Решение № 10511 от 19.12.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2312/2024 г.

Производството е по чл. 297 ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. Я. Г., подадена чрез пълномощника адвокат Г. П., против действия по принудително изпълнение, обективирани в писмо № 94-01-5318/6/04.12.2024 г. на заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ (СИРР) на Община Бургас, с искане за отмяна на предприетото принудително изпълнение. С жалбата е поискано от съда да прекрати принудителното изпълнение на основание чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, поради невъзможен предмет на изпълнение. Отправени са искания спиране на принудителното изпълнение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 АПК и назначаване на съдебно-техническа експертиза от вещо лице геодезист, който след запознаване с материалите по преписката, с три посочени дела на съда, плановете и заповедите за премахване, да посочи каква част от сградата не е предмет на принудително премахване, обособена ли е тя, има ли общ покрив с премахваните обекти и възможно ли е да се съборят останалите обекти без тя да бъде засегната. С атакуваното писмо жалбоподателката, като наследник на Р. В. Г., заедно с другия наследник, заинтересовани лица и отговорни за изпълнението органи и организации, се уведомява, че във връзка със сключен договор рег.№ 94-01-5318/5/29.11.2024 г. и на основание чл. 225а, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), чл. 8 и сл. от Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях на територията на Община Бургас (НПИЗПНСЧШКЧТТОБ), се възлага на „Чистота“ ЕООД принудително премахване на следните незаконни строежи и преместваеми обекти: 1.Сграда на допълващо застрояване с [идентификатор], находяща се в поземлен имот с [идентификатор], представляващ бивш УПИ ІІ-180, кв. 94 по плана на [жк], зона Г, [населено място]; 2.Пристройка към сграда на допълващо застрояване с [идентификатор], находяща се в същия поземлен имот; 3.Павилион, разположен на уличната регулационна линия в същия поземлен имот с [идентификатор]. Посочено е, че премахването на незаконните строежи и преместваеми обекти ще се извърши в периода от 9.00 часа на 11.12.2024 г. до 17.00 часа на 20.12.2024 г., а при обжалване на действията на органа по изпълнението и спирането им - в 7 дн. срок от произнасянето на съда. Дадени са и други указания на отговорните за принудителното изпълнение органи и организации. Жалбоподателката заявява, че заповедите по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ са с адресат покойната й майка. Счита, че предприетата мярка за събаряне на сградите е непропорционална мярка, тъй като те са единствено жилище на нея, семейството й, както и на брат й, поради което те ще бъдат изключително затруднени да живеят през зимния период без жилище. Прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 285 АПК. Заявява, че заповедите за премахване касаят сграда, от която тя притежава 1/2 ид. част и общината не е оспорвала правото й на собственост в проведено гражданско дело, а няма логика за премахването на строеж, изграден въз основа на отстъпено право на строеж. Твърди, че заповедите се отнасят за постройки каквито не съществуват, а на място има една цяла сграда, която квалифицира като търпим строеж. Позовава се на практика на Върховния административен съд (ВАС), като счита, че съдът е задължен да извърши преценка дали е налице нарушение на чл. 7 от ХОПЕС и чл. 8 § 1 и 2 от ЕКЗПЧОС, касателно правото на зачитане и неприкосн о веност на личния и семейния живот и жилището на всеки човек. Ответникът - заместник-кмет по СИРР на Община Бургас изпраща административната преписка с придружително писмо, в което не изразява становище по жалбата. Административен съд Бургас, след като се запозна с документите приложени по преписката и извърши справки за съдържанието на НПИЗПНСЧШКЧТТОБ и цитираните актове на ВАС и Административен съд Бургас, намира от фактическа страна следното: Данните по преписката сочат, че заместник-кметът на Община Бургас е издал заповед № 165/25.01.2017 г., с която е разпоредил наследодателката Р. В. Г. да премахне изпълнен от нея незаконен строеж, представляващ сграда на допълващо застрояване с [идентификатор], построена в поземлен имот, частна общинска собственост, представляващ УПИ ІІ-180, кв.94 по застроителния план на [жк], зона Г, [населено място]. Заповедта е обжалвана пред съда, като с решение № 1561/11.10.2017 г. по адм. дело № 389/2017 г. на Административен съд Бургас, жалбата е отхвърлена като неоснователна. По реда на инстанционния контрол съдебният акт е оставен в сила с решение № 15303/10.12.2018 г. по адм. дело № 1048/2018 г. на ВАС. Органът е издал и заповед № 166/25.01.2017 г., с която е разпоредил на Р. Г. да премахне изпълнен от нея незаконен строеж, представляващ пристройка към сграда на допълващо застрояване с [идентификатор], построена в същия поземлен имот частна общинска собственост. Тази заповед също е обжалвана пред съда, като жалбата е отхвърлена като неоснователна с решение № 2084/15.11.2018 г. по адм. дело № 1024/2018 г. на Административен съд Бургас, оставен в сила с решение № 7463/20.05.2019 г. по адм. дело № 879/2019 г. на ВАС. Издадена е и заповед № 168/25.01.2017 г., с която е разпоредено на Р. Г. да премахне собствения си преместваем обект, представляващ павилион с площ 6 кв. м., разположен в поземлен имот частна общинска собственост, представляващ УПИ ІІ-180, кв.94 по застроителния план на [жк], [населено място]. Тази заповед не е обжалвана, съгласно установеното в решение № 1776/22.12.2020 г. по адм. дело № 2122/2020 г. на Административен съд Бургас. В съдебното производство по адм. дело № 2216/2018 г. Р. Г. е оспорила отказ на административен орган да издаде удостоверение за търпимост на сградите в поземлен имот с [идентификатор] (тези по заповед № 165/25.01.2017г. и заповед № 166/25.01.2017г.), като жалбата й е била отхвърлена от съда с решение № 230/14.02.2019 г., оставено в сила с решение № 5657/11.05.2021 г. по адм. дело № 4778/2019 г. на ВАС. След постановяване на горе цитираните административни актове и съдебни решения, на Р. Г. са били изпратени покани за доброволно изпълнение на 05.10.2020 г., след което тя подала на 13.10.2020 г. искане до заместник-кмета по СИРР на Община Бургас за спиране на принудителното изпълнение, заради висящността тогава на съдебното производство по адм. дело № 4778/2019 г. на ВАС (касаещо тръпимостта), което й е било отказано с писмо на органа от 23.10.2020 г. М. Р. Г. е предявила иск по чл. 292 АПК за установяване, че задълженията по заповед № 165/25.01.2017 г., заповед № 166/25.01.2017 г. и заповед № 168/25.01.2017 г. на заместник-кмета на Община Бургас, нареждащи премахването съответно на сграда на допълващото застрояване, на пристройка към нея и на преместваем обект в поземлен имот - частна общинска собственост, с [идентификатор], не са изискуеми или не съществуват. Този иск е бил отхвърлен с решение № 1776/22.12.2020 г. по адм. дело № 2122/2020 г. на Административен съд Бургас. В хода производството Р. Г. е починала и настоящата жалбоподателка - Д. Г., в качеството й на наследник, е атакувала това решение пред касационната инстанция и с решение № 7478/06.07.2023 г. по адм. дело № 2193/2022 г. на ВАС, то е оставено в сила. Във връзка с предстоящото принудително изпълнение е изискано становище от органите на ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, които са изразили становище по повод събарянето на сградите, че следва да се създаде съответна организация за безопасност на движението и да се уведомят живущите в определения участък. Изготвено е конструктивно становище от инж. Й. Г., след което е издадено оспореното в настоящото производство писмо с описаното по-горе съдържание. При така установените по-горе факти, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата на Д. Г. е допустима, като подадена срещу акт, разпореждащ действия по изпълнението, които подлежат на оспорване на основание чл. 294 АПК. Тя е подадена от страна в производството по изпълнението - длъжник по смисъла на чл. 274, ал. 2, пр. 1 АПК, с признато с разпоредбата на чл. 295 АПК право на жалба. Депозирана е и в 7-дневния срок, предвиден с нормата на чл. 296, ал.1 АПК, тъй като писмото е издадено на 04.12.2024 г., а жалбата е подадена на 11.12.2024 г. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган - орган по изпълнението по смисъла на чл. 271, ал. 1, т. 1 АПК, който е издал трите процесни акта - заповед № 165/25.01.2017 г., заповед № 166/25.01.2017 г. и заповед № 168/25.01.2017 г. По делото няма спор, че трите заповеди са влезли в сила и представляват изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК, като две от тях са били оставени в сила с влезли в сила съдебни решения - изпълнително основание по чл. 268, т. 2 АПК. В тях е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение от влизането им в сила, като при неспазване на срока за доброволно изпълнение следва да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от Община Бургас за сметка на Р. Г.. Изпратена е била и покана за доброволно изпълнение. Адресатът на заповедите - Р. Г., а след нейната смърт и настоящата жалбоподателка - Д. Г., са водили множество съдебни производство, целящи да осуетят премахването на сградите, но жалбите им са били отхвърлени. Възраженията на жалбоподателката за непропорционалност на мярката, свързани с липса на друго жилище, търпимостта на строежа, несъществуването на сградите, тъй като се касае за една сграда, а не три, както и твърдените нарушения на чл. 7 от ХОПЕС и чл. 8 § 1 и 2 от ЕКЗПЧОС, са неотносими към принудителното изпълнение, поради което съдът не обсъжда. Те биха могли да се разгледат в производството по обжалване на заповедите за премахване на строежите, където съдът да ги съобрази. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност по чл. 285 АПК, не само защото то е следвало да бъде предявено в производството по предявения иск по чл. 292 АПК, но и защото от влизане в сила на решението по този иск - 06.07.2023 г., не е изтекъл петгодишният срок. Възражението са съсобственост също е следвало да бъде отправено от Д. Г. в производството по предявения иск по чл. 292 АПК, в което тя е участвала. Въпросите за търпимостта на строежа са били разгледани и в производството по адм. дело № 4778/2019 г. на ВАС. По изложените съображения съдът намира, че искането за отмяна на действията на органа по насроченото принудително изпълнение следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По отношение наличието или не на основанията за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, компетентен да се произнесе е органът по изпълнението, съгласно чл. 276, ал. 1 АПК. В случая това е заместник-кмета по СИРР на Община Бургас. Неговият акт подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 297 и сл. АПК, поради което отправеното сега искане в тази насока следва да бъде отхвърлено. Във връзка с искането за спиране на изпълнението съдът приема, че съгласно уредбата му в чл. 297, ал. 4 АПК, същото се определя като обезпечителна мярка в производството по оспорване на постановленията, действията/бездействията на органа по изпълнението. От доказателствата по делото е невъзможно да се установи каква е стойността на обектите, съставляващи незаконните строежи описан в заповедите, които се изпълняват принудително. Няма и твърдения за настъпването на значителна и трудно поправима вреда. Предвид нормата на чл. 297 ал. 4 АПК, доказателствената тежест в тази насока е възложена върху жалбоподателката. При условията на пълно доказване тя следва да установи стойността на премахваните строежи, за да обоснове значителност на вредите, но Д. Г. нито е направила твърдения в тази насока, нито е ангажирала доказателства. Освен това в случая, неоснователността на оспорването на действията на органа по изпълнението, лишава от основание и поисканата привременната защита чрез спиране на изпълнението. След като действията на органа не се установи да са незаконосъобразни, липсват основания те да бъдат спирани, след като жалбоподателката не е обосновала настъпването на значителна и трудно поправима вреда. Без уважение следва да бъде оставено и искането за извършване на съдебно-техническа експертиза. За произнасянето на съда не са необходими специални знания, тъй като релевантните за принудителното изпълнение факти са установени с влезлите в сила горецитирани съдебни решения. Към жалбата на Д. Г. не е представен документ за платена държавна такса от 30 лева, дължима на основание чл. 297, ал. 4 и чл. 235а АПК. Заради необходимостта от срочно произнасяне, предвид насроченото принудително изпълнение, съдът не остави жалбата без движение, за да не бъдат препятствани предприетите от органа мерки, но тъй като таксата е дължима, жалбоподателката следва да бъде осъдена да я заплати по сметка на съда. Затова, на основание чл. 298 АПК, съдът