Решение № 693 от 27.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 504/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 264837/26.02.2024 г., подадена от „Бисофт“ ЕООД с ЕИК: 115564538 чрез адвокат Р. А. от САК и адвокат К. Д. от АК-Пловдив срещу решение № 260110/12.02.2024 г., постановено по гр. дело № 11854/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове, както следва: - иск с правно основание чл. 79 ЗЗД срещу „Национално бюро за правна помощ“ с Булстат: 175018757 за сумата от 2 880 лв. с ДДС, представляваща дължима цена по сключения между страните договор № 63/04.01.2010 г. за абонамент и обслужване на софтуерната програма „Правна помощ“ за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г. и иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.) срещу „Национално бюро за правна помощ“ и Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието за установяване по отношение на ответниците, че „Национално бюро за правна помощ“ е извършило нарушение на авторските права на ищеца, като е допуснало без съгласието му трето лице да копира компютърна програма „Правна помощ“; както и „Бисофт“ ЕООД е осъдено да заплати на „Национално бюро за правна помощ“ сумата от 9 660 лв. – разноски по делото, а на Министерство на правосъдието сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение; като решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Дуеър” ООД с ЕИК: 203108798. Жалбоподателят-ищец счита решението за неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове като бъде посочено, че решението е постановено с участието на третото лице – помагач. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Излага подробни съображения, че от събраните по делото доказателства следвало да се приеме за установено, че сключеният между „Бисофт“ ЕООД и „Национално бюро за правна помощ“ договор № 63/04.01.2010 г. не бил прекратен, тъй като не можело да се приеме, че нотариална покана с нотариална заверка на подписа рег. № 18608/21.11.2014 г. на нотариус В. Б. с рег. № ••• на НК и за удостоверяване датата на връчване рег. № 5461, том 2, № 77/24.11.2014 г. на нотариус Б. Т. с peг. № ••• на НК, била връчена надлежно на ищеца по реда на чл. 47 ГПК. В тази връзка относно предявения иск по чл. 79 ЗЗД първоинстанционният съд неправилно приел, че при връчване чрез залепване на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК било спазено изискването на закона уведомлението да бъде залепено на външната входна врата на адрес и второ било пуснато в пощенската кутия. Освен това се установявало, че софтуерната програма „Правна помощ“ на „Бисофт“ ЕООД била използвана от „Национално бюро за правна помощ“ и впоследствие, включително към 07.12.2016 г. Поради това и искът по чл. 79 ЗЗД за заплащане на суми за месечен абонамент по процесните фактури за процесния период бил основателен и доказан, поради което следвало да бъде уважен. Основателна била и акцесорната претенция за заплащане на лихва, считано от 26.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, доколкото на посочената дата била надлежно връчена на „Национално бюро за правна помощ“ нотариална покана с рег. № 824/18.03.2015 г. на нотариус П. П. с рег. № ••• на НК за плащане по процесния договор. Жалбоподателят счита за основателен и доказан и предявения иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.) в каквато връзка излага подробни доводи, че от събраните доказателства (писмени, гласни и заключенията на в.л. П., в.л. Х. и в.л. К.) се установявало, че „Национално бюро за правна помощ“ допуснало представители на трето лице („DWEAR“), с чийто счетоводен софтуер „КОНТО“ към 2014 г. работело бюрото, да копира в края на 2014 г. софтуерната система „Правна Помощ“ на ищеца и представи на „Национално бюро за правна помощ“ като своя и провежда обучения на служите на адвокатските колегии в страната, а впоследствие същата тази система да бъде копирана отново през 2014 г. в система е-Правосъдие и представена като система собственост на „Национално бюро за правна помощ“, разработена с финансиране от ОПДУ. Поради това, по този иск, първоинстанционният съд неправилно приел, че не можело да кредитира заключенията на първоначалната единична експертиза и първата тройната такава, тъй като не били категорични, и дал вяра на заключението на повторната тройна експертиза, която намерил за мотивирана и обоснована, а отделно от това изготвена от вещи лица професори от Софийския университет. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието чрез гл. юр.к. П. Н. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли апелативния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Срещу въззивната жалба на „Бисофт“ ЕООД в посочения срок е подадена отговор и от „Национално бюро за правна помощ“ чрез адвокат Ц. Ч. от САК и адвокат В. П. от ВАК, с който същата се оспорва като неоснователна и по изложените съображения се прави искане да бъде оставена без уважение и потвърдено първоинстанционното решение, както и се претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В същия срок „Дуеър” ООД в качеството му на третото лице - помагач на страната на ищеца също е подало отговор чрез адвокат К. В. от САК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли апелативния съд да я отхвърли и остави в сила обжалваното решение. В хода на устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателят „Бисофт“ ЕООД чрез адвокат Р. А. от САК поддържа въззивната си жалба по изложените съображения. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски от „Национално бюро за правна помощ“. Управителят на „Бисофт“ ЕООД Д. А. излага съображения в подкрепа на твърдението си, че по делото било установено неправомерно копиране на притежаваната от дружеството софтуерна програма „Правна помощ“ като анализира заключенията на вещите лица и се позовава на първата, приета по делото експертиза. Другите страни Министерство на правосъдието, „Национално бюро за правна помощ“ и „Дуеър” ООД чрез процесуалните си представители поддържат отговорите си на въззивната жалба и по изложените съображения молят апелативния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Министерство на правосъдието и „Национално бюро за правна помощ“ претендира присъждане на разноски. Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения: Предмет на производството пред Софийски градски съд са предявени от „Бисофт“ ЕООД искове, както следва: - иск с правно основание чл. 79 ЗЗД срещу „Национално бюро за правна помощ“ с Булстат: 175018757 за сумата от 2 880 лв. с ДДС, представляваща дължима цена по сключения между страните договор № 63/04.01.2010 г. за абонамент и обслужване на софтуерната програма „Правна помощ“ за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г. и иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.) срещу „Национално бюро за правна помощ“ и Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието за установяване по отношение на ответниците, че „Национално бюро за правна помощ“ е извършило нарушение на авторските права на ищеца, като е допуснало без съгласието му трето лице да копира компютърна програма „Правна помощ“. Ищецът твърди, че с договор за дарение на софтуерна система № 62/30.12.2009 г. дарил на ответника „Национално бюро за правна помощ“ правото на безвъзмездно ползване на собствения си интелектуален продукт – информационна система с работно наименование „Правна помощ“ за срок от 10 години като фактическото предаване на информационната система било удостоверено с приемно-предавателен протокол от 30.12.2009 г. С договор № 63/04.01.2010 г. било договорено абонамент и поддръжка на софтуерната система „Правна помощ“ за управление на дейността на „Национално бюро за правна помощ“ срещу месечно възнаграждение в размер на 300 лв. без ДДС или 360 лв. с ДДС. Съгласно чл. 11 от договор № 63/2010 г. срокът на същия бил една година, като съгласно чл. 12 действието му се продължавало автоматично при същите условия, ако нито една от страните в едномесечен срок преди изтичането му не направи пред другата писмено уведомление за прекратяване. Към настоящия момент нито една от страните по договора не поискала неговото прекратяване, поради което той валидно ги обвързвал. Ответникът „Национално бюро за правна помощ“ не заплатил на ищеца дължимото месечно възнаграждение по договор № 63/2010 г. за месеците както следва: 1) месец януари 2015 г. по фактура № 0000003055/02.02.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС; 2) месец февруари 2015 г. по фактура №0000003100/04.03.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС; 3) месец март 2015 г. по фактура №0000003147/01.04.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС; 4) месец април 2015 г. по фактура №0000003212/04.05.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС; 5) месец май 2015 г. по фактура №0000003257/01.06.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС; 6) месец юни 2015 г. по фактура №0000003322/01.07.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС; 7) месец юли 2015 г. по фактура №0000003372/03.08.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС; 8) месец август 2015 г. по фактура №0000003419/01.09.2015 г. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС. Поради това, претендира на основание чл. 79 ЗЗД ответникът „Национално бюро за правна помощ“ да му заплати общо сумата от 2 400 лв. без ДДС или общо сумата от 2 880 лв. с ДДС, в каквато връзка посочва, че с нотариална покана рег. № 2277 от 2015 г. том I-Б, акт № 71, връчена на „Национално бюро за правна помощ“ чрез адвокат Ч.-М. на 26.03.2015 г. чрез П. П. – нотариус с рег. № ••• на НК, поканило „Национално бюро за правна помощ“ в 3 дневен срок да заплати дължимите суми по посочена банкова сметка, но и до настоящия момент не било налице изпълнение. Също така ищецът твърди, че на 17.10.2014 г. изпратил до „Национално бюро за правна помощ“ „Общи условия за ползване на софтуерната система „Правна помощ“, които не отменяли, не прекратявали, не разваляли, не замествали и не противоречали на сключените между „Бисофт“ ЕООД и „Национално бюро за правна помощ“ договори, а представлявали посочване на вече постигнатите договорености с цел регулиране и защита на правата, задълженията и законните интереси на автора/собственика и на конкретния потребител предвид спецификите на софтуерната система „Правна помощ“ като обект на авторското право (на правото на интелектуална собственост) и били имплементация на посочените договорености. Съобразно тези общи условия авторското право върху софтуера, правото на собственост, на копиране, както и всички други вещни права и права на интелектуална собственост върху него, които не били изрично предоставени с общите условия, били изключително право на „Бисофт“ ЕООД (каквито били постигнатите договорености) и се разпростирали върху: програмния код на софтуерната система „Правна помощ“ (изходен и компилиран), програмните файлове, логическата й структура, идеите и принципите, залегнали в който и да е елемент на програмата, архитектурата и дизайна, и графичните изображения, както и върху инсталираната софтуерна система „Правна помощ“ в процеса й на тестване преди официалния и пуск/старт, което било в/на компютърната инфраструктура (сървър, система, мрежа и други) на „Национално бюро за правна помощ“, както и върху информационните файлове, които били логически структурно свързани със софтуерната система „Правна помощ“. Общите условия не били подписани от представляващия ответника „Национално бюро за правна помощ“, но същият ги приел чрез конклудентни действия, тъй като служителите му продължили да използват софтуерната система „Правна помощ“. Въз основа на постигнатите договорености с ответника „Национално бюро за правна помощ“, последното имало право на ползване и право на софтуерна абонаментна поддръжка на софтуерната система „Правна помощ“. Достъпът на конкретния потребител физическо лице до програмата (държавен служител от администрацията на „Национално бюро за правна помощ“, служител и/или работник на трудово правоотношение от администрацията на „Национално бюро за правна помощ“, член на „Национално бюро за правна помощ“, избираем от Висшия адвокатски съвет, заместник-председателя на „Национално бюро за правна помощ“ и председателя на „Национално бюро за правна помощ“, назначаеми от Министър-председателя въз основа на решение на Министерския съвет) ставал чрез строго индивидуален за него потребителски акаунт, посредством ползването на потребителско име и парола съобразно предназначението на функционалностите на софтуерната система „Правна помощ“ и съобразно служебните задължения/функции/задачи/правомощия на съответното лице. Конкретният потребител физическо лице на софтуерната система „Правна помощ“ и „Национално бюро за правна помощ“ имали непрехвърляемо и срочно право на ползване на програмата съобразно статуса си (горепосочено физическо лице потребител: за изпълнение на съответните си служебни задължения, задачи, правомощия, функции като служител на „Национално бюро за правна помощ“, и самото „Национално бюро за правна помощ“ като лице, в полза на което било учредено право на ползване) съобразно договореностите между „Бисофт“ ЕООД и „Национално бюро за правна помощ“, съгласно ЗПП предвид функциите на различните модули на софтуерната система „Правна помощ“, като никой потребител нямал право: да копира, да преотстъпва учреденото право на ползване (чрез препродажба, отдаване под наем, лицензиране, подаряване, даряване, заменяне, лизинг, прехвърляне по друг начин и други), да разпространява, да превежда, да преработва, да декомпилира и компилира, да адаптира, да модифицира, да извършва обратен инженеринг като конструира обратно, да разглобява или да се опитва да извлече по друг начин изходния програмен код на софтуерната система „Правна помощ“, да деасамблира, да изучава технологичните принципи на действие, да прави демонстрация на трети лица и/или да се опитва да съвместява софтуерната система „Правна помощ“ с програмни продукти и информационни системи на лица различни от „Бисофт“ ЕООД и с формати на данни, в цялост на/за софтуерната система „Правна помощ“ или на/за частично софтуерната система „Правна помощ“ (функционалности, модули, програмни файлове, логическа структура на софтуерната система „Правна помощ“ или отделен неин модул, архитектурата, дизайна и графичните изображения на софтуерната система „Правна помощ“ или отделен неин модел и други), под каквато и да било форма и/или начин, в мрежата и/ или към други компютри чрез мрежа и/или чрез друго устройство. Въпреки това, ответникът „Национално бюро за правна помощ“ допуснал трето лице – „Дуеър” ООД – да копира дарената софтуерната система „Правна помощ“. След като установил посоченото действие, ищецът отправил многократни покани към ответника „Национално бюро за правна помощ“ да преустанови нарушението на авторското право, но той не отговарял по никакъв начин и отказвал и да подпише декларацията за конфиденциалност. Предвид така изложеното, ищецът счита, че за него бил налице правен интерес при условията на кумулативност да предяви и иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.) за установяване по отношение на ответниците – „Национално бюро за правна помощ“ и Министерство на правосъдието, че „Национално бюро за правна помощ“ допуснало без съгласието на ищеца трето лице да копира софтуерната програма „Правна помощ“ и използва същата в нарушение на ЗАПСП и договорните условия. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Министерство на правосъдието е подало отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по отношение на него като процесуално недопустими. В тази връзка твърди, че „Национално бюро за правна помощ“ било самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, което самостоятелно сключило процесния договор за дарение за ползването на софтуерната система и самостоятелно отговаряло за неизпълнение на задълженията по него, включително и че именно то носело отговорността, ако допуснало накърняване на авторските права на ищеца. Евентуално оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че Министерството нямало материалноправна легитимация да отговаря по предявените срещу него искове, тъй като нито сключвало договор с ищеца, нито ползвало по какъвто и да било начин процесната софтуерна система, още по-малко допуснало в нарушение на ЗАПСП същата да бъде използвана и копирана от трето лице. Евентуално оспорва иска по чл. 79 ЗЗД като твърди, че с нотариална покана от 21.11.2014 г. на „Национално бюро за правна помощ“, връчена на ищеца по реда на чл. 47 ГПК, „Национално бюро за правна помощ“ прекратило договора за абонаментно обслужване и поддръжка на софтуерната система и считано от януари 2015 г. двете лица не били в договорни отношения и съответно не се дължало заплащане на възнаграждение за абонаментно обслужване за претендирания период, който обхващал месеците след прекратяване на договора, а именно от януари 2015 г до август 2015 г. Твърди, че Общите условия, предоставени на „Национално бюро за правна помощ“ на 17.10.2014 г. не били приети от „Национално бюро за правна помощ“ и дори отказът да се съгласи с тях стоял в основата на отправеното изявление за едностранно прекратяване на договора, извършено с посочената горе нотариална покана. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.) излага съображения, че Министерството извършило изрична проверка по сигнал на ищеца за нарушаване на авторското му право от страна на „Национално бюро за правна помощ“ и в хода на тази проверка не било установено да било налице такова нарушение. Поради това, моли съда да прекрати производството срещу Министерство на правосъдието като недопустимо, евентуално да отхвърли предявените срещу него искове като неоснователни. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба е подаден и от „Национално бюро за правна помощ“, което оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че считано от 24.12.2014 г. договор № 63/2010 г. бил прекратен чрез изпратена до ищеца нотариална покана, връчена по реда на чл. 47 ГПК като от този момент той не обвързвал страните и съответно не се дължало договореното с него възнаграждение за ползване на процесната софтуерна система за месеците от януари 2015 до август 2015 г. Отделно от това твърди, че считано от датата, на която му били връчени посочените Общи условия, ищецът направил невъзможен достъпът и ползването на процесната софтуерна програма. Счита, че изпратените му на 17.10.2014 г. Общи условия не били приети от него поради несъгласие с тях. Във връзка с твърденията за извършено от негова страна нарушение на ЗАПСП, посочва, че по повод наведените с исковата молба твърдения била извършена проверка от страна на Инспектората към Министерство на правосъдието и не било констатирано каквото и да било нарушение. Поради това, моли съда да отхвърли предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани. Преди първото съдебно заседание ищецът е представил становище по възраженията, направени с отговорите на исковата молба. Оспорва твърдението, че договор № 63/2010 г. бил валидно прекратен, като в тази връзка посочва, че нотариалната покана не му била връчена редовно и съответно не можело да се счита, че изявлението за прекратяване на договора достигнало до него. Третото лице помагач „Дуеър” ООД поддържа, че било неправилно конституирано като страна по делото, тъй като софтуерният продукт LEVENTS от 2014 г. не бил разработен от него, а от друг дружество – „Диуеър“ ЕООД. По същество, счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо, доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по предявените кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.), а относно правилността на обжалваното решение въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна: От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 30.12.2009 г. между ищеца „Бисофт“ ЕООД и ответника „Национално бюро за правна помощ“ е сключен договор № 62 за дарение на софтуерна система, по силата на който дружеството дарява на „Национално бюро за правна помощ“ правото на безвъзмездно ползване на собствения си интелектуален продукт – информационна система с работно наименование „Правна помощ“ за срок от 10 години. Съгласно приемно-предавателен протокол от същата дата, дарителят е предал на надарения процесната софтуерна система. Надареният се е задължил да не предоставя достъп до същата на трети лица. По делото са представени от ищеца и „Общи условия за ползване на софтуерна система „Правна помощ“, които не са подписани от ответника „Национално бюро за правна помощ“. На 04.01.2010 г. между същите страни е сключен договор № 63 за абонамент и поддръжка на софтуерната система „Правна помощ“ за управление на дейността на „Национално бюро за правна помощ“ със срок на действие на договора една година от подписването му, като действието му се продължава автоматично, ако никоя от страните в едномесечен срок преди изтичането му, не направи пред другата страна писмено уведомление за прекратяването му. Предсрочно прекратяване на договора е уговорено по взаимно съгласие на страните или едностранно с едномесечно предизвестие. На същата дата между страните е сключен и договор № 64 за абонамент и поддръжка на хардуерни компютърни системи в „Национално бюро за правна помощ“. На 18.03.2011 г. е сключен договор за изработка с предмет – изработване на допълнителна функционалност в софтуерна система „Правна помощ“ за осигуряване паричния поток на правната помощ при „Национално бюро за правна помощ“, въз основа на задание, неразделна част от договора. С нотариална покана рег. № 2277 от 2015 г. том I-Б, акт № 71 на нотариус П. П. с рег. № ••• на НК, връчена на 26.03.2015 г. чрез адвокат Ч.-М., ищецът поканил ответника „Национално бюро за правна помощ“ да му заплати дължими по договор № 63/04.01.2010 г. месечни абонаменти за м. януари и февруари 2015 г., всеки от които в размер на 360 лв. с ДДС. Представени са и издадени от ищеца фактури за месечни абонаменти в размер на 360 лв. с ДДС за периода януари – август 2015 г., както и протоколи по т. 9 от абонаментния договор за поддръжка на софтуерна система „Правна помощ“ за процесния период, в които е отразено, че не е извършвана дейност по корекция на технически грешки на операторите, консултации или констатирани проблеми при функционирането, като на първия от протоколите е посочено, че услугата не е ползвана и достъпът до системата е блокиран. Протоколите са подписани за ищцовата страна и са връчени на ответника „Национално бюро за правна помощ“ с препоръчани пощенски пратки. Страните са подали взаимни сигнали срещу действията съответно на адвокат Ч.-М. (председател на „Национално бюро за правна помощ“) и Д. А. (управител на „Бисофт“ ЕООД), във връзка с които с които на 15.05.2015 г. прокурор от СРС е постановил отказ от образуване на наказателно производство, като е приел, че липсва състав на извършено престъпление от общ характер, а отношенията между страните следва да се уредят по гражданско-правен ред. С писмо от 16.03.2015 г. ответникът Министерство на правосъдието е уведомило управителя на ищцовото дружество, че във връзка с подадено от него уведомление за поведение, позиция и отношение на председателя на „Национално бюро за правна помощ“, доказващи неправомерни действия спрямо правото на интелектуална собственост върху софтуерна система „Правна помощ“, инспекторатът по чл. 46 от Закона за администрацията в Министерство на правосъдието е извършил проверка по наведените твърдения, при която същите не са се доказали. АДФИ е взела решение да не се възлага финансова инспекция в „Национално бюро за правна помощ“ въз основа на подадения от управителя на ищеца сигнал, с мотиви, че същият не съдържа данни за нарушения на бюджетна, финансово-стопанска или отчетна дейност, а за възникнал гражданско-правен спор, който следва да намери решение по съдебен ред. Ответникът „Национално бюро за правна помощ“ е представил нотариална покана, отправена до управителя на ищцовото дружество Д. А., в която е посочено, че във връзка с решение на „Национално бюро за правна помощ“ и на осн. чл. 13 от договор № 63/04.01.2010 г. за абонамент и поддръжка на софтуерна система „Правна помощ“, „Национално бюро за правна помощ“ прекратява действието на същия с едномесечно предизвестие, считано от датата на получаване на поканата. Съгласно удостовереното от пом. нотариуса, осъществил връчването, посочените в поканата адреси в гр. Пловдив - бул. „В. Априлов“ № 123, ет. 8, ап. 16 и ул. „Капитан Райчо“ № 95 са посетени на 24.11.2014 г. в работно време, като на тях не е открит нито законния представител на дружеството, нито негов пълномощник, за да получи поканата. Залепено е уведомление на външната входна врата и такова е пуснато в пощенската кутия. В указания 14-дневен срок по чл. 47 ГПК в кантората не се е явил никой за получаване на поканата. Ищецът оспорва редовността на връчването с твърдението, че в офиса на дружеството на ул. „Капитан Райчо“ № 95 на посочената дата 24.11.2014 г. в работно време от 08: 30 до 17: 30 часа, като и през целия м. ноември и декември, е имало служители на дружеството. Оспорва пом. нотарус да е посещавал офис на посочената дата, да е залепвал уведомление или да е пускал такова в пощенската кутия. Освен това поддържа, че в поканата са посочени два адрес, което изцяло опорочава процедурата, доколкото не става ясно на кой от двата адрес е залепено уведомлението. Представя доказателства за получена на адреса кореспонденция в периода. Във връзка с направеното оспорване по делото е разпитана като свидетел Е. Т., служител на ищеца през процесната 2014 г., изпълняваща длъжността технически сътрудник в офиса на адрес гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 95. Свидетелката твърди, че естеството на работата било такова, че в офиса винаги имало човек. Сградата имала портиер, но достъпа до офиса бил свободен. Често получавала пратки за фирма „Бисофт“ ЕООД от куриери срещу подпис. Няма спомен да е имало залепени документи, адресирани до „Бисофт“ ЕООД в сградата или на входните врати. Няма спомен дали конкретно е имало извършено връчване от нотариус през 2014 г. От събраните по делото писмени доказателства се установява и това, че по протокол № 27 от заседание на Висшия адвокатки съвет, проведено на 17.10.2014 г. е взето решение № 861 да се възложи изработването на програмен продукт, който да бъде собственост на Висшия адвокатски съвет, с цел да се използва за нуждите на „Национално бюро за правна помощ“ и за нуждите на адвокатските съвети в работата им по закона за правната помощ. Със заповед от 27.12.2014 г. на министъра на правосъдието е създадена работна група за извършване на пълен преглед на информационните системи в „Национално бюро за правна помощ“ и изготвяне на доклад за тяхното състояние. В приложения доклад e изразено становище за констатирани пропуски в сигурността и защитеността на информацията в информационно-технологичната инфраструктура на „Национално бюро за правна помощ“. По искане на ищцовото дружеството, по делото са ангажирани доказателства за образуваното производство по преписка № КЗК-542/2017 г. на осн. чл. 94, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията. На 17.11.2014 г. между ответника „Национално бюро за правна помощ“ и „Диуеър” ЕООД, гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 11, с ЕИК: 121796200, представлявано от управителя Д. Г. И. е сключен договор, по силата на който разпространителят „Диуеър” ЕООД поема срещу заплащане абонаментното обслужване на внедрения при потребителя „Национално бюро за правна помощ“ програмен продукт dWareOS с инсталация свързана с функционалност съобразно Закона за правната помощ – Lawer EVENTS – LEVENTS, наричан за краткост LEVENTS dWareOS. Програмният продукт е разработен от разпространителя, който е с правата на собственик. С договор № 1086/04.04.2018 г. (сключен след датата на подаване на исковата молба), ответникът „Национално бюро за правна помощ“ е възложил на „Диуеър” ЕООД с ЕИК: 121796200, представлявано от Симеон Зафиров, услуга със следния предмет: „Създаване на единна електронна система за правна помощ в национален мащаб – въвеждане на софтуерен продукт за правна помощ, в това число и разработване на ръководство за работа със системата“ по проект BG05SFOP001-3.001-0020 „Стратегически реформи в „Национално бюро за правна помощ““. С постановление от 11.02.2021 г. на зам. апелативен прокурор при АП – София по преписка № 251 по описа на АП-София, преп. № 15292/2020г. по описа на Софийски градски съд, по жалба на Д. А., управител на „Бисофт“ ЕООД е отменено постановление на СГП от 06.11.2020 г., с което е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 15292/2020 г. по описа на СГП като на наблюдаващия прокурор е указано да се извърши допълнителна проверка. Впоследствие, с постановление от 21.06.2022 г. на прокурор при СГП по пр. пр. № 15292/2020 г. по описа на СГП, че след извършената допълнителна проверка отново е постановен отказ от образуване на досъдебно производство, потвърден с постановление на зам. апелативен прокурор при АП – София. По делото са събрани и гласни доказателства, като освен горепосочената Е. Т. като свидетели са разпитани и лицата М. Г., И. В., И. И., Г. Р. (разпитана по делегация на 07.02.2020 г. пред РС-Враца), Ф. Д. (разпитана по делегация на 14.02.2020 г. пред РС- Шумен) и М. М.. Свидетелката М. Г. твърди, че от 2007 г. работи в „Национално бюро за правна помощ“ като главен специалист. Кабинетът й е пред този на председателя. Не е работила лично със софтуерен продукт Правна помощ. Не може да каже през 2014 г. с коя фирма е работило бюрото. През 2014 г. е оформяла документи чрез деловодна програма на фирма „Бисофт“ ЕООД и работи само с деловодната система. Сега работи с деловодна система „Диуеър”. Знае къде е помещението със сървъра на бюрото и заявява, че само ръководството има достъп до това помещение. Юристите работят със системата за правна помощ. Знае, че между бюрото и „Бисофт“ ЕООД е имало отношения, но не е изготвяла договори в тази връзка, с това се занимават юристите и ръководството. Не е в течение на отношенията между „Национално бюро за правна помощ“ и „Бисофт“ ЕООД, не е юрист по образование, не работи със система за правна помощ. Знае, че фирма „Бисофт“ е имала внедрен продукт в бюрото, който е различен от деловодната система и който е за правна помощ. Свидетелят И. В. твърди, че работи във фирма „Парафлоу комуникейшънс” като компютърен специалист. Фирмата има договор за системна поддръжка с „Национално бюро за правна помощ“. Тези отношения са започнали след 2010 г.. Поддържат компютърната мрежа, сървъри, операционни системи и мрежа. „Парафлоу комуникейшънс” също има достъп до сървърите, могат да влизат, когато се налага за осъществяване на поддръжка, но чрез придружител. Доколкото знае, системата, която е обслужвала счетоводно бюрото, се казва „Конто”. Знае, че в един момент през есента на 2014 г. на екраните на служителите, които работят с програмата за правна помощ са се появили съобщения, според които, за да продължат да работят с програмата, е трябвало да се приемат някакви общи условия. Без приемане на условията чрез кликване на съответното място, не можело да се получи достъп до програмата. Бил извикан, за да провери това и констатирал, че само при приемане на общите условия може да се работи с програмата. Присъствал е, когато по негов съвет един служител приел общите условия, за да могат да видят дали наистина след това ще има достъп до програмата. Доколкото знае обаче, бюрото отказало и нямало достъп до системата. След това документите можело да се изготвят единствено на хартия, ръчно. Не знае дали бюрото е работило по този начин, не познавал системата за правна помощ. Госпожа Ч. го е попитала може ли и за какъв срок би се изработил подобен програмен продукт. От фирмата му казали, че могат да направят подобна система, но г-жа Ч. отказала, тъй като не одобрила ценовата оферта и проектът бил възложен на фирма „Диуеър” ЕООД. Тази фирма дошла директно с готов продукт, от „Парафлоу комуникейшънс” не са работили с нея, трябвало само да съдействат да приведат продукта в действие. Доколкото знае, този продукт се изработил и внедрил в доста кратки срокове. Доколкото знае предишната система за правна помощ е имала някакъв обмен на данни с посочената по-горе счетоводна програма (във връзка с извършване на плащания в полза на адвокати). Затова мисли, че счетоводната програма би могла да помогне за по-бързо създаване на програма за правна помощ, но двата продукта били съвсем различни. Доколкото му е известно, след внедряването на продукта е имало някакви допълнителни корекции по него. „Парафлоу комуникейшънс” не е поддържала този продукт. В работата си в бюрото е комуникирал с г-жа Ч., г-жа В., г-жа Д. и г-жа Ц.. От тях е черпил информация за изложеното по-горе. Сочи, че в сървърното помещение има два комуникационни шкафа, има компютърно оборудване, етернет комутатори, маршрутизатор за връзка с интернет, 4 сървъра, доколкото знае те са собственост на „Национално бюро за правна помощ“. „Парафлоу комуникейшънс” заварила там 4 сървъра, не знае кога са били включени за пръв път в компютърната мрежа. След като бюрото спряло да работи със системата за правна помощ на ищеца „Бисофт“ ЕООД, се внедрил сървър на фирма „Диуеър”. След това сървърите станали 5 броя. Теоретично има достъп до този сървър, но „Парафлоу комуникейшънс” не го поддържа. Заявява, че в „Национално бюро за правна помощ“ има камери за видеонаблюдение. „Парафлоу комуникейшънс” не е ангажирано с видеонаблюдението, не знае кой се занимава с това. Не знае дали видеонаблюдението работи в момента. Когато „Парафлоу комуникейшънс” приело да обслужва „Национално бюро за правна помощ“, всички системи били в изправност. Никога не са искали от него да преглежда и да сваля записи от видео камери. Свидетелката И. И. твърди, че работила в бюрото за правна помощ през периода 2010- 2015 година като юрисконсулт и старши юрисконсулт. Работила е с компютърната система на фирмата-ищец. С нея обработвали отчетите за служебните представители. Доколкото си спомня, компютърната система се казвала „Правна помощ“. Не помни точно колко време са работили с тази система, може би около 2 години. След това системата била сменена с друга. Не са имали затруднения да работят с първата, нито с втората компютърни системи. Когато се внедрила втората система, преминали обучение за работа с нея, като бил издаден и документ за това. Била дадена възможност за предложения и препоръки как да се усъвършенства системата, за да се улесни работата на служителите. Заявява, че за нея е било лесно да работи и с двете системи и не може да кажа имало ли е съществени разлики между тях, тъй като отдавна не е работила със системите. Не си спомня да е имало нещо съществено при въвеждането на втората система и коя фирма е провела обучението. Не може да каже дали лично е търсила помощ и съдействие при проблеми в работата с втората система, но винаги е имало определени лица за техническа поддръжка и при двете системи, на които служителите да се обадят в случай на необходимост. Когато свидетелката постъпила на работа, системата на ищеца вече е била внедрена и не си спомня да е имало период, в който документите да са обработвани ръчно. Получавали определен брой отчети за обработка, след което ги въвеждали в системата. Мисли, че М. Г. е участвала в този процес, но не знае дали е работила с някоя от системите. След това се въвеждал номера на отчета, годината, адвокатската колегия, името на адвоката, основанието за извършване на плащане, самата сума за изплащане като възнаграждение. След вкарване на тези данни се генерирало едно решение, въз основа на което се изплащат хонорарите. Не си спомня конкретно дали е имало появяване на някакво съобщение за приемане на общи условия, за да може да се работи със системата на „Бисофт“ ЕООД. Счита, че е възможно да се е появил такъв прозорец, при работа с всяка програма се появяват изскачащи прозорци, но не помни нищо конкретно в тази връзка. Не се е интересувала кое е наложило смяната на системата и не може да каже нищо конкретно в тази връзка. Свидетелката Г. Р. твърди, че от 2008 г. работи като технически сътрудник към Адвокатска колегия – Враца. Присъствала е на обучения през 2015 и 2019 г. в гр. София, водени от представители на фирма „Диуеър”. В началото представители на „Национално бюро за правна помощ“ представили обучителите. За системата казали, че е разработена от фирма „Диуеър”. Името LEVENTS не говори нищо на свидетелката. Заявява, че във връзка с правната помощ, от 2010 г. са работили с продукта на „Бисофт“ ЕООД. Процесът представлява следното: кликва на икона, въвежда потребителско име и парола, влиза в искането и въвежда всички необходими данни – номер на дело, дата и час на заседание, инстанция, служител, предмет на дело, страна ЕГН, адрес, качество. Така създава искането и после се въвежда името на адвоката. След това разпечатва уведомителното писмо, което изпраща на съответната инстанция. Алгоритмите на софтуерните системи, представени на обученията, били същите. Функционалностите според свидетелката са еднакви. Няма драстична разлика в разположението на иконите в различните системи. През 2019 г. получили от „Национално бюро за правна помощ“ покана да интегрират тяхната програма. Свидетелката Ф. Д. твърди, че от 2000 г. е работела в АК – Шумен като администратор, а после и като касиер. От януари 2020 г. е пенсионер. Спомня си, че през 2015 г. е присъствала на презентация на софтуерния продукт на „Национално бюро за правна помощ“ в София. Показали им абсолютно всичко – как се въвежда самото искане и всички клаузи, които трябва да се попълнят, как се изготвя уведомително писмо и всичко останало. Свидетелката констатирала, че всичко съвпада с програмата, с която работела в момента - софтуерната програма на „Бисофт“ ЕООД. Било „едно към едно“. Не знае как точно се нарича системата, която са представили на презентацията през 2015 г., нито на обучението през 2019 г., но предполага, че е на „Дуеър” ООД. През 2019 г. обучението било незадоволително – не показали как се попълва искане, как се попълва уведомително писмо, как се работи със самата програма. Дочула коментар между дамите, водещи обучението и г- жа Ч., че присъстват колегите, които не искат да приемат новия продукт, а работят с програмата на „Бисофт“ ЕООД. Когато се върнала от обучението, председателят на колегията я попитал дали трябва да въвеждат новия продукт, но тя казала, че не вижда смисъл, защото програмата е абсолютно една и съща. Сочи, че включително и към момента колегията работи с програмата на „Бисофт“ ЕООД. Разяснява подробно функционалностите на софтуерната система, с което работи колегията и изразява становище, че те са еднакви с тези на системата, което й е била представена през 2015 г., а през 2019 г. вече е имало разлики, по нейна преценка, като функционалност – в полза на програмата на „Бисофт“ ЕООД, която предоставяла по-големи възможности, напр. за създаване на „производно дело“. Свидетелката М. М. твърди, че е работила при ответника „Национално бюро за правна помощ“ от 2007 до 2018 г. като домакин-касиер. Работата й се състояла в изплащане на хонорари и работа с документи още по времето, когато платежните се съставяли ръчно, преди в бюрото да се въведе електронна система. Спомня си, че инж. А. й е бил представен от тогавашния председател на „Национално бюро за правна помощ“ като човекът, който ще въвежда системата. Първоначално заявява, че това е било около 2014 г., а после се коригира, че е било преди 2009 г. системата имала за цел да улесни работата, тъй като преди това всичко се правело ръчно и било тромаво и тежко. Сървърите, на които била инсталирана системата, се намирали в стаята на служителя по сигурността на информацията, където се влизало с карти с чип. Спомня си, че имало и видеонаблюдение. Спомня си за проблем, един ден през 2014 г., когато им казали, че спират да работят. Системата спряла да работи. Спомня си, че предния ден имало някакво напрежение у ръководството, не разбрала защо й възложили да отиде и да се оплаче в полицията, че г-н А. се е обадил да спре работата. На излизане, минавайки покрай сървърното помещение, видяла, че вратата е отворена и вътре има двама мъже. Не ги познавала и не може да каже чии служители са. На следващия ден чула името „Диуеър” от другите служители. Заявява, че към този момент видеонаблюдението не работело и системата за достъп с карти не отчитала достъп, като това положение продължавало от поне месец и всички служители знаели. След 2015 г. е виждала представители на „Диуеър” ЕООД в бюрото, възприемала присъствието им като поддръжка или помощ. Същата фирма поддържала и счетоводната програма „Конто“. По време на разпита свидетелката неколкократно заявява, че е объркана и не си спомня точни години, че вече от 2018 г. е пенсионер. По делото са приети съдебно-технически експертизи, както следва: първоначална единична, изготвена от вещото лице инж. Ц. П.; тричленна, изготвена от вещите лица инж. Д. К., М. А. и инж. Н. Х.; както и повторна тричленна, изготвена от вещите лица проф. В. Д., проф. В. Ц. и проф. М. П.. От заключението по единичната експертиза се установява, че вещото лице инж. Ц. П. е извършило оглед на място в сградата на „Национално бюро за правна помощ“, който оценява като силно ограничен – имал е възможност да заснема с телефона си екрана и да си води записки на ръка, в сървърното помещение. Отделно, в офиса на „Диуеър” ЕООД му е било предадено копие от сорс кода на продукта, документи и материали и му е оказано пълно съдействие. Необходимите за изготвяне на заключението документи и материали са му били предоставени и от ищцовата страна. Вещото лице е посочило, че към момента на огледа в „Национално бюро за правна помощ“ са инсталирани и използвани четири сървърни машини. На една от тях са намерени остатъчни директории със софтуера на „Бисофт“ ЕООД, доказващи, че той е бил инсталиран и използван преди софтуера на „Дуеър” ООД. И двата софтуера, обект на спора, са налични на машините, като към момента на огледа се ползва по-късно изготвен софтуер на фирма „Диуеър” ЕООД. Софтуерът на ищеца използва SQL SERVER, а софтуерът на „Диуеър” ЕООД - Оракъл. По данни на управителя на „Диуеър” ЕООД софтуерът е бил разработен в тяхна собствена програмна среда за 2-3 дни, като заедно с внедряването процесът е отнел около 2-3 седмици през октомври 2014 г., със съдействието на служители от „Национално бюро за правна помощ“, от когото е било възложено разработването. Софтуерът следва логиката на алгоритъма на работа на „Национално бюро за правна помощ“, както и на по-стария софтуер на „Бисофт“ ЕООД, което вещото лице обяснява със същността на задачата и на двата софтуера, а именно – да изпълняват един и същи специфичен алгоритъм на работа на дейността „правна помощ“ на „Национално бюро за правна помощ“. Вещото лице сочи, че няма как да установи дали е налице „копиране“ на софтуера, тъй като копиране предполага буквално да бъде изкопиран сорс кода или дизайна, или базата данни, или програмните функции, или някаква комбинация от тези елементи от една програма в друга. Това може да се установи само при сравнение на програмния код или другите елементи, което предполага и използването на една програмна среда. В случая, това няма как да бъде установено, от една страна, защото вещото лице не е разполагало с двата програмни кода, а от друга – защото софтуерът на „Диуер“ е писан в тяхна собствена среда. При сравнение на двата продукта обаче прави впечатление, че те са сходни, изпълняват един и същи алгоритъм на работа, има подобие в дизайна, формите и параметрите на базите данни. Вещото лице насочва вниманието към факта, че софтуерът на „Диуер“ е разработен и внедрен за изключително кратко време срещу около 18 месеца за софтуера на ищеца. Именно това му дава основание да заключи, че този резултат може да бъде постигнат за толкова кратко време, само ако значителна част от работата е била свършена предварително – анализ на задачата, творческа изработка на алгоритъма, дизайн, ролево разпределение на потребителите и формите на документите и параметрите на данни, или ако се следва вече наличен модел или пример, със съответно заимстване от него. Заключението на тричленната експертиза, изготвена от вещите лица инж. Д. К., М. А. и инж. Н. Х. не дава категоричен отговор на въпроса извършено ли е копиране на разработената от ищеца софтуерна система при изработването на системата LEVENTS. Две от вещите лица – инж. К. и инж. Х. посочват, че между системата „Правна помощ“ и следващите системи в „Национално бюро за правна помощ“ се откриват идентични функционалности (които е възможно да произтичат и от нормативната база) и идентични алгоритъм на действие и бизнес логика, а също така еднаквост на полетата за въвеждане на данни с точност до милиметър. Според вещите лица, не е възможно да се постигне такава точност, ако системите са създадени самостоятелно и независимо една от друга. Тази абсолютна еднаквост на произволни полета и съвпадението на другите изброени показатели няма как да се осъществи, освен ако не е налице идентичност на софтуера в тази му част. При изслушването в съдебно заседание, вещите лица поясняват, че когато се говори за копиране на един софтуер от друг, се има предвид най-вече алгоритъмът на работа на софтуера, тоест неговата бизнес логика, базата данни и логиката, по която се извършват референциите за различни резултати и справки в базата данни. Вещите лица са констатирали сходство в интерфейса, бизнес задачата, алгоритми и т.н., което според тях означава, че копирането се изразява в много аспекти, независимо, че софтуерите имат различен сорс код. Обръщат внимание на еднаквостта на полетата за въвеждане на данни, чийто размер и начина, по който изглеждат, зависи от програмния код, който е част от сорс кода. Макар написани на различни езици, сравнените софтуери разкриват визуално еднаквост на полетата, което според вещите лица сочи на идентичност на точните цифри, заложени в програмния код. Вещото лице А. е депозирало по делото особено мнение и при изслушването в съдебно заседание заявява, че поддържа същото, а не депозираното заключение на другите две вещи лица. Вещото лице поддържа, че при липса на идентичност в сорс кодовете изобщо не може да става въпрос за копиране на софтуерен продукт. Между процесните две софтуерни системи няма пълно покриване, а възможност за сравнение на сорс кодовете липсва, тъй като сорс кода на системата на ищеца не е представен на вещото лице. Същевременно, между страните липсва спор по въпроса, че сорс кодовете на системите са различни. Що се касае до изразеното становище от другите две вещи лица относно еднаквостта на полетата за въвеждане на данни, вещото лице А. е категоричен, че подобен извод не може да се направи само чрез визуално наблюдение и е необходимо да се прегледа и сравни програмния код. При липса на предоставен сорс код от ищцовата страна, той заявява, че не знае как другите две вещи лица са направили своя извод. Вещото лице К. заявява, че размерите на полетата са взети чрез измерване с линия, но могат да бъдат свалени и в програмен код. От заключението по повторната тричленна експертиза, изготвена от вещите лица проф. В. Д., проф. В. Ц. и проф. М. П. се установява, че в процеса на разработка на програмно осигуряване се създават редица работни материали – артефакти. Доминиращ процес за разработка на софтуер е Rational Unified Process (RUP). В този процес са дефинирани артефакти, които по един или друг начин участват в редица други процеси на разработка. Копирането на програмен продукт означава пълно или частично копиране на артефактите му. Приложен е подробен списък на артефактите по RUP, включващ изисквания (глосарий, атрибути, план за управление и др.), анализ и проектиране (аналитичен модел, доказателство за концепцията за архитектура, спецификация за миграцията на данните и др.), реализация (изграждане – код на продукта, тестване на разработката, модел на реализацията, план за интеграция и др.), тестване, разгръщане, управление на конфигурацията и промяната, управление на проекта, среда, бизнес моделиране. За да отговорят на въпроса налице ли е копиране на програмния продукт на ищеца в програмния продукт LEVENTS вещите лица са извършили сравнение на отделните артефакти по RUP. Прието е като дадено установеното от предходните експертизи и безспорно между страните обстоятелство, че кодовете на двете анализирани системи са различни. Моделът на приложението описва видимите за потребителя части от самото приложение – в случая това са интерфейса на системата и начина на взаимодействие на потребителя с нея. Вещите лица са разгледали някои екрани и взаимодействието с тях. Посочили са на първо място, че дизайнът на екраните е с различно графично изпълнение. Влизането в системите става с различни схеми на идентификация – при Правна помощ се изисква ел. поща на потребителя като потребителско име, парола и език на диалог, при LEVENTS се изисква потребителско име, парола и контролен код, като потребителските имена не са електронни пощи. Описанието на потребителите в двете системи е различно. Организацията на функционалностите е различна. В Правна помощ функционалността е плоска в лентата за менюта, а при LEVENTS функционалността е разположена в екрани и подекрани и се достъпва с иконки. Вещите лица са посочили, че и двете системи по своята природа са за поддръжка на документооборота в „Национално бюро за правна помощ“. Работните процеси в бюрото са регулирани законодателно и със съответните правилници в детайл по документация. Последното предполага при проектиране отразяване на документите в детайл, вследствие на което не може да няма сечение между атрибутите на данните в двете системи. Реалната автоматизация на документооборота в „Национално бюро за правна помощ“ е много слаба, поради изискването за активна човешка намеса при вземането на решения. Това свежда системата за документооборот преди всичко до помощно средство. Същността на последния е регистрация на документи и пренасочването им към съответните участници за по- нататъшна обработка и вземане на решения за насочване. При вземането на решения е необходимо да се извършват редица справки – тази страна на процеса най-силно се отразява в използваните справки. Системата за справки на двата софтуера според вещите лица с категоричност се различава съществено, въпреки че в кР. сметка двете системи вършат почти една и съща работа с различни нива на усилие от страна на потребителите. В заключение, вещите лица са посочили, че уникалността на една софтуерна система се определя от артефактите (работните материали), създадени по време на разработката на системата. В случая е приведен изчерпателен списък на такива артефакти в констативно- съобразителната част на експертизата по RUP, който е утвърдена методология на разработка на програмно осигуряване и основа на редица други съвременни методологии. Копирането на артефакти е същността на копиране на даден програмен продукт в друг. В случая, по делото се установява предаване от ищеца на ответника „Национално бюро за правна помощ“ на продукт, състоящ се изпълним код и съответната му потребителска документация, тоест няма други артефакти. Безспорно е между страните, че програмният код на двете системи се различава. Същото е приложимо и за документациите им. Остава хипотезата за реинженеринг на продукта на ищеца и създаването на артефакти въз основа на програмния код. При реинженеринг на програмния код може да се получи код на даден език за програмиране. В случая категорично технологията на „Диуеър” ООД не използва програмен код от ниво език за програмиране, за да се осъществи такъв тип копиране – прекалено ниско е нивото на езика за програмиране, до който може да се създаде реинженерван изходен програмен код. При това положение, вещите лица са пристъпили най-общо към търсене на копиране на приложния модел (на интерфейса и начина на работа на потребителите) на продукта, тъй като той се вижда и е достъпен за наблюдение. За целта е направено сравнение на програмните интерфейси на двата продукта, при което са констатирани съществени различия в дизайна, организацията на функционалността и самата функционалност между двата продукта. Горното е дало основание на вещите лица да направят категоричния извод, че „LEVENTS НБПП" разработка на „Диуеър” ООД не копира „Правна помощ" на „Бисофт“ ЕООД. При изслушването в открито съдебно заседание вещите лица поддържат даденото заключение и включително след множество уточняващи въпроси, са категорични, че между системите не е налице копиране. Заявяват, че не е необходимо да се сравняват всички артефакти, нито програмните кодове „байт към байт“, защото е достатъчно да се срещнат първите разлики и вече за копиране не може да става дума. Що се касае до графичните изображения и констатираната по вещите лица Х. и К. идентичност в размерите на полетата за въвеждане, при изслушването в откритото съдебно заседание проф. Д. заявява, че когато се създава поле за въвеждане, то винаги има някакви фиксирани пиксели и това не зависи от използването на една или друга технология – винаги може да се направи поле с една или друга примерно височина в пиксели. Счита, че не е сериозно последното да се използва като критерий за проверка наличието или липсата на копиране между софтуерни продукти. С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира предявените искове, съответно осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и установителен иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.), за неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил правилни, обосновани и законосъобразни мотиви от правна страна, които напълно се споделят от въззивния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК последният препраща изцяло към тях, а с оглед възраженията по въззивната жалба, отбелязва и следното: По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД: За да бъде уважена тази искова претенция, с която се претендира ангажиране договорната отговорност на ответното „Национално бюро за правна помощ“ въз основа на процесния договор № 63/04.01.2010 г. за абонамент и обслужване на софтуерната програма „Правна помощ“ за заплащане на абонамента за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г., следва ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по процесния договор за посочения период и изпълнение от страна на „Бисофт“ ЕООД на задълженията му по договора, което в случая не е сторено. По делото не е спорно, че въпросният договор е породил валидно облигационно отношение между страните, но ответното „Национално бюро за правна помощ“ е направило възражение, че валидно е прекратило действието му, считано от 24.12.2014 г. и поради това за посочения период не дължи заплащане на суми, представляващи месечен абонамент, с оглед на което възражение спорен по делото въпрос се явява дали надлежно е връчена на „Бисофт“ ЕООД по реда на чл. 47 ГПК и кога нотариална покана с нотариална заверка на подписа рег. № 18608/21.11.2014 г. на В. Б. – нотариус с рег. № ••• на НК и за удостоверяване датата на връчване рег. № 5461, том 2, № 77/24.11.2014 г. на Б. Т. – нотариус с рег. № ••• на НК за прекратяване едностранно с едномесечно предизвестие отправено от „Национално бюро за правна помощ“ до ищцовото дружество на порцесния договор № 63/04.01.2010 г. поради невъзможност за достъп до софтуерната система „Правна помощ“ предвид интегрирани на 17.10.2010 г. от „Бисофт“ ЕООД в системата „Общи условия за ползване на софтуерната система „Правна помощ“, в каквато връзка настоящият съдебен състав приема следното: Законодателят изрично е направил разграничение между връчването на съдебни книжа на физически лица от една страна и от друга – на търговци и юридически лица, при което по отношение на последните е налице специална законова регламентация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 50 ГПК („Връчване на търговци и юридически лица“), която несъмнено намира приложение в случая, доколкото ищецът „Бисофт“ ЕООД като търговско дружество е юридическо лице и търговец (чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ). Така, съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Следователно, в случая от значение относно надлежното връчване на горепосочената нотариална покана е дали същото е осъществено на адреса на „Бисофт“ ЕООД, вписан в търговския регистър към този момент, а именно: гр. Пловдив - бул. „В. Априлов“ № 123, ет. 8, ап. 16 (видно от вписванията в търговския регистър по партидата на дружеството, което не е и спорно между страните), като се има предвид и това, че нито в процесния договор, нито по друг начин, „Бисофт“ ЕООД е посочвало друг адрес за кореспонденция (такъв друг адрес (гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 95) е посочен от ищеца едва в нотариалната му покана до „Национално бюро за правна помощ“ за плащане на абонамента, връчена на 26.03.2015 г., т.е. след връчване на нотариалната покана на „Национално бюро за правна помощ“ за прекратяване на процесния договор). Поради това, както правилно е приел и първоинстанционният съд, от гледна точка редовността на връчването е ирелевантно дали на другия адрес – гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 95 е било налице надлежно връчване чрез залепване на уведомление, в каквато връзка е било проведеното обратно доказване от ищцовата страна, целящо оборване на удостоверителното изявление на връчителя и само по отношение на който адрес (гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 95) са направени оплаквания и изложени доводи във въззивната жалба. А относно връчване на нотариалната покана на адреса на „Бисофт“ ЕООД по търговския регистър - гр. Пловдив – бул. „В. Априлов“ № 123, ет. 8, ап. 16, следва да се има предвид, че по делото се установи, че същото е било надлежно извършено. Видно от удостовереното от помощник-нотариуса (л. 178), същият е посетил този адрес на 24.11.2014 г. в работно време, при което не е открил нито законния представител на дружеството-адресат, нито негов пълномощник за получаване на поканата и поради това съобразно чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК е пристъпил към залепване на уведомление, извършено съобразно законовите изисквания – на външната входна врата, като такова е пуснал и в пощенската кутия. В указания в уведомлението срок представител на ищцовото дружество не се е явил за да получи книжата, поради което и на основание чл. 47, ал. 5 ГПК същите се считат за редовно връчени. Същевременно, относно връчването на нотариалната покана на този адрес, ищецът не е ангажирал доказателства, опровергаващи така удостовереното от пом. нотариуса, който при връчване на поканата е действал като длъжностно лице в кръга на своите правомощия (чл. 50 ЗННД), поради което и удостоверителното му изявление представлява официален документ по чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила за удостоверените в него факти. Предвид изложеното, нотариалната покана за прекратяване на процесния договор № 63/04.01.2010 г. следва да се счита за редовно връчена на 09.12.2014 г., а с изтичането на едномесечния срок, съгласно чл. 13 от договора, същият е прекратен, считано от 09.01.2015 г. Отделно от това, в случая следва да се има предвид и че още на 17.10.2014 г. самият ищец е прекратил достъпа на „Национално бюро за правна помощ“ до софтуерната система „Правна помощ“ и по този начин е преустановил да изпълнява своите основни задължения по договора (чл. 1 и чл. 4.3) да поддържа програмата и осигурява нормална работа при функционирането на логическата структура в „Национално бюро за правна помощ“ срещу насрещната престация да получава уговореното месечно възнаграждение – абонамент в размер на 300 лв. без ДДС (чл. 7 от договора), т.е. налице е неизпълнение по процесния договор от страна на ищеца-изпълнител, считано от 17.10.2014 г. Обстоятелството на преустановяване от страна на „Бисофт“ ЕООД на достъпа на служителите на „Национално бюро за правна помощ“ до софтуерната система „Правна помощ“ се твърди от самия ищец – молба-уточнение вх. на СРС № 1130670/16.12.2015 г. и което се потвърждава и от показанията на свидетеля И. В., който изнася данни, че през есента на 2014 г. на екраните на служителите, които работят с програмата за правна помощ се появили съобщения, според които, за да продължат да работят с програмата, е трябвало да се приемат някакви общи условия, които обаче не били приети от „Национално бюро за правна помощ“ – за обратното не може да се направи извод от това, че един от служителите на „Национално бюро за правна помощ“ (И. И.) приел Общите условия за ползване на софтуерната система, доколкото осъществил влизане в системата на 17.10.2014 г. – този служител не е имал представителна власт да приема тези условия от името на „Национално бюро за правна помощ“, което от своя страна чрез надлежните си представителни органи (председателя Е. Ч.-М.) веднага след представянето от страна на ищеца на въпросните общи условия се е противопоставило да ги приеме като част от процесния договор. По иска с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.): За да бъде ангажирана отговорността на ответниците „Национално бюро за правна помощ“ и Министерство на правосъдието по така предявения иск следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 ЗАПСП; 2) ищецът да е носител на авторското право или да му е отстъпено изключително право за използване на произведение – обект на закрила; 3) срокът на закрила на авторското право да не е изтекъл (чл. 28а ЗАПСП) и 4) виновно и противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в използване на произведението, обект на авторско право или отстъпеното на ищеца изключително право на използване на произведението в нарушение на авторското право на ищеца – допускане да бъде копирано от трето лице. Липсата на която и да е от кумулативните предпоставки е достатъчна, за да обоснове извод за неоснователност на исковата претенция. В случая не е спорно между страните, че е налице годен обект на авторско право, подлежащ на закрила по ЗАПСП съобразно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, представляващ компютърна програма, а именно процесната софтуерна система „Правна помощ“ и че ищецът е носител на авторското право върху нея съгласно чл. 14 ЗАПСП (макар и да не са уточнени имената на конкретните физически лица – автори на софтуера, няма спор, че те са били служители на ищцовото дружество). Няма спор и относно това, че срокът по чл. 28а ЗАПСП за закрила на авторското право върху процесната компютърна програма не е изтекъл. Спорен въпрос се явява дали е налице идентичност между ползваната от „Национално бюро за правна помощ“ софтуерна система „Правна помощ“ на „Бисофт“ ЕООД и компютърната програма ползвана впоследствие – софтуерен продукт LEVENTS от 2014 г., респ. налице ли е допуснато от ответниците неправомерно (без съгласието на автора) копиране на програмата на ищеца от трето лице, на който въпрос настоящият съдебен състав намира, че следва да се отговори отрицателно. За изясняването на въпроса по делото са приети една единична и две тричленни експертизи, при което се констатира противоречия в становищата на вещите лица, с оглед на което настоящият съдебен състав отбелязва, че кредитира като обективно, обосновано и компетентно дадено заключението на вещите лица по повторната тричленна експертиза (проф. В. Д., проф. В. Ц. и проф. М. П.), съобразявайки квалификацията на вещите лица – професори от Софийския университет, Факултет математика и информатика, при което у съда не възниква съмнение за правилността на заключението, както и съобразявайки, че вещите лица по тази експертиза подробно и мотивирано се аргументират защо според тях не може да става въпрос за копиране между двата софтуера, при което изводите им са категорични дадени. Така, вещите лица в експертизата си и при изслушването им в съдебно заседание задълбочено разясняват, че при сравнение на отделните артефакти по RUP между същите не се установява сходство в степен, която да обоснове категоричен извод за извършено копиране. Различни са както програмните кодове на двете системи, така и графичното изпълнение на дизайна на екраните, описанието на потребителите и организацията на функционалността. Сходството в системите като логика и алгоритъм на действие произтича от еднаквото им предназначение, а именно – за поддържка на документооборота в „Национално бюро за правна помощ“ – дейност, която е специфична по своя характер и не предполага извършването й да може да се осъществи по неограничен брой начини. Неоснователни са възраженията по въззивната жалба, че се налага извод за заимстване на софтуера на „Диуеър“ ООД – LEVENTS от софтуера на „Бисофт“ ЕООД „Правна помощ“ предвид твърденията на вещото лице инж. Ц. П. по единичната експертиза, изготвена към м. октомври 2017 г., че разработката на софтуера LEVENTS била реализирана за 2-3 дни в тяхна собствена програмна среда, като заедно с внедряването отнело 2-3 седмици през октомври 2014 г. Заключението не би могло да се кредитира с оглед липсата на категоричност – вещото лице посочва, че няма как да установи дали е налице копиране, че вероятно се касае за ползване на вече наличен модел или пример, съответно заимстване от него при разработката на софтуера на „Диуер“, който извод се обосновава най-вече с изключително краткото време за разработка и внедряване на програмата. Само въз основа на това обстоятелство обаче не може да се направи извод за копиране на софтуерна система, още повече предвид изявлението на вещото лице проф. Ц., направено при изслушването му в съдебно заседание, съгласно което система от типа на изследваните е възможно да се разработи за месец-два. Същевременно, по делото не са ангажирани конкретни доказателства за това в какъв период е била разработена и внедрена компютърната система LEVENTS. Като неоснователни следва да се приемат и аргументите по въззивната жалба в подкрепа на твърдението за копиране на софтуерната система „Правна помощ“ поради наличие на идентични функционалности и идентични алгоритъм на действие и бизнес логика, еднаквост на размерите на полетата за въвеждане на данни с точност до милиметър. Въззивният съд съобразява, че липсва категоричност на заключението на тричленната експертиза, изготвена от вещите лица инж. Д. К., М. А. и инж. Н. Х., нещо повече, вещото лице М. А. категорично се разграничава от заключението на останалите две вещи лица и отстоява извода си, че не е налице копиране на компютърната програма на ищеца. В тази връзка като обосновано следва да се приеме обяснението, дадено от вещите лица по повторната тричленна експертиза, при изслушването им в съдебно заседание, според които сходствата в алгоритъма на действие на двете програми са продиктувани именно от еднаквото им предназначение – документалното обслужване на бюрото, а при създаване на поле за въвеждане, последното винаги има някакъв фиксиран размер в пиксели и това, че две програми имат еднакви като големина полета за въвеждане на данни изобщо не налага извод, че едната е копирана от другата. Напълно логично и обосновано е твърдението, че неограничен брой програмни продукти могат да имат еднакви визуално и по размер полета за въвеждане на данни, без това обаче да означава, че те са копирани един от друг. Извод за копиране на софтуерната система „Правна помощ“ не може да се обоснове и от събраните по делото гласни доказателства. Видно е че, макар и обемни свидетелските показания не съдържат никакви категорични и конкретни данни за копиране между двата софтуера, а както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, изразеното мнение на потребител, който няма нужната професионална квалификация, а само ползва съответната компютърна програма, следва да се цени като доказателство с несъпоставима доказателствена стойност в сравнение със заключението на вещите лица с най-висока степен на научните звания (професори от Софийския университет, Факултет Математика и информатика), чиито извод за липса на копиране е категоричен. С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира за недоказано по делото извършването на твърдяното нарушение от ответниците, поради което и искът по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.) следва да бъде отхвърлен като неоснователно и недоказан. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира оплакванията по въззивната жалба на „Бисофт“ ЕООД за неоснователни, поради което и при съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на делото, жалбоподателят „Бисофт“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на „Национално бюро за правна помощ“ сумата от 3 000 лв., представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение, а на Министерство на правосъдието – сумата от 300 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се отбележи, че настоящото решение е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Дуеър” ООД с ЕИК: 203108798. Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София