Решение № 2876 от 9.4.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 407/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.27а от Закона за закрила на детето (ЗЗД). Жалбоподателите Х. З. К., [ЕГН] и К. В. К., [ЕГН], и двамата с постоянен адрес в [населено място], [жк], [адрес], чрез пълномощника си адв. Н. Б.-А., са оспорили заповед № ЗД/Д-А-022/12.02.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Бургас, с която е наредено временно настаняване на непълнолетното дете Е. Х. К. в социална услуга от резидентен тип Кризисен център „Деметра“ [населено място], за срок до произнасяне на съда с решение по реда на Закона за закрила на детето. Според жалбоподателите обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби. Оспорват като неверни твърденията в заповедта за наличието на поредица от скандали в семейството, за упражнявано насилие спрямо детето Е. и държането и без храна, заключването и вкъщи, както и за нетрезвото състояние, в което бащата често се намирал. Жалбоподателите сочат, че проблемът с отглеждането на детето се състои в това, че въпреки настояването на родителите си, Е. правела опити да бяга от училище, за да може да се вижда с момче, с което имала връзка, която К. не одобрявали, защото това момче употребява наркотици. Обоснован е извод за липса на основанията за извеждане на непълнолетното им дете от семейния дом въз основа на клеветнически твърдения. Искат обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание, жалбоподателите се явяват лично. Поддържат жалбата, ангажират гласни доказателства и искат отмяна на оспорената заповед. Ответникът, директор на дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Д., оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Заинтересованата страна, Е. Х. К., се явява лично в съдебно заседание на 19.03.2024 г. и с назначения си по реда на чл.15, ал.8 от ЗЗД процесуален представител - адвокат П. А.. оспорва жалбата, ангажира доказателства, жалбата да бъде отхвърлена. ФАКТИ: От съвместното жителство на жалбоподателите - съпрузите Х. К. и К. К. са родени децата К. Х. К. (род. на 08.03.2004г.) и Е. Х. К., (род. на 18.02.2009г.). Семейството живее в имот на адрес [населено място], [жк], [адрес], като от раждането си непълнолетната Емилия се отглеждала в семейна среда от двамата си родители. На 08.02.2024г. в отдел „Закрила на детето“ при ДСП - [населено място] е постъпил сигнал от педагогическия съветник на СУ „Петко Росен“ [населено място] (л.46, гръб), с твърдения за това, че преди началото на първия учебен час непълнолетната Е. К. е отишла в учебното заведение и е споделила на педагогическия съветник, че под въздействие на алкохол баща и е отправил заплахи за побой. По нейни думи семейството и системно я лишава от финансови средства и от храна. Споделила на педагогическия съветник притесненията си да излезе извън сградата на училището от страх баща и да не я чака там. Страхувала се и да се прибере у дома предвид многократните заплахи за нанасяне на побой от страна на баща си. По повод подадения сигнал за упражнен физически и словесен тормоз учебното заведение било посетено от социален работник и служител на Центъра за обществена подкрепа (ЦОП)-[населено място], които провели съвместна среща с психолога и педагогическия съветник на СУ „Петко Росен“. За проведената среща на 08.02.2024г. бил съставен протокол (л.61), от който се установява, че служителите взели решение да се подаде сигнал до отдел „Закрила на детето“ и IV РУ на МВР-Бургас, а ученичката да бъде изведена от учебното заведение и от семейната среда. От непълнолетната били дадени саморъчни сведения, в които тя посочила, че баща и Х. К. редовно употребявал алкохол, ставал агресивен и се е случвало да и посяга, да я оставя без пари и без храна, да я заключва в апартамента (л.59-60). На 07.02.2024г. вечерта, както и на следващия ден, бащата казал на Е., че ще я пребие, защото не посещава училище, имала много отсъствия и се оплаквали от нея за поведението и. В сведенията си детето сочи още, че не се чувства добре в семейството си, като споменава и за случай, в който баща и я хванал за косата и я ударил в земята. При извършено посещение на адреса на непълнолетната е проведена среща с нейните родители К. и Х. К., които били информирани за постъпилата информация от детето. Помежду им възникнал конфликт, като родителите взаимно се обвинявали за създалата се ситуация. Бащата е заявил пред социалния работник и служителите на IV РУ на МВР-Бургас, че Е. лъже и той никога не е упражнявал насилие спрямо нея. Споделил, че от няколко месеца дъщеря му има връзка с непълнолетно момче от [жк], което употребявало наркотични вещества и влияело негативно на момичето. Предвид посочените обстоятелства и констатираният риск за здравето и живота на непълнолетната, на Е. К. е предоставена мярка за закрила „полицейска закрила“ със заповед №3292з-158/08.02.2024г. на началника на IV РУ на МВР Бургас и детето е било настанено в Кризисен център „Деметра“ – [населено място] за срок от 48 часа (л.55-56). На 09.02.2024г. в отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Бургас е проведена мултидисциплинарна среща с екип от специалисти за взаимодействие в работата по случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие. В съставения протокол от срещата е отразено, че в хода на работата по случая е установено наличие на конфликти в семейство К., които влияят негативно на непълнолетната. Затова били взети решения след изтичане на приложената мярка „полицейска закрила“ детето да бъде настанено в кризисен център за срок до произнасяне на съда с решение, както и да и бъде предоставена подходяща социална услуга в [населено място], а тази в ЦОП-Бургас да бъде прекратена (л.51-52). До директора на ДСП-[населено място] е изпратен доклад изх.№498/09.02.2021г. от директора на СУ „Петко Росен“-Бургас, в който директорът на учебното заведение сочи, че още на 15.01.2024г. предвид допуснатите от Е. голям брой отсъствия по неуважителни причини е изпратил до ДСП искане за предприемане на действия по компетентност, включващи оценка на риска за детето и насочване към социални услуги (л.43-44). На 12.02.2024г. социален работник в отдел „Закрила на детето“-Бургас съставил доклад за оценка на постъпил сигнал (л.40-42), в който е описал обстановката, в която живее семейството на Е.. По време на работата по случая на непълнолетната и ежеседмичните посещения на адреса е установено, че между родителите и често възникват конфликтни ситуации, на които детето става свидетел. Служителите са установили, че майката е полагала основните грижи за двете си деца, тъй като бащата Х. често отсъствал от дома им. Взаимоотношенията между родителите редовно ескалирали, К. често е гонила съпруга си от семейното жилище, след което отново го е прибирала. В проведена среща с непълнолетната Е. същата е споделяла пред социалния работник, че има приятел от [жк], с когото имат интимна връзка, която не се одобрява от баща и, в резултат на което възниквали множество конфликтни ситуации. Жилището, в което се отглежда детето, било собственост по наследство на майката – К. К.. Същата работи като асистент на възрастни хора, а бащата упражнява дейност като строител и споделя, че той обезпечава финансовото положение на семейството си. На 12.02.2024г. били съставени нов доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете (л.32-35), индивидуална оценка на потребностите на детето (л.38-39) и план за действие (л.36-37). В тях е констатирано, че детето има личен лекар, клинично здраво е, с нормално емоционално развитие за възрастта си. По време на предходна работа по случай на вече пълнолетната и сестра – К., е установено, че родителите често влизали в конфликти и се карали помежду си, като г-жа К. многократно била консултирана да заведе дело за развод пред районния съд, но тя отлагала. Споделяла, че в годините назад взаимоотношенията със съпруга и били променливи – при злоупотреба с алкохол К. ставал агресивен към нея и децата им, като често се случвало на адреса им да бъде повикана полиция. При проведена среща-разговор обаче Курназови твърдят, че не са упражнявали физическо насилие над детето си, а Е. просто преувеличава. В социалния доклад е прието, че в интерес на непълнолетната е отглеждането и в сигурна и безопасна семейна среда, като към момента родителите и не успяват да осигурят спокойна семейна среда, което създава риск за непълнолетното лице. При тази оценка на риска в доклада е препоръчано детето да бъде настанено спешно по административен ред в Кризисен център „Деметра“ в [населено място] за срок до произнасяне на съда с решение. В резултат на така изложените факти, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас издал обжалваната заповед №ЗД/Д-А-022/12.02.2024г. (л.31), с която наредил, считано от 10.02.2024г., временно настаняване на непълнолетната Е. Х. К. в социална услуга за резидентна грижа Кризисен център „Деметра“ [населено място] за срок до произнасяне на съда с решение по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗД). Заповедта била връчена на жалбоподателите на 19.02.2024г., съгласно приложените по делото известия за доставяне (л.29, гръб и л.30, гръб). Впоследствие, на основание чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗД, вр. с чл.20, ал.4, т.2 от ППЗЗД, директорът на ДСП-Бургас е издал задължителни предписания №П/Д-А-003/15.02.2024г. и №П/Д-А-004/15.02.2024г., с които на Х. К. и К. К., в качеството им на родители и законни представители на непълнолетната Е. Х. К., било предписано при полагане на грижи за детето да не използват насилие във всичките му форми, както и методи на възпитание, уронващи достойнството на детето (л.26 и л.28). Посочените предписания били връчени на жалбоподателите на 20.02.2024г. (л.25, гръб и л.27, гръб). В хода на настоящото производство се установи, че непълнолетната Е. К. е позната на отдел „Закрила на детето“ Бургас по повод работата по случая на пълнолетната й сестра К. К.. В тази връзка по делото са представени сигнали за дете в риск от 01.07.2018, 03.02.2020г. и 15.02.2020, постъпили от консултант на Национална телефонна линия за деца 116 111 до директора на ДСП – Бургас (л.68-70). В сигналите е посочено, че непълнолетната К. Х. К. няколкократно се е свързвала с дежурен оператор от „Национална система 112“, за да сигнализира, че баща и е упражнявал физическо насилие спрямо нея и майка и. В сигнала от 2018г. е посочено, че К. разказала как баща и дошъл при нея на автобусна спирка и ударил главата на дъщеря си в стъклената стена на спирката, а след като се прибрали у дома, бащата взел нож и започнал да крещи на майката. На 15.02.2020г. К. съобщила, че баща и отново злоупотребил с алкохол, като я ударил в гърдите и е причинил хематом на ръката и. Конфликт възникнал и на 03.02.2020г., когато по думите на К. след скарване между тях, бащата я ударил по ръката с бастуна на прабаба и, вследствие на което момичето е получило синина. В тези сигнали е посочено, че бащата Х. К. системно злоупотребявал с алкохол и често влизал в конфликти с К., която изпитва страх от него. Бащата многократно бил предупреждаван от органите на реда за поведението си, но ситуацията оставала без промяна. В разговор с оператора от „Национална система 112“ К. К. потвърдила разказаното от дъщеря си и добавила, че Х. упражнявал психическо и физическо насилие върху семейството си всяка вечер. Споделила, че иска да се разведе със съпруга си, но той я заплашвал, че ако това се случи, децата К. и Е. ще бъдат изведени в институция. По делото е приложено решение №1151 от 26.05.2020г., постановено по гр.дело №1760/2020г. по описа на Бургаския районен съд, с което предвид събраните доказателства за това, че К. К. е дете, пострадало от насилие в дома си, извършено от страна на Х. К., непълнолетното (към онзи момент) дете е било настанено за срок от 4 месеца в Кризисен център „Деметра“ [населено място] (л.73-74). С решение №475#341 от 18.12.2020г., постановено по гр.дело №1629/2020г. по описа на Горнооряховския районен съд, К. К. е била настанена в социална услуга от резидентен тип – Преходно жилище за деца на възраст от 15 до 18 години в [населено място], до настъпване на законовите основания за прекратяване на настаняването (л.75-78). В хода на настоящото производство са представени справки за съдимост на жалбоподателите (л.102-103). От данните в тях се установява, че К. К. не е била осъждана. Х. К. също не е бил осъждан. Съгласно писмо вх.№3143/14.03.2024г. от управителя на Център за психично здраве-Бургас за жалбоподателите не е открита медицинска документация. От извършена справка в информационната система на МВР (л.105) се установи, че за периода от 2018г. до момента съществуват данни за редица сигнали и жалби спрямо жалбоподателя Х. К. – преписки, образувани по опити за самоубийство на Курназов; сигнали от К. К. за упражняване на системен тормоз от страна на съпруга и; сигнали за семейни скандали между двамата жалбоподатели; лека телесна повреда и побой на К. К., нанесена от баща и; отправени закани за убийство и заплахи спрямо К. К. от Х. К., който е бил в нетрезво състояние. Жалбоподателят е бил задържан четири пъти въз основа на заповеди за задържане, издадени по реда на ЗМВР. На основание чл.15, ал.1 от ЗЗД е разпитана непълнолетната Е. К.. В съдебна зала тя заяви, че баща и не искал нищо лошо от нея, освен да посещава училище. Сподели, че обича да излиза на обяд по кафенета с приятели и съученици, като именно те я провокирали да натрупа много отсъствия от училище, заради което майка и и баща и се карали. Непълнолетното дете заяви, че и двамата и родители идвали да я посещават в дома в [населено място] – събота и неделя идвала майка и, а всеки понеделник и вторник – баща и. Заяви, че няма приятел – нито към настоящия момент, нито към м. февруари, когато е разговаряла с педагогическия съветник на училището. От седми или осми клас започнала да бяга от учебните часове, за което била подлъгана от приятелите си. Посочи, че атмосферата вкъщи била спокойна и нямало скандали, родителите и не се карали, бащата не употребявал алкохол. Животът в дома бил ужасен – далеч от семейството, пълно с непознати хора. Посочи имена на три момичета от същия дом, с които се карали и едно от тях дори и ударило два-три шамара. Обясни, че в дома в [населено място] били затворени по цял ден, не излизали никъде; била записана на училище, но трябвало да положи изпити преди това. Е. заяви също, че никога не са я оставали гладна вкъщи, а в училище е казала това в яда си, само за да ядоса родителите си, които понякога и се карали и говорили с висок тон. Те обаче не са я лишавали от нищо и не са упражнявали физическо насилие спрямо нея. Наскоро майка и и баща и са я посетили в дома, като и съобщили за предстоящото и явяване за настоящия разпит, а тя им казала, че „ще си признае всичко и че повече няма да прави така“. Твърди, че в отношенията със семейството си била по-близка със сестра си К., която я съветвала да не постъпва като нея, тъй като и тя е била в дом. Сестра и живеела със собственото си едногодишно дете в семейния дом на Курназови, като бащата на малолетното идвал у тях на гости, без да живее постоянно там. Двете със сестра и и нейното дете живеели в една спалня, където имало всичко необходимо. Майка и работи в к.к. „Дюни“ по 12 или по 48-часови смени и когато била на работа, с Е. стояли сестра и и баща и. Последният не бил агресивен, когато пие, давал и съвети и никога не и е посягал. Давали и джобни пари колкото поиска, за да си купи цигари и кафета (10-20 лв.). Посочи, че пуши от една година; на това се научила покрай приятелки от училището, за което знаела само майка и. Към края на разговора Е. призна, че гаджето и се казва Е., който в момента не и липсвал и повече не желае да бъде с него. Родителите и не позволявали да бъде с него – не го харесвали заради характера му. Е. бил навършил скоро 17 години, живеел в [жк], [населено място], като били заедно от шест месеца. Той бил 11 клас, посещавал училище, били в едни и същи учебни смени. Родителите на Е. не харесвали родителите на Е., но неговите родители я харесвали, което се разбирало от отношението им към нея. Не е оставала да живее при Е., но е оставала там за по една вечер, рядко ходела при него. Твърди, че госпожата в дома я обиждала, а от другите деца и бил нанесен побой чрез ритници в корема, скубане и удряне - вечерта, когато ги няма възпитателите. След оплакване от нейна страна възпитателите ги разместили по стаите, а по думите на Е. насилие от децата било упражнявано единствено спрямо нея. Сочи, че се притеснява за майка си и баща си, иска да се прибере вкъщи, тъй като и било много мъчно за тях. Още на първата вечер в кризисния център осъзнала липсата на родителите си, тъй като те винаги и говорели за хубаво и така осъзнала грешката си. Посочи, че няма мобилен телефон – преди е имала, но баща и го взел за наказание, тъй като я хванал, че има гадже, за което не знаел. Твърди, че никога не се е обаждала на някакъв телефон, за да търси помощ във връзка с нещо случило се в дома им. Според разпитаната в качеството на свидетел Д. Т. И. – педагогически съветник в СУ „Петко Росен“ [населено място], в редките случаи, в които Е. е идвала на училище и е била извикана за разговор с цел установяване причините за отсъствията, същата винаги е споделяла, че има семейни проблеми, няма парични средства за храна и че се прибира вкъщи, за да яде. Е. е споделяла на И., че има приятел, при когото баща и не я пускал да ходи. Свидетелката посочи, че версиите на непълнолетната много често се разминавали и е била хващана в лъжи. На 8 февруари тази година детето чакало сутринта преди започване на учебния ден и в разстроено състояние съобщила на педагогическия съветник, че иска да бъде настанена в социална институция заради многобройните проблеми с баща си. След като я изслушала, И. веднага уведомила психолога и ръководството на училището за проблема. Тъй като Е. споделила, че се е случвало баща и да и посяга и че често се карат, били предприети мерки по уведомяване на отдел „Закрила на детето“ и Детска педагогическа стая. Според свидетелката, Е. има приятелска среда от деца, които за разлика от нея присъствали на учебните занятия. Родителите са идвали няколко пъти в училище, тъй като класният ръководител на детето редовно съобщавал на майката за проблемите с дъщеря и. Д. чести срещи са имали и с педагогическия съветник, като месец преди настаняването на Е. баща и Х. бил в училището за разговор относно нейните отсъствия. Бил е наясно, че тя в момента не е на училище, но не е направил нищо необходимо, за да я изпрати там. Поведението му било неадекватно и агресивно към служителите на учебното заведение. Свидетелката заяви, че тази учебна година Е. е натрупала около 300 и няколко неизвинени отсъствия по неуважителни причини, за което имало изпратени писма до родителите. По информация от нейни колеги и миналата учебна година Е. е отсъствала, но не толкова често. Свидетелката Д. Д. Р. – втора братовчедка на жалбоподателката К. К., обясни, че често ходи да види семейство Курназови и добре познава децата им. Счита за естествено един баща да се скара на детето си, ако то заслужи, включително и да му повиши тон. Сподели, че е ставала свидетел как Х. пита дъщеря си Емилия защо се е прибрала след наложения вечерен час. Непълнолетната обаче се държала грубо с родителите си, казвала че е достатъчно голяма и не я пускали да излиза. Според свидетелката бащата пускал дъщеря си да излиза всеки ден, като много пъти и самата тя се е карала на Е., че се прибира по-късно. Р. посочи, че са и звънели учителки от училището, за да и кажат, че племенницата и отсъства. Приятелят на Е. не учи и понякога ходел на гости у семейството, но не редовно. Условията за живеене в дома на Курназови били нормални, родителите осигурявали редовно храна на децата си (напр. месо, картофи, плодове, зеленчуци). Свидетелката е ходила заедно с братовчедка си К. в кризисния център, където е настанена Е.. Детето признало на леля си, че иска да се върне при майка си, баща си и сестра си; молела да я изкара от дома, тъй като искала да се махне от там. Р. посочи, че не отговаряло на истината посоченото в преписките на ДСП за заключването и лишаването от храна на непълнолетната, напротив много пъти свидетелката е помагала на К. в готвенето, тъй като голямата дъщеря К. имала бебе. Родителите редовно давали джобни на Е. – от пет до шест-седем лева на ден. Свидетелката потвърди, че Е. често отсъствала от училище, като допуска вероятност да е прекарвала времето с гаджето си, за когото твърди, че дърпа непълнолетната назад и вероятно я е накарал да изрече тези лъжи. Преди да срещне приятеля си, детето пак е имало проблеми, но е ходела на училище по-често. Според свидетелката в семейството рядко имало конфликти, бащата работел по цяла седмица като майстор в областта на строителството. Същият не употребявал алкохол често и не в много големи количества: не повече от 100-150 грама. В идеални отношения е и с двете си дъщери, като им се карал от време на време, когато излязат навън. По делото е допусната съдебно-психологична експертиза, според заключението на която Е. К. има изградена представа за семейството си. Посочва по-голям брой избори за съвместни дейности с майка си. Към баща си показва повече уважение. Прозира потребността й от сигурност и стабилност. Търси уюта на „средното“ място между двамата родители, но страни от връстниците си. У Емилия не се установява наличие на страхови преживявания спрямо родителите й. Не се установяват агресивни тенденции и депресивни маркери на личността. Агресията е в норма. От комплексното изследване става ясно, че към момента на изследването интелектуалното, личностното и емоционалното развитие на Емилия са релевантни на възрастта й. Липсват обективни и субективни данни за наличието на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието или умствена недоразвитост, което да й попречи правилно да възприема фактите и да участва в съдебното производство, т.е. психическата й годност е съответна на непълнолетната й възраст. Равнището на интелекта е в норма. Личността и характерът й са в период на развитие. Възрастта й – 15 години, е във фаза на съзряване. Вещото лице е направило извод, че Е. е с правилно психо-физическо развитие, но въпреки че демонстрира добра устойчивост спрямо влиянието на външни факти, трябва да се вземе предвид, че цялостните й особеност, включително интереси, способността за самоконтрол и умението за решаване на проблеми са в съответствие с непълнолетната й възраст и нейните психо-физически характеристики. Тя ясно и съзнателно заявява своите позиции и желания. Посочила е на вещото лице, че желае да живее с родителите си. Има чувство за вина, че е излъгала за баща си. Вещото лице счита, че тези емоции не са привнесени и отразяват автономното и действително нейно отношение към семейството й. Според вещото лице изказаното от Е. желание да живее с родителите си е в следствие на досегашния й социален и емоционален опит, който е резултат от естествена хронология на събитията в живота й до сега. Според вещото лице декларирано е желание и на родителите да продължат да полагат грижи по отглеждането и възпитанието на дъщеря им. Те също желаят Е. да се върне у дома и да живее при тях. Установеният родителски капацитет както на майката, така и на бащата са приблизително на едно ниво, независимо от различните им характерови особености. Според вещото лице Е. сама е избрала да постъпи по този начин, за да има повече свободно време с приятеля си. В настоящия момент демонстрира желание да се върне у дома и разкаяние за това, което е казала. В заключение в експертизата от една страна е направен извод, че в настоящата семейна среда съществува опасност от увреждане на психическото, физическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на непълнолетната. Посочено е, че баща й е емоционално нестабилен, с два опита за самоубийство и многократно упражняване на тормоз спрямо близките. Същевременно вещото лице е заявило, че в случай на настаняване на непълнолетната в социално заведение или в друга подкрепяща среда, което ще е с промяна на местоживеенето й, би могло да я предизвика да отреагира неразумно и нездравословно за нея. Затова с оглед благополучието на лицето според вещото лице е по-добре тя да продължи да живее при родителите си под контрола на социалните служби, с цел контролиране на агресивните актове на бащата. Направена е препоръка до родителите, че те следва да осъзнаят отговорността си на такива, тъй като нито училището, обществото, съдебните дела и други могат да решат проблема на техните лични отношения с Е. и отражението на тези отношения върху нейното психично, физическо и емоционално съзряване, че трябва да са загрижени и отговорни, да се справят с положението. Конкретно е обърнато внимание на бащата, който следва да овладее агресивните си отреагирания. В съдебно заседание вещото лице заяви, че не знае коя точно социална служба следва да се включи, но трябва да се упражнява контрол във времето напред да бъде проверявано семейството, да се правят периодични посещения и да се види дали бащата е овладял агресията си, която показва в момента. Вещото лице заяви, че по време на психологичното обследване Е. заявила, че не знае какво ще направи ако остане в социалната институция, където се намира понастоящем, но е споделила, че ще направи някоя глупост само и само да излезе от там. През цялото време плачела и умолявала вещото лице да направи нещо, за да я изкара. Това именно е мотивирало вещото лице да направи извод, че в крайна сметка е добре Е. да живее с родителите си, въпреки че вещото лице съзнава за крайната цел, която непълнолетната и преследвала чрез това си поведение, а именно да я спечели на своя страна и да й помогне да излезе от социалната институция. Въпреки това вещото лице счита, че Е. е била искрена в нейното желание да живее с майка си и баща си. Както сподели на съда, така е споделила и на вещото лице, че съжалява за действията си, благодарение на които се е озовала в социалната институция. Направила го е за да има повече свободно време да вижда приятеля си, който нейните родители на харесват. За разлика от споделеното от Е. при разговора й със съда, на вещото лице тя не е споделила за физически тормоз, упражнен спрямо нея от други деца, в социалната институция, където се намира. Казала е, че други момичета се бият, но нея не я закачат. Постоянно е повтаряла, че е затворена и това не й харесва. Впечатлението на вещото лице е, че Е. е свободна и не е подложена на стрес. П. И.: Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирани лица, адресати на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна, но не на възраженията изложени в жалбата. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.27, ал.1 от ЗЗД, доколкото в случая се касае за временно настаняване по административен ред. Спазена е изискуемата форма. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазени са изискванията на относимите норми по глава ІV от ЗЗД. В предвидените от закона срокове са изготвени документи, удостоверяващи извършената проверка на фактите по случая, оценката на индивидуалните потребности на детето и оценката на необходимостта от предприемане на мерки за закрила. Заповедта е издадена на основание чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗД, според който може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето, както и когато детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физически, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Според чл.25, ал.2 от ЗЗД, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите когато се налага спешното му извеждане. Съгласно чл.38 от ЗЗД полицейската закрила е спешна мярка, която се взема когато детето е: 1) обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота и здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление; 2) изгубено, или е в безпомощно състояние и 3) останало без надзор. В процесния случай е подадено уведомително писмо за предоставяне на полицейска закрила (л.53) и със заповед № 3292з-158/08.02.2024г. на началника на ІV РУ при ОДМВР Бургас е заповядано предоставянето на полицейска закрила на Е. К. във връзка с нейното оплакване, че близките й упражняват физически и психически тормоз спрямо нея, като я заплашват със саморазправа, държат я главна и не й осигуряват финансови средства, бащата употребява редовно алкохол, вследствие на което изпада в агресивно състояние. Предвид тази информация е констатиран риск за здравето на Емилия и за нейния живот. По този начин конкретният случай попада сред изключенията на чл.25, ал.2 от ЗЗД и е квалифициран като спешен. Именно това е причината с процесната заповед Е. К. спешно да е изведена от семейството и да е настанена временно в социална услуга за резидентна грижа Кризисен център „Деметра“ [населено място]. От събраните по делото доказателства се установи, че административното производство пред директора на Дирекция „Социално подпомагане“ е започнало, задвижено от сигнала, подаден от самата Е. К., първоначално на педагогическия съветник Д. И.. От разпита на същата в съдебно заседание стана ясно, че на 08.02.2024г. Е. е чакала сутринта г-жа И. в училище и е съобщила, че иска да я настанят в социална институция, тъй като има много проблеми с баща си. В материалите по делото е посочено, че тогава Е. е споделила, че се страхува да излезе извън училище, тъй като баща й я заплашил, че ще я пребие. Освен това е заявила, че родителите й я бият, държат я гладна, заключват я в дома й и не я пускат да ходи на училище. Всички действия последвали, в т.ч. и тези на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ са инспирирани от цитираните изявления на Е. К.. От проведените проверки се установило, че действително в семейството има чести конфликти. Бащата злоупотребява с алкохол и вследствие на това става по-агресивен. Не рядко се прибягва до помощ чрез обаждания на [тел. номер]. Подобни проблеми е имало и с по-голямото дете К. К., доказателства за които бяха представени по делото от ответника. Доколкото впоследствие Е. К. отрича нейният сигнал да е достоверен, съдът счита, че административният орган не е събрал в тази насока достатъчно доказателства, от които да се установи дали в конкретния случай споделеното от Е. на педагогическия съветник относно заканите на бащата и обстоятелствата, свързани с живота в дома й, съответстват на действителността. От правно значение в случая е дали предприетата мярка „временно настаняване на детето в социална услуга за резидентна грижа“ осигурява най-добрият интерес на детето. Според §1, т.5 от ДР на ЗЗД „най-добър интерес на детето“ е преценка: а)желанията и чувствата на детето; б)физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в)възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г)опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д)способността на родителите да се грижат за детето; е)последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и ж)други обстоятелства, имащи отношение към детето. В конкретния случай детето изразява желание както пред съда, така и на психолога да се върне в семейната среда, най-вече мотивирано от собствената си констатация, че в кризисния център има дисциплина, която трябва да спазва и не може да излиза от там по всяко време, в което желае. С оглед установените факти по делото не може еднозначно да се посочи, че физическите, психическите и емоционални потребности на детето изискват то да бъде в семейна среда или респективно в резидентна грижа. По делото се установи, че родителите са с нисък родителски капацитет. Не полагат такива грижи, които да доведат до правилно психо-физическо и емоционално развитие. Родителският пример е по-скоро отрицателен – бащата често отсъства, а когато е вкъщи често е в състояние на алкохолно опиянение, което го прави агресивен вербално или физически. Майката търпи негативното отношение на бащата спрямо себе си и по този начин дава аналогичен пример и на своите дъщери, който не е позитивен. Същевременно детето не се чувства уютно в социалната институция. То е настанено там на 10.02.2024г. и към 19.03.2024г., когато е проведено събеседването с Е. в съдебно заседание, се установи, че тя в продължение на цял месец не посещава училище. Същият проблем съществува и когато Емилия е в семейна среда, с тази разлика, че в семейната среда няма обективно препятствие да посещава училище, но родителите не са в състояние да я мотивират да го стори. От събраните доказателства по делото, в т.ч. и от заключението по назначената съдебно-психологична експертиза, се установи, че в случая не са били налице предпоставките на чл.25, ал.2, предл.последно от ЗЗД, тъй като основанията, касаещи спешното извеждане на детето от семейството, са отсъствали. Доказателствата сочат, че твърденията на Е., изложени първоначално пред педагогическия съветник г-жа И., а впоследствие преповторени и в сведение, саморъчно написани от самата Е., не съответстват на действителността. Детето действително е имало проблеми с родителите си, но те са били свързани с факта, че родителите не одобрявали нейната емоционална връзка с момче, познато по делото като Е.. Именно опитите на родителите да попречат на тази връзка са мотивирали Е. К. да предприеме действия, които да доведат до настаняването й в институция, като тя е предполагала, че по този начин ще се освободи от родителския контрол, както и от всякакъв друг контрол и ще облекчи срещите си с обекта на емоционалното си отношение. По делото са събрани много доказателства за недобрия родителски капацитет на двамата родители, но няма доказателства самата Е. да е била обект на физическо насилие и в този смисъл няма доказателства нейният живот и здраве да са били застрашени. Това се подкрепя и от заключението на вещото лице, според което Е. се държи доста свободно и не е стресирано момиче (протокол от 29.03.2024г. – л.128-гръб). Всички доказателства сочат, че бащата след като употреби алкохол става агресивен, но агресията му е насочена предимно към съпругата и по-голямата дъщеря. Според легалната дефиниция за най-добър интерес на детето следва да се преценят желанията и чувствата на детето, а те в този случай са изцяло в полза на живота в семейната среда. Е. изпитва искрени разкаяния, че е подвела органите на Социално подпомагане и е получила мярката „временно настаняване в социална услуга за резидентна грижа“. На следващо място според същата легална дефиниция следва да се вземат предвид, физическите, психическите и емоционални потребности на детето. Тук оценката е противоречива, но с оглед желанието на детето да се развива в семейна среда, следва да се посочи, че няма доказателства за негативни физически въздействия върху това дете. По-скоро се касае за неподходящ подход при възпитанието му, изразяващ се в забрани да излиза от къщи и неспособност от страна на родителите да бъде накарано редовно да посещава училище. Ако остане обаче в резидентната грижа, тези недостатъци не биха се подобрили. Установено е по делото, че в продължение на месец, вероятно поради лоша организация, детето не е посещавало училище. На следващо място в легалната дефиниция са поставени опасността и вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена. В случая вредата се изразява най-вече в неспособността на родителите да накарат детето да посещава постоянно учебни занятия и да се отнася с необходимата отговорност към учението си в училище. Съдът счита обаче, че тази неспособност може да бъде подпомогната от дирекция „Социално подпомагане“ посредством подходяща мярка, различна от временното настаняване на детето в социална институция. Не пето място в легалната дефиниция за най-добрия интерес на детето е поставена способността на родителите да се грижат за него. В случая се установи, че родителите обратно на твърденията на детето, изложени пред педагогическия съветник, полагат необходимата грижа за неговото физическо развитие, т.е. полагат се грижи за нормалното и редовно приемане на храна, обезпечават се нуждите от облекло и обувки, както и от материали за училището. Ниският родителски капацитет се отнася най-вече до неспособността на родителите да намерят подходящия възпитателен начин, който да им помогне да накарат детето редовно да посещава училище. Това може да бъде подпомогнато чрез подходяща мярка, касаеща самите родители. На шесто място в легалната дефиниция са застъпени последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата. Тук съдът ще се позове изцяло на съдебно-психологичната експертиза, според която детето е способно да предприеме и направи нещо негативно за себе си или за околните, ако остане в социалната институция. Затова съдът счита, че в най-добрия интерес за детето Е. е тя да се завърне в семейната среда, в противен случай е поставено в опасност нейното психическо и емоционално развитие. Съдът намира за нужно да подчертае временния характер на процесната мярка, който е до произнасяне на съда по чл.26, ал.1 от ЗЗД. Съгласно т.1 на чл.3 от Конвенцията за правата на детето висшите интереси на детето са с приоритет при всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателните органи. Според чл.10, ал.1 от ЗЗД всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. При отсъствие на непосредствена заплаха за физическото развитие на детето Е. съдът счита, че неправилно е предприета процесната мярка на закрила. Затова съдът счита, че като краен резултат жалбата на двамата родители е основателна, макар и не въз основа на съображенията, изложени в нея. Затова обжалваната заповед следва да бъде отменена. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, съдът