Решение № 35 от 24.2.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 558/2024 г.

Производство по Глава 33 НПК. Постъпила е молба от осъдения Г. С. П. чрез адв. Й. Д. за възобновяване на ВНОХД № 109/2024г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, по което с решение № 70 от 19.04.2024г. е потвърдена присъда № 69/13.10.2023г., постановена по НОХД № 1544/2021г. по описа на Районен съд– Пазарджик, с която е осъден за извършване на престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 вр.чл.54 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, условно по чл.66 от НК с изпитателен срок от три години. В искането са изложени съображения, че при разглеждане на делото са били допуснати съществени процесуални нарушения- на чл.55 НПК и чл.297 НПК, ограничили правото на защита на подс.Г. П., както и за постановяване на присъдата и на въззивното решение при непълнота на доказателствата поради неуважаване доказателствените искания на защитата и липсата на категоричност относно авторството на деянието, поради което моли присъдата и въззивното решение да се отменят и делото се върне за ново въззивно разглеждане. Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив искането за възобновяване на делото е неоснователно. Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени налице ли са наведените в искането основания за възобновяване на делото, намира за установено следното: Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. При разглеждането и решаването на делото както в първата, така и във втората съдебна инстанция не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на присъдата и на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В пълна степен това важи за доказателствената и оценъчна дейност на решаващите съдилища, която е изцяло съобразена с изискванията на процесуалния закон за пълен, комплексен, обективен и всестранен анализ на доказателствата по делото и средствата за тяхното установяване. Прави впечатление, че в мотивите към присъдата и във въззивното решение, са обсъдени, анализирани и правилно оценени с оглед на действителното им съдържание и смисъл всички доказателствени източници както поотделно, така и в логическата им цялост, за което са изложени обосновани, правилни и убедителни фактически изводи, напълно съобразени и удостоверени от проверената доказателствена съвкупност по делото. И това се отнася за анализа и оценката както на обвинителните, така и на оправдателните доказателства, приложени по делото. В този смисъл в доказателствено-аналитичната дейност на първоинстанционния и на въззивния съд не се наблюдава пренебрегване, изопачаване или превратно тълкуване на доказателствата, в това число подробно, логично, обективно и надеждно са били анализирани и гласните доказателствени средства в лицето на обясненията на двамата подсъдими Г. П. и С. П., на пострадалите Н. Д. и В. М., както и на останалите свидетели- очевидци на деянието Д. К., И. Ш., В. И., В. Д.. Обективността и безпристрастността на първата и на въззивната инстанция и начинът, по който са формирали вътрешното си убеждение какво да бъде решението по делото, проличава ясно именно при преценката на показанията на двамата пострадали, които не са били възприети безусловно и безкритично, а тяхната достоверност е била обсъдена и проверена с оглед и на установените от другите доказателствени източници обстоятелства по делото. Например основателно съдът е приел от фактическа страна, че св.М. е форсирал трактора не само с цел да сплаши кучетата, но и да ги нарани, сгази, както и че свидетелите М., И. и Д. са репликирали с агресивен тон подс.С. П. да си прибере кучетата да не плашат жените. На следващо място съдът е положил максимални процесуални усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическата обстановка по делото като е допуснал до разпит свидетели, извън ангажираните в обвинителния акт, включително по искане на защитата, и в този смисъл е неоснователно твърдението в искането, че делото останало неизяснено, тъй като не били уважени доказателствените им искания. По-конкретно както първата, така и втората инстанция, са отказали да назначат допълнителна съдебно- медицинска експертиза, тъй като изготвената на досъдебното производство такава по категоричен начин е изяснила механизма на причинените на пострадалия травматични увреди и средството, оръдието, с което са нанесени ударите / за които свидетелстват и всички присъствали на инцидента /, както и да изискат скици на землището, където са се случили инкриминираните събития, което обстоятелство също е установено по делото по безспорен начин. Известна е практиката на касационната инстанция, че неуважаването на доказателствените искания на страните невинаги е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита, а само когато делото е останало неизяснено от фактическа страна и не са били установени правнорелевантните обстоятелства, за които се отнася искането. В случая фактите по делото, свързани с мястото, времето, начина на извършване на деянието и неговото авторство, са били изцяло, несъмнено и напълно разкрити по предвидения от процесуалния закон начин и в съответствие с изискванията на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5, чл.305 ал.3 и чл.339 ал.2 от НПК. Накрая не отговаря на истината твърдението в искането за възобновяване на делото, че първият и окръжният съд са нарушили разпоредбата на чл.297 от НПК- видно е от съдебните протоколи, че и на двамата подсъдими Г. П. и С. П. след приключване на съдебните прения им е дадено право на лична защита, както и последна дума. Предвид на изложените съображения искането за възобновяване на делото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение, поради което ПАС