Решение № 13 от 15.3.2024 г. на Районен съд - Балчик по дело № 268/2023 г.

Производството е образувано по жалба от „••••“ АД, с ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: гр. С., ••••••••, представлявано от изпълнителния директор Н. Б., чрез процесуален представител – адв. Д. П., срещу Наказателно постановление •••г. на Министъра на туризма за наложена санкция на жалбоподателя в размер на 20000 лв., с правно основание в разпоредбата на чл.58д и сл. от ЗАНН. Жалбоподателят навежда доводи Наказателното постановление да е неправилно и незаконосъобразно, да противоречи както на разпоредбите на материалния, така и на процесуалния закон, както и да не е мотивирано. Твърди обжалваното наказателно постановление да не е редовно връчено на представляващия „••••“ АД или на надлежно упълномощено лице - Г.Г да не е служител на дружеството, както е посочено в постановлението и предвид това, да няма право да получава книжа, изпратени на дружеството. Твърди наложената санкция да не кореспондира с материалния закон ЗУЧК в актуалната му редакция /изм. изцяло, бр. 56 от 2019 г., в сила от 16.07.2019 г./ и по конкретно чл. 22е, ал. 1, където предвидената санкция е в размер на от 5 до 10000 лв., а при повторност, да е от 6 до 12 000 лв. Поради това, че наложената санкция е противоречаща на материалния закон, твърди постановлението да е нищожно и да следвало да бъде отменено в цялост. Твърди съществени противоречия и неясноти в описания фактически състав на нарушението. Твърди влизането в комплекса да се осъществява през един централен портал, който да се стопанисва и охранява от представител на жалбоподателя. През този портал влизали всички гости на комплекса, които са настанени за нощувка, както и тези, които заплащат за ползване на цялата инфраструктура, включваща спортните игрища, минералните басейни, изградените бетонни пясъчни кръгове, които са до плажа, на които има разположени чадъри и шезлонги, влизащи в цената за ползване. Твърди плажовете да са неохраняеми и достъпът до тях да се осъществява през обходен маршрут, който е маркиран с табели, със знаци и текстове. Твърди да е налице повишен риск от възникване на ситуации, свързани с опити за неразрешено преминаване или за нарушаване на обществения ред и спокойствие на почиващите и чрез „регулиране” и „контролиране” на достъпа до плажовете да прилага адекватни мерки за противодействие на тероризма. Твърди да е налице контрол до достъпа на инфраструктурата, разположена върху държания имот на комплекса, алтернативно - достъп до паркинга и развлекателните съоръжения, но в никакъв случай и до самия плаж, който чисто географски е разположен далеч от изброените. Твърди да има достъп до плажовете по алтернативен маршрут. Твърди при извършената проверка на посочената в АУАН дата 13.09.2022 г., служителите на Министерство на Туризма да не са сигнализирали представители на дружеството за извършената проверка и нейния резултат, да нямало изготвен констативен протокол който да е надлежно разписан от представител на жалбоподателя, който да има възможност да изрази възражения на момента. Твърди през централния вход на комплекса да се осъществява достъп на всички регистрирани гости на ваканционното селище, както и на дневните посетители, които срещу такса от 8 лв. да получават достъп до всички съоръжение от „Водна зона“ — представляваща комплекс от водни басейни - тип джакузи и душове с минерална вода добивана от сондаж Р-8х „Русалка“ общ. К., обл. Д., за което разполагало с издадено от Басейнова Дирекция - Черноморски Район разрешително № •••• г. Регистрираните гости получават право на ползване и на плажните принадлежности - чадъри и шезлонги, разположени само и единствено върху изкуствено създадените бетонни пясъчни пръстени. Същите са частни съоръжения, собственост на „••••“ АД, също както алеите и паркинга, част от баланса на дружеството. Бетонните пръстени, алеите и изградените стъпала са разделна част от морските плажове и са изцяло частна собственост. На входа на комплекса, където се извършвал контрола на достъпа, на видимо място е монтирана голяма информационна табела, описваща всички тези предлагани услуги, позиционирано е и копие на заповедта на изп. директор на дружеството, с която се определя пропускателния режим през централният вход на ваканционното селище. Моли процесното наказателно постановление да бъде отменено. При евентуалност, моли да бъде намален размера на наложеното наказание до предвидения законов минимум. Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител, в депозирано становище и в съдебно заседания поддържа, че наказателното постановление е издадено при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на ЗАНН и във връзка със съответните норми от ЗУЧК. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и след преценка на възраженията на страните, прие за установено следното: От фактическа страна: От протокол за извършена проверка на място за достъп до неохраняеми морски плажове „••••”, „•••” и „•••”, общ. К., обл. Д. и показанията на свидетелите А. К. и Е. Х., снимки на касовия бон за платен престой МПС от 10, 00 лв. и касов бон за 2 броя „дневни гривни”, се установява, че на 13.09.2022г. от 13: 00ч. във връзка с осъществен текущ контрол на неохраняемите морски плажове длъжностни лица от Министерството на туризма в състав: А. К. – главен специалист в дирекция „Котролна и инспекционна дейност” и Е. Х. – мл. експерт в дирекция „Котролна и инспекционна дейност” са извършили проверка на място за установяване на актуалната ситуация във връзка с достъпа до неохраняемите морски плажове „••••”, „•••” и „•••”. Проверката е била тип „таен клиент”. Проверката е започнала в 13: 20ч. като служителите от Министерсвото на туризма пристигнали с автомобил през контролнопропускателния пункт на паркинга в началото на ••••”, без отличително облекло и знаци. Преминали със служебен автомобил през бариерата на комплекса и заплатили такса от 10, 00 лв. (контролна покупка) за ползване на паркинга, за което им е издаден касов бон № ••• от 13.09.2022г. Служителят на паркинга ги информирал, че при преминаване през ваканционното селище за достъп до морските плажове трябва да заплатят 8, 00 лв. на рецепцията. На рецепцията А. К. е разговарял със служителя, който му обяснил, че не са гости на комплекса и искат да посетят посочените морски плажове. Служителят на Ваканционното селище им е казал, че за да стигнат до плажа трябва да закупят гривни, които минават през вход-бариерата. Заплатили за достъпа, за което им е издаден касов бон № ••• от 13.09.2022г. и на ръцете им били поставени гривни. Видели и други посетители да излизат от рецепцията с поставени гривни. Преминали през КПП, в непосредствена близост до който стоял служител на комплекса, който поискал да види гривните, за да може да преминат и достигнат до морските плажове. Насочили се към морски плаж „••••”, където е имало поставени плажни принадлежности. Направили снимки на плажа, след което са тръгнали към морски плаж „•••”. На морски плаж „•••” също констатирали, че е имало поставени плажни принадлежности“. Около плажа е имало насипан пясък, ограден с няколко бетонови окръжности. Направили снимки на плажа и се насочили към морски плаж „•••”, където констатирали поставени още плажни чадъри, както и шезлонги в непосредствена близост до тях. Направили снимки на плажа“. Насочили се към изхода на комплекса, където е паркиран и служебният им автомобил. Констатирали са, че е налице ограничаване на свободния пешеходен достъп до морските плажове през ваканционното селище „Русалка”, като от туристите задължително се изисквало заплащане на такса за вход на селището. От акт за установяване на административно нарушение № ••••••••г., съставен на 03.10.2022г. от А. К. в присъствието на свидетеля Е. Х. се установява, че в същия е описана констатацията, направена при проверката на 13.09.22г. В АУАН е посочено, че длъжностните лица са заснели пред морски плаж „••••“ табела, върху която има надпис „Внимание! Неохраняем плаж“. При извършена служебно справка е установено, че алейната инфраструктура, по която се достига до упоменатите по-горе морски плажове, се намира върху имот с идентификатор ••••, който е частна държавна собственост. И на трите морски плажа са констатирани плажни принадлежности (чадъри и шезлонги), които се предоставят за ползване след показване на гривна. Общият им брой е: 18 слънцезащитни чадъра и 98 шезлонга, като по време на проверката са били премахвани от плажовете. С оглед изложените в акта констатации, актосъставителят е приел, че „••••“ АД е нарушило чл.22е, ал. 1 от ЗУЧК, като е ограничило правото на свободен и безплатен достъп на гражданите до морски плажове „••••”, „••••“ и „•••“, находяши се в община К., област Д., без да има право на това. Приел е, че нарушението е установено и извършено на 13.09.2022 г., когато е извършена проверка на място на морски плажове „•••“, ••••“ и „•••“, обшина К., област Д., от длъжностни лица от Министерството на туризма. В АУАН са описани доказателствата, които са взети предвид от актосъставителя: Заповед № Т-РД-16-70/11.02.22 г. на министъра на туризма, Заповед № Т-РД-16-172/27.04.22 г. на министъра на туризма, Заповед № Т-РД-16-213/27.05.22 г. на министъра на туризма, Заповед № Т-РД-16-269/08.07.22 г. на министъра на туризма, Заповед № Т- РД-16-319/17.08.22 г. на министъра на туризма; Касов бон с № ••• от 13.09.2022 г., Касов бон № ••• от 13.09.2022 г., Два броя дневни гривни с №066067 и № 066068, Снимки от проверката, Констативен протокол от 13.09.2022г. От Наказателно постановление Т-НП-3/23.02.23г. от И.Д. – министър на туризма към датата на издаване се установява, че наказателното постановление е издадено въз основа на съставения АУАН, при възприета идентична фактическа обстановка. Основавайки се на констатациите в АУАН, Протокола за извършената проверка, допълнително събрани писмени доказателства и извършена справка в кадастралната карта от която е установено, че алейната инфраструктура водеща до трите морски плажа се намира на територията на поземлен имот с идентификатор •••• представляващ частна държавна собственост, административнонаказващият орган е приел, че „••••“ АД е нарушило чл.22е, ал. 1 ЗУЧК, като е ограничило правото на свободен и безплатен достъп на гражданите до морски плажове „••••”, „••••“ и „•••“, находящи се в община К., област Д., без да има право на това. Прието е, че няма основания нарушението да се квалифицира като маловажен случай. Констатирано е, че нарушението е установено за четвърти път и поради това, че с наложените до този момент санкции не са постигнати целите индивидуалната и генералната превенция, са налице отегчаващи обстоятелства и е целесъобразно и справедливо да се наложи наказание в максимален размер. На осн. чл. 22е, ал. 1 ЗУЧК, вр. чл. 33, т. 1 ЗУЧК, вр. чл. 83 ЗАНН, на „••••“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 20000 лв. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: протокол за извършена проверка на място на достъп до неохраняеми морски плажове „••••”, „•••” и „•••”, акт за установяване на административно нарушение, копия на фискални бонове и гривни издадени от „••••“ АД, заповеди на министъра на туризма, свидетелските показания на тримата свидетели, заповеди на министъра на туризма за компетентност на актосъставителя, копие от кадастрална карта и скица за поземлен имот с идентификатор •••• Установява се от Заповед №T-РД–16-2/11.01.2022г., Заповед №T-РД– 16-172/27.04.2022г., Заповед T-РД–16-213/27.05.2022г. Заповед №T-РД–16- 269/08.07.2022г., Заповед №T-РД–16-302/29.07.2022г., Заповед №T-РД–16- 319/17.08.2022г. на министъра на туризма, че „••••”, „•••” и „•••” са обявени за неохраняеми морски плажове на осн. чл. 7, ал. 7 ЗУЧК. Установява се от Заповед № РД-16-214/30.05.2022г., допълнена със Заповед № Т-РД-16-272/13.07.2022г. че А. П. К. е бил оправомощен да съставя АУАН. От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита в съдебно заседание на свидетелите А. Х. - актосъставител и Е. Х. – свидетел при извършване на проверката и съставяне на АУАН е потвърдена изцяло описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като свидетелите подробно пресъздават действията си по време на проверката, местата от където са преминали, таксите които са били принудени да заплатят, за да посетят проверяваните плажове. Събрани са гласни доказателства и от разпита на свидетеля В.Б. - Управител на ••••“ за начина на организиране на достъпа до плажа. Свидетелят сочи, че вариантът за свободен достъп до плажа е през обходен маршрут, който бил указан с табели и на входа на маршрута има сложена заповед на управителя на дружеството. През целия път имало указателни табели за достъпа до плажовете. Пътят бил само за пешеходен достъп. Самия вход се намирал на около 250-300м от централния вход на ••••“. Пешеходната врата се затваряла вечер след 19: 30ч., като при желание на някой да посети плажовете, персоналът бил инструктиран да бъдат допускани през централния вход след като бъдат регистрирани гостите за да се знае кой влиза на територията във Ваканционното селище, с цел опазване на фирмената собственост и спокойствие на гости. Казва, че редовно някой не я виждал тази врата и хората питали и ги насочвали към нея врата за свободен достъп. На самата рецепция също имало заповед от управителя на дружеството, където пишело, че се осигурявал свободен достъп точно през този вход. През централния вход на Ваканционното селище се допускали гостите на самия комплекс. Твърди да се събирали такси за ползване на услугите, които представя Ваканционното селище, а не за достъп до плажа. Услугите включвали достъп и ползване на минералните басейните, спортните площадки за волейбол, футбол, баскетбол, използване на въпросните бетонни кръгове с пясъка, които са собственост на Ваканционното селище, както и на всички плажни принадлежности, които са върху тях, чадъри и шезлонги. По допустимост на жалбата: От писмените доказателства се установява, че жалбата е подадена на 30.05.2023г. от упълномощен процесуален представител на жалбоподателя чрез административно-наказващия орган. От писмата за посещение на адреса на санкционираното юридическо лице за целите на връчване на НП, протолите за залепване, уведомления за връчване, е-мейл съобщение се установява да са предприети поредица от действия по връчване на наказателното постановление – по е-мейл (без да е получено потвърждение за получаване от представляващ санкционираното юридическо лице), със залепване на уведомление, по пощата с покана до представляващия санкционираното юридическо лице за явяване в Министерството на туризма за получаване на наказателното постановление. Връчването на наказателното постановление се извършва по правилата на НПК за връчване на призовки, съобщения и съдебни книжа (арг. чл. 84 ЗАНН). От приложените доказателства за връчване на наказателното постановление не може да се установи на коя дата е връчено наказателното постановление съгласно разпоредбите на НПК за връчване на призовки, съобщения и книжа. С оглед принципа за осигуряване право на защита на жалбоподателя, и предвид липсата на доказателства за по-ранна дата, на която е връчено наказателното постановление, съдът приема, че датата, на която жалбоподателят е разбрал за наказателното постановление е датата, на която е подал жалбата пред административнонаказващия орган. Следователно, жалбата, ведно с допълнението към нея, е подадена в преклузивния срок за обжалване от лице, притежаващо активна процесуална легитимация срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН. Следователно, жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Относно компетентността на административно-наказващия орган: Процесното наказателно постановление е издадено от административно-наказващ орган на осн. чл. 47, ал 1, б. „б” ЗАНН, вр. чл. 22е, ал. 1 ЗУЧК, вр. чл. 33, т. 1 ЗУЧК – министъра на туризма към момента на издаване на наказателното постановление. Не се твърди, а и от събраните доказателства не се установява да са налице хипотези по чл. 51, ал. 1 ЗАНН, които да обосновават отвод на органа, издал наказателното постановление. Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление: АУАН е издаден от длъжностно лице по чл. 37, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 32, ал.1 ЗУЧК, и съдържа реквизитите, предвидени в чл. 42, ал. 1 ЗАНН. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, подписан е от съставителя и свидетеля и е предявен на нарушителя (чл. 43, ал. 4 ЗАНН). Следователно, административно-наказателното производство е надлежно образувано. Спазени са изискванията по налагане на административни наказания, предвидени в чл. 52 и сл. ЗАНН. Наказателното постановление съдържа изискуемите по закон реквизити, предвидени в чл. 57 ЗАНН. От събраните писмени доказателства и гласни доказателства на свидетелите А. К. и Е. Х., които съдът кредитира изцяло, като обективни, последователни, логично свързани и кореспондиращи с писмените доказателства, се установява осъществяване на вмененото нарушение от санкционираното юридическо лице - „••••“ АД, а именно, че е ограничило правото на свободен и безплатен достъп на гражданите до морски плажове „••••”, „•••” и „•••”. Установи се, че на посочената дата – 13.09.2022г. „••••“ АД, без основание, в нарушение на ЗУЧК, е поставило заграждения, с които е ограничило правото на свободен и безплатен достъп до неохраняемите морски плажове „••••”, „•••” и „•••”, като е определило и изискало такса от осем лева на човек с цел плажуване, без да има право на това. В производството не се доказаха твърденията на жалбоподателя, че със създадената организация за достъп „••••“ АД не е ограничавало, а само е контролирало достъпа на плажуващите. За контрол на достъпа може да се твърди, например, при предприети мерки за установяване самоличността на преминаващите лица и поддържане на регистър, а не чрез поставяне на заграждения и събиране на такси за преминаване. От събраните доказателства – снимков материал и гласни доказателства на свидетелите А. К., Е. Х. и В.Б. се установява, че по пътя към „••••“ АД е имало желязна врата, на която е имало синджир и катинар (л. 38 от приложеното дело на РС-К.). На същата са били поставени табели с надпис „свободен достъп до плажа без ползване на плажни принадлежности.” и „свободен пешеходен достъп до плажа” И двамата свидетели - А. К. и Е. Х. твърдят, че вратата е била затворена и с катинар. Свидетелят Б. сочи, че веригата с катинара не е обхващала рамката на вратата, т.е. при опит за отваряне, вратата е можело да се отвори. Но, същият свидетел сочи, че врата „сама се затваряла” поради това, че е монтирана да се отваря навън. Съдът установи от приложената снимка, че при много близък поглед се вижда, че катинарът действително не минава през рамката на вратата. Предвид това, че вратата е била затворена, с поставен синджир и катинар, съдът приема, че всеки човек, който е видял вратата от разстояние от един-два метра без да се втренчва в нея, ще приеме, че вратата е затворена и през нея не може да се премине. Противоречи на формалната и житейска логика, ако зрял и съзнателен човек вижда една затворена желязна врата, с поставена верига и катинар, да отива да проверява дали по една или друга причина не може да я отвори. Следователно, човек, който иска да стигне до плажа, не е могъл да възприеме, че затворената желязна врата със сложен катинар е всъщност отворена и по пътя през нея може да стигне до плажа. Поставените табели, указващи свободен достъп до плажа не променят създаденото впечатление за затворена врата. Освен това, от поставената табела, на която пише „свободен пешеходен достъп до плажа” и написанато върху нея (л. 39 от приложеното дело на РС-К.) не може по категоричен начин да се направи извод, че същата указва достъпът до плажа да се осъществява именно през вратата, на която е поставена табелата. И двамата свидетели А. К. и Е. Х. казват, че като са попитали служителите на „••••“ как да стигнат до плажа са им казали, че трябва да си купят гривни. Това, че е имало табели, указващи за предлагани други допълнителни услуги, както се твърди от жалбоподателя, не променя факта, че когато проверяващите са искали да стигна до плажа, им е указано да си купят гривни. По делото не се твърди и не установява свидетелите да са се интересували от услугите, предлагани от комплекса, както и да са искали да ползват такива услуги. Дори и срещу платените гривни да са можели да ползват допълнителни услуги, това не променя факта, че за да стигнат до плажа се е изисквало да платят опредЕ. такса, т.е. не са имали свободен достъп до плажа. Съгласно чл. 22е, ал. 1 ЗУЧК който в нарушение на закона ограничава правото на гражданите на свободен и безплатен достъп до морските плажове или определя такси за това, се наказва с глоба от 2000 до 4000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Съгласно ал. 2 когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 3000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 6000 до 12 000 лв. Не е спорно по делото, че за предходните три нарушения са издадени наказателните постановления срещу „••••” АД, както следва: Наказателно постановление №Т-НП-8/15.04.2020г., потвърдено с влязло в сила Решение от 01.02.2022г. на Административен съд Д. по к.а.н.х.д. № 580/2021 г., Наказателно постановление №Т-НП-9/21.12.2020г., потвърдено с Решение от 01.04.2022г. на Административен съд Д. по к.а.н.х.д. №582/2021г. и Наказателно постановление №Т-НП-1/08.04.2022г. Следователно, налице е хипотезата на ал. 2– нарушението е извършено повторно. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. В административната преписка са представени пълни и взаимно допълващи се доказателства, установяващи по безспорен начин виновното допускане на административното нарушение от страна на жалбоподателя. От приложените доказателства се установява, че са спазени разпоредбите на ЗАНН и ЗУЧК и правилно жалбоподателят към момента на допускане на административното нарушение, е бил санкциониран с имуществена санкция. Размерът на имуществената санкция, обаче, не е определен правилно. Максималният размер, предвиден в наредбата е 12000 лв., а е наложена имуществена санкция в размер на 20000 лв. Предвид, че вече са издавани наказателни постановления за предходни нарушения, което е отегчаващо обстоятелство, следва да бъде наложена имуществена санкция в максималния предвиден размер. Следователно, наказателното постановление следва да бъде изменено в частта на наложената имуществена санкция на осн. чл. 63, ал. 7, т. 4 ЗАНН – имуществената санкция следва да бъде намалена от 20000 лв. на 12000 лв. По разноските: Страните имат право на разноски (арг. чл. 63д ЗАНН) по реда на АПК. С оглед изхода на делото право на такива има ответната страна по жалбата. Такива не са претендирани и поради това, не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното, съдът,