Решение № 8840 от 18.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1250/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 29, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Оспорва се Решение № 2-2399 от 28.05.2024 г., на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА)/Комисията/, с което е установена и обявена принадлежността на Х. Г. С. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, в качеството на секретен сътрудник – агент. Жалбоподателят Х. Г. С., чрез адвокат П., моли да се отмени решението като незаконосъобразно. Излага доводи за липса на задължителни реквизити в оспорвания административен акт, като се позовава на липсата на посочени три имена на лицето, извършило вербуването, липсата на яснота какво се има предвид под „възстановен от“ и на липсата на отбелязване на фактите и обстоятелствата, свързани със снемането от действащия оперативен отчет. Прави се възражение за липса на фактически основания за издаване на решението. Твърди се, че не е установено авторството, съответно компетентността на лицата, съставили и подписали акта. Претендира разноски. Ответникът КРДОПБГДСРСБНА, чрез процесуалните си представители юрисконсулти М. и Т., оспорва жалбата. Излагат се доводи за неоснователност на възраженията за липса на реквизити в решението и за липса на компетентност на членовете на комисията. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя. Съдът, като разгледа доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, от адресат на акта. Решението е връчено на жалбоподателят с уведомително писмо № КИ - К - 24 - 8850 от 28.05.2024г. на председателя на Комисията, видно от обратна разписка (известие за доставяне), удостоверяваща получаването на писмото и обжалваното решение на 30.05.2024 г. Жалбата е депозирана на 13.06.2024г., което е в изискуемия 14-дневен срок за обжалване. Ето защо жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Комисията е проведено на основание чл.26, ал.2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА въз основа на данни за лицата, регистрирани за изборите за народни представители в Народното събрание като подлежащи на проверка, съгласно чл.26, ал.1, т.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, които данни са били предоставени от РИК – 16 Пловдив с писмо вх.№ 3741/28.05.2024г. С Протокол № 14 от 28.05.2024 г. е отразено заседанието на комисията и обсъждане на проект на решение за обявяване принадлежността към Държавна сигурност на лицата по чл. 26, ал.1, т.1 от ЗДРОПБГДСРСБНА. Разгледаните документи по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, установяващи принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 са представени с административната преписка, а именно: 1.Извлечение от регистрационен дневник, в който: под № 76571 на 09.01.1986г. е вписана регистрацията на секретен сътрудник - агент, с псевдоним „Х.”, като в графа „Поделение вербувало СС” е отразено „П.”, а в графа „Съобщение за изключване па СС” е отразено: „вх. ••• Изч. възм. •••• П.”, както и последна страница от дневника, от който е видно, че е номериран, прошнурован и подпечатан с печата на III-ти отдел - ДС на 04.04.1985г. и съдържа 195 листа - общо 2 листа; 2.Картон - Строго секретно! Обр. №6-1 брой за вербуването на жалбоподателя като секретен сътрудник - агент, с псевдоним „Х.”, с посочени: три имена - „Х. Г.С. “, рождена дата - „•••, л.д. № •••в „ОУ-П.”, „По линия на управление - ОТУ“, с вписан оперативен работник В. Я.. като ръкописно са изписани в графа „Промяна в категорията” - „•••“ и изписване върху картона „вх. ••• изч. възм.“ - 1 лист; 3.Извлечение от регистрационен дневник, в който: под № 89628 на 07.04.1989г. е вписана регистрацията на секретен сътрудник - агент, с псевдоним „Х.”, като в графа „Поделение вербовало СС” е отразено „П.”, а в графа „Съобщение за изключване на СС” е отразено: „вх. ••••”, както и последна страница от дневника, от който е видно, че е номериран, прошнурован и подпечатан с печата на III-ти отдел - ДС на 11.08.1989г. и съдържа 195 листа - общо 2 листа; 4.Картон - Строго секретно! Обр. № 6 - 1 брой за възстановяването на жалбоподателя като секретен сътрудник - агент, с псевдоним „Х.”, с посочени: три имена - „Х.Г.С. “, л.д. № ••• в „П.”, „По линия на управление - ОТУ“, дата на регистрация - 07.04.1989 г. с вписан оперативен работник В. Я.. като ръкописно са изписани „••“, „•••.“, „••“, „•••“- 1 лист; 5.Картони - Строго секретно! Обр. № 4 - 2 броя на жалбоподателя като секретен сътрудник - агент, с псевдоним „Х.” с посочени: три имена - „Х.Г.С.“, рождена дата - „•••“ г. и „месторождение - •, „местожителство - П.“, л.д. № •••• в „П.”, с вписано „кой го ръководи - В.Я.“ - общо 2 листа; 6.Предложение per. № С-148/ 12.12.1990г. на ОУ-МВР-Пловдив за унищожаване на лични и работни дела, в което в г. 21 фигурира жалбоподателя като агент „Х. - per. №••••“ - I лист; Въз основа на тези документи е постановено и процесното решение, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите на Държавна сигурност. В решението е посочено, че Х. С., с дата и място на раждане •••• г., гр. •••, е вербуван през месец септември 1985г., регистриран е на 09.01.1986 г., възстановено от о. р. В. Я. и пререгистриран на 07.04.1989 г. и е бил ръководен от последния. Жалбоподателят е осъществявал сътрудничество в структурите на ОУ на МВР-Пловдив-ДС по линия на ОТУ в качеството на секретен сътрудник – агент с псевдоним "Х.". Посочено е в решението, че документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 съобразно решението са рег. Дневник – 2бр., картони обр. 4-2 бр. и обр. 6-2бр., предложение рег. № С-148/12.12.1990 г. за унищожаване на личното и работно дело на агент "Х.". Констатира се, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Решението е подписано от шестимата членове на комисията, които са били избрани с РЕШЕНИЕ на НС от 17.05.2012 г. за избиране на членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г. Решението е прието при наличие на изискуемия кворум, съгласно изискванията на чл.8 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Действително, мандатът на членовете на комисията е изтекъл, но по силата на чл.5, ал.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА членовете на комисията упражняват правомощията си и след изтичане на техния мандат до избора на новите членове. Тоест, действащия състав на комисията не е лишен от компетентност поради изтекъл мандат. С оглед на изложеното съдът намира, че възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност е неоснователно. Неоснователни са и възраженията за липса на реквизити по чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Законосъобразността на решението на комисията, с което се установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА се обуславя от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: лицето да е от категорията лица, посочени в чл. 26 във връзка с чл. 3, и по отношение на него да съществуват доказателства за наличие на дейност като агент. В чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА са изброени документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Редакцията на посочената разпоредба е ясна и не изисква кумулативно наличие на всички изброени документи. Според закона е достатъчно документите, съгласно които комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това в конкретния случай е налице -приложени са извлечение от регистрационен дневник, данните по картони – Обр. 4, Обр. 6, съдържащи съответната информация относно дата на раждане, дата на вербуване, псевдоним, категория. Правомощието на комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството дали е била налице реална (активна) агентурна дейност или лицето е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. Тоест, комисията действа при обвързана компетентност и е длъжна при установена регистрация да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от закона. Неоснователно е възражението за нарушение на изискванията на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради непосочване на трите имена на ръководилия лицето служител - о. р. В. Я.. В конкретния случай Комисията е констатирала, че в съхраняваните по закон документи, установяващи принадлежността на С. липсват данни за три имена на вербувалия и ръководилия лицето щатен служител на ДС, поради което в реквизитите на решението на Комисията по чл. 29, ал. 2, т. 2 са попълнени данните, такива каквито се съдържат в наличните архивни документи. Комисията е орган, със строго разписани компетенции, който действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да се произнася само на база на документи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР, предадени от органите по чл. 16 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, без да може да събира други доказателства. Решението, с което се установява и обявява принадлежността на лица към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има нормативно установено съдържание, което включва минималния обем информация за лицата и извършваната от тях дейност, като в решението се излагат единствено фактите, намерени за проверяваните лица (в този смисъл е и Решение № 6586/10.05.2012 г. на ВАС). Именно разпоредбите на специалния закон не дават възможност на Комисията да събира доказателства /както гласни, така и писмени/, в това число относно трите имена на оперативните работници, в случаите, когато в документите за конкретното лице не се съдържат такива данни. При наличието на документи от вида на предвидените в чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията има задължение да издаде решение, с което да установи принадлежността на лицето към органите на Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, без да извършва оценка на дейността и без възможност да не се произнесе, в случай, че в документите липсват трите имена на вербувалия и ръководилия сътрудника, /в този смисъл Решение № 241/13.01.2022 г. по а. д. № 4268/2020 г. на ВАС /. С оглед на това съдът намира, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е постановено в съответствие с материалния закон, като съдържа необходимите реквизити, посочени в чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона. Ето защо жалбата е неоснователна. С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Т. следва да се присъди в размер на 200 лв., определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното, Съдът