Решение № 41 от 17.10.2024 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 45/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮНЦ. Образувано е по жалба на Д. Й. Б., в качеството му на управител на“Б. и Ко“ЕООД, с ЕИК- •••, чрез адв. Г. Х., срещу отказ №20240812160324-3/16.08.2024г., постановен по заявление с вх. № 20240812160324/12.08.2024г, за вписване на промени по партидата на дружеството – прехвърляне на дружествени дялове и приемане на нов съдружник- чуждестранно юридическо лице. Жалбоподателят намира постановения отказ за незаконосъобразен. Счита, че са му дадени неправилни указания, а ДЛР се е произнесло и преждвременно, преди да изтече срока по чл. 22 ал.5 ЗТТРЮЛНЦ. Моли съда да отмени постановения отказ и укаже на ДЛР да извърши исканото вписване по партидата на дружеството. Агенцията по вписванията е подала отговор на жалбата в законоустановения срок, чрез упълномощен представител, който счита жалбата за неоснователна, а поставения отказ- правилен и законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адв. възнаграждение. Претендира разноски за юриск. възнаграждение в размер на 150лв. Жалбата е подадена в срока по чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес лице от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна и следва да се уважи. Със заявление с вх.№ 20240812160324, подадено по електронен път на 12.08.2024г, от адвокат Г. А. Х., изрично упълномощена от управителя на “Б. и Ко“ЕООД, е заявено за вписване в ТР следната промяна по партидата на дружеството: прехвърляне на дружествени дялове и приемане на нов съдружник-чуждестранно юридическо лице „УОГ У.О.“ЕООД, със седалище Федерална Република Германия, гр.Берлин, регистрирано в търговския регистър на Районен съд Шарлотенбург под № HRB 15169 В, с изпълнителен директор с правомощие да представлява дружеството - Синнак Маркус. Към заявлението са приложени относимите към вписването документи: адв.пълномощно, декларация по чл. 13 ал.4 ЗТР, декларация по чл. 129 ал.2 ТЗ, договор за продажба на дружествени дялове от 12.08.2024г с нотариална заверка на подписи и съдържание, нов дружествен договор от 12.08.2024г, протокол от проведено на 12.08.2024г ОСI, с което е взето решение за прехвърляне на дружествени дялове, приемане на нов съдружник и нов дружествен договор. На 14.08.2024г, са дадени следните указания №20240812160324-1 за заявителя: на основание чл. 22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, до изтичане на срока на чл.19 ал.3 ЗТРРЮНЦ, да представи доказателства за актуално състояние и лицето, което е чуждестранното юридически лице със седалище в Германия - „УОГ У.О.“ЕООД и идентификация •••. На същата дата, на заявителя е дадено второ указание №№20240812160324-2, а именно: да представи заверено от съответния регистър удостоверение за актуално състояние /УАС/ на „УОГ У.О.“ЕООД, но с апостил, предвиден в чл. 3 ал.1 от Конвенцията за премахване на изискванията за легализация на чуждестранни публични актове / Хагската конвенция/. Тъй като заявителят не представил изисканата заверка на УАС, ДЛР констатира, че дадените указания не са изпълнени в срок и на 16.08.2024г постановява процесния отказ. Мотивите за този отказ се свеждат до констатацията на ДЛР, че с допълнително заявление-образец Ж1, е представено от заявителя удостоверение за „УОГ У.О.“ЕООД, но с идентификатор, различен от този, който е посочен в заявлението по образец А4 и представените документи, което несъответствие следвало да се отстрани от заявителя и за целта е поискано да представи заверено извлечение от търговския регистър на немския съд, отговарящо на изискванията на чл. 3 ал.1 от Хагската Конвенция. Постановеният отказ е неправилен. Вярна е констатацията на ДЛР, че има разлика между идентификационния номер на немското дружеството „УОГ У.О.“ЕООД, посочен в заявлението А 4, Ж1 и всички приложения като HRB•• В, докато в извлечението от търговския регистър на Районен съд Шарлотенбург, този номер е различен, а именно: HRB •• В. В този случай ДЛР е трябвало да даде указания на заявителя да уточни кой е верния идентификационния номер на немското дружество - HRB •• В или HRB •• В и ако това е втория номер, който е посочен в УАС, да приведе приложенията в съответствие с този номер, представяйки коригирани дружествен договор, договор за продажба на дружествени дялове и протокол от ОСС. Такива указания липсват, поради което бяха дадени от съда в съответствие с разясненията в т.6 от ТР № 1/31.05.2023г от тълк.дело №1 /2020г на ОСТК на ВКС и изпълнени от заявителя в рамките на предоставения му срок. Съдът счита, че не е нужно УАС, снабдено с апостил. Извлечението от търговския регистър на немския съд е представено пред Агенцията по вписванията в превод от немски на български език, извършен от преводача А.И.С., чийто подпис е нотариално заверен на 14.08.2024г, от Нотариус Р.М., с рег. № • и район на действие СлРС. Това извлечение от търговския регистър на немския съд установява факта на съществуване на дружеството, неговото представителство и адреса на управление. Документът е преведен на български език от преводач, чийто подпис е нотариално заверен, което е напълно достатъчно. Този превод съответства на изискванията на чл. 18 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа превод на представените на чужд език документи. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, заявлението и приложенията към него се подават на български език, а според чл. 18 ал. 2, документите могат да се представят и на всеки от официалните езици на ЕС (немският е един от тях), като в този случай документите се представят заедно със заверен превод на български език. Разпоредба на чл. 21а, ал. 1 ПЛЗПДДК предвижда, че за чуждестранен документ, преведен на български език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България, като при удостоверяване на подписа преводачът представя пред нотариуса и документа по чл. 18, ал. 2. В чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, е предвидено, че когато документите са на чужд език, те се представят заедно с превод на български език, извършен от преводач, включен в списъка на Министерството на външните работи, като подписът на преводача, положен в извършения от него превод, се удостоверява от нотариус по реда на чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Или, с Наредбата са въведени допълнителни изисквания към документа, съдържащ превода, които липсват в чл. 18, ал. 2 ЗТРРЮНЦ – както относно автора на превода, така и относно въвеждането на квалифицирана форма на удостоверяване на неговия подпис. В охранителното производство, каквото е настоящото, се прилагат общите правила на ГПК, което означава, че приложима е и разпоредбата на чл. 185 ГПК, съгласно която, документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български език, заверен от страната. Ако съдът не може да провери верността на превода или верността на превода е оспорена, той назначава вещо лице. Съгласно разпоредбата на чл. 14 АПК, пред административния орган могат да се представят документи на чужд език, но те трябва да бъдат придружени с точен превод на български език. Ако съответният орган не може да провери верността на превода, той назначава преводач на разноски на заинтересованото лице. На лицата, които не владеят български език, участници в административното производство, се назначава преводач. Съгласно чл. 18 ЗТРРЮЛНЦ, когато със заявлението е представен документ на чужд език той следва да бъде придружен със заверен превод. Това обобщение на нормативната уредба сочи, че разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. е в отклонение от регламентацията в нормативните актове с по- висш ранг, а съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА, щом тази разпоредба на Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високия по степен акт. При положение, че ЗТРРЮЛНЦ, ГПК, АПК не изискват преводите да бъдат извършвани от Министерство на външните работи или натоварена от него преводаческа фирма, то няма основание да се приеме, че за документите, представяни пред Агенция по вписванията следва да има такова изискване, което очевидно е по- строго и по-формално, затова и в приложение на правилото на чл. 15 ал.3 ЗНА, то не следва да се прилага. Следователно, вътрешната уредба и най-вече чл. 18 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ не изискват легализация на документите в регистърното производство. Редовността на представения документ, съдържащ превода на процесното чуждестранно УАН следва да се преценява само спрямо изискванията на чл. 18 ал.2 ЗТРРЮНЦ, а според тях преводът трябва да е заверен, без значение от кого и без изискване на форма за заверката. Процесният превод отговаря на това изискване, поради което има доказателствено значение за настоящото регистърно производство. Отделен е въпросът, че съществуването и представителството на всяко юридическо лице, регистрирано в държава-членка на ЕС може да се установи чрез служебна проверка в публично достъпната система за взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри, въведена с Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017г относно някои аспекти на дружественото право. В случая ДЛР е дало неправилни указания на заявителя, които са изпълнени с жалбата. Освен това, в изпълнение на дадените от съда указания, заявителят е представил и коригирани дружествен договор, договор за продажба на дружествени дялове и протокол от ОСС, с което е отстранил несъответствието между заявление и приложенията към него, касаещо идентификационния номер на немското дружество. Тъй като съдът уважава жалбата, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски на основание чл. 25 ал.6 ЗТРРЮЛН, които се претендират само за адв. възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие, уговореното и платено в брой адв.възнаграждение е в размер на 400лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на платеното от жалбоподателя адв.възнаграждение, тъй като е определено в минималния по чл. 11 от Наредба №1/ 09.07.2004г размер. Така мотивиран, съдът