Решение № 2079 от 16.6.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 356/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Административното дело е образувано по жалба на Т. Д. Т., с. Крушовица, [улица]срещу решение № 2153-14-15/26.03.2025 година на директора на ТП на НОИ Плевен. В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е приложен материалният закон. Намира, че трудовият стаж неправилно не е зачетен като такъв от втора категория, тъй като е бил тракторист. Моли за отмяна на решението. В съдебно заседание оспорващият- Т. Д. Т., с. Крушовица, [улица], се явява, представлява се от адв. П. от АК Плевен, който поддържа жалбата и намира, че за периода 01.03.1989 година – 31.12.1991 година лицето е работило като тракторист, комбайнер в ТКЗК и на основание чл. 52б от ППЗП отм. е следвало да бъде зачетен като стаж, положен при условия на втора категория. Посочва, че не разполага с трудова книжка, няма други данни, а липсата на посочване на заемана длъжност в счетоводни ведомости не следва да се възприема в насока, че стажът не е от втора категория. Намира, че от свидетелските показания се установява, че Т. е работил като тракторист и това се потвърждава от неговите колеги и свидетелката, която е била счетоводител. Моли за отмяна на решението, присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ Плевен, се представлява от юрк С., която намира жалбата за неоснователна и счита, че при липса на отразена длъжност за процесните периоди във ведомостите, то не следва да бъде зачетен стаж от втора категория. Намира, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 2 от КСО и моли решението да бъде потвърдено. Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: По заявление от 11.09.2024 година на Т. е постановено разпореждане № 2113-14-1677-15/14.02.2025 година на ръководител ПО, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО, тъй като лицето отговора на изискването за навършена възраст от 59 години и 2 месеца, но не отговаря на условието за осигурителен стаж от втора категория минимум 15 години, тъй като е прието, че в България има стаж от втора категория – 7 години 2 месеца и 9 дни и в Испания – 5 години 8 месеца 11 дни или общо 12 години 10 м. 20 дни. Срещу разпореждането е подадена жалба от Т. с мотиви за неправилно прилагане на закона, тъй като в периода от 01.04.1987 година до 31.12.1991 година е работил в ТКЗС с. Крушовица като е бил тракторист и е работил при условия на втора категория. На 26.03.2025 година е постановено процесното решение, в което се приема, че правилно е постановен отказ за отпускане на пенсия по реда на чл. 69б от КСО, тъй като лицето няма изискуем стаж от втора категория от 15 години. Посочва се, че стажът в периода 01.03.1989 година – 31.12.1990 година и от 01.01.1991 година – 31.12.1991 година е зачетен като стаж от трета категория, тъй като в периода 01.03.1989 година – 31.12.1990 година съгласно удостоверение обр. УП – 13 от 29.05.2024 година от Осигурителен архив към ТП на НОИ Ловеч е посочено, че лицето работи в ТКЗС с.Крушовица, като е посочено само „акордно звено“, но не се посочва длъжност. Прието е, че за периода 01.01.1991 година – 31.12.1991 година в удостоверение обр. УП-13- 19.04.2013 година от ООА, Архивен център Тетевен към ТП на НОИ Ловеч е посочено, че Т. е работил в ТКЗС с. Крушовица, като е посочено, че е работил „без длъжност – ССП 4 бр, 1-в зърнопроизводство и са посочени дни за всеки месец, но тъй като не е отразена длъжност, стажът не е зачетен като такъв от втора категория. По делото са представени сочените удостоверения на л. 30 и л. 24 по делото. По делото като свидетели бяха разпитани Ц. И. Ц., М. И. Ц. и Д. В. П.. Свидетелят Ц. посочва, че е работил в ТКЗС с. Крушовица в процесния период заедно с Т. и са били трактористи, като са извършвали оран, сеитба, окопка на царевица, слънчоглед и са управлявали трактори „Болгар“, трактор „К-701“, трактор „Т-150, ЮМЗ. Посочва, че са ги водили като работещи в акордно звено, но са били трактористи и комбайнери и е работил от 1974 година до края на 2024 година. Свидетелят Ц. посочва, че е работил с Т. в ТКЗС с. Крушовица като тракторист кат са орали, сеели, жънели с трактори „Болгар“ и са били цяла бригада, като е работил от завършване на училище до скоро и заявява, че Т. е бил тракторист. Свидетелката П. посочва, че е работила като счетоводител в ТКЗС с.Крушовица и е било обособено акордно звено, в което са назначени трактористи и са извършвали сеитба, оран, култивиране под ръководството на агроном Г. Н. и Т. е бил тракторист и е работил с баща й, който също е бил в акордно звено и е управлявал трактор. Посочва, че през целия период лицето е било тракторист и акордното звено е било ново наименование и не се вписвали длъжност, като Т. и след 1991 г. е работил като тракторист. Посочва, че не са отбелязвани длъжности във ведомостите. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на НОИ –Плевен. Съдът намира, че решението е постановено в установената писмена форма, изложени са мотиви, спазени са административно-производствените правила, но неправилно е приложен материалният закон и целта на закона. Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия за мъжете за 2024 година 59 години и 2 месеца и сбор от стаж и възраст – 100. В случая лицето има навършени години, но не отговаря според органа на изискването за стаж от втора категория в размер на 15 години, тъй като стажът му в България и Испания от втора категория е 12 години 10 месеца 20 дни. Органът не зачита като стаж от втора категория периодите от 01.03.1989 година – 31.12.1990 година и от 01.01.1991 година – 31.12.1991 година, тъй като в издадените удостоверения не е отразена длъжност на лицето и е взет предвид като такъв от трета категория.. Съдът намира, че в случая следва при преценка на правото на пенсия пенсионният орган да отчете процесния период за трудов стаж, положен при условия на втора категория. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като в случая за процесните периоди са издадени удостоверения по образец. В удостоверение на л. 30 по делото от 28.05.2024 година на ТП Ловеч е посочено, че лицето е работило в ТКЗС с.Крушовица в акордно звено по зърнопроизводство от 01.03.1989 година до 31.12.1990 година, а в Удостоверение № 1066-1721/19.04.2013 година от ТП на НОИ Архивохранилище към ТП на НОИ Ловеч, Архивен център Тетевен се посочва, че в периода от 01.01.1991 година до 31.12.1991 г лицето работи в ТКЗС с.Крущовица, в зърнопроизводство, като не се посочва длъжност. С оглед представени писмени доказателства, то Т. и преди 01.03.1989 година и след 31.12.1991 година работи като тракторист в ТКЗС с.Крушовица и следва стажът в процесните периоди, да бъде зачетен като такъв от втора категория. Не е налице прекъсване на трудовия стаж, лицето работи на едно и също място в ТКЗС с.Крушовица, в зърно производство и с оглед свидетелски показания на колегите му Ц. и Ц., същият е бил тракторист заедно с тях и са изпълнявали дейности по сеитба, оран и други с трактори, а и свидетелката П. е категорична, че Т. е бил колега на баща й, който е бил също тракторист. Предвид факта, че във ведомости за заплати не е отразена длъжност, но от свидетелските показания, които съдът кредитира като обективни, категорични, непротиворечиви, се установява, че Т. е изпълнявал трудови функции като тракторист в ТКЗС с.Крушовица, където работи от 1987 година и след 31.12.1991 г. и не е налице прекъсване на трудовата заетост и следва да се приеме, че и в процесните периоди въпреки липсата на отразяване на заемане длъжност, същият работи тракторист. Съдът намира, че в случая е преодоляна забраната на чл. 104, ал. 10 от КСО, съгласно който категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания, като за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му, тъй като в случая са налице писмени доказателства-удостоверения, че лицето работи в зърнопроизводството, а съгласно чл. 52б от ПКТП отм. за стаж от втора категория се зачита стажа на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. В случая Т. изпълнява именно функции на механизатор, както е отразено за периодите преди и след процесните и с оглед свидетелските показания на П., която е счетоводител в ТКЗС с. Крушовица, че не са отразявали длъжност за определени периоди, а и акордното звено е било нещо ново и не са имали инструкции, какво да посочат, и факта, че не е налице прекъсване на стажът, то логично е, че и процесният период следва да бъде приет като положен при условия на втора категория, тъй като е посочено, че работи в зърнопроизводството и в акордно звено в зърнопроизводството. Предвид горепосоченото съдът намира, че решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено ведно с потвърденото с него разпореждане, тъй като е издадено и в противоречие на закона и целта му – равнопоставеност на осигурените лица, които при положен труд при съответни тежки условия да имат възможност да ползват права по осигурените социални рискове. Следва административната преписка да бъде върната на ръководител „ПО“ за преценка правото на пенсия на лицето по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО при зачитане на периодите 01.03.1989 година – 31.12.1990 година и 01.01.1991 година – 31.12.1991 година като стаж от втора категория. Следва органът да се произнесе предвид указанията на съда в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. С оглед изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от КСО следва ТП на НОИ Плевен да заплати на Т. Д. Т., с Крушовица, [улица]разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 69 по делото. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ вр. чл. 174 от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав