Решение № 914 от 3.8.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 613/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 7919/27.02.2023 г., подадена от З. Р. Г., ЕГН •••••••••• с адрес •••, чрез особения представител адв. Пешка Чернокожева, против Решение №303 от 09.02.2023 г. по гр.д. №4408/2022 г. по описа на РС-Бургас. С посоченото решение, Районен съд – Бургас е осъдил З. Р. М., ЕГН •••••••••• с адрес •••, Г. Р. М., ЕГН •••••••••• с адрес гр. ••• и З. Р. Г., ЕГН •••••••••• с адрес ••• и тримата в качеството си на наследници на ответницата А. А. М., ЕГН •••••••••• с адрес гр. •••, починала на 09.10.2022 г., както и З. Р. Г., Г. Р. М. и З. Р. М. и тримата в лично качество да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3 в условията на разделност следните суми: за З. Р. Г. сумата от 155, 02 лева /58, 14 лева + 96, 88 лева или общо сто петдесет и пет лева и две стотинки/, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. •••, аб. № 947442 за отчетен период от 22.03.2019 г. до 03.05.2022 г. и период на фактуриране от 26.08.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 21, 63 лева /8, 12 лева + 13, 51 лева или общо двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2022 г.; за Г. Р. М. сумата от 155, 02 лева /58, 14 лева + 96, 88 лева или общо сто петдесет и пет лева и две стотинки/, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. •••, аб. № 947442 за отчетен период от 22.03.2019 г. до 03.05.2022 г. и период на фактуриране от 26.08.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 21, 63 лева /8, 12 лева + 13, 51 лева или общо двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2022 г.; за З. Р. М. сумата от 155, 02 лева /58, 14 лева + 96, 88 лева или общо сто петдесет и пет лева и две стотинки/, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. •••, аб. № 947442 за отчетен период от 22.03.2019 г. до 03.05.2022 г. и период на фактуриране от 26.08.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 21, 63 лева /8, 12 лева + 13, 51 лева или общо двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2022 г., на основание чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Съдът е осъдил и тримата, посочени по – горе, в лично качество, както и в качеството им на наследници на А. А. М., ЕГН ••••••••••, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК 812115210, сумата от 1205 лева /хиляда двеста и пет лева/, представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ. С жалбата се твърди, че постановеното решение в обжалваната част по отношение на ответницата З. Р. Г., е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Твърди се, че до приключване на съдебното дирене не е установена смъртта на единия ответник – А. А. М., починала на 09.10.2022 г. БРС служебно е установил това, че тя е починала преди приключване на съдебното дирене, и е осъдил останалите ответници, нейни законни наследници, да заплатят припадащите им се части, съобразно наследствените им квоти. Сочи, че съдът е постановил решението си без да приложи чл.229, ал.1, т.2 и чл.230, ал.2 от ГПК и без да измени доклада си по чл.146 от ГПК. Неправилен бил извода на съда, че ответниците са приели наследството на Р. А. М. като се е позовал на това, че те са негови законни наследници и не са установени данни по делото за извършен отказ от наследство от тяхна страна. По същия начин е неправилно прието, че ответници са наследници и на А. М.. Посочва, че ищецът носи доказателствената тежест да установи мълчаливото приемане на наследството от Р. А. М., каквото приемане се твърди в исковата молба. По делото не били събрани каквито и да било доказателства, установяващи мълчаливото приемане на наследството. Приетите по делото нотариален акт и данъчна декларация по чл.26 от ЗМДТ не установявали приемане на наследството. Декларацията била подадена от Р. М., а не от ответниците. Сочи, че според практиката на ВКС, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо да се установи, че те са приели наследството. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съд по местооткриване на наследството и се вписва в особена за това книга, съгласно чл.49, ал.1 от ЗН. Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник, съгл. чл.49, ал.2 от ЗН. Предвид наличието на особени представители по делото, искането по чл.51, ал.1 от ЗН не би могло да произведе действие, като при неприлагане на чл.51, ал.2 от ЗН не следвало да се приеме, че е налице мълчаливо приемане на наследството. Въз основа на изложеното моли въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, а евентуално да отмени първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени исковите претенции на ищцовото дружество срещу ответницата З. Р. Г., като вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания. Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Победа“, ул. „Ген.Владимир Вазов“ № 3. Оспорва подадената въззивната жалба. Твърди, че възражението на жалбоподателя, че липсвали доказателства ответницата Г. да е приела наследството, са неправилни. Разглежда нормата на чл.51, ал.1 от ЗН, като описва двете хипотези, предвидени в посочената правна норма. Сочи, че доколкото ответницата е призована по реда на чл.48 от ГПК, провеждането на процедурата по чл.51, ал.1 от ЗН е неприложима, доколкото волята й дали приема наследството или се отказва от него е изцяло лична и не може да се извърши от назначения от съда особен представител. Затова поради липса на данни по делото ответницата да се е отказала, респ. да е загубила правото да приеме наследството на починалата си майка, респ. последната да се е отказала от наследството на починалия преди него абонат на ВиК услуги за процесния водоснабден имот, следвала презумпцията, че същото е прието. Цитира практика. Оспорени са и другите възражения по отношение на представената данъчна декларация по чл.26 от ЗМДТ, в който като собственик е посочена А. М.. Моли да бъде оставено в сило първоинстанционното решение в обжалваната от ответницата част, като правилно и законосъобразно. Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски. Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявените пред БРС искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК. Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.“Победа“, ул. „Ген.Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Танев, с която се моли съда да осъди ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделност следните суми: за А. А. М. сумата от 290, 66 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. •••, аб. № 947442 за отчетен период от 22.03.2019 г. до 03.05.2022 г. и период на фактуриране от 26.08.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 40, 55 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2022 г.; за З. Р. Г. сумата от 58, 14 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. •••, аб. № 947442 за отчетен период от 22.03.2019 г. до 03.05.2022 г. и период на фактуриране от 26.08.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 8, 12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2022 г.; за Г. Р. М. сумата от 58, 14 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. •••, аб. № 947442 за отчетен период от 22.03.2019 г. до 03.05.2022 г. и период на фактуриране от 26.08.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 8, 12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2022 г.; за З. Р. М. сумата от 58, 14 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. •••, аб. № 947442 за отчетен период от 22.03.2019 г. до 03.05.2022 г. и период на фактуриране от 26.08.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 8, 12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2022 г., на основание чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че наследодателят на ответниците е притежавал качество на потребител на ВиК услуги за процесния имот, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се, че в процесния период наследодателят на ответниците е потребил доставена, отведена и пречистена вода в процесния обект на потребление, за което са издадени съответни фактури, като ответникът не е заплатил задълженията си по фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съобразно чл. 33 ал. 2 от ОУ. Излага се, че предвид неизпълнението от страна на ответника се е породило задължение за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура. Поддържа се, че за процесните задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и съобразно дадените от съда указания е предявил настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК. В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът А. А. М. чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове, като се оспорва качеството потребител на наследодателя на ответниците, както и представените фактури, които не са подписани от същия. В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът З. Р. М. чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове, като се оспорва наличието на потребление за процесния период. В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът З. Р. Г. чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се потребителското качество, респ. качеството собственик на наследодателя и наследницата, както и релното потребление и отчитане на обекта. Направено е възражение за настъпила погасителна давност за претендираните вземания. В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът Г. Р. М. чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на облигационна връзка с ищеца, както и че процесния обект е водоснабден. Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка. По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба на З. Р. Г., ЕГН •••••••••• с адрес •••, чрез особения представител адв. Пешка Чернокожева, за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. По делото не се спори, а и от данните по делото е установено, че Р. А. М., починал на 05.04.2016 г., преживе е бил собственик на процесния водоснабден имот. Установено е също, че ответниците А. А. М. и неговите деца З. Р. Г., Г. Р. М. и З. Р. М., са неговите наследници по закон. По делото е безспорно установено въз основа на приетите в първата инстанция писмени доказателства и експертните заключения, че процесния обект на потребление е водоснабден, като в него няма монтиран водомер, което налага ежемесечно да се съставят протоколи за обитаемост и на база на броя лица, които живеят в имота се начисляват служебно пет куб.м. Установено е и, че начислените от въззиваемото дружество стойности за вода отговарят на одобрените цени за съответния период с решенията на КЕВР. В рамките на първоинстанционното производство е починала А. М.. Поради това, въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.229, ал.1, т.2 от ГПК, като е спрял производството и е указал на ищцовото дружество да представи удостоверение за наследници на починалата, за установяване на нейните наследници, които да бъдат конституирани по делото. Ищецът е изпълнил тези указания на съда, като производството по делото е възобновено, след като е установено, че всеки един от наследниците на А. М. е страна по делото и не се налага неговото нарочно конституиране. Съгласно чл. 49 от ЗН наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено както изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, така и мълчаливо с конклудентни действия. Съгласно чл. 52 от ЗН отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 от ЗН, като той се вписва по същия ред. В чл. 51 от ЗН е предвидена законова възможност в случай, че призованият към наследяване бездейства, всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него, като ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Разпоредбата на чл. 51 от ЗН урежда две хипотези - в първата, определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по своя характер е охранително, като съдът се произнася с решение в зависимост от изразената воля, а във втората хипотеза срокът за приемането се определя от съда в рамките на заведено дело срещу наследника. В случая, по делото няма данни за провеждане на нито една от уредените в чл. 51 от ЗН процедури. Не се твърди, нито има данни за образувано отделно охранително производство по реда на чл. 51 от ЗН спрямо ответницата, нито данни районният съд да е бил сезиран с искане от ищеца – в качеството му на заинтересувано лице за провеждане на процедурата по чл. 51 от ЗН в рамките на заведеното исково производство. В случая правилно районният съд е приел, че наследството е прието доколкото липсват данни за отказ от приемане на наследството от въззивницата З. Г.. Горепосочената нормативна уредба сочи, че за да е налице отказ от наследство, същият следва да е изричен по смисъла на чл. 52 вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН, респ. като последица от бездействието на наследника в рамките на производството по чл. 51 от ЗН, в който случай се приема, че наследникът е загубил правото да приеме наследството. Освен това в настоящия случай, доколкото призоваването на ответницата в исковото производство е извършено по реда на чл. 47 от ГПК, провеждането на процедурата по чл. 51 от ЗН в рамките настоящото исково производство е неприложима, доколкото волята на й дали приема или отказва наследството е изцяло лична и не може да се извърши от назначения особен представител. Затова поради липса на данни по делото ответницата да се е отказала, респ. да е загубила правото да приеме наследството на починалата си майка, респ. последната да се отказала от наследството на починалия преди нея абонат на ВиК услуги за процесния водоснабден имот, следва презумпцията, че същото е прието както от нея, така и от починалия преди нея съпруг /в този смисъл Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК, докладчик Теодора Нинова/. От гореизложеното се налага извода, че ответницата З. Г. отговаря за припадащите й се части от задълженията за заплащане на потребеното в наследения имот количество вода, начислено в тежест на праводателите й, поради което и въззивната жалба се явява неоснователна. Ето защо и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, БОС намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд