Решение № 2005 от 27.2.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2632/2023 г.

Производството е по реда на чл.197 ал.2 и сл. ДОПК. Образувано е по жалба на „Балк Комодитис“ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], представлявано от Е. М. против Решение № 210/14.11.2023г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството вх.№ 55619/08.11.2023г. срещу Разпореждане изх.№ [рег. номер]-125-0327454/01.11.2023г. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че дружеството е подало на 30.06.2023г., в срока по чл.92 от ЗКПО, ГДД за 2022г. с №0300И1326226 от 30.06.2023г., по която дължимият корпоративен данък е изплатен своевременно и по данъчната сметка на дружеството е налична надвнесена сума в размер на 44.29лв. На 30.09.2023г. е подало корекционна декларация с №0300И1356522 от 30.09.2023г., в която са посочени и авансовите вноски и по тази декларация са начислени лихви в размер на 30572.64лв., върху авансовите вноски. Твърди, че лихвите върху авансовите вноски имат характер на корпоративен данък, поради което директорът неправилно и в противоречие на доказателствата е посочил, че става въпрос за лихви върху КД по ДД №0300И 1326226 от 30.06.2023г. със срок на плащане 30.06.2023г. Със съобщение №[рег. номер]-149-0015056/01.11.2023г. дружеството е уведомено, че е образувано изпълнително дело под №231436576 за публични задължения в размер на 30572.64лв., представляващи начислени лихви, върху сумата по данъчната декларация от 30.09.2023г. Жалбоподателят твърди, че съгласно чл. 87а ал. 1 ЗКПО определените по реда на чл. 86 и 87 авансови вноски за текущата календарна година се декларират с декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година, но в случая дружеството не е определяло авансови вноски по реда на тази разпоредба, а едва с ДД №0300И1356522 от 30.09.2023г. са посочени авансови вноски, съвпадащи по размер с декларирания на 30.06.2023г. корпоративен данък, върху които публичният изпълнител е начислил лихви в размер на 30572.64лв., т.е. лихви върху невнесените авансови вноски. В оспореното разпореждане е извършено разпределение на задълженията по ДД №0300И1356522 от 30.09.2023г., а не по ДД от 30.06.2023г. В съобщението с №[рег. номер]-149-0015056/01.11.2023г. също е посочено, че задълженията са по ДД №0300И1356522 от 30.09.2023г. Твърди, че годишната данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО, с която се декларира размер на авансовите вноски по реда на чл. 87а от същия закон, както и декларацията по чл. 88 ЗКПО за промени на авансовите вноски, не са изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК за принудително изпълнение на публично вземане, представляващо авансова вноска за корпоративен данък. Такива са само декларациите, подадени от задължено лице, с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Авансовите вноски попадат в определението на чл. 162, ал.2, т. 1 ДОПК за публични вземания като „други вноски за бюджета“, но не са подлежащи на принудително изпълнение. Съгласно чл.89, ал.5 от ЗКПО лихвата по ал. 1 се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година. Разпоредбата определя периода, за който се начисляват лихвите, но процесуалният ред е определен в ДОПК. Лихвите върху авансовите вноски се считат за корпоративен данък и също са публични вземания по определението на чл. 162, ал. 1, т. 9 ДОПК и подлежат на принудително изпълнение, но ако са установени по основание и размер, а това може да стане с РА, но не и въз основа на декларациите по чл. 92 и чл. 88 ЗКПО. Изпълнителните основания за принудително изпълнение са посочени в чл.209 от ДОПК, но декларацията за лихвите върху авансови вноски не е сред тях. Твърди, че публичният изпълнител е издал оспореното разпореждане, без да е налице изпълнително основание по см. на чл.209 от ДОПК, като директорът също не е съобразил тази разпоредба. Моли да бъде отменен оспорения акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по жалбата- директор на ТД на НАП- [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Обжалваното решение е връчено на 15.11.2023г., а жалбата е подадена на 22.11.2023г. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице-адресат на акта и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Обжалва се Решение № 210/14.11.2023г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството вх.№ 55619/08.11.2023г. срещу Разпореждане изх.№ [рег. номер]-125-0327454/01.11.2023г., с което е разпоредено разпределението на сумата от 44.29лв. за погасяване на задължението за лихви по Данъчна декларация по ЗКПО № 0300И1356522/30.09.2023г. за период 01.01.2022г.- 31.12.2022г. От съобщението с изх. №[рег. номер]-149-0015056/01.11.2023г. се установява, че публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна е уведомил жалбоподателя, че в ТД- Варна под № 231436576 от 2023г. е образувано изпълнително дело за неплатените от дружеството публични вземания, като задължението с начислените лихви към 01.11.23г. са в размер на общо 30572.64лв. – лихва по Данъчна декларация по ЗКПО № 0300И1356522/30.09.2023г. за деклариран корпоративен данък за период 01.01.2022г.- 31.12.2022г. Със същото дружеството е информирано, че по сметката за принудително изпълнение е постъпила сума в размер на 44.29лв. и същата подлежи на разпределение с разпореждане от органа по принудителното изпълнение, като е посочено и че ако постъпилото плащане не погасява всички описани задължения, на основание чл.221 ДОПК, с настоящото жалбоподателят е поканен да плати остатъка доброволно на посочената в съобщението сметка в 7-дневен срок от датата на получаване на съобщението. От Разпореждане изх.№ [рег. номер]-125-0327454/01.11.2023г. се установява, че е разпоредено от публичният изпълнител разпределение на плащането в размер на 75822.31лв., постъпило на 01.07.22г. от извършените действия в изпълнителното производство срещу длъжника по сметката за принудителното изпълнение на НАП, както следва: сумата от 44.29лв. за погасяване на задължението за лихви по Данъчна декларация по ЗКПО № 0300И1356522/30.09.2023г. за период 01.01.2022г.- 31.12.2022г. От жалба с вх.№ 55619/08.11.2023г. се установява, че недоволен от издадения акт, жалбоподателят го е обжалвал пред Директора на ТД на НАП-Варна, като твърди, че постановлението е незаконосъобразно, като публичният изпълнител е издал същото, без да е налице изпълнително основание по чл.209 ДОПК, по съображения, посочени в жалбата. От решение № 210/14.11.23г. се установява, че директорът на ТД на НАП-Варна е оставил без уважение жалбата, като е приел, че в ТД на НАП Варна е образувано изпълнително дело №231436576/2023г. срещу „Балк Комодитис“ ЕООД за изискуеми публични задължения /лихви/- корпоративен данък от нефинансови предприятия/ по Данъчна декларация по ЗКПО № 0300И1356522/30.09.2023г., датата за доброволно плащане на задълженията по която е 30.06.2023г. Като е взел предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 93 от ЗКПО данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 30 юни на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година е приел, че безспорно в настоящият случай се касае за подадена декларация, с която се декларира данъчният финансов резултат и дължимият годишен корпоративен данък за 2022г., поради което задължението за което е разпределена сума с обжалваното разпореждане не е за лихви за дължимите авансови вноски, както се твърди в жалбата, а деклариран дължим корпоративен данък с Годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за периода 01.01.2022г.- 31.12.2022г., която на основание чл. 209 от ДОПК се явява изпълнително основание за принудително изпълнение. От представените с жалбата платежни нареждания се установява, че от дружеството на 30.06.2023г. е внесен данък печалба 2022г. в размер [рег. номер].84лв. за период, за който се плаща- 01.01.2022г.-31.12.2022г.; на 24.10.23г.- 1000лв.- авансов данък печалба 2023г. за период 01.09.23г.-31.12.2023г.; на 11.10.23г.- 99800.44лв.- дан. печалба 2022г. допл. за период 01.01.2022г.- 31.12.2022г. От представената ГГД по чл.92 ЗКПО № 0300И1356522/30.09.23г. се установява, че за данъчна 2022г. дружеството е декларирало данъчна печалба 4261966.43лв., полагащ се корпоративен данък- 426196.64лв., направени авансови вноски за годината- 328613.84лв., разлика за довнасяне- 97582.80лв. От представената ГГД по чл.92 ЗКПО № 0300И1326226/30.06.23г. се установява, че за данъчна 2022г. дружеството е декларирало данъчна печалба 3286138.43лв., полагащ се корпоративен данък- 328613.84лв., направени авансови вноски за годината- 0лв., разлика за довнасяне- 328613.84лв. При така установената фактическа обстановка, Варненският административен съд приема за установено от правна страна следното: Жалба е подадена в срока по чл. 197 ал.2 ДОПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. В случая с постановлението за разпределение на суми, постъпили в изпълнителното производство, е разпоредено сума от 44.29лв. да бъдат погасени публични вземания на НАП по данъчна декларация по ЗКПО № 0300И1356522/30.09.23г. за период 01.01.2022г.- 31.12.2022г., като сумата е разпределена за лихви в размер на 39.58лв. и на 4.71лв. Не е разпределена сума за главница. В съобщението за доброволно изпълнение с изх. №[рег. номер]-149-0015056/01.11.2023г. публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна е уведомил жалбоподателя, че в ТД- Варна под № 231436576 от 2023г. е образувано изпълнително дело за неплатените от дружеството публични вземания, като задължението с начислените лихви към 01.11.23г. са в размер на общо 30572.64лв. – лихви/3251.08лв. и 27321.56лв./ по Данъчна декларация по ЗКПО № 0300И1356522/30.09.2023г. за деклариран корпоративен данък за период 01.01.2022г.- 31.12.2022г. Приетото от директорът на ТД на НАП в обжалваното решение, че в случая се касае за корпоративен данък противоречи на установеното в протокола за разпределение – лихви, както и на посоченото в съобщението за доброволно изпълнение. Никъде в тях не е посочен размер на дължим корпоративен данък, и/или дължими авансови вноски и техния размер, извършените плащания и остатъка след това, нито върху размер на каква главница и за какъв период са изчислени дължимите лихви, респективно тези, за които е приел публичният изпълнител, че подлежат на принудително събиране, съответно погасяване при извършеното разпределение с оспореният протокол. Не е посочен как е определен размерът на задълженията по изпълнителното дело. В случай, че е дължим корпоративен данък- как е определен размерът на остатъка за плащане, предвид наличните доказателства за извършвани плащания. Съгласно чл.209 ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В случая към датата на издаване на съобщението за доброволно изпълнение, както и към датата на разпореждането за разпределение на суми по изпълнителното дело декларираният от дружеството с ГДД по чл.92 ЗКПО за 2022г. на 30.06.23г. корпоративен данък е бил внесен, като внесен е бил и декларираният с ГДД от 30.09.23г., видно от приложените към жалбата платежни нареждания. Съдът с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на разпореждането на публичния изпълнител и на решението, с което е потвърдено са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона. В случая обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на НАП - [населено място], съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК; в от ДОПК писмена форма и формално съдържа фактически и правни основания. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Варна е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган - директора на ТД на НАП - Варна и в срока по чл. 267, ал.2 от ДОПК. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания за издаване на акта. В случая от съдържанието на разпореждането на публичният изпълнител, решението на решаващият орган, а и от съобщението за доброволно изпълнение не може да се установи публичното вземане, за погасяване на което е извършено разпределението от публичният изпълнител на сумата от 44.29лв. Действително, съгласно чл.175 ал.1 ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В случая не се сочи размер на главница, върху която е начислена лихва, нито акт, с който е установен размерът й, период за който е начислена, размер на главница, върху която е начислена, поради което съдът не може да извърши преценка за законосъобразност на извършеното разпределение на сумата от 44.29лв. за погасяване на посоченото публично вземане. Не са посочени мотиви, а и не са представени доказателства, относно начина на определяне на публичното вземане, предмет на изпълнително дело под № 231436576 от 2023г. Цитираните в разпореждането разпоредби от ДОПК като основание за издаването му не внасят яснота относно действията на публичния изпълнител, обективирани в издаденият от него акт. Решението на решаващият орган също не съдържа мотиви относно вид, размер на вземането, което се погасява, начин на определянето му. С оглед липсата на мотиви, съдът намира, че не са посочени каквито и да са данни, обосноваващи извод за наличие на публично вземане. Липсата на мотиви в оспорения акт относно размера, основанието и начина на определяне на вземането, за погасяване на което е разпоредена сумата от публичният изпълнител лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Това нарушение е особено съществено и е основание разпореждането да бъде отменено като незаконосъобразно. Предвид гореизложеното, съдът намира, че Решение № 210/14.11.23г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството вх.№ 55619/08.11.2023г. срещу Разпореждане изх.№ [рег. номер]-125-0327454/01.11.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна следва да се отмени, като се отменят и обективираните в разпореждането действия на публичния изпълнител. При този изход на спора и с оглед направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 410лв., от които 50лв.-ДТ и 360лв.- адвокатско възнаграждение. С оглед на гореизложеното и на основание чл.268 ДОПК, съдът