Решение № 1833 от 24.10.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 407/2023 г.

Касационното производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е образувано по жалба на директора на Регионална дирекция по горите – Благоевград срещу Решение № 298 от 03.05.2023 г., постановено по нахд. № 176/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград. Според мотивите на касационната жалба обжалваното решение е постановено с вътрешно противоречиви мотиви и в нарушение на закона – чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 257, ал. 1 вр. чл. 190, ал. 2, т. 1 от Закона за горите (ЗГ). Оспорени са изводите на съда за допуснати, при издаване на наказателното постановление, нарушения на процесуалния закон при описание на деянието – дата на извършване и конкретно описание на дължимите от ответника действия като лице по чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ. Жалбата за отмяна на обжалваното съдебно решение, с искане за бъде постановено касационно по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено, е поддържана и в хода на касационното производство, като съображенията са преповторени в писмена защита. Ответникът чрез пълномощник е оспорил жалбата. Подборно съображенията за неоснователността й са развити в писмено становище. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Правото на касационна жалба е упражнено своевременно, но по същество – при установените от районния съд факти, съдебното решение е постановено при допуснати нарушения на закона в смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК. За да отмени наказателното постановление, с което на ответника, като лице по чл. 190, ал. 1 ЗГ, е наложено административно наказание за бездействие по изпълнение на задълженията му по т. 2 да следи за спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, районният съд се е позовал на непълноти в съдържанието му, в противоречие с изискванията на процесуалния закон и на приложимия материален закон. Районният съд е провел доказване на спорните факти от състава на очертаното с наказателното постановления нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 ЗГ, като е извършил собствен анализ и оценка на доказателствата по делото (чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК), но е изградил погрешни правни изводи. Спорът по касационната жалба всъщност не е фактически, а правен. По първия от спорните въпроси – относно изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за пълно описание на деянието като фактическо действие или бездействие, с посочени дата, място на извършване, очевидно е от акта и от наказателното постановление, че се касае до неизпълнение на произтичащо от закона задължение за ответника като лице от кръга на лицата по чл. 190, ал. 1 ЗГ. Нарушението е извършено чрез бездействие и към 14.11.2022 г. не е преустановено, така че посочената дата на констатирането на сечта на немаркирани дървета е и датата по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, която индивидуализира по време нарушението по чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ. Не се споделят и изводите на районния съд относно описанието на деянието от фактическа страна. С очертаното бездействие на ответника по „откриване, предотвратяване и спиране на незаконни действия в горска територия – сеч на немаркирани дървета в насаждения, за които няма издадени позволителни за сеч, в 472“л“ и 508“в“, общински горски територии, собственост на Община Симитли", неизпълнението на задължението по чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ е индивидуализирано от фактическа страна. Бездействието се изразява именно в неупражнените от ответника правомощия за предотвратяване на незаконно ползване и увреждане на горски територии чрез откриване и спиране на незаконните действия в отдели 472“л“ и 508“в“, които са общински горски територии, собственост на Община Симитли, и следователно, с оглед длъжностната характеристика – в обхвата на правомощията му съгласно чл. 191, ал. 1 ЗГ. Това е и описанието на деянието в смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Фактически описаното деяние е нарушение именно по чл. 190, ал. 2, т. 1 вр. чл. 257, ал. 1, т. 3 ЗГ. Между фактите и приложения закон не съществува противоречие. В тази връзка мотивите на районния съд за противното са неправилни. Актът и наказателното постановление възпроизвеждат точно приложимите законови разпоредби, които са нарушени от ответника като лице по чл. 190, ал. 1 ЗГ и отсъстват процесуални нарушения, които да са съществени за отмяна на наказателното постановление. Само съществените нарушения на процесуалния закон, ограничаващи правото на защита, са основание за отмяна на наказателното постановление – чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН. В случая не са допуснати такива, с оглед което обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено (чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН). Доколкото отсъстват основания за упражняване от касационната инстанция на правомощието по чл. 222, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, с касационното решение наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Като лице по чл. 190, ал. 1 ЗГ именно ответникът е натоварен да следи за спазването на правилата за сеч (т. 2) по ЗГ, нормативен акт, чието познаване е задължение и по длъжностната му характеристика. Наказанието за неговото неизпълнение е определено с наказателното постановление в минималния размер по чл. 257, ал. 1 ЗГ, поради което отсъстват основания за изменение на наказателното постановление в тази му част. С оглед обществената опасност на нарушението и отсъствието на обстоятелства, които да го отличават от обичайните нарушения по чл. 190, ал. 2, т. 1 вр. чл. 257, ал. 1, т. 3 ЗГ, не са налице и основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. С оглед основателността на касационната жалба и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН на РДГ – Благоевград следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед особеностите на касационното производство и обема защита. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63в, чл. 63, ал. 9 и чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, съдът