Решение № 1256 от 31.10.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1262/2024 г.

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК. С Решение № 750 от 20.02.2024 г. по гр.д. № 13 470/2022 г. на РС – Пловдив е постановено: Признава за установено по отношение на Г. Е. Н., че А. М. Н. е собственик на ½ ид.ч. от находящ се в село У. ПИ с идентификатор •••.265 и на 1/2 ид.ч. от построената в него жилищна сграда с идентификатор •••.265.1, както и на ½ ид.ч. от находящ се в землището на село У. ПИ с идентификатор •••.72 – Лозе в местност „ П.х. „ с площ от 1 761 кв.м.; Признава за установено по отношение на С. М. А. и М. М. А., че А. М. Н. е собственик на ½ ид.ч. от горепосочените недвижими имоти и Осъжда С. М. А. и М. М. А. да предадат на А. М. Н. като на собственик ½ ид.ч. от тях; Отменя на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК Нотариален акт по обстоятелствена проверка № •••, том •••, рег. № •••, дело № •••/••• г. на нотариус С.Й., Нотариален акт № •••, том •••, рег. № •••, дело № •••/••• г. на нотариус С.Й. и Нотариален акт по обстоятелствена проверка № •••, том •••, рег. № •••, дело № •••/•••г. на нотариус С.Й. - до размер на ½ ид.ч. от горепосочените имоти. Решението се обжалва от ответниците Г. Е. Н., С. М. А. и М. М. А. с оплаквания за неправилност поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Възведени са следните оплаквания: Изводът на съда за неосъществяване от страна на Г. на придобивния способ – давностно владение, е изграден на база показанията на ангажираните от ищеца свидетели Д. и А. Н. / негова съпруга /, без да е отчетена тяхната заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК и без същите да са съпоставени с ангажираните от ответниците гласни /свидетели / и писмени доказателства, които опровергавали твърденията на ищеца и на неговите свидетели. Поддържа, че ангажираните от ответниците свидетели категорично установявали осъществявано от Г. и съпруга й М. владение върху процесните имоти приживе на общите на страните наследодатели и собственици на имотите М. и А., което продължило и след смъртта им спрямо ищеца / техен син /, а след смъртта на неговия брат М., съпругата му Г. продължила да осъществява еднолично владение върху имотите спрямо ищеца, както и спрямо останалите наследници на М. - децата им М., Е., М. и А.. Счита, че осъществяваното приживе на общите наследодатели – собственици на имотите, владение изключва необходимостта Г. и съпругът й М. да демонстрират собственически намерения и спрямо ищеца. Не бил отчетен и безспорно установения по делото факт, че ищецът от години е трайно установен в Т. и е посещавал имотите само като гост на родителите си, брат си и ответниците, като още при заминаването му се е знаело, че имотите са за останалия в България при родителите им негов брат М. – което самият ищец многократно заявявал, както и че няма претенции за имотите. От страна на въззивниците С. и М. са възведени още твърдения, че имат годен титул за собственост – нот. акт за покупко – продажба, с продавачи трети за спора лица – М. и А. М.Н., легитимиращи се от своя страна като собственици с нот. актове за дарение с дарител Г. Н.. Така, С. и А. Н. като последващи приобретатели на имотите са ги придобили на правно основание, годно да ги направи собственици и не са знаели, че продавачите им не са собственици, поради което имат качеството на добросъвестни владелци, а като такива и на собственици. Въззиваемият е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че изводите си съдът изградил на база съвкупната преценка на всички ангажирани по делото доказателства, поради което не е налице твърдяното от въззивниците съществено процесуално нарушение, довело да неправилна преценка на фактическата обстановка, а оттам и до неправилни правни изводи. Поддържа, че в жалбата си въззивниците превратно коментират показанията на ангажираните от тях свидетели. Оспорва твърденията в жалбата, че е заявявал да няма претенции за имотите на родителите си и да е съгласен същите да останат изцяло за брат му М.. Навежда доводи, че никога ответницата Г. не е своила процесните имоти изцяло за себе си – видно от подадените от самата нея данъчни декларации, в които ги е декларирала като съсобствени между нея, децата й и ищеца, последният с квота ½ ид.част. Като така тя не е придобила правото на собственост върху неговата ½ ид.ч. на основание давностно владение, съответно не е могла и да отчужди това право на ответниците С. и М.. Исковете правилно са уважени, поради което решението следва да бъде потвърдено. В жалбата и в отговора не се заявени доказателствени искания. Съдът установи следното: Производството пред районния съд е образувано по предявени от А. М. Н., ЕГН – •••••••••• срещу Г. Е. Н. иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и срещу С. М. А., ЕГН - •••••••••• и М. М. А., ЕГН – •••••••••• иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Предмет на исковете са два недвижими имота - ПИ с идентификатор •••.265 и построената в него жилищна сграда с идентификатор •••.265.1 в село У.; ПИ с идентификатор •••.72 – Лозе в местност „ П.х. „ с площ от 1 761 кв.м., находящ се в землището на село У. - до размер на притежавана от ищеца ½ ид.ч. от същите. Исковете се основават на твърдения, че правото на собственост върху процесните имоти е принадлежало на родителите на ищеца М. А. Н. / поч. на ••• г. / и А. М. Н. / починала на ••• г. /, като след смъртта им той в качеството на техен законен наследник се явява собственик на ½ ид.ч. от имотите, а другата ½ ид.ч. е обща собственост на ответниците Г. и М. - съпруга и дъщеря на починалия на ••• г. негов брат М. М. Н., както и на другите три деца на брат му – дъщеря му Е. М. П. и синовете му М. и А. М.Н.. През 2020 г. ответницата Г. се снабдила с конст. нотариални актове да е изключителен собственик на имотите на основание наследство и давностно владение, въз основа на които ги отчуждила / дарила / първоначално на синовете си А. и М., а те впоследствие ги продали на С. М. А., като продажбите осъществени по време на брака между С. и сестра на продавачите М.. Ищецът оспорва правото на собственост досежно неговата ½ ид.ч. от процесните имоти да е придобито от ответницата Г. на посоченото в нот. актове основание, като поддържа, че владение върху тази ½ ид.ч. тя не е осъществявала никога. Поддържа, че отпреди 2000 г., както и след това / след смъртта на баща му М. през м. ••• г. / майка му А. и брат му М. със семейството си са живели в жилищния имот и са ползвали земеделския такъв, като това положение се запазило и след смъртта на брат му през м. ••• г. и след смъртта на майка му през •••г. - в имота останали преживялата съпруга Г. и четирите им деца. На осъществяваното от М. и Г., а след 2007 г. от Г. и племенниците му ползване на общата вещ над правата им той не се е противопоставял поради близките им родствени отношения и защото като трайно установил се в Т. от повече от тридесет години не е имал необходимост да ползва имотите си постоянно в размера на правата си, а при завръщанията си в България не е бил препятстван да отсяда в имота си за когато и за колкото време иска, никой – и в частност Г., не е отричала правата му и не е заявявала претенции да е собственик на неговата ½ ид.част. Така фактическата власт на Г. върху процесните имоти не е трансформирана във владение, т.к. от субективна страна тя не е демонстрирала спрямо него, а преди това спрямо родителите му че ги свои. Поради което ответницата Г. не е придобила правото на собственост върху неговата ½ ид.ч. от имотите и като така не е могла да отчужди това право в полза на синовете си А. и М., съответно последните да го придобият и да го прехвърлят на ответниците С. и М.. Поддържа, че в рамките на 30 годишния период от заминаването си за Т., се е завръщал и продължава да идва в България всяка година, винаги със съпругата си се установяват в жилищния имот в село У. – в самостоятелна стая, и се интересува от земеделските имоти. Ответниците са депозирали отговори за неоснователност на исковете. Поддържали са, че след заминаването и установяването на ищеца в Т. между него, брат му М. и техните родители е имало уговорка, че след смъртта на последните имотите остават за М., който, ведно със съпругата и децата си е останал да живее с тях и се е грижил за родителите. Тази уговорка последният никога не е оспорвал, напротив винаги при завръщанията си в България заявявал да няма претенции за тези имоти и че те остават за децата на брат му, които чувства като свои, като при тези си завръщания – и приживе, и след смъртта на родителите, той отсядал в жилищния имот в село У. като техен и на брат си гост. Поддържат, че владението е установено още приживе на общата наследодателка А., първоначално от М. и съпругата му Г. съвместно, а след смъртта на М. през •••г. – само от Г.. Така тя е придобила правото на собственост на основание давностно владение – признато й с нот. актове от 2020 г., съответно валидно го е отчуждила и имотите понастоящем са в патримониума на втория и третия ответник – съпрузите С. и М.. От страна на последните се поддържа да са добросъвестни владелци на процесните имоти, т. к. са ги придобили на правно основание, годно да ги направи собственици и не са знаели, че продавачите им не са собственици. Няма спор между страните и е установено / от предст. нот. актове от •••г., ••• г.и ••• г. на Нотариус при РС - Пловдив и Решение на ПК – П. от 2000 г. /, че жилищният имот е придобит възмездно от М. А. Н. по време на брака му с А. М. Н. /, а земеделския имот – реституиран на М. Н. по ЗСПЗЗ. Няма спор и е установено също така / удостоверение за наследници, изд. от Община Р., област П. /, че общия наследодател М. Н. е починал на ••• г. и е оставил наследници по закон преживялата съпруга А. М. Н. и синовете си А. М. Н. / ищеца / и М. М. Н.. Последният е починал на ••• г. и е оставил наследници по закон преживяла съпруга Г. и деца М., Е., М. и А. М.Н.. На ••• г. е починала и общата наследодателка А. М. Н., оставяйки наследници по закон сина си А. М. Н. / ищеца / и по право на заместване внуците си М., Е., М. и А. М.Н. / децата на починалия й преди нея син М. /. Така квотата на ищеца в оставеното от общите наследодатели наследство е ½ ид.ч., а тази на Г. – 1/30 ид.част. Като съсобствен при квота за ищеца в размер на ½ ид.ч. е деклариран от Г. по реда на чл. 14 от ЗМДТ жилищния имот в село У. през 2008 г. / Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 23.06.2008 г./, както и в следващата Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от сина й А. М. на 19.06.2020 г.. С н.а. № ••• от ••• г. на нотариус С.Й., рег. № ••• Г. Е. Н. е призната за собственик на ½ ид.ч. от УПИ •••, кв. •••, съставляващ дворно място в село У. / сега ПИ с идентификатор •••.265 / и на цялата построена в северозападната му част паянтова жилищна сграда с площ от 61 кв.м. / заснета в КК с идентификатор•••.265.1 /, състояща се от приземен и първи жилищен етаж – на основание наследство и давностно владение, осъществявано в периода ••• г. – 02.07.2020 г.. С н.а. № •••от ••• г. на същия Нотариус Г. Е. Н. е призната за собственик и на другата ½ ид.ч. от гореописаното дворно място, съставляващо УПИ •••, кв. ••• в село У. - на основание наследство и давностно владение, осъществявано в периода ••• г. – 20.07.2020 г.. С н.а. •••/••• г. и н.а. № •••/••• г. на нотариус С.Й., рег. № ••• Г. е отчуждила / дарила / така придобитите дворно място и жилищна сграда на синовете си А. и М. М.Н., които – съгласно н.а. № •••/••• г. на същия нотариус, са го продали на ответника С. А. по време на брака му с ответницата М. А.. С н.а. № •••от ••• г. на нотариус С.Й., рег. № ••• Г. Е. Н. е призната за собственик на процесния земеделски имот / лозе / - на основание наследство и давностно владение в периода ••• г. – 02.07.2020 г.; с н.а. № •••/••• г. на същия нотариус го е отчуждила / дарила / на сина си А. М. Н., който го е отчуждил / продал на С. А. по време на брака му с ответницата М. А.. - н.а. № •••/••• г. на нотариус С.Й.. С Декларация по чл.14 от ЗМДТ от 09.09.2020 г. имотът е деклариран като съсобствен на А. и брат му М. М.Н., а с Декларация по чл.14 от ЗМДТ от 01.02.2022 г., подадена от ответника С. – като негова и на съпругата му –ответницата М., собственост – на основание казаните по горе н.а. за дарение и покупко – продажба. Съгласно ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС, ОСГК, презумпцията по чл. 69 от ЗС намира приложение само в случаите когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването й. В хипотеза, при която фактическата власт е изначално установена като държане / какъвто е случая при наследственото правоприемство, при което сънаследникът е владелец на собствените си идеални части, а на идеалните части на другите наследници е само държател /, за да се превърне държането във владение следва да се установи промяна в намерението – за своене на имота, което открито да се демонстрира на съсобственика чрез недвусмислено отричане на правата му. Трайно установената съдебна практика приема още да е възможно държането на идеалните части на другите сънаследници/съсобственици да се трансформира във владение въз основа на постигнати неформални уговорки между сънаследниците за това, че владението се предоставя само на един или няколко от тях / по съображения, основаващи се на техни лични взаимоотношения, в т.ч. и поради това, че те зачитат изразената приживе воля на общите им наследодатели в този смисъл / и така, след изтичане на законовия срок, единия само сънаследник да придобие по давност вещите/имотите, които е владял на основание така постигнатото съгласие. Промяната в намерението / в първия случай /, както и уговорката за доброволно предаване на владението / във втория / не може да се предполагат, а следва да са несъмнено установени по делото. Съгласно ТР № 11/21.03.2013 г. на ВКС, ОСГК нотариалния акт, с който се призвана право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179 ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, но при оспорване на признатото с този акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът по чл. 193 от ГПК. Неоснователно е възражението на ищеца за нищожност на нотариалните удостоверявания по казаните н.а. № № •••/••• г., •••/••• г. и •••/••• г., основаващо се на твърдения, че двама от ангажираните от молителката Г. в нотариалните производства трима свидетели по чл. 587 ал. 2 от ГПК са дъщерите й и като така е налице хипотеза на чл. 576 вр. чл. 575 от ГПК. Разпоредбата на чл. 575 от ГПК въвежда за нотариуса забрана / под страх от нищожност / да извършва нотариални действия, които ползват страните или участващите в нотариалното производство, когато последните са самият нотариус, неговият съпруг, лицето, с което нотариусът е във фактическо съжителство, роднините на нотариуса по възходяща и низходяща линия, роднините му по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до първа степен, както и лицата, спрямо които нотариусът е настойник, попечител, осиновен или осиновител или лице от приемно семейство. Следователно, възведената хипотеза на нищожност в случая не е налице, като същевременно не е налице и друго основание за нищожност на извършеното от нотариуса действие във връзка с безспорно установения от приложените нотариални дела факт, че свидетели на Г. в производствата по чл. 587 от ГПК по издаване на казаните констативни нотариални актове са били двете й дъщери. Законът не предвижда забрана в производството по чл. 587 от ГПК свидетелите да са роднини на молителя, а ГПК изчерпателно изброява случаите на недействителност / нищожност на нотариалните действия и удостоверявания, и процесният не е сред тях. Предвид изложеното, въззиваемия – ищец носи доказателствената тежест във вр. с оспореното от него право на собственост на ответницата Г., признато й с казаните по горе на № № •••/••• г., •••/••• г. и •••/••• г., изд. в производство по чл. 587 от ГПК. В тази насока от него са ангажирани следните доказателства: Медицинска документация, удостоверяваща че е здравно осигурено лице в РБългария, с непрекъснати осигурителни права, считано от 2000 г. и е провеждал амбулаторно и болнично лечение в страната през 2010 г., 2013 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и понастоящем, както и че е инвалидизиран от ТЕЛК при МБАЛ П., считано от 2008 г. и последователно в годините след това, като негов личен лекар е д-р П.Т. с практика в село У., считано от 2007 г.; Показания на свид. А. М. Н. / съпруга на ищеца /, според които двамата братя със семействата си са живели в жилищния имот в селото заедно с родителите М. и А.. След заминаването за Т. свидетелката и съпруга й живели и живеят и в Т., и в България, като при ежегодните си завръщания в България са установени в наследствената къща в село У. – процесната, на долния етаж, състоящ се от три стаи, като тяхната стая е средната, мебелирана от тях. Интересували се и от земеделските земи, възстановени на свекър й, в процесния земеделски имот имат черешова градина. Никога не е имало изявления към ищеца от страна на Г., а приживе от страна и на брат му М., че след смъртта на родителите къщата и двора, както и земеделските имоти, те считат за техни, съответно, че ищецът няма права върху тях. Никога М. и Г. не са отблъсквали ищеца от имотите му. Не е имало уговорки между братята и родителите им, че имотите остават само за М., не е имало такива уговорки и между двамата братя след смъртта на родителите. До смъртта си М. и семейството му живеели в наследствения имот, т. к. не разполагали с друг, сега там живеят съпругата му Г. и синовете им; Показания на свид. С.Е. Д. / без родство /, според които тя живее в С., от 15 години е приятелка на А., откогато познава и съпруга й А.. Знае, че те имат жилище и земеделски земи в България, село У., многократно им ходила на гости в У., в къщата те имали своя стая, мебели и друг багаж, показвали й снимки на черешовата им градина на „ Х. „. Стаята била на долния етаж, горният бил „ ветрилник „ и негоден за живеене. От А. и А. свидетелката знае, че имотите са от родителите на А. и са обща собственост между него и брат му, както и че брат му е починал и там сега живеят съпругата му Г. и синовете й А. и М.. През 2015 г. А. и А. били в България, в бащината къща на А.. Свидетелката и А. отишли на екскурзия в Г., през това време А. бил приет в болница за операция по спешност, след това се възстановявал в дома си в У. почти три месеца. Свидетелката депозира показания да е прочела всички документи във връзка с които се води делото; Приходни квитанции, изд. от Община Р. - П. за заплатени от ищеца данък сгради за жилищния имот в село У. – от 13.10.2010 г., от 09.03.2012 г., от 09.04.2013 г., от 15.05.2014 г., от 27.04.2015 г., от 20.09.2016 г., от 06.04.2017 г., от 09.10.2018 г., от 09.04.2019 г., от 09.04.2020 г.; От ответниците са ангажирани доказателства както следва: Показания на свид. Ф.А.Ч. / без родство /, според които той е дългогодишен жител на село У., познава братята А. и М.. А. заминал за Т. с първите изселници през 1989 г., а М. и семейството му останали, живели с родителите си и се грижили за имота. След смъртта на родителите и на М. в имота останала само Г. с четирите си деца. Само тя се грижила за имота и за къщата, която трябвало да бъде съборена, защото е опасна дори за преминаващите покрай нея. Синът на Г. говорил с фирма за събарянето й, но им поискали 20 -30 000 лева. Другият син на Г. – А., направил черешовата градина в „Х. „. Свидетелят е виждал ищеца А. в селото, последно преди 2 години. Счита, че той е бил на гости на Г.. За свидетеля собственикът е Г., т.к. тя и съпруга й М. са се грижили за „ старите „. Не знае дали Г. е казвала на А. че тя е собственика, съответно че той не е. А. – сина на Г., е казвал на свидетеля, че нещата между тях и чичо му А. са уредени и къщата е тяхна. Не депозира показания да е наясно с отношенията между братята и техните родителите приживе във връзка със собствеността на имотите; Показания на свид. Р.Р. М. / без родство /, според които тя и ответницата М. са приятелки от деца и досега. През последните 15 години свидетелката посещавала имота в селото всекидневно, там живеели Г., синовете и дъщерите й, като последните 6, 7 години М. и С. живеели другаде. Чичото А. живеел в жилищния имот в редки случаи и като гост на Г., не е оставал в къщата повече от три дни. Съпругата му А. свидетелката също виждала, но не в къщата, а в селото. Свидетелката знае от децата на Г., че къщата е на майка им и баща им, защото те се грижили за „ старите “. Свидетелката не знае дали това е казвано и на чичото А. и знае ли той, че имотите остават за брат му М. и неговата съпруга Г.. Свидетелката изрично заявява никога да не е разговаряла с ищеца А.; Ценова оферта от „ Империал – Й. и А. „ ЕООД до ответника С. А. във връзка запитване от последния относно събаряне на къща в село У. и извозване на строителните отпадъци. След преценка на така събраните доказателства поотделно, в съвкупност и във връзка със становищата на страните, настоящата инстанция намира да е опровергана констатацията на нотариуса по казаните нот. актове относно принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти на ответницата Г., на основание осъществявано от нея давностно владение в периода 2000 г. – 2020 г.. По делото е установено, че фактическата власт върху имотите е установена от ответницата Г. и покойния й съпруг М. като държане, което не е трансформирано във владение за двамата по отношение на идеалните части на ищеца, нито считано от 2000 г., нито считано от 2007 г. - еднолично от Г.. Ангажираните от ищеца гласни и писмени доказателства установяват, че той никога не се е отказвал от собствеността си, не е предавал владението върху нея, не се е дезинтересирал от имотите си, посещавал ги всяка година в периода 2000 г. – 2020 г. / признатия от нотариуса срок на владение /, ползвал ги е според предназначението им, заплащал е дължимите данъци, и не е имало случай в рамките на казания срок да е отблъскван от собствеността си. Тоест, липсва промяна в намерението на съпрузите М. и Г. във връзка с осъществяваната от тях фактическа власт, както и само от Г. след смъртта на М. - че своят процесната ½ ид.ч., което открито и недвусмислено да е демонстрирано на собственика. Твърдения в тази насока, изразявани от и пред други лица / в който смисъл показанията на ангажираните от ответницата свидетелите Ч. и М. /, неадресирани и недостигнали до собственика не изпълняват фактическия състав на владението. Същевременно, не се установява твърдяното от ответницата доброволно предаване на владението върху имотите отпреди 2000 г. и 2008 г. от техните собственици / общите наследодатели /, не се установява доброволно предаване на владението и след тяхната смърт - от ищеца като сънаследник и собственик на ½ ид.ч. от имотите. Така осъществяваната от М. и Г., а след 2007 г. само от Г. фактическа власт върху съсобствените имоти над правата им на собственост в тях за периодите 2000 г. – 2020 г. е нетрансформирано във владение държане, което е осъществявано в хипотеза на търпими за ищеца действия поради близките им родствени отношения и поради това, че тези действия не са съставлявали за него особени затруднения доколкото като трайно установил се в РТ. не е имал необходимостта да ги ползва непрекъснато съобразно правото си на собственост в тях. Така са неоснователни поддържаните в жалбата възражения за процесуални нарушения поради неправилна преценка на ангажираните по делото доказателства. Свидетелите на въззивниците Ч. и М. не установяват – противно на поддържаното в жалбата, осъществявано от Г. и съпруга й М. владение върху процесните имоти приживе на техните собственици, те и общите на страните наследодатели М. и А., което да е продължило и след смъртта им спрямо ищеца / техен син /, а след смъртта на неговия брат М., от съпругата му Г. еднолично. Техните показания не установяват правно значими факти и обстоятелства, сочещи на извод за осъществявано владение върху идеалните части на ищеца, а субективните възприятия на свидетелите относно принадлежността на правото на собственост на Г., както и че ищецът е в имота в качеството на неин и на племенниците си гост са без значение. Показанията на свид. А. Н. – съпруга на ищеца, правилно се кредитирани, т.к. се подкрепят и от другите ангажирани от ищеца доказателства - в т.ч. и писмените, и не се оборват, нито разколебават от показанията на казаните свидетелите Ч. и М.. Правилно са кредитирани и показанията на ищцовия свидетел Д.. Факта, че към датата на депозиране на показанията свидетелката е запозната с нот. актове на ответниците / които са и публично достъпни с оглед предназначението на вписването в АВ – СВ /, както и с представената по делото медицинската документация относно заболяванията на ищеца и провеждането от него лечение в България не е основание да не бъдат ценени. Предвид изложеното установителният иск срещу Г. правилно е бил уважен. Правилно е уважен и осъдителния иск по чл. 108 от ЗС срещу ответниците С. и М.. Те не са придобили собствеността върху имотите, т.к. праводателите им не са били техни собственици. Т.е. договорите за покупко-продажба по казаните н.а. от ••• г. не са породили вещно-транслативен ефект. Без значение за иска по чл. 108 от ЗС е имат ли тези въззивници качеството на добросъвестни владелци, считано от 29.11.2021 г.. Дори и да се приемат за такива, владението им е прекъснато преди изтичането на 5 годишния срок чл. 79 ал. 2 от ЗС – с ИМ, предявена на 21.09.2022 г.. С оглед изложеното жалбата е неоснователна. Първоинстанционното решение се потвърждава като валидно, допустимо и правилно. На въззиваемият се присъждат разноски за настоящото производство – възнаграждение за един адвокат, в пълния им заплатен размер от 1 300 лв. Възражението на насрещната страна за прекомерност на възнаграждението съдът намира за неоснователно. И съдът