Решение № 489 от 17.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 136/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 007 от 6.01.2023 г. по гр.д.№ 2225/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 15 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. К. Ф. от гр. София срещу „Д.“ ЕООД - гр. София и „Вакон“ ООД - гр. София: 1) иск с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата 7 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от нарушението на правото на ищеца по чл. 15, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАПСП да бъде обозначен като съавтор на книгата „Предпоследната крачка“; 2) иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП за осъждане на ответниците да преустановят нарушението, като при следващи издания на книгата „Предпоследната крачка“ обозначат ищеца като съавтор на книгата; 3) иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 3 от ЗАПСП за изземване и унищожаване на издадените екземпляри от книгата „Предпоследната крачка“ и 4) иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП за осъждане на ответниците да разгласят за своя сметка диспозитива на решението по делото в два всекидневника.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Г. К. Ф. от гр. София, в която се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно.

Неправилен бил извода на съда, че ищецът не е съавтор на проиесното произведение, доколкото нямало законово изискване съавторството да е единствено в резултат на съгласие и съвместни творчески усилия на съавторите. По-важният въпрос, по който съдът не се произнесъл изрично, въпреки че бил сезиран, бил дали ищеца е автор на книгата или на част от нея (независимо от това в съавторство или не).

Заключението на филологическата експертиза напълно опровергало възраженията на ответника, че приносът на ищеца може да се приравни просто на техническата задача да се възпроизведат в писмена форма направените аудио-записи и всъщност в решението си съдът признал, че съставените от ищеца текстове са авторски, но отхвърлил правото на защита върху тях, защото нямали характера на „завършено литературно произведение“ - извод, който бил напълно погрешен.

Не отговаряло на истината приетото от съда, че според експертизата книгата представлявала ново и самостоятелно литературно произведение, създадено като резултат от творческата дейност на автора му Б. Р.. Изводите на съда по отношение на съавторството не били коректни с оглед разпоредбата на чл. 8 от ЗАПСП, която била неправилно тълкувана.

Освен това от анализа на доказателствата можело да се направи обоснован извод, че е налично съгласие за издаването на книгата при съавторство, което било опосредено от ответника „Д.“ ЕООД, посредством възлагането на ищеца на създаването на първоначалния вариант на изданието, за което ме било заплатено възнаграждение.

Неправилен били и извода за липса на пасивна материалноправна легитимация на ответниците, тъй като били ангажирани достатъчно доказателства, включително и писмена кореспонденция, обосновавщи наличието на договорни отношения между ищеца и ответника „Д.“ ЕООД. По отношение на ответника „Вакон“ ООД неправилно приел, че възможностите на издателя за извършване на проверка за установяване на самите автори на произведението били ограничени до данните, представени му от възложителя, тъй като в случая се издавало първо издание на литературното произведение. Издателството, като професионалист и търговец, осъществяващ издаване на книги по занятие, е следвало да е запознато със законовите изисквания за спазване на авторските права. Освен това издателството носело на самостоятелно основание отговорност по чл. 95г, ал. 1 от ЗАПСП, в качеството си на юридическо лице, възложило на конкретни физически лица да подготвят процесната книга за издаване.

• 3 - Молбата към съда е да отмени решението изцяло и да постанови ново решение, с което да уважи обективно съединените искове.

Ответникът по въззивната жалба „Д.“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна по следните съображения.

Твърденията на въззивника, независимо от обема им, не съдържали основания, които да опровергават правилността на изводите на съда, преповтаряли разсъжденията, изложени в исковата молба и писмените бележки, които не кореспондирали с приложимите за спора правни норми.

Използваните в книгата цитати от записаните срещи не можело да обосноват съавторство - не допринасяли нито за повествованието, нито за смисъла, нито за ефекта на книгата. Освен това дружеството с нищо не било нарушило авторските права на ищеца - заплатени му били всички поискани суми, приноса му бил отбелязан с посочването му наравно с К. Н. на втората страница на книгата.

Молбата към съда е да потвърди решението.

Ответникът по въззивната жалба „Вакон“ ООД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна по следните съображения.

Съдът, основавайки се на доказателствата и заключението на експертизата, правилно приел, че не са налице права на ищеца като съавтор, тъй като изготвените от него текстове нямат завършен вид и не са годни за директна публикация. Ищецът не доказал да е отправял изрично искане към дружеството името му да бъде посочено на корицата, а издателят не бил в договорни отношения пито с него, нито с автора Б. Р., нито с „Д.“ ЕООД. Дружеството било страна единствено по доктор за издаване и разпространение на печатно издание, сключен с К. Н., в качеството му на „носител на права“ Ищецът бил посочен на втора страница по изричното искане на възложителя, явно с оглед свършената от него работа по процесните текстове.

Молбата към съда е да потвърди решението.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, в която ищецът Г. К. Ф. от гр. София твърдял, че с договор за прехвърляне на авторски права върху текст от 3.01.2019 г. се задължил към възложителя „Д.“ ЕООД - гр. София срещу заплащането на възнаграждение да изготви авторски текст, който ще представлява част от книга. Той изпълнил задължението си и предал текста на възложителя на 23.04.2019 г., за което получил уговореното възнаграждение. Същият текст бил използван при написването на книгата „Предпоследната крачка“, пресъздаваща биографията на известния състезател по спорно ориентиране и планинско бягане К. Л. Н. - Д., едноличен собственик на капитала на „Д.“ ЕООД, за чийто единствен автор бил посочен Б. Р., а името на ищеца било посочено само на втората страница на книгата след означението ©, заедно с имената на Б. Р. и К. Н.. Книгата била издадена по възлагане на „Д.“ ЕООД от издателството „Вакон“ ООД - гр. София, от което ищецът поискал корицата й да бъде коригирана с добавянето на името му, но това му било отказано.

В периода след издаването на книгата и като установил, че не е посочен като неин автор по обичайния за това начин ищецът изживял сериозни страдания, изразяващи се в чувство на унижение, обида, притеснение, нежелание да се среща с хора, депресия, безсъние и пр. Дълго време избягвал да се среща с колеги в професионалните среди за а не става обект на въпроси по отношение на книгата и за да не се налага да обяснява, че трудът му е бил ограбен от друг автор и от К. Н.. При така изложените фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди „Д.“ ЕООД - гр. София и „Вакон“ ООД - гр. София: 1) на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП да му заплатят солидарно сумата 7 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от нарушението на му по чл. 15, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАПСП да бъде обозначен като съавтор на книгата „Предпоследната крачка“; 2) на основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП да преустановят нарушението, като при следващи издания на книгата „Предпоследната крачка“ обозначат ищеца като съавтор на книгата; 3) на основание чл. 95б, ал. 1, т. 3 от ЗАПСП да бъдат иззети и унищожени издадените екземпляри от книгата „Предпоследната крачка“ и 4) иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП за осъждане на ответниците да разгласят за своя сметка диспозитива на решението по делото в два всекидневника.

Ответникът „Д.“ ЕООД - гр. София оспорил исковете като изтъкнал, че инициативата за написването на книгата е била на К. Н. и като краен продукт тя била изготвена от Б. Р., а изготвените от ищеца материали били с „характеристиката на първоличен разказ“ на спортиста, „възпроизведени в писмен вид. Участието на ищеца при подготовката на книгата било оповестено и той бил представян на всички публични прояви по представянето й в централните медии. Твърдял, че по никакъв начин не е злепоставил ищеца, за да отговаря за претендираното обезщетение за неимуществени вреди, каквито последният изобщо не бил понесъл.

Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

• 5 - Ответникът „Вакон“ ООД - гр. София оспорил исковете като изтъкнал, че дружеството е страна по договор за издаване и разпространение на печатно издание, сключен с К. Н. в качеството му на „носител на права“ и затова е нелегитимна страна в спора. Управителят на дружеството знаел, че К. Н. е предоставил на ищеца да напише биографията му, но тъй като предвиденото не било достатъчно, възложил написването й на Б. Р.. При сключването на договора отношенията на К. Н. с двамата автори не били представени и обяснени, за да прецени издателят коя част от кого е написана и в какъв обем. До предявяването на исковата молба към издателя не били предявявани претенции от ищеца, нарушение на правата на ищеца нямало, а дори да имало, то не било извършено от дружеството умишлено, злонамерено и с цел да бъде уведен ищеца.

Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

Въззивникът не е релевирал оплаквания срещу възприетата от съда фактическа обстановка на спора, която е следната.

В електронното издание на в. „Дневник“ от 13.11.2020 г. (разпечатка на л.9) Г. Ф. е написал за себе си, че се занимава със спортна журналистика от 15 години, през които е работил за вестниците „24 часа“, „7 дни спорт“, „Стандарт“ и „Сега“, имал възможността да прави списание и да се занимава с телевизионен коментар, а в момента ръководи спортния отдел в „Дневник“ и „Капитал“.

Според анотацията на задната корица на печатното издание „Предпоследната крачка“ (приложено след л. 172) К. Н. - Д. е най - успешният български състезател по спортно ориентиране, многократен държавен и балкански шампион, европейски сребърен медалист и носител на многобройни първи места от най - големите клубни състезания по ориентиране в света.

От справката по партидата на „Д.“ ЕООД - гр. София с ЕИК 203393735 в търговския регистър се вижда, че първоначалната му регистрация е извършена с вписване № 20150203111315, с едноличен собственик на капитала и управител К. Л. Н.. На л. 11 от делото е приложен договор от 3.01.2019 г., с който „Д.“ ЕООД възложило на Г. К. Ф. да създаде авторски текст, който ще представлява част от книга на възложителя, авторските права върху който ще се прехвърлят на възложителя след заплащане на уговореното възнаграждение в размер на 1 500 лева.

С протокол от 23.04.2019 г. (л. 16) възложителят „Д.“ ЕООД приел без забележки извършената от изпълнителя Г. К. Ф. работа - авторски текст, който ще представлява част от книга на възложителя. Двата документа са подписани с електронния подпис на изпълнителя, подпис за възложителя не е поставен.

В договор от 1.02.2020 г.( л. 139) носителят на права К. Л. Н. и издателят „Вакон“ ООД се споразумели да издадат произведение със заглавие „Предпоследната крачка“ от Б. Р.. На издателя било отстъпено изключителното право да разпространява в печатно, електронно и аудио издание произведението, което му било предадено в незавършен вид, но с идейно предложение за дизайн на тялото и готов дизайн на корицата. Издателят се задължил да заплати възнаграждение в размер на 15 %, след приспадане на ДДС, от коричната цена на екземпляр от реално постъпилите продажби с начислените осигуровки.

Печатното издание на литературното произведение „Предпоследната крачка“ е приложено след л. 172 от делото. То съдържа общо 230 страници и на лицевата корица като автор е посочен Б. Р., а на втората страница след означението „Copyright“ ©, е изписано: Б. Р., Г. Ф. и К. Н., 2020.

В съдебното заседание на 16.02.2022 г. е проведен разпит на свидетеля Б. Б. Р., който заявил категорично, че е автор на книгата „Предпоследната крачка“. Основната част от материала за книгата му била предоставена от К. Н. под формата на файлове, които представлявали „наляти негови разкази“, в които разказвал подробности от спортната си биография. За тези файлове свидетелят разбрал, че са резултат от разговорите на Н. с Г. Ф., и ги използвал като източници при написването на книгата. Само от тях, обаче със сигурност произведението не можело да се издаде така, както било подготвено. Свидетелят не бил правил количествен анализ каква част от съдържанието на файловете е част от съдържанието на книгата, но тъй като К. държал да се чува неговия глас, били включени обработени дълги цитати от тази разговори, като съотношението между цитатите от разговорите и материала, който Р. бил написал на базата на интервютата, пътуванията и пр., било може би 50 на 50.

В съдебното заседание на 13.04.2022 г. е прието заключението на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Е. М., според - 7 - което общия брой отпечатани екземпляри на книгата „Предпоследната крачка“ е 1 250, като към 23.03.2022 г. са били продадени 1 144 броя и са налични 54 броя; при единична стойност на брой от книгата, фактурирана от „Вакон“ ООД, 9.0826 лева, без включен ДДС, към тази дата общия размер на реализираните приходи от продажбите е 10 390.49 лева.

В същото съдебно заседание е прието заключение на филологическа експертиза, изготвено от вещото лице Р. М., което ще бъде коментирано при обсъждането на правната страна на спора.

При тази фактическа обстановка настоящият състав на въззивната инстанция приема, че решението е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на оплакванията в жалбата намира за нужно да посочи и следното.

Претенциите по всеки един от обективно съединените искове, са основани на твърдението, че ищецът е „автор на значителна част от процесното произведение“.

Според легалната дефиниция в чл. 5 от ЗАПСП автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Акцентът в правната норма е поставен на словосъчетанието творческа дейност, като същностна характеристика на авторския труд, който води до създаването на защитения от закона обект на закрила.

В правната доктрина като основополагаща специфична особеност на творческата интелектуална дейност на автора се изтъква нейната индивидуалност. Авторският труд не допуска разделяне на отделни операции, нито коопериране на труда, както е възможно например в работата на едно учреждение или канцелария; не се поддава по начало на регламентация - невъзможно е да се установят норми за създаване на едно произведение (време за написване и пр.), тъй като този труд изисква голямо напрежение на всички духовни и физически сили на автора; за да може авторът да твори, освен специалната и идейна подготовка, той трябва да извърши значителна интелектуална работа: да познава и изучава живота, да анализира и синтезира, да сравнява и абстрахира, да умее да типизира и да отделя случайното от нормалното - различни условия, събития, лица, преживявания могат да окажат особено влияние върху творческия процес; строго индивидуална е и не се поддава на сравняване резултатността на авторския труд, а неговата полезност може да бъде определена едва като се завърши произведението, докато обикновеният интелектуален труд може да бъде преценен още по време на полагането му; всеки автор сам организира работата си и запазва творческата си свобода и тогава, когато създава произведение, за което е поел определени задължения по договор, или когато създава произведение в изпълнение на служебна задача (Аврамов Л., Таджер В. Авторско право на Народна Република България, С. 1965, с. 24 и сл.).

Именно тази изчерпателна и задълбочена правна характеристика на понятието, която настоящият състав напълно споделя, следва да бъде изходно начало за преценката дали извършената от ищеца дейност представлява авторски труд.

Според заключението на филологическата експертиза представените от ответника „Д.“ ЕООД и приложени на л. 53 - 123 от делото „писмени материали - 12 неозаглавени текста, изготвени от Г. Ф.“, не представлявали дословно предаден текст (стенографски запис) на аудиозаписите на интервютата на ищеца с К. Н. - Д., тъй като при прослушването на записите и проследяването на текстовете се установили редакционни, лексикални и хронологични намеси на нтервюиращия, както и задаването на редица въпроси или указания за работа. Изброените намеси при превръщането на аудиозаписите в текст представлявали авторска преработка на информацията, а като жанр въпросните материали били мемоари - литературна творба за минали събития, отразени от участник в тях или от техен съвременник, свидетел.

В книжното тяло на произведението на Б. Р. „Предпоследната крачка“ материалите на Г. Ф. не били упоменати като източник. Части от тях били използвани в книгата и съставлявали до 50 % от нейния обем (около 10 % от тях били редактирани или резюмирани текстове, а останалите около 90 % били дословно възпроизведени текстове, в които спорадично са били заменени някои думи). Пълното съдържание на т.нар. писмени материали можело да се разглежда като основа за създаването на части 1, 2 и 3 от книгата, доколкото 60 -70 % от текстовете в тези части представлявали дословно предадени или преработени части от писмените материали, затова и приносът на ищеца за създаването им бил значителен. С премахването на използваните текстове от материалите на Г. Ф. съдържанието на книгата щяло да се промени съществено, което щяло да се изрази освен в намаляване на обема на книжното тяло, но и в загуба на хронологизирана фактология, а оттам и до загуба на художествени достойнства на останалия след премахването текст като цяло.

Едновременно с това експертът посочил, че идеята на текстовете, изготвени от ищеца, е била да се представи максимално пълна биография на К. Н., като не можело да се твърди, че интервютата са били проведени конкретно с цел издаване на книгата „Предпоследната крачка“.

• 9 - Текстовете били четими и проследими, но не били годни за директна публикация, тъй като на множество места била нужна работа по изясняване или уточняване на фактология, или чисто техническо отстраняване на отбелязванията. Не бил наличен и ясно изразен сюжет или лайтмотив, като първоначалната цел е била да е „нещо по-голямо, като биография“; причинно-следствените връзки не били свързани със сюжет или лайтмотив, а следвали хронологично събитията в спортната биография на К. Н.. В кориците на делото не се съдържали данни за пряко лично участие на Г. Ф. при създаването на книгата.

Констатациите на вещото лице, обсъдени в общата съвкупност на доказателствата и главно с показанията на свидетеля Б. Р., не обуславят извод извършената от ищеца интелектуална дейност да притежава изяснените по - горе характеристики на авторския труд, по смисъла на чл. 5 от ЗАПСП.

В началото на всеки творчески процес стои идеята, която мотивира автора да създаде конкретен продукт на интелектуална дейност. Същественото за настоящия случай е, че решението какво да бъде съдържанието на бъдещата книга и нейното послание към читателите, се е оформяло съобразно намеренията на лицето, на чиято житейска съдба и спортна кариера е трябвало тя да бъде посветена. От доказателствата по делото се вижда, че тези намерения са се променяли във времето - от: „да ми помогне да събере цялата тази информация около състезанията, проектите, които съм правил, резултатите, които съм имал през годините…моята идея беше от книга за Ком - Емине да прерасне в нещо по- голямо като биография“ (К. Н. за целта на срещите и записаните разговори с ищеца на стр. 3 от заключението), до: „той ми каза, че възнамерява да издаде своята спортна биография, но иска да бъде нещо повече от това, като интересите му, неговото желание беше да се направи по-скоро нещо като мотивационна книга с неговата история, която да вдъхновява хора да надскачат себе си и да постигат някакви успехи в работата си, независимо дали са спортисти или не“ (показанията на свидетеля Б. Р. на л. 181). От разказа на Б. Р. става ясно, че с написването на книгата той е реализирал именно тази идея: „постепенно се оформи идеята в тези разговори с К. Н. как, какво би могло да представлява тази книга и аз се заех да я пиша…Като смисъл, като идея книгата да бъде построена по този начин, да бъде озаглавена по този начин, по който се разказва, те са мои, нали затова аз съм автор на книгата.“ Другата същностна характеристика на всяко едно литературно произведение е неговия сюжет - понятие, дефинирано в заключението на експертизата като „Съвкупност от действия и събития, които изграждат основата на литературна творба“, чрез които „авторът цели да изведе на преден план качества или характеристики на героите си, които да ги представят най-пълно и правдиво в положителна или отрицателна светлина или да разкрият мотивите, целите и вътрешните противоречия и борба при вземане на някакво решение или преследване на някаква цел“.

Стъпвайки на тази характеристика експертът категорично отрича в текстовете на ищеца да е налице „такъв похват (изведен лайтмотив и сюжет), доколкото в тях хронологично се проследяват събития, факти и емоции от жизнения път на К. Н., представени по реда на тяхното случване чрез неговите спомени“. Оценката, че изготвената от ищеца авторска преработка на информацията, събрана от разговорите с главния герой на бъдещата книга, не отговаря на специфичните изисквания, за да бъде възприемана като самостоятелно литературно произведение, се потвърждава убедително от изявленията на писателя Б. Р.. Той не отрекъл, че „част от съдържанието на файловете е част от съдържанието на книгата“, тъй като „К. много държеше да се чува неговия глас в книгата, така че тези цитати от тези разговори са дълги естествено, защото в тях се чува как той говори и как той разказва“. Едновременно с това изразил своето убеждение на професионален писател, че „Само от файловете, които получих, това със сигурност не можеше да се издаде така, както е подготвено, със сигурност не можеше и точно това беше причината К. Н. изобщо да започне да разговаря с мен“. Посочвайки, че за да осъществи идеята на главния герой книгата да не разказва само за него като спортист, а историята да бъде направена по - универсална, се е наложило той да събере „повече информация и повече различна информация“, защото „само от тези файлове, които аз получих, със сигурност, ако се направи книгата, нямаше да е интересна, така че …не бих казал, че само от тези файлове, без вкарване на допълнителна информация и подход, както и без редакция и обработка може да стане книга“.

В контекста на изложените фактически констатации и правни изводи не може да се мисли, че така очертания принос на ищеца за създаването на литературното произведение представлява съавторство по смисъла на чл. 8 от ЗАПСП. Съавторството предполага наличието на една обективна предпоставка - произведението да е резултат от творческите усилия на две или повече лица, т.е. съавторите да участват в самия процес на създаването- при това без значение е размера на участието, стига между тях да има постигнато изрично или мълчаливо съгласие за това. От - 11 - данните по делото не се установява никакво съвместно участие между ищеца и посочения като автор на книгата Б. Р. в творческия процес, нито изобщо се твърди да е имало предварително съгласие в този смисъл.

В обобщение на казаното до тук може обосновано да се приеме, че крайният резултат от извършената от ищеца чисто техническа (отразяването на записаната посредством техническо устройство човешка реч в писмен вид) и интелектуална (лексикално редактиране на текста) дейност - изготвянето на 12 неозаглавени текста, съхранени на електронни файлове, е бил използван при написването на книгата, посредством цитирането „от първо лице“ на части от възпроизведените на хартиен носител спомени на нейния главен герой. Този резултат, обаче не може да бъде възприеман като краен продукт на човешка дейност за създаване на нова, оригинална и неповторима духовна ценност, за да се ползва със закрилата на специалния закон.

Основателността на всяка една от исковите претенции е обусловена от установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на главния правнорелевантен за спора факт - че е носител на претендираното право. Крайният извод от изложените по - горе съждения е, че ищецът не е автор на литературното произведение „Предпоследната крачка“, нито е негов съавтор, поради което така предявените искове подлежат на отхвърляне.

В заключение, поради неоснователността на развитите във въззивната жалба оплаквания и съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата разноските в настоящето производство, които според списъците по чл. 80 от ГПК са в размер на, както следва: 800 лева - адвокатско възнаграждение, платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 30.01.2023 г. на „Д.“ ЕООД и 1 750 лева - адвокатско възнаграждение, платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 10.03.2023 г. на „Вакон“ ООД.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав