Решение № 7 от 16.1.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 115/2022 г.

Производството е по реда на чл.744 от ТЗ. С Решение №106 от 18.10.2022г. по т.д.№115/2022г. е обявил НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на основание чл.608 ТЗ на „Х.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.И. бул.“Димитър Попов“ №22, С НАЧАЛНА ДАТА 01.01.2015 г. и еоткрил ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Х.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.И. бул.“Димитър Попов“ №22, като е обявил в несъстоятелност „Х.“ ЕООД. С решението е постановено прекратяване на дейността на „Х.“ ЕООД и постановена обща възбрана и запор върху имуществото на „Х.“ ЕООД в несъстоятелност. С решението са прекратени правомощията на органите на „Х.“ ЕООД, лишен е „Х.“ ЕООД от правото да управлява и се разпорежда с имуществото от масата на несъстоятелността и е постановено започване на осребряване на имуществото на длъжника „Х.“ ЕООД, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество, на основание чл.632 ал.2 ТЗ производството по несъстоятелност по т.д.№115/2022г. по описа на Софийски окръжен съд е спряно. С решение №132 от 19.11.2024г. е прекратено на основание чл.632 ал.4 ТЗ производството по несъстоятелност на „Х.“ ЕООД в несъстоятелност с ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.И. бул.“Димитър Попов“ №22 и е постановено ЗАЛИЧАВАНЕТО на „Х.“ ЕООД в несъстоятелност с ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.И. бул.“Димитър Попов“ №22, Решението е вписано на 20.11.2024г. С молба от 17.12.2024г. „Д.“ ЕООД е поискал възобновяването на производството по несъстоятелност на „Х.“ ЕООД в несъстоятелност с ЕИК., като се твърди, че е кредитор на „Х.“ ЕООД в несъстоятелност, като е заплатил публичните му задължения и е встъпил в правата на държавата като кредитор, длъжникът разполага с имущество, като е предвнесъл и сума за начални разноски. „Д.“ ЕООД е посочил и синдик, който да бъде назначен след възобновяване на производството, като е представил декларация съгласие. Съдът с разпореждане №17 от 06.01.2025г. е оставил искането за назначаване на синдик без разглеждане, но доколкото съдът не се е произнесъл по искане на „Д.“ ЕООД за възобновяване на производството по чл.744 ТЗ съдът дължи произнасяне по подаденото на 17.12.2024г. заявление, чл.250 ГПК. Софийският окръжен съд, като взе предвид изложените доводите, представените по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.1 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна: „Д.“ ЕООД с ЕИК. със седалище гр.С. ул. „Аксаков“ №11 ап.14 твърди, че е кредитор н а „Х.“ ЕООД в несъстоятелност с ЕИК., като е подал молба в срока по чл.744 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Х.“ ЕООД в несъстоятелност. Молбата е допустима, в срока по чл.744 ал.1 ТЗ и е неоснователна. Видно от представените по делото доказателства не е налице новооткрито имущество, което не е било известно при прекратяване на производството. В настоящия случай „Д.“ ЕООД се позовава на Доклад за експертна оценка с приложения, договор за приватизация на дружествени дялове на „Х.“ ЕООД от Община И. към „Д.“ ЕООД, платежно нареждане за платени публични задължения. Имуществото включва недвижими имоти, както и акции от капитала на „С.“ АД. Съгласно чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ прекратеното производство по несъстоятелност се възобновява с решение на съда, когато в срок от една година след прекратяване на производството се открие имущество, което не е било известно при прекратяването на производството по несъстоятелност. Соченото от „Д.“ ЕООД имущество обаче не е нито новооткрито, нито новоузнато - цитираното недвижимо имуществото, както и акции от капитала на „С.“ АД, са били известни и обект на заключението на съдебно-икономическата експертиза и Решение №106 от 18.10.2022г. по т.д.№115/2022г., т. е. същото е било известно на съда и страните към датата на постановяване на решението по чл.632, ал.4 от ТЗ. Решението е обжалвано и е влязло в законна сила, видно от решението на ВКС. След този момент обаче няма основание да иска възобновяване на производството по несъстоятелност по реда на чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ, тъй като соченото имущество е било известно към момента на постановяване на решението по чл. 632, ал. 4 от ТЗ. (В този смисъл решение Решение № 91 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 810/2010 г., I т. о., ТК на ВКС) По изложените съображения СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД