Решение № 513 от 10.4.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 33/2024 г.

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Депозирана е касационна жалба от В. Н. Г. от [населено място] •••, [община], действащ чрез адв. С. И., против Решение № 24/16.11.2023 г., постановено по АНД № 38/2023 г. по описа на Районен съд – Ардино. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 21-018/24.07.2023 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, със седалище в [населено място], с което на В. Н. Г. от [населено място] •••, [община], с [ЕГН], на основание чл. 64, ал. 1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 1 000 лв. и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети 1 бр. въдица модел „OSAKO“, 1бр. макара модел „ТТ 2000“, 1бр. малоразмерен уред (тип парашут) и 1.8 кг. риба от вида „черна (балканска) мряна“. Счита решението на Районен съд – Ардино за незаконосъобразно. В тази връзка излага съображения, че наложените наказания, особено наложената глоба в размер на 1 000 лв. са явно несправедливи, като в конкретния случай деянието разкривало характеристиките на „маловажен случай“. Релевира доводи, че АНО изцяло е игнорирал обстоятелството, че се касаело за деяние с незначителни вреди, което попадало в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл са цитирани разпоредбите на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК и чл. 28 от ЗАНН. Счита, че деянието се отличавало с „по-ниска степен на обществена опасност“ и били налице смекчаващи обстоятелства – уловената риба – 1.8 кг. била за лична употреба. Оспорва изцяло мотивите на състава на Районен съд – Ардино, с които е прието, че административното нарушение се явява такова с висока обществена опасност и се касаело за множество уловени риби, в който смисъл сочи съществени процесуални нарушения. На следващо място развива съображения, че наложените наказания били явно несправедливи и в случая бил нарушен принципа за съразмерност. В тази връзка сочи постановени решения на ЕСПЧ и СЕС, касаещи чл. 18 и чл. 20 от Валутния закон, нарушения на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и Регламент № 1889/2005. Цитира Регламент (ЕС) № 1380/11.12.2013 г. и решение № 29/11.11.1998 г. по к.д. № 28/1998 г. на КС на Република България. Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 24/16.11.2023 г., постановено по АНД № 38/2023 г. по описа на Районен съд – Ардино, в частта му с която е потвърдено Наказателно постановление № 21-018/24.07.2023 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, със седалище в [населено място], относно наложените на В. Н. Г. от [населено място] •••, [община], с [ЕИК], на основание чл. 64, ал. 1 от ЗРА - глоба в размер на 100 лв. и на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА - глоба в размер на 1 000 лв. По касационната жалба е депозиран отговор от юрисконсулт М. А., действаща в качеството си на пълномощник на Началник отдел „Рибарство и контрол Южна България” – град Пловдив, в който са изложени доводи за необоснованост и неоснователност на депозираната касационна жалба. Счита решението на РС – Ардино, за законосъобразно и обосновано. Излага съображения относно дефиницията за маловажен случай, въведена в т. 4 от ДР на ЗАНН, като счита, че конкретният случай не попада в хипотезата на посочената разпоредба. Въвежда твърдения за опасността от риболова с хрилни мрежи за наличните в съответния водоем риби. Сочи обстоятелството, че конкретния случай се касаело за уловена мряна като черната (балканска) мряна е вид, който подлежи на опазване и попадал в приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие. Искането е, касационния съд да остави без уважение депозираната касационна жалба и присъди юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касация – Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, със седалище в [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Ардино да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице. Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима. Релевираните от касатора основания за нарушения на процесулните правила и явна несправедливост на наложените наказания, както и неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Ардино е потвърдил Наказателно постановление № 21-018/24.07.2023 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, със седалище в [населено място], с което на В. Н. Г. от [населено място] •••, [община], с [ЕГН], на основание чл. 64, ал. 1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 1 000 лв. и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети 1 бр. въдица модел „OSAKO“, 1бр. макара модел „ТТ 2000“, 1бр. малоразмерен уред (тип парашут) и 1.8 кг. риба от вида „черна (балканска) мряна“. С решението е осъден жалбоподателят да заплати в полза на „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив, при ИАРА, със седалище в [населено място], юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. на 23.06.2023 г. жалбоподателят извършил риболов на 1.8 кг риба от вида на „черна(балканска) мряна“с маломерен мрежен уред тип „парашут“, без да притежава билет за любителски риболов. Изложил е доводи, че въпреки забраната, въведена с материална норма чл. 35, ал. 1, т. 7 от ЗРА, В. Н. е извършвал такъв риболов със забранен уред, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 73, ал. 1 от ЗРА. На следващо място съставът на районния съд е посочил, че в случая не са налице предпоставките за квалифицирането на деянието като „маловажен случай“ на административно нарушение, приемайки, че доводите в жалбата по-скоро сочат на смекчаващи отговорността обстоятелства, което е отчетено при определяне на размера на съответното наказание. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на касатора са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че всяко едно от нарушенията е безспорно установено и не са налице предпоставките за определянето му като „маловажен случай“ по смисъла на ЗАНН, поради което е потвърдил НП, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение. Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 23.06.2023 г. в •••, землището на [населено място], [община], В. Н. Г. е извършил риболов на 1.8 кг риба от вида на „черна(балканска) мряна“с маломерен мрежен уред тип „парашут“, без да притежава билет за любителски риболов. Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Н. Б. и П. Д., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка. Отделно от горното и по отношение на въведените доводи в касационната жалба, съдът намира за необходимо да посочи: АУАН е издаден от компетентен по материя и степен орган, чиято материалноправна компетентност се установява от приложената по делото Заповед № РД09-406/01.04.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ИАРА, с които надлежно са делегирани правомощия на посочените в тях лица да съставят АУАН и НП по Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/. На следващо място следва да се посочи, че НП е издадено на 24.07.2023 г., а АУАН на 23.06.2023 г., т.е. спазен е шестмесечният срок по чл. 34 от ЗАНН. Изпълнени са изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази връзка, както в процесния АУАН, така и в Наказателно постановление № 21-018/24.07.2023 г. е налице ясно и конкретизирано описание на нарушението, в какво се състои неговото осъществяване, на коя дата, при какви обстоятелства е било установено нарушението, кой е извършителят и кои доказателства го потвърждават. С други думи изпълнени са императивните изисквания на горецитираната разпоредба от ЗАНН, относно съдържанието на НП. Не са налице допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, свързани с предявяване и връчване на АУАН, респ. при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правота на защита, като административното деяние е доказано по безспорен начин. Правилно и в съответствие със словесното описание на всяко едно от нарушенията, същите са квалифицирани: по чл. 22, ал. 1 от ЗРА - любителски риболов извършват физически лица, които притежават валиден билет за любителски риболов; чл. 35, ал. 1, т. 7 от ЗРА - забранява се стопанският и любителският риболов в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА /какъвто е и р. Арда/ с маломерни мрежени уреди тип „парашут”. В съответствие с констатираните нарушения са приложени санкционните норми на: чл. 64, ал. 1 от ЗРА, предвиждаща глоба от 100 до 400 лв. за лице, което извършва любителски риболов без билет за любителски риболов, в нарушение на чл. 22, ал. 1; и чл. 73, ал. 1 от ЗРА, предвиждащ наказание глоба от 1000 до 2000 лв. за лице, което лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36, 37 и чл. 39а, ал. 1. Касационният съд споделя мотивите на районни съд, че което и да е от процесните нарушения не би могло да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, препраща към тях. В тази връзка и в допълнение, следва да се отбележи, че пряка последица от извършените административни нарушения е негативно засягане на рибните ресурси във водните екосистеми. Всяко едно от процесните нарушения, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касационният съд не споделя доводите в жалбата, че наложените наказания се явявали явно несправедливи, тъй като се касаело за малко количество риба (малко над килограм и половина) и на незначителна стойност. За съставомерността на нарушението е без значение размер на настъпилите вреди, т.е. количеството уловена риба и/или нейната стойност. Последните имат значение единствено при преценката за размера на наказанието. Устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми е една от целите, чието постигане се стреми да осигури ЗРА. С оглед това и доколкото в конкретния случай се касае, за извършен риболов от лице, което от една страна не притежава валиден билет за любителски риболов, а от друга, извършва риболов със забранен от закона уред, то според съда целите на наказанието категорично не биха могли да бъдат постигнати с предупреждение, в който смисъл са въведени доводи в касационната жалба. Цитираните решения на ВАС и АССГ, действително са относими към преценката за маловажен случай, но конкретиката на процесните деяния, нарушените обществени отношения, както и личността на дееца, не обосноват наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От значение за липсата на предпоставките за квалифицирането на деянието като маловажен случаи е и обстоятелството, че е използван мрежен уред, чиято употреба води до значителни негативни последици за екосистемата във водоема, както и това, че е извършен улов с такъв мрежен уред на „черна (балканска) мряна“, която е поставена под режим на опазване и регулирано ползване от природата, по силата на чл. 41, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие/ЗБР/ и фигурира в приложение № 4 към ЗБР. На следващо място, настоящият състав на Административен съд – Кърджали намира за неоснователни релевираните в жалбата доводи за нарушение на принципа са пропорционалност, въведен в практиката на ЕСПЧ и СЕС. Посочените в тази връзка решения, касаещи приложението на чл. 18 и чл. 20 от Валутния закон са неотносими към конкретния случай. В този смисъл, касаторът очевидно има предвид разпоредбите на чл. 18 и чл. 20 от ВЗ (в редакцията, действали до изменението с ДВ, бр. 14 от 2020 г.). С Решение от 16.07.2015 г. по дело C-255/14, Chmieleweski, ECLI: EU: C: 2015: 475, с предмет преюдициално запитване, СЕС е приел, че член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, съгласно която за неизпълнението на предвиденото в член 3 от посочения регламент задължение за деклариране се налага като санкция заплащането на административна глоба, чийто размер съответства на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 EUR. В настоящия случай обаче, не се касае за отнемане на недекларирани парични средства в брой, а за отнемане на уреди, средства и приспособления, с които е осъществен незаконният улов на риба. В цитирания в жалбата Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета, не се съдържа разпоредба, чиито прочит да обоснова извод, че не допуска национална уредба, съгласно която за неизпълнение на задължението да осъществява любителски риболов и то единствено с незабранени от закона уреди, да се налага санкция, която да надвишава определен процент от стойността на улова. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 36, §. 3 от Регламента, държавите-членки приемат подходящи мерки, за да осигурят дейностите по контрол, инспекции и изпълнение, които се провеждат в рамките на ОПР, включително като установяват ефективни, пропорционални и възпиращи наказания. В допълнение към горното, настоящият състав намира, че наложената глоба в размер на 100 лв. за неизпълнението на задължението по чл. 22, ал. 1 от ЗРА се явява законосъобразна и пропорционална на извършеното нарушение. Наложената глоба в размер на 1 000 лв. за извършеното нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 7 от ЗРА се явява законосъобразна и пропорционална на извършеното нарушение, като същественото в случая е, че риболовът е извършен с приспособление/уред/принадлежност, която е изрично забранена от закона. С оглед изложеното, съдът намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Ардино, в оспорената му част, за законосъобразно, като постановено при липса на явна несправедливост на наложените наказания, липса на допуснати нарушения на материалния закон и липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представения отговор на касационна жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден В. Н. Г. от [населено място] •••, [община], с [ЕГН], да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас/юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИАРА/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, Административният съд