Решение № 509 от 12.4.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 357/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е въз основа на жалба от К. И. П. от [населено място], депозирана чрез упълномощен процесуален представител адв. Р. К., срещу Заповед № РД-25-916/06.11.2023г. на кмета на община Каспичан. С обжалвания акт на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ кметът на община Каспичан е разпоредил на К. П., М. А., М. К., М. К., М. Д. и А. И. да премахнат незаконно изградения строеж „Стопанска постройка“ с [идентификатор], находящ се в УПИ IХ-333, кв.9 по плана на [населено място], с [идентификатор] по КК на [населено място], с административен адрес [улица]. Оспорващата счита заповедта за незаконосъобразна, поради допуснато съществено нарушение на процедурата и несъответствие с материалния закон. Сочи, че ако проверката беше извършена на място, щеше да констатира, че не е налице стопанска постройка, а лека конструкция – навес. На източната стена на фасадата на двуетажната къща, находяща се в имота, с анкерни болтове за стената са захванати сандвич панели с наклон към улицата, представляващи направена козирка – навес. По ръбовете сандвич панелите са обкантени с улуци, които отвеждат дъждовната вода от цялата къща навън. Високата част на навеса е закрепена към стената с болтове, а ниската част ляга на оградата. Навесът е ремонтиран на мястото на съществуващ навес от 1974г. - 1975г., като под стария навес е имало външна баня и тоалетна, поради липса на такива в къщата. Същите са премахнати. Останал е само навесът, който сега е ремонтиран. Според оспорващата, в случая не е налице стопанска постройка, а навес, като подмяната на покрива на навеса не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и разпоредбата на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ е неприложима. Въз основа на изложеното счита заповедта за незаконосъобразна. В жалбата са изложени фактически твърдения за наличие на административни и съдебни производства, образувани по жалби на М. А. - съсобственик на оспорващата. Въз основа на релевираните доводи К. И. П. счита заповедта за незаконосъобразна и моли за нейната отмяна. В съдебно заседание оспорващата лично и чрез пълномощник и процесуален представител адв.Р. К., заявява, че поддържа жалбата. В пледоарията по същество акцентира върху материалната незаконосъобразност на заповедта с твърдение, че описаната в заповедта като „стопанска постройка“ няма четири ограждащи стени, няма покрив и представлява навес. Същият е бил изграден едновременно с къщата към 1969г. – 1970г. и там са били банята и тоалетната с покрив. Впоследствие покривът е подменен поради неговото компрометиране. Навесът има различен режим на поставяне, като за него не се изисква разрешение за строеж. Наред с това, с оглед годината на построяване се явява „търпим“ и като такъв не подлежи на премахване. По изложените в жалбата и в съдебно заседание съображения моли съда да отмени изцяло Заповед № РД-25-916/06.11.2023г. на кмета на община Каспичан. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответната страна - кмет на община Каспичан не изразява становище по жалбата. Редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по повод жалби с вх. №УТ-5130-7/20.07.2021г., вх. № УТ-5130-6/26.09.2022г. и вх. № УТ-5130-7/08.11.2022г., подадени от М. С. А. до кмета на община Каспичан за наличие на незаконно строителство. С. П. №1/11.10.2021г. (л.65-66) във връзка с постъпила жалба, комисия от длъжностни лица на общинска администрация Каспичан, назначена със заповед № РД-25-477/01.10.2021г. на кмета на община Каспичан, посетила на място жилищен имот - УПИ IX-333, кв.9 по плана на [населено място], ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], разположен на две улични регулации, като входа на жалбоподателя и собственик на втори жилищен етаж – М. С. А. е разположен от към ул.Ал.Стамболийски, а входът на К. И. П., съсобственик на ¼ от дворното място и първи жилищен етаж е откъм ул.Тракия. При пристигане било извършено многократно позвъняване на звънеца откъм входа на първи жилищен етаж, но достъп до имота не бил осигурен. Комисията посетила дворното място към входа на втори жилищен етаж. След направен оглед установила наличие на постройка, долепена в северната част на жилищната сграда, изградена от газобетонови блокчета, покрива на същата бил изграден от метални плоскости, едноскатен с наклон към улицата. Изградена била и плътна ограда с височина около 2, 20 м към уличната регулация, изпълнена от зидария с газобетонови блокчета, започваща от посочената по-горе постройка и завършваща до изграден гараж, изпълнен от тухлена зидария. В съставения протокол е отразено също, че дворното място е разделено с вътрешна ограда от телена мрежа и от частта, използвана от подателя на жалбите, не може да се осигури достъп до изградените постройки, за които същият твърдял, че са незаконни. Предвид това комисията предложила да се извърши повторна проверка със съдействие на органите на МВР, с цел осигуряване на достъп до имота. Със заповед № РД-25-542/15.09.2022г. кметът на община Каспичан разпоредил извършване на повторна проверка за установяване на незаконно строителство в процесния имот, като определил служители за контрол по строителството и указал на наследниците на Г. Ж., на К. П. и на М. А., съсобственици на недвижимия имот, да осигурят свободен достъп в имота си на 26.09.2022г. от 10, 00 часа до 12, 00 часа. Издадената заповед е съобщена на съсобствениците на имота, чрез изпращане на препис от същата по пощата с обратна разписка. Всички собственици, с изключение на К. П., получили заповедта. Писмото, изпратено до адреса на К. П. било върнато в цялост с отбелязване „непотърсен“. На указаната в заповедта дата комисията отново посетила имота, за което е съставен Протокол № 2/26.09.2022г. (л.52-53). Видно от същия достъп до имота отново не бил осигурен. Последвали нови жалби, подадени от М. С. А. до кмета на община Каспичан с твърдения за незаконно строителство (вх. № УТ-5130-6/26.09.2022г.; вх.№ УТ-5130-7/08.11.2022г.). На 26.01.2023г. служители в отдел „Териториално и селищно устройство“ в община Каспичан съставили Констативен акт №4, въз основа на констатациите от извършена проверка на 26.09.2022г. на строеж „стопанска постройка“, намиращ се в УПИ IX-333, кв.9 по плана на [населено място], ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]. Контролните органи посочили, че имотът е собственост на: наследници на Г. П. Ж. (М. Д. К., М. И. К., М. К. Д. и А. Г. И.), всички заедно съсобственици на ¼ ид.ч. от дворното място, съгласно нотариален акт №206, т.II от 31.05.1963г.; К. И. П., собственик на ¼ ид.ч. от дворното място и първи жилищен етаж, съгласно нотариален акт № 65, т.XII, д.№1916/2013г. и М. С. А., собственик на ½ ид.ч. от дворното място и втори жилищен етаж, съгласно Нотариален акт №42, т.I, д. №80/1994г. Собствениците на имота са определени като възложители на строежа. В Констативния акт е отразено, че за строежа няма одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, строителна линия и ниво, заповедна книга. В раздел III относно изпълнението на строежа е посочено, че „стопанската постройка“, разположена в източната част на имота, на граница с ул.Тракия, представлява обект с [идентификатор] по КК на [населено място], с общи размери в план 7, 85м / 3, 10м., със средна височина 2, 25м, измерени от външната страна на имота, поради неосигурен достъп, като допълнителни данни са получени от КК на [населено място]. Стените на строежа са покрити с външна мазилка, покривът е едноскатен, покрит с ламаринен панел, с наклон към улицата и с поставени улуци и водосточна тръба. Направена е окомерна скица на разположението на строежа в имота. Според контролните орган монтажните работи при строителството са извършени без одобрени проекти и издадени разрешения за строеж, с което са нарушени изискванията на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Строежът е квалифициран като незаконен и подлежащ на премахване, като съставеният констативен акт е счетен за основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строителството. В констативния акт е отразено, че екземпляр от същия със заличени данни е поставен на 22.02.2023г. чрез залепване на входната врата на [имот номер] по КК на [населено място] и на таблото в община Каспичан. За залепването е съставен протокол от 22.02.2023г. и снимки (л.33). Препис от констативния акт е изпратен на собствениците на имота с писмо изх. № 94-00-74/30.01.2023г. С писмо вх. № УТ-5130-7-004/27.02.2023г. К. Г. изразила несъгласие с констатациите, обективирани в констативен акт №4, като посочила, че навесът е изграден преди 50 години, непосредствено след построяване на къщата. Заради проблеми с влагата през 2016г. в приземния етаж бил излят бетон в основите на къщата и е поставена хидроизолация. На частта от навеса, която контактува със сградата била излята „стъпка“ от бетон. Били заменени етернитовите плоскости със сандвич панели. Впоследствие през 2017г. се наложило укрепване на основите на навеса, тъй като при изравняване на терена съседите подкопали основата на навеса поради наличие на денивелация между двата терена около половин метър. Укрепването било извършено със съгласие на съседите и при осигурен достъп от тяхна страна. С писмо изх. № 94-00-621/20.06.2023г. кметът на община Каспичан указал на К. П. да представи всички налични строителни книжа за притежаваните от нея сгради, находящи се в имота. По преписката липсват данни да са представени документи и/или книжа за стопанската постройка. Въз основа на обстоятелствата, отразени в Констативен акт № 4 от 26.01.2023г. и при проверка в архива на общинска администрация Каспичан, кметът на община Каспичан приел, че е налице незаконен строеж „стопанска постройка“, строеж от шеста категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, изпълнен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Административният орган счел за неоснователно възражението на К. П., че строежът е извършен преди 31.03.2001г., поради което е „търпим“ и не подлежи на премахване и забрана за ползване, поради непредставяне на декларации за период на изпълнение на строителството или строителни книжа. По съображения, изложени в обстоятелствената част на обжалваната заповед, кметът на община Каспичан приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване, поради което и на основание чл.225а, ал.1 и във връзка с чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, със същата наредил незаконен строеж „Стопанска постройка“ с [идентификатор], находящ се в УПИ IХ-333, кв.9 по плана на [населено място], с [идентификатор] по КК на [населено място], с административен адрес [улица], да бъде премахнат от К. П., М. А., М. К., М. К., М. Д. и А. И.. Заповедта е съобщена на нейните адресати чрез изпращане на препис от същата по пощата. Видно от известие за доставяне, същата е получена от К. П. на 01.12.2023г. Несъгласна с констатациите на административния орган, К. П. оспорила заповедта пред Административен съд – гр.Шумен с жалба вх.№ 94-00-1446/13.12.2023г. по описа на община Каспичан. Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на акта, ведно с цитираните в констативните актове и процесната заповед документи за собственост. Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том XII, рег.№7165, дело №1916/2013г. Г. А. Д. и К. Й. Д. продават на К. И. П. – Г. недвижим имот, находящ се в [населено място], а именно ¼ ид.ч. от поземлен [имот номер] с площ от 640 кв.м., ведно с построеното в него жилище – първи жилищен етаж, гараж и навес с оградни стени. За придобития недвижим имот е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, в която поотделно са посочени обектите – жилище, гараж, навес. В декларацията е посочено, че навесът е построен през 1982г. Приложени са заповед № РД-25-300/1986г. за одобряване на ПУП – ЗРП на [населено място], ведно с извадка от същия, включваща процесния имот и скица на [ПИ]-867414-11.08.2023г. на СГКК – Шумен. С оглед установяване фактическите твърдения на страните е назначена и приета съдебно – техническа експертиза. Вещото лице сочи, че процесният обект е сграда с [идентификатор]. Същият е нанесен частично в действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД-25-300/1986г. Според експерта обектът представлява навес, с тухлени стени и три оградни стени, като една е част от оградата, а другата е частично стената на жилищната сграда. Покривът е метална конструкция със сандвич панели. Част от водосточните тръби на къщата отвеждат дъждовните води върху покрива на навеса и от там се отвеждат към улицата. По този начин навесът представлява част от водоотвеждащата система на къщата. По искане на оспорващия по делото са разпитани свидетели, които установяват релевантни факти касателно годината на реализиране на строежа. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, като всички заявяват, че навесът е построен през 70-те години, когато дядото на жалбоподателката е закупил къщата. Там е била изградена външна тоалетна и баня. При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното: Предмет на оспорване е Заповед № РД-25-916/06.11.2023г. на кмета на община Каспичан – индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, съобразно изричната разпоредба на чл.215, ал.1 от ЗУТ. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от лице – адресат на разпореждането, имащо правен интерес да оспори горепосочения административен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи: При извършения контрол за валидност на оспорения административен акт съдът констатира, че същият е издаден от кмета на община Каспичан, който се явява материално и териториално компетентен орган съобразно разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, според която кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория, а процесният строеж е такъв от VI категория. Заповедта за премахване на незаконен строеж е мотивирана с посочване на фактически и правни основания за издаването ѝ. Като фактически основания, върху които основава своето разпореждане, кметът на община Каспичан е посочил констатациите на длъжностни лица от отдел ТСУ при община Каспичан, обективирани в съставен при проверка Констативен акт №4/26.01.2023г. Установените факти са отнесени към правната норма на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Заповедта е завършващият акт на провелото се по правилата на чл.225а от ЗУТ административно производство – процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, длъжностни лица към отдел ТСУ при община Каспичан са съставили констативен акт за установяване състоянието на строежа, липсата на издадени строителни книжа и документи и данни за извършителя на строежа. Действително проверката е извършена в отсъствие на оспорващата, но същата е надлежно уведомена за инициираното производство, като от страна на ответния орган и неговите служители са предприети необходимите действия в тази насока. Въз основа на гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед представлява валиден административен акт, издаден в установената форма. При направената преценка за съответствие на Заповед № РД-25-916/06.11.2023г. на кмета на община Каспичан с материалния закон, съдът намира следното: Правомощието на административния орган да издаде заповед по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, с която да разпореди премахването на строеж, е обусловено от установяването на уредените в ал.2 на чл.225 от ЗУТ материалноправни предпоставки, квалифициращи строежа като незаконен. Съобразно посочената от административния орган разпоредба на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По делото не се спори, че за обект – стопанска постройка, посочен в заповедта, няма строителни книжа. За евентуално тяхно наличие от страна на жалбоподателя нито се правят твърдения, нито се ангажират доказателства. С оспорената заповед е наредено премахването на незаконен строеж – стопанска постройка, изпълнена без строителни книжа. Установява се, че въпросната постройка е разположена в източната част на имота. Навесът е с тухлени стени, покрити с външна мазилка. Постройката е с три оградни стени, като едната е оградата на имота, а другата е частично стената на жилищната сграда. Покривът представлява метална конструкция със сандвич панел, с наклон към улицата и с поставени улуци и водосточна тръба. Обектът е с размери в план 7, 85м / 3, 10м със средна височина 2, 25 м. Съдът намира, че процесният обект представлява лека постройка за отоплителни материали и инвентар, по смисъла чл.46, ал.1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗУТ предвижда, че второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване, като според ал.2 второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2, 50м. В случая изискването на ал.2 е спазено – навесът е височина 2, 25м. С оглед неговото преназначение същият служи за съхранение на отоплителни материали и инвентар. Съгласно разпоредбата на чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ за леки постройки за отоплителни материали и инвентар не се изисква разрешение за строеж, съответно за същите е неприложима разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. След като за изграждане на постройката не се изисква строително разрешение, същата не подлежи на премахване по реда на чл.225а от ЗУТ. Дори и да се приеме, че процесният обект „стопанска постройка“ притежава характеристиките на „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и като такъв за него се изискват строителни книжа, съдът намира, че наличието на незаконен строеж не е достатъчно основание за неговото премахване. Кумулативно необходима предпоставка е и установяването, че същият не е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. В производството по установяване и премахване на незаконен строеж, административният орган е длъжен да изследва и търпимостта по цитираните по-горе разпоредби, тъй като при установяване на такава, строежът не подлежи премахване, т.е. не се следва издаване на заповед по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. В този смисъл трайната съдебна практика приема, че §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ регламентират условията за издаване на удостоверение за търпимост за строежи, за които няма строителни книжа. Това по смисъла на ЗУТ са незаконни строежи, които биха могли да бъдат разрешени по принцип, защото са допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, когато са изградени до 31.03.2001г., т.е. до влизане в сила на ЗУТ. Статутът на търпимост на строежа възниква по силата на закона при наличието на нормативно установените кумулативни условия и не го приравнява на законен, а само на неподлежащ на премахване и забрана на ползването му – Решение № 1790 от 13.02.2017г. по АД № 8356/2016г. на ІІ отд. на ВАС и др. В обжалваната заповед липсват мотиви относно законността (незаконността) на стопанската постройка, предмет на административния акт. Разпоредбата на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ определя един строеж като „търпим“ при наличието на две кумулативно дадени предпоставки – строежът, за който няма строителни книжа да е изграден до 7 април 1987г. и да е бил допустим по подробни градоустройствени планове, правила и нормативи, в сила през алтернативно определени периоди – към момента на извършване на строежа или към настоящия момент. Тези факти изобщо не са изследвани в хода на административното производство, което е довело до постановяване на заповедта при неизяснена фактическа обстановка. Видно от мотивите на обжалвания акт, административният орган бланкетно е отклонил възражението на К. П. за търпимост на строежа, като е приел, че не са представени декларации за периода на изпълнение на строителството, които да докажат твърденията. Най-малкото, което е могъл да направи органът е да провери подадените пред него декларации по чл.14 от ЗМДТ, при което щеше да установи, че навесът е деклариран като самостоятелен обект в притежавания от оспорващата недвижим имот, с отразена година на построяване – 1982г. На следващо място, административният орган не е отчел факта, че процесният обект е отразен частично в действащия регулационен план, одобрен със Заповед № РД-25-300/01.04.1986г. Посоченото обстоятелство само по себе си е достатъчно доказателство, че постройката е изградена преди влизане в сила на ЗУТ, респективно – ответният орган е следвало да установи дали строежът е търпим преди издаване на заповедта за неговото премахване. Изясняването на този въпрос касае законосъобразността на заповедта за премахване, тъй като търпимите строежи не подлежат на премахване. Едва след изясняване на тези обстоятелства е възможна и преценката за наличието на материалноправните предпоставки, определящи въпросният строеж като незаконен и подлежащ на премахване. Посоченото нарушение е съществено, тъй като е довело до неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилността на постановения административен акт. В хода на административното и съдебното производство оспорващата твърди, че навесът е изграден от нейния дядо при закупуване на къщата в началото на 70-те години, като там се е помещавала външната тоалетна и баня. Впоследствие банята и тоалетната са били премахнати и е останал само покривът, който е подменен със сандвич панели. Позовава се и на свидетелските показания на П. С. и И. Х.. Посочените свидетели също заявяват, че навесът е построен след закупуване на къщата в периода 1968г. - 1970г. и че там са били външна тоалетна и баня. В. К. П. е премахнала банята и тоалетната и е сменила старите ламарини на покрива с нови плоскости. Покривът излиза на улицата, за да може водата да се изтича навън. Свидетелските обяснения са логични, последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което същите се кредитират изцяло. Както се посочи и по-горе, данни за годината на построяване на навеса се съдържат и в подадената от жалбоподателката след придобиване на имота декларация по чл.14 от ЗМДТ. Видно от същата обектът е деклариран като навес без оградни стени с година на построяване - 1982г. Въз основа на приобщените писмени и гласни доказателства, съдът намира за обосновано становището на оспорващата досежно годината на построяване, като приема, че въпросният обект е построен не по-късно от 1982г., поради което на изследване следва да бъдат подложени съответните норми от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм.), ППЗТСУ (отм.) и Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), както и сега действащите такива на ЗУТ и Наредбата за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на ЗУТ. По дефиницията на чл.119, ал.1 от ППЗТСУ установеното съоръжение съответства на второстепенна постройка с обслужващо домакинско предназначение. Съгласно чл.112, ал.4, вр. чл.119, ал.2 от ППЗТСУ в дворищно регулационни парцели могат да се изграждат сгради, постройки и съоръжения на допълващото застрояване за стопански и обслужващи дейности, когато не са предвидени с действащия застроителен и регулационен план, ако се застрояват свободно или свързано с основното застрояване в парцела или свързано само между два парцела, при спазване на правилата, нормите и нормативите по териториално и селищно устройство, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания, въз основа на скица за проектиране по чл.220, ал.2, т.2, върху която се указват точни мерки, коти, разстояния и условия. Така указаното застрояване се отразява служебно в действащия застроителен и регулационен план. За останалите случаи се съставя и одобрява частично изменение на застроителния и регулационен план, а при нужда - и квартално застроителен и силуетен план по чл.61, ал.1. В случая от заключението на вещото лице и от приложената към делото извадка от ПУП, е видно, че обектът е нанесен частично в действащия регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-25-300/01.04.1986г. Това обстоятелство установява по несъмнен начин, че въпросната постройка е била допустима по действащия към момента на изграждането ѝ ПУП. Същата е изградена в съответствие с действащите по това време правила и нормативи. Сега действащите разпоредби на ЗУТ също допускат изграждане на второстепенни постройки на допълващо застрояване. Съгласно чл.46 от ЗУТ такива са допустими в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно застрояване. Видно от приложена скица на ПИ, същият е с отреждане за ниско жилищно застрояване. По отношение на процесната постройка е спазено изискването за височина до 2, 50м над прилежащия терен, разписано в чл.46, ал.2 от ЗУТ, доколкото същата е със средна височина 2, 25м. По изложените съображения съдът намира, че строежът е бил допустим по действащите ПУП, по правилата и нормативите, действали по време на неговото изграждане, както и съгласно ЗУТ и правилата и нормативите по прилагането му, поради което описаният в оспорената заповед строеж „стопанска постройка“ е търпим строеж и не подлежи на премахване на основание §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Като е приел противното административният орган е постановил административен акт в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Изложените аргументи определят жалбата на К. И. П. като основателна, респективно налагат извода, че Заповед № РД-25-916/06.11.2023г. на кмета на община Каспичан, с която на основание чл.225а, ал.1 и във връзка с чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „стопанска постройка“, с [идентификатор], намиращ се УПИ IХ-333, кв.9 по плана на [населено място], с [идентификатор] по КК на [населено място], е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Предвид изхода от спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК, община Каспичан, в чиято структура е ответната страна, следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 1610 лева, от които 1000 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 0000112386/17.01.2024г.; 600 лева заплатено възнаграждение на вещо лице и 10 лева държавна такса. Водим от горното Шуменският административен съд