Решение № 1474 от 13.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10250/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. Обжалва решение № 44410 от 22.03.2023 г. по гр.дело № 27378/22 г. в частта, в която К. Б. К. е осъден да заплати на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД - сумата от 211, 46 лв., представляваща ½ ид. част от неиздължена цена на доставена топлинна енергия за имот- ап.№ 15, находящ се в гр.София, ул.“•••• за периода от 26.05.2019г. до 30.04.2020г. и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 34.63 лв. представляваща ½ ид.ч. част от обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 27.04.2022г., както и в частта, с която К. К. е осъден да заплати на „Топлофикация София" ЕАД сумата от 409, 06 лв., представляваща разноски по делото в производството, съразмерно на уважената част от предявените срещу него искове. Въззивникът К. Б. К., представляван от назначения му процесуален представител по чл.47, ал.6 от ГПК - адвокат Т. К., заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа довод за неправилност на извода на съда, с който е прието, че има качеството на клиент на ТЕ за процесния имот, поради липсата на представени от ищеца безспорни доказателства той /ответникът К./ да е приел наследството, оставено от наследодателя му Б. К.. Възразява, че не е установено от кой точно юридически факт произтича солидарността на задълженията. Намира, че с приетите по делото СТЕ и ССЕ не е доказана дължимостта на претендираните от ищеца суми, тъй като не е установено количеството ТЕ, доставена за процесния имот. В тази връзка моли настоящата инстанция да съобрази факта, че по делото е установено, че в процесния имот няма отоплителни тела, а консумацията за БГВ, която е отчетена по водомера е с показание „0“. Ето защо, въззивникът-ответник възразява, че искът е недоказан и по размер. С изложените доводи от въззивника-ответник, представляван от процесуалния му представител по чл.47, ал.6 от ГПК е мотивирано искането за отмяна на решението в обжалваната от него част и вместо това- постановяването на друго, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на жалбата от насрещната страна- „Топлофикация София" ЕАД, с който е заявено бланкетно оспорване на жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и постановено в съответствие с константната съдебна практика по този вид типови дела. С отговора е заявено искане за присъждане на разноски за въззивното производство, включително за юриконсултско възнаграждение. От третото лице- помагач на ищеца „МХ Елвеко“ ООД – не е подаден отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и не е заявено становище по нея в хода на въззивното производство. Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, приема за установено следното: При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл.269, изр.последно от ГПК и при дължимата проверка за спазване на императивните правни норми, каквито в случая няма приложими. Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е обоснована основателността на предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание по чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, изведени при правилна преценка на установените по делото фактически обстоятелства. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК – препраща към мотивите на първата инстанция. В допълнение на тези мотиви и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба настоящият съдебен състав приема следното: Правилен е извода на първата инстанция, че от доказателствата по делото се установява качеството на клиент на ТЕ на ответника К. Б. К. върху процесния имот, в качеството му на собственик на ½ ид.ч. от него. Правото на собственост на наследодателя на ответника /Б. К. К./ върху процесния имот е установено безспорно с представения по делото нот.акт № 180 по нот.дело № 13400/1992г. След смъртта на наследодателя Б. К. на 12.02.2020г. останалото в него наследство като съвкупност от права /включително и правото на собственост върху процесния имот/, задължения и фактически състояния е преминало в патримониумите на наследниците му по закон- ответниците по настоящото дело при равни дялове- по ½ ид.ч. Неоснователно е възражението на ответника за липса на представени по делото безспорни доказателства от страна на ищеца, установяващи приемането на наследството от общия наследодател и оттам- преминаването на собствеността върху процесния топлоснабден имот и задължението за заплащане на ТЕ за този имот в неговия /на ответника/ патримониум. Съгласно разпоредбата на чл.48 от ЗН наследството се придобива с приемането му, а то произвежда действие към момента на откриване на наследството. Законът допуска освен изрично приемане на наследството – чл.49, ал.1 от ЗН и приемане чрез конклудентни действия- ал.2 на чл.49 от ЗС. В случаят от ответника не е заявено с отговора на исковата молба изрично, ясно и конкретно оспорване на правно- релевантния факт на приемане на наследството на наследодателя, като не се твърди да е заявен и отказ от това наследство. При съобразяване на разпоредбата на чл.49, ал.2 от ЗН и при липса на доказателства за заявен по законоустановения ред отказ от наследството на общия наследодател от страна на ответника, настоящият съдебен състав приема, че правилно с обжалваното решение е прието, че ответникът е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове до размера на наследствените му права от ½ ид.ч. Що се отнася до възражението, заявено с въззивната жалба за недоказано количество доставена ТЕ за процесния имот през исковия период от време, съдът намира, че то е неоснователно. От приетото по делото и неоспорено от ответника заключение на СТЕ се установява, че за процесното жилище не са начислявани суми за ТЕ за отопление и БГВ, /тъй като такава не е доставяна/, като единствено е доставена ТЕ, отдадена за отопление на общите части на сградата, в която се намира процесния жилищен имот /4 радиатора, разположени на стълбището –етажите/ и за ТЕ отдадена за сградна инсталация. Начисляването на ТЕ по прогнозен дял с издаването на една изравнителна сметка, е един от законоустановените способи за заплащане на ТЕ, установен с разпоредбата на чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ. Изравнителната сметка се издава на база на установените конкретни показания за ТЕ, установени при индивидуалното отчитане за имота. Ето защо, неоснователно е възражението на ответника за липса на доказателства за реално доставената ТЕ за процесния имот, тъй като ТЕ е начислявана по прогнозен дял. Законосъобразно и правилно с обжалваното решение искът за главницата, представляваща стойността на доставената през исковия период ТЕ /за отопление на общите части и сградна инсталация/ е уважен в рамките на доказания и дължим размер за периода от време, попадащ извън тригодишната давност от 271, 18лв., съответстващ на притежаваната от ответника а ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот. Доказаната основателност на претенцията за главницата за времето, попадащо извън обхвата на погасителната давност, обуславя основателност и на претенцията за акцесорното вземане за мораторна лихва върху тази главница за времето на забавата /15.09.2019г.- 27.04.2022г./ в размер на 34, 63лв. На последно място, неотносимо е възражението на въззивника-ответник за липса на доказателства за юридическя факт, от който произтича солидарността на задълженията. По настоящото дело ищецът не претендира от ответниците ангажиране на солидарната им отговорност, тъй като искането /петитумът/ е за осъждането им разделно- по ½ всеки поотделно от претендираните суми, съгласно молбата-уточнение към исковата молба от 29.06.2022г. Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата- обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Воден от горните мотиви, Софийски градски съд