа на ТЕЛК за продължаване на временната работоспособност на жалбоподателката е необосновано, постановено при непълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са обсъдени възраженията на заинтересованата страна, като не е взето предвид функционалното състояние на дясна тазобедрена става и не са взети предвид всички съвкупни данни от наличната медицинска документация, в т.ч. и данните от ъглометрията при определяне състоянието на тазобедрената става. Позовавайки се формално на възможността на чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕ за издаване на решение въз основа на документи, административният орган е нарушил един от най-съществените принципи на административното производство, а именно този на чл.9 ал.2 от АПК да установи обективната истина, чрез правилата на служебното начало, като при необходимост събира всички относими доказателства, дори и когато липсва искане за това. Този формализъм нарушава съществено правата на засегнатите лица, които следва да бъдат подпомагани поради страданията, причинени им от болестите, от които страдат, и влияе косвено върху правилното реализиране на социалната политика на държавата. От гореизложеното се налага изводът, че обжалваното ЕР на НЕЛК в тази част е издадено без да се съобразят всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са използвани всички административно-производствени възможности, дадени от приложимите нормативни актове – ЗЗдр, НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, за прецизиране и правилно на решаване на въпроса – дали към момента на постановяване отказа на ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност на жалбоподателката е било налице състояние на временна неработоспособност и след 19.09.2022г. и са били налице основания за продължаване временната неработоспособност на лицето с повече от три дни и след тази дата. С оглед на това съдът приема, че ЕР на НЕЛК е незаконосъобразно, а жалбата се явява основателна. Обжалваният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Преписката на основание чл.173 ал.2 предл.2 от АПК следва да бъде върната на НЕЛК – София, Специализиран състав по Хирургични и Ортопедични и ССЗ, за ново произнасяне относно необходимостта от продължаване на временната неработоспособност на жалбоподателката и след 19.09.2022г., като при това следва да се направи мотивирана преценка в състояние ли е лицето да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности и да изпълнява служебните си задължения. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съгласно представения списък, възлизащи на общо2220лева, от които 1200лв.-реално заплатено адвокатско възнаграждение по прил. договор за правна защита и съдействие№72/03.09.2024г. и фактура№94520/04.09.2024г., 10лв.-държавна такса, 980лв. -възнаграждение за вещо лице и 30лв.-депозит за призоваване на свидетел. Водим от горното, съдът