Решение № 940 от 23.8.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 793/2024 г.

Производството е по реда на Част втора, Дал Втори, Глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване. С решение № 261222 от 18.10.2023г., постановено по гр.д. № 13034 по опис на СГС за 2020 г., първоинстанционният съд е осъдил „Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК 831835134, София, ул. ”Ген. Й.В.Гурко” № 16, ет. 6 да заплати на ’’Федерация на научно техническите съюзи в България“, БУЛСТАТ 000703172, София, ул. ’Т.С.Раковски” № 108, сумата 211 473 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди - пропуснати ползи от неизползването на собствения и имот, причинени му вследствие допуснато обезпечение на отхвърлен иск за собственост, заведен от „Софийски имоти“ ЕАД срещу ФНТС, за периода 21.07.2015 г. - 27.10.2020 г., след извършено съдебно прихващане на сумата 400 000 лв., дължима от „Федерация на научно техническите съюзи в България ” на „Софийски имоти“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2020 г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 403 от ГПК и разноски в производството, както следва: 7 487 лв. - адвокатско възнаграждение, д.т. и разноски за в.л. - 8 609, 79 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до претендираната в размер на 621 424 лева, на основание чл. 403 ГПК.Със същото решение, съдът е присъдил и разноски съобразявайки отхвърлената част от иска, като е осъдил ’’Федерация на научно-техническите съюзи в България ”, да заплати на „Софийски имоти“ ЕАД разноски, 10 781, 43 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и 579, 32 лева, възнаграждения за вещи лица, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Недоволни от решението са останали и двете страни, които са сезирали въззивната инстанция с въззивни жалби, като следва: С въззивна жалба с вх. Рег. № 291365 от 22.11.2023г. ответникът в исковото производство, а именно „Софийски имоти“ ЕАД обжалва решението в частта, в която искът е уважен, като излага, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и задължителната съдебна практика, в това число посочените в жалбата тълкувателни решения и е необосновано, защото съдът не е разгледал всички възражения, въведени в предмета на делото по реда на чл. 131 от ГПК. Във въззивната жалба са посочени конкретни факти, които според жалбоподателя са релевантни и са доказани, но са останали необсъдени от първоинстанционния съд и така той е постановил един неправилен съдебен акт. Моли за отмяна на решението в тази част и постановяване на акт по същество, с който иска да бъде отхвърлен изцяло. В писмен отговор с вх. Рег. № 261901 от 23.01.2024 г. ищецът в исковото производство ’’Федерация на научно-техническите съюзи в България ” е оспорил жалбата като неоснователна. В отговора се застъпва становището, че дори и да бъдат обсъдени фактите изложени във въззивната жалба като останали извън мотивите на решението, те не могат да имат целения с жалбата ефект, защото не пременят крайния резултат. С въззивна жалба с вх. рег. № 292250 от 01.12.2023г. „ Федерация на научно техническите съюзи в България ” обжалва решението в частта в която искът е отхвърлен и в частта, в която е уважено възражение за прихващане, като излага, че в тази части решението е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Излага, че съдът не е разгледал възражение, че посоченото за прихващане вземане е погасено по давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, с която е уважено възражение за прихващане и в частта, в която искът е отхвърлен и да постанови акт по същество, в който да уважи изцяло предявения иск. В писмен отговор вх. Рег. № 2629 от 05.02.2024г. „Софийски имоти“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна и развива подробни съображения за правилност на решението в обжалваната част. Страните не са ангажирали съда с искания по доказателствата. В съдебно заседание, страните поддържат жалбите, направените с тях искания и претендират разноски, за които представят списъци по чл. 80 от ГПК. Настоящият въззивен съд, като съобрази правомощията си в съответствие с разпоредбата на чл. 269 от ГПК приема, че постановеното решение е валидно и допустимо, а по въпросите поставени във въззивните жалби, намира следното: Исковото производството е образувано възоснова на предявен осъдителен иск с цена на иска 621 424 лева. Тази сума е претендирана като обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да отдава под наем и съответно до получава плодовете в периода от 21.07.2015 г. до 27.10.2020 г. – от собственият си имот, представляващ: Реална/обособена/ част от шести етаж /последен редовен етаж/ на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.126.1.13, разположена над сградата на ФНТС в ПИ 68134.101.129 /УПИ VI „За НТС“/ с площ от приблизително 537 кв.м., съдържаща коридор с фоайе, стълбигцна клетка, кабинет на изпълнителния директор с площ от 46.57 кв.м., стая за почивка на директора с площ от 16.35 кв.м., тоалетна с площ от 4.34 кв.м., предверие и стая за секретарката с площ от 26.10 кв.м., обслужващ коридор към стая за почивка на директора и санитарен възел с площ от 6.32 кв.м., офис/кухненски бокс/ с площ от 5.3 кв.м., склад свързан със стаята на секретарката чрез преддверие водещо към тоалетната с площ от 7.38 кв.м., гардероб и тоалетна към кабинета на съвета на директорите с площ от 8.4 кв.м., кабинет на съвета на директорите с площ от 21.2 кв.м., зала за заседания на борда с площ от 43.14 кв.м., работно помещение с площ от 21.63 кв.м., работно помещение с площ от 21.62 кв.м., работно помещение с площ от съвета на 20.94 кв.м., работно помещение с площ от 26.64 кв.м., работно помещение с площ от 14.23 кв.м., тоалетни с площ от 12.29 кв.м., бюфет с площ от 48.90 кв.м., склад с площ от 6.71 кв.м., склад-архив с площ от 10.13 кв.м., коридор с площ от 12.85 кв.м., склад с площ от 8.6 кв.м., работно помещение с площ от 18.03 кв.м.; Реална /обособена/ част от VII /терасовиден/ етаж разположена над сградата на НТС в ПИ 68134.101.129 (УПИ VI “За НТС“), с площ от приблизително 252 кв.м., съдържаща коридор с фойе, стълбищна клетка с площ от 17.17 кв.м., блок санитарни възли състоящ се от две тоалетни-мъжка и женска с отделни кабини с площ от 20.31 кв.м., зала за експозиции с площ от 36.7 кв.м., техническо помещение към нея с площ от 8.59 кв.м., работно помещение с площ от 14.43 кв.м., работно помещение с площ от 28.02 кв.м., работно помещение с площ от 28.07 кв.м., работно помещение с площ от 13.63 кв.м., работно помещение с площ от 13.97 кв.м. в сграда с идентификатор 68134.101.126.1. В исковата молба се твърди, че фактическа власт върху имотите е осъществявана първоначално от ЕООД „Завод проект“, който на 16.12.2002 г. в течения на висящ исков процес прехвърлил собствеността „Софийски имоти“ ЕАД, а той от своя страна, предал владението върху недвижимите вещи на ищеца, след като преди това предявил частично недопустим иск за собственост и частично неоснователен иск за собственост, които искове преди това, били обезпечени по реда на чл. 390 от ГПК с обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ за предаване на владението по осъдително решение с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищецът е сезирал първоинстанционния съд с осъдителна претенция за сумата от 621 424 лева, видно със законна лихва от датата на предаване на иска, която е обосновал с твърдението, че като е спрял изпълнението по изпълнително дело, чието изпълнително основание е било осъдително решение за ревандикация, е обезпечен недопустим и неоснователен иск, а след това е забавил предаване на владението до 27.10.2020 г., ответникът е нанесъл вреда на ищеца, като е ползвал негова собственост, съответно е лишил собственика от правото да придобива плодовете от недвижимите имоти в периода от 21.07.2015 г. до 27.10.2020 г. В исковата молба е въведено и фактическото твърдение, че „Софийски имоти“ ЕАД е отдавало недвижимите имоти разположени на шести етаж под наем. В петитума на исковата молба, ищецът е претендирал обезщетение за пропуснати ползи в посочения размер, формиран по следния начин, ако имотът е отдаван под наем, неговият собственик за 15 бр. самостоятелни обекти, разположени на етаж 6 и 7 етажи в сградата в периода от 21.07.2015 г. - 27.10.2020 г., би получил сумата от 621 24 лева. Защитата на ответника „СОФИЙСКИ ИМОТИ“ ЕАД е обосновала правоизключващи възражения, основани на твърдението, че ищеца не е изключителен собственик на помещенията. Оспорва да ги е отдавал под наем. Оспорил е твърдението, че на етаж шест и етаж седем има 15 самостоятелни обекти, като въвежда насрещно твърдение, че обектите са заснети като два отделни, съответно с площ 1023.20 кв.м. и с площ 679.50 кв.м. и по отношение на тези обекти е налице съсобственост между страните, от която произтича и възражение за неоснователност на претенцията за частта, която се притежава от ответника. Оспорена е и пряката причинно следствена връзка между висящността на обезпечения иск и невъзможността на ищеца да отдава под наем процесните етажи. Счита, че искът е неоснователен като поддържа тезата, че е осъществявал фактическа власт в течение на процес, в която е защитавал свои собственически права. Счита, че след като ищецът не е упражнил правото си да поиска отмяна на обезпечителната мярка, той е съпричинил вредоносния резултат. Обосновава и възражение за изтекла погасителна давност както за главницата, така и за лихвите, а при условията на евентуалност (в случай, че съда уважи изцяло или частично претенциите на ищеца) прави възражения за прихващане с извършените от „СОФИЙСКИ ИМОТИ" ЕАД разходи за неотложни ремонти, подобрения, данъци и такси за процесиите имоти между вземанията на ответника и евентуално присъдените в полза на ищеца суми до техния размер в поредност и в размер на 400 000 лв. За да постанови обжалвания резултат, съдът е съобразил безспорни между страните факти относно водените съдебни производства и изхода от тях. От писмените доказателства се установява, че ответникът е лишил собственика /ищеца/ от правото да владее имотите, което право има като собственик със съдебно установени права, обвързващи и „Софийски имоти“ ЕАД със сила на присъдено нещо. Това е така, защото „Софийски имоти“ ЕАД са придобили право на собственост от ответника „Завод проект“ ЕООД в течение на исковото производство. Независимо дали са встъпили или не са встъпила в процеса по предявения от „Федерация на научно техническите съюзи в България“ срещу „Завод проект“ ЕООД ревандикационен иск, решението по този иск ги обвързва със СПН. Пренебрегвайки правните последици от обвързващата сила на решението по спора между „Федерация на научно техническите съюзи в България“ срещу „Завод проект“, правоприемника на „Завод проект“ ЕООД, а именно ответника в настоящото производство - „Софийски имоти“ ЕООД, с молба подадена на 21.07.2015 г. е поскал обезпечение на недопустим иск. Определение от 13.07.2015 г. постановено по ч. гр. д. № 9167/2015 г., съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск с пр. основание чл. 124 от ГПК, предявим от „Софийски имоти“ ЕАД срещу „Федерация на научно техническите съюзи в България“ за приемане за установено, че собствеността върху горепосочените имоти принадлежи на „Софийски имоти“ ЕАД. По молбата било постановено съдебно определение от 13.07.2015 г., с което обезпечението било допуснато, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране изпълнението“ по изпълнително дело, предмет на което било предаване на владението от „Софийски имоти“ ЕАД на „Федерация на научно техническите съюзи в България“, възоснова на изпълнително основание Решение № 888 от 04.07.2008 г. по гр.д. № 3665/2007 г. на ВКС/. Обезпечението е отменено на 07.10.2020 г., след като съдът е обезсилил първоинстанционен съдебен акт по същество, постановен по обезпечения иск и потвърдил отхвърлената претенция за собственост, основана на придобивна давност /чл. 79 от ЗС/. На 27.10.2020г. „Софийски имоти“ ЕАД предало владението върху имотите на „Федерация на научно техническите съюзи в България“, Съществен факт за решаване на спора е този, че „Софийски имоти“ ЕАД не е бил носител на правото на иск, след като е обвързан със СПН и още по- малко е било допустимо да се обезпечава недопустим иск със спиране изпълнението на осъдително решение по предаване на владението. Допусната от съда обезпечителна марка, поискана от „Софийски имоти“ ЕАД от една страна е лишила собственика от правото му да владее имота, от друга страна е спряла изпълнението на влязло в законна сила съдебно решение, което е обвързвало и „Софийски имоти“ ЕАД. Следователно поведението на „Софийски имоти“ ЕАД е противоправно, макар и да се твърди обратното, че то е следствие от упражняване на процесуални права със съзнанието, че се защитават права на собственост. Правата на собственост на „Софийски имоти“ ЕАД са възникнали от деривативен способ – правна сделка, сключена в течение на висящ исков процес, в който са отречени правата на прехвърлителя. За разлика от претенцията за деликт осъществена от участник в съдебно производство, който е нарушил принципа на добросъвестност /чл. 3 от ГПК/, нормата на чл. 403 от ГПК е специална и се отнася само до вреди, настъпили в следствие на конкретно осъществени факти, без да е от значение от субективното отношение на дееца към тези факти, т.е. ищецът е отговорен за вреди без значение дали е знаел, че се обезпечава недопустим или неоснователен иск. Достатъчно е ответникът да се позове на осъществения фактически състав на без виновната обективна отговорност. Като всяка имуществена отговорност, в тежест на ищеца е да докаже, че е осъществен фактическия състав на претенцията за вреди. Настоящият въззивен съд приема, че ищецът е доказал, че в периода на действие на обезпечението е бил лишен от правото да осъществява фактическа власт върху собствения си недвижим имот. Възражението на ответника, обосновано в отговора на исковата молба и поддържано във възизвната жалба, че не се касае до собственост върху самостоятелен обект, а до общи части от такъв не обвързва решаващия съд. Независимо, че първоинстанционният съд е установявал факти свързани с индивидуализацията на имотите, заключението на вещото вещо лице е непротивопоставимо на СПН относно обектите на правото на собственост / виж решение № 888 от 04.07.2008, постановено по гр.д. № 3965/2007 г./. Ответникът като приобретател на спорното право, придобил собственост в течение на исковия процес, носи имуществената отговорност по претенция за вреди, като е лишил ищеца от правото да управлява /вкл. и да отдава под наем/ на следния обект VI - ти етаж, състоящ се от коридор, фоайе, десет стаи, зала и тоалетни със застроена площ от 995, 31 кв.м. и тавански /седми/ етаж, състоящ се от коридор, тоалетна, шест стаи и обща тераса пред шестте стаи, със застроена площ от 995, 31 кв.м. от сградата на ул. „Гурко” N° 16 и ул. „Г.С.Раковски” N 108. С друго решение, което също има СПН, постановено по вече обезпечения иск, съдът се е произнесъл по претенция за реални части от двата обекта на спорни собственически права /виж решение № 3660/06.06.2018 г. по гр.д. № 10322/2015 г., в частта в която е потвърдено с Решение № 2116/26.08.2019 г. постановено по в. гр.д. № 5398/2018 г. по опис на САС, недопуснато до касационна обжалване с Определение № 240/14.05.2020 г. по гр.д. № 565/2020 г. на ВКС. Пред настоящия въззивен съд е поставен въпроса, дали ако ответникът има право да иска отмяна на обезпечението, а бездейства, съпричинява вредите от пропуснати ползи. Въпросът е поставен като оплакване във въззивната жалба на ответната страна. Настоящият въззивен съд намира, че право да иска отмяна на обезпечението имат и двете страни в спора и всеки заинтересован. Предпоставката за отмяна на обезпечението е несъществуване на причината, поради която е допуснато. Под страх за вреди, бездействието на страната, в чиято полза е допуснато обезпечението има правен интерес да иска неговата отмяна веднага след като е отпаднала необходимостта. Страната, в чиято тежест е допуснато обезпечението не отговоря за вреди от бездействие, защото тя не е страна в обезпечителното производство, но може да претендира вреди на основание чл. 403 от ГПК, само до влизане в сила на решението по обезпечения иск, т.е. в случая до 14.05.2020 г. След тази дата, претенцията за вреди ще следва от общата разпоредба на чл. 45 от ЗЗД или от претенция с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Съществуването на обезпечение след датата на влизане в сила на решение, с което производството по обезпечения иск е прекратено или обезпеченият иск е отхвърлен, обосновава деликтната отговорност на страната, в чиято полза е допуснато обезпечението, поради бездействието да поиска отвяна на обезпечението. С бездействието си причинява вреда, която обаче не може да се обезщетява по реда на чл. 403 от ГПК. Затова на въпроса, дали бездействието на страната в чиято тежест е допуснато обезпечението съпричинява вредоносен резултат с бездействието си е неотносим към предмета на делото. Обезщетението за вреди, които се претендират по реда на чл. 403 от ГПК могат да обхващат само периода, който е очертан от налагане на налагане на обезпечителната заповед до влизане в сила на решението по обезпечения иск, т.е. в случая до 14.05.2020 г. Не подлежат на обезщетение за вреди, обезпечителни заповеди, които не са изпълнени, т.е. не са попречили на действия по управление или разпореждане с недвижим имот. Обезпечителната заповед е издадена на 21.07.2015 г. и на същата дата е спряно изпълнението по изпълнително дело, т.е. претенцията по чл. 403, ал. 1 от ГПК обхваща периода от 21.07.2015 г. до 14.05.2020 г., а обезщетението за ползване на чужд имот в периода от 14.05.2020 г. до датата на предаване на владението с протокол от 27.10.2020г. има друго правно основание и това е разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. По поставените във възизваните жалби въпроси свързани с размера на претенцията и частта, в която тя е уважена, съответно отхвърлена, настоящият въззивен състав, приема следното: Съобразно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, владеещият несобственик дължи на невладещият собственик онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В този смисъл са мотивите към първоинстнационното решение, което разглежда хипотеза, в която определя обогатяването като разликата между сумите, които могат да се реализират от наем на вещта и вложените във веща разходи за нейното запазване и грижа. Извън предмета на спора са договори сключени след претендирания период. Тези доказателства са неотносими към предмета на доказване и дори да са били обект на събрано като доказателство заключение, дадено от вещо лице, то това заключение не може да обоснове правни изводи върху факти, изведени от договор за наем от 24.02.2021 г. между Сдружение „ФНТС в България“ - наемодател и „Нетуъркинг Премиум“ ООД – наемател, независимо, че обект на договора е част от етаж VI с наемна площ 535, 90 кв.м. и част от VII / последен, терасовиден етаж/ с наемна площ 254, 90 кв.м. и прилежаща покривна тераса кгьм етаж VII от административната сграда на Националния дом на науката и техниката на ул. „Г. С. Раковски“ N 108 и ул. „Гурко N° 16. Без значение към предмета на делото е размера на договорената наемна цена за отдаване под наем на този обект както и фактите, намерили значително място в мотивите на обжалваното решение относно начина на осчетоводяване на наемната цена. Относимо към предмета на делото е заключението по приетата като доказателство съдебно - оценителна експертиза, която определя размера на претендираното обезщетение, изчислен на база средногодишна пазарна цена на наеми, за съпоставими обекти, за периода 21.07.2015 г. - 27.10.2020 г. От заключението, неоспорено от страните и кредитирано от първоинстанционния съд се установява, сумата от 312 274 евро без ДДС / без ДДС/, изчислени по фиксиран курс в размер на - 611 473 лева без ДДС съставляват средния пазарен наем, който ищецът не е получил, защото с обезпечението допуснато по искане на ответника е бил лишен от правото да управлява собствените си имоти, като ги отдава под наем. Тази сума е сбор между обезщетението, което се дължи на основание чл. 403, ал.1 от ГПК за периода от 21.07.2015 г. до 14.05.2020 г., когато са настъпили предпоставките за отмяна на обезпечението и на основание чл. 59 от ЗЗД за периода от 14.05.2020 г. до 27.10.2020 г., когато е предадено владението с протокол от 27.10.2020г. Присъждайки цялата сума като обезщетение само на основание чл. 403 от ЗЗД, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което обаче не се отразява на крайния резултат, доколкото част от сумата се дължи, но на различна правна квалификация, при осъществен фактически състав и на правилната правна квалификация. Съдът постановил обжалваното решение е прихванал от общото обезщетение /за пропуснати ползи и обедняването на ищеца за сметка на обогатяването на ответника/, сумите които ответникът е разходил за запазване на веща в периода от 2015 г. до предаване на владението. В тази част от мотивите на съдебното решение, съдът в съответствие със събраните по делото неотносими доказателства е приел, че в непосредствена близост до релевирания начален момент в процесния период, през 1999 г. до 2000 година, "Софийски имоти" ЕАД е извършил разход в размер на 920 000 за ремонт на цялата сграда, от която сума 440 000 лв. са разходени за процесните части. Вещото лице е сметнало, че с времето е настъпило физическото износване и морално остаряване, и е посочило, че към 10.2015 год. е увеличена стойността на имотите със сумата от 212 203 лв. без ДДС. Настоящият въззивен съд, като съобрази, че могат да се прихващат само суми, които са разходени за увеличаване стойността на вещта само в периода, в който собственика е лишен от владение приема, че ползваната от вещото методика за определяне на вложени средства за материали и труд, дори и да е правилна е неотносима към предмета на делото, доколкото нито в исковата молба, нито в съдебното решение се посочва, че претендираните за прихващане суми са извършени разходи в периода от 14.05.2020 г. до 27.10.2020 г. Напротив, ремонтите са извършени в периода от 2000 до 2002г., преди "Софийски имоти" ЕАД да е станал собственик на четвърти, пети, шести и седми етаж /виж нот. акт № 152/2002г. - стр.22, том I, по гр.д. № 13034/2020 г. СГС. Претенцията за връщане на платени местни данъци и такси, в това число и битови отпадъци за периода от 2003 – до 2020 г. не могат да се разглеждат като възражение, още по-малко такова, което да обоснове прихващане. Претенцията за връщане на задължения, за които основанието за плащане е отпаднало, може да се търси само по исков ред, чрез предявяване на насрещен иск, тъй като не увеличава стойността на имота, а следва от отреченото със СПН правото на собственост. Настоящият въззивен съд приема, че възражението за прихващане е било частично недопустимо, частично неоснователно поради липсата на доказателства и частично погасено по давност, като в нито една от частите, за които е уважено не следва от събраните по делото доказателства, относими към релевирания от предявения иск период. По възражението за изтекла погасителна давност на възраженията за прихващане, настоящият въззивен съд не споделя становището на първоинстнационния, че началния момент на претенцията за прихващане е възникнала към датата на влизане в сила на решението, с което се приема за установено, чия е собствеността върху недвижимия имот. Възраженията за прихващане на суми разходени за ремонт на чужда вещ, тече от датата на извършване на разхода, освен ако не се касае до претенция за увеличена стойност на имот. Затова и в частта, в която възражението за прихващане е неоснователно, то е и погасено по давност. Освен това, в нито един момент ответникът „Софийски имоти" ЕАД не е бил добросъвестен владелец, тъй като е придобил собствеността във висящ исков процес, в който ищецът вече е установил правата си на собственост по отношение на праводателя на ответника, а именно "Завод проект" ЕООД. Паради частично несъвпадане в правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, относно правната квалификация на главния иск, само за периода от 14.05.2020 г. до 27.10.2020 г.; в частта, в която е уважено възражение за прихващане изцяло; и в изцяло в частта за разноските, като вместо това постанови осъдителен дипсопзитив за цялото установено вземане в размер на 611 473 лв. представляващо обезщетение за пропусната полза от среден пазарен наем в периода от 21.07.2015 г. – 14.05.2020 г., на основание чл. 403 от ГПК и в периода от 14.05.2020 г. до 27.10.2020 г., на основание чл. 59 от ЗЗД. Предвид изхода от спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направени от него разноски и пред двете съдебни инстанции, в съответствие с уважената част от исковата претенция /искът е предявен за 621 424 лева, уважен е за 611 473 лева/. Видно от представените по делото списъци за разноски, пред първата инстанция, ищецът е претендирал разноски в размер на 47 356.96 лева, от които съответни на размера на уважената част от иска е сумата от 46 598.56 лева. Пред въззивната инстанция ищецът е извършил разход в размер на 18199.02 лева, които следва да бъдат присъдени изцяло. Мотивиран от гореизложеното, съдът