РЕШЕНИЕ

№ 414

гр. К., 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510101604 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е за развод, с правно основание чл.49, ал.1 от СК съединен с искове за местоживеене, родителски права, режим на контакти, издръжка и фамилно име.

Ищцата твърди, че сключила с ответника граждански брак на ••• год. в Р.Т., а преди това три месеца живели на семейни начала в гр.Г., заедно с цялото му семейство - майка, баща и тримата му братя. След сключване на брака продължили да живеят с тях. Постепенно отношенията им се влошили, поради лошото отношение на роднините му към нея. Ответникът също започнал да се държи зле и след около година и половина я изгонил от тях с думите: „Събирай си багажа и си тръгвай.“ Това се случвало ежедневно и затова се завърнала в Б. през м.май 2011 год. След като се завърнала в Б., заживяла на семейни начала с С.А.К. и от съжителството им се родило детето Ю., което по силата на брака й с ответника било записано като негово дете с имената Ю. С. К.. От раздялата до настоящия момент ответникът нито я търсил нея, нито тя него. Не знаела къде живее и нямала връзка с него вече повече от 11 години. Поради дълготрайната им фактическа раздяла отношенията им с ответника били необратимо разстроени. Отчуждението било пълно. Бракът им бил една формалност, отдавна бил изчерпан от съдържание и нямало никакви изгледи отношенията им да се възстановят. Запазването на този формален брак не бил от полза нито за тях, нито за обществото и следвало да се прекрати. Моли съда да постанови решение да го прекрати, с което като констатира дълбокото и непоправимо разстройство на брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината; да постанови след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно има - О.; семейното жилище в Р.Т., собственост на родителите на ответника, поради което не претендира за ползването му; да постанови детето Ю. С. К., роден на ••• год., с ЕГН- •••••••••• да живее при нея на адреса в с.К., ••• и тя да упражнява родителските права, а на ответника да се определи режим на контакти с детето Ю. С. К., с ЕГН-•••••••••• всяка втора неделя на месеца от 10: 00 ч. до 17: 00 ч. и една седмица през лятото; да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното дете Ю. С. К., с ЕГН-•••••••••• в размер на 180 лв., считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на нови обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на издръжката.

В отговор на исковата молба, подаден срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника счита, претенцията за разтрогване на брака за предявена от лице, което има правен интерес да сезира съда. Досежно претенцията за упражняването на родителските права върху роденото по времето на брака дете Ю. С. К., ЕГН-••••••••••, режима на лични отношения и издръжката, то съобразно разпоредбата на чл.61, ал. 1, предл. първо от СК се явявала основателна, ако детето е родено по време на брака и произходът му не е оспорен по съответен ред.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак е видно, че бракът между С. К., роден на •••••••••• г. и Н. А. К., с ЕГН-•••••••••• е сключен на ••• г. в Т., за което е съставен от длъжностното лице по гражданското състояние при Община К., акт за сключен граждански брак ••• от ••• г. Съгласно заверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане ••• г. детето Ю. С. К., с ЕГН-•••••••••• е роден на ••• г. в гр.К. и е с родители: Н. А. К., с ЕГН-•••••••••• и С. К., роден на •••••••••• г. Съгласно показанията на свидетелката Д.А.А.., преди 13 години видяла С. К. в с.К.. След това ищцата се омъжила за него в Р.Т., където станала да живее с него в дома на родителите му. След една година и половина Н. К. се върнала при родителите си в Б.. Ищцата споделила, че С. К. я е изгонил, защото майката му не приемала българка за снаха. Ответникът не я е търсил ищцата. След време тя заживяла на семейни начала със С.К. от с.К. и родила детето Ю.. От раздялата Н. К. и С. К. не са се виждали, не са се търсили един друг и не са събирали заедно. Детето Ю. не познавало ответника.

Съгласно социалния доклад на ДСП-К., от раждането основните грижи за малолетния Ю. С. К. са поети от майката и съжителят й С.К. в с.К.. Всичките базови потребности на детето се задоволяват от Н. К.. Майката и детето живеят в жилище, находящо се в с.К., •••, собственост на родителите на съжителя й С.К.. Тя е неграмотна и безработна. Малолетното дете е целодневно обгрижвано от майката и има изградена най-близка емоционална връзка с нея. То не познава С. К.. Съгласно представената декларация Н. А. К. в периода м.07.2021 г.- м.07.2022 г. вкл. Н. А. К. не е реализирала доходи.

От така установеното съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. От събраните по делото доказателства се установи, че от 11 години съпрузите имат местоживеене в различни държави, не поддържат контакти и всеки устроил живота си самостоятелно и независимо един от друг. Различията в културите и традициите относно брака, непроявяването на взаимни компромиси, неудовлетвореността от поведението на партньора и липсата на ежедневни духовни и физически съпружески контакти е довело до недоверие, отчужденост и срив на брачната връзка. Съпрузите не са проявили и не проявяват общи усилия да за запазване на брака, което поведение на дезинтересованост е трайно установено. Страните нямат повече от десет години както общо домакинство и семеен бюджет, така и грижа един към друг. При това състояние на брачната връзка следва извода, че бракът съществува само формално, лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание, поради което следва да бъде прекратен.

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая съпрузите не желаят произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака и в тази връзка не са събирани доказателства поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Съдът не е сезиран с искане за ползване на семейно жилище, поради което не дължи произнасяне по този въпрос.

Според чл.322, ал.2, изр.второ от ГПК и чл.59, ал.1 и ал.2 от СК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат искове за родителските права, режим на лични отношения и издръжка за ненавършилите пълнолетие деца от брака. В случая по време на брака на страните е родено малолетното д е т е Ю. С. К., с ЕГН-••••••••••, за чийто произход не е оборена презумпцията на чл.61, ал.1 от СК, поради което съдът е длъжен да се произнесе при кого от родителите то да живее, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, да определи режим на лични отношения и издръжка. Следва да се посочи, че в настоящото производство е недопустимо да се разглеждат въпроси свързани с установяване или оспорване на произход, за което е предвиден специален ред в Глава XXVII от ГПК. Установи се, че от раждането малолетният Ю. живее при ищцата, която изцяло полага преките и непосредствени грижи за неговото отглеждане, възпитание и издръжка. Връзката между ищцата и детето е силна и стабилна, а между ответника и детето няма създадена връзка. Съдът като взе предвид установените обстоятелства, претенцията на ищцата, възрастта на детето и това, че то се нуждае от непрекъснати родителски грижи, внимание и надзор, който се полагат от майката намира, че малолетният Ю. следва да продължат да живее при нея, тъй като ищцата е доказала качествата си на грижовен и отговорен родител. Живеенето с родител е съществен елемент от родителските права и задължения, и текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее.

Следователно родителските права спрямо детето Ю. С. К., с ЕГН-•••••••••• следва да бъдат предоставени за упражняване на майката Н. А. К., с ЕГН- •••••••••• при която то живее в с.К., общ.К.. Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие. Следователно родителят, при когото детето живее следва да осигурява възможност и да не препятства личните контакти между детето и другия родител, тъй като съзнателното прекъсване на емоционалната и родствена връзка би се отразило негативно върху пълноценното социално и емоционално развитие на детето. За да се изгради връзката между бащата и детето следва да бъде определен режим на лични контакти, който той да осъществява всяка втора неделя от месеца от 10: 00 часа до 17: 00 часа, както и една седмица през лятото, когато това не съвпада с отпуск на майката. Бащата следва да взема и връща детето от и на адреса на майката. Така определения режим на лични контакти подлежи на промЯ., когато това се налага в интерес на детето или при изменение на обстоятелствата.

Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг. чл.143, ал.2 от СК / като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2022 г. е 710 лв., а от 01.01.2023 г. - 780 лв. В случая детето Ю., родено на ••• г. се отглежда от майката, на която се предоставя упражняването на родителските права. По делото не се установи бащата да е участвал ежемесечно в издръжката на детето в натура или с пари. Въпреки указаната доказателствена тежест, по делото не са ангажирани доказателства за средно месечния доход на бащата, но тъй като той е в активна трудоспособна възраст, то за негов доход следва да се приеме минималната работна заплата за страната. Като взе предвид доходите на родителите, характера на задължението за издръжка, предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка, която се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи, възрастта и нуждите на детето, при съобразяване с МРЗ за страната с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът счита, че бащата С. К. следва да заплаща на детето Ю. месечна издръжка в размер на 195 лв., считано от датата на влизане в сила на решението така, както е поискано, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат поети от майката. Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна лихва - чл.146, ал.1 от СК.

Нормата на чл.326 от ГПК изисква в решението, с което се допуска разводът съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят за в бъдеще. С разпоредбата на чл.53 от СК законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да възстанови предбрачното фамилно име, така и да запази брачната си фамилия. В случая ищцата е приела да носи фамилното име на ответника и с оглед претенцията й, след прекратяване на брака тя ще следва да възстанови предбрачното си фамилно име О.. Съгласно разпоредбата на чл.242, ал.1, предл.първо от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Следователно налице е призната по право /ex lege/ изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания в т.ч. издръжка, за което съдът е оправомощен /има право и задължение/ да се произнесе служебно /ex officio/. Затова следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК относно съдебните разноски по брачни дела сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили. Ищцата следва да заплати по сметка на РС-К. 25 лв. окончателна държавна такса. Ответникът следва да заплати по сметка на РС-К. 25 лв. окончателна държавна такса и 280.80 лв. държавна такса за постановената издръжка.

Водим от гореизложеното съдът