Решение № 111 от 19.4.2023 г. на Административен съд - Враца по дело № 526/2022 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 193 ал. 3 вр. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по ЖАЛБА на Н.В.М. •••, чрез • Х.Г.П. •••, против Заповед № 449/1.07.2022г. на Кмета на Община – Мездра, с която във връзка с постъпило Заявление вх. № ТСУ-259/11.02.2022г. от „К.м.“ ЕООД, е учредено в полза на „Е.м.З.“ АД – •••, в качеството на възложител, за участъка от трасето на „Изместване на част от ВЕ „У.“, минаващ през имоти 16256.35.608 /собственост на Н. В. М./ и 16256.35.625 /собственост на „Е. П. А Х Б.“ ЕООД/ местност •, част от кабелно трасе обслужващо находище за подземни богатства • в землището на с. •••, преминаващо над имоти частна собственост, възмездно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за присъединяване на гореописания обект. Оспорения акт се обжалва само в частта, засягаща собствения на жалбоподателят Н.М. имот. В жалбата се излагат съображения, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, същата е издадена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. На първо място се сочи, че заповедта е издадена в нарушение на чл.192 ал.2 и ал.3 от ЗУТ и чл.193 ал.3 и ал.4 от ЗУТ. Твърди се /в жалбата/, че за изготвената пазарна оценка не е съобщено на заинтересованите лица и към момента на издаване на оспорената заповед не е налице влязла в сила оценка по чл.210 от ЗУТ. Също и, че за определеното обезщетение се твърди /в заповедта/, че е внесено по сметка на общината, без да е ясно на коя дата, като факта на внасяне на сумата не е достатъчен, по аргумент на чл.210 ал.5 от ЗУТ. На второ място, че в производството по издаване на процесната заповед няма никакви данни и не са издадени никакви документи, които да установят дали органа е обследвал други технически възможности за прокарване и преминаване през друг имот, и едва при неустановяването на такива възможности да се преминава към избор на техническа възможност, като се засяга чужд имот. На трето място, че не са спазени чл.26 и чл.35 от АПК. Жалбоподателя не е уведомен за започване на производството и оспорения административния акт е следвало да се издаде едва след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Иска се отмяна на оспорената заповед в оспорената част и връщане преписката на административния орган за провеждане на законосъобразна процедурата по чл.193 от ЗУТ при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. В с.з. жалбоподателя Н.М. не се явява, представлява се от пълномощника • Х.П., като се иска уважаване на жалбата изцяло по аргументите изложени в нея, претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на ответника и заинтересованите страни. Ответникът по жалбата – Кмета на Община Мездра в писмен Отговор /на л.142-л.148 от делото/, излага подробни и аргументирани съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед. Иска се отхвърляне на жалбата. В с.з. не се явява представител. Заинтересованата страна „К.М.“ ЕООД •••, чрез пълномощник – • В.Д. •••, в писмено Становище /л.267-268/, излага съображения за неоснователност и недоказаност на жалбата. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Пред съда не се явява представител, представят се писмени бележки /л.284-285/. Заинтересованата страна „Е. м. З.“ ЕАД – гр.••• в писмено Становище /л.134-135/, чрез процесуален представител – • Ц.А.М., изразява становище за законо-съобразност на оспорената заповед. Иска се отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на заповедта. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. По делото са представени от страните писмени доказателства – от ответника административната преписка /л.14-104/ и допълнително към нея документи /л.149-265/ и от „Е. м. З.“ ЕАД документи /л.136-141/. Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и писмените доказателства представени от страните, след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Със Заявление № ТСУ-259/11.02.2022г. от „К.м.“ ЕООД •••, е поискано от същия да бъде издадена заповед за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения през чужди поземлени имоти по чл.193 от ЗУТ собственост на Н.М. и „Е.П.А Х.Б.“ ЕООД, за изместване на част от ВЕ „У.“, минаващ през тези имоти в местност •, част от кабелно трасе обслужващо находище за подземни богатства • в землището на с. •••, общ. •••. Към заявлението са приложени съответните документи. Преди това с Решение № 373 по Протокол № 25/30.09.2021г. Общински Съвет Мездра /л.64/ е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ – Парцеларен план и ел.схема към него /л.65-л.104/ за „Изместване на част от ВЕ „У.“, минаващ през имоти в местност •, част от кабелно трасе на „П.“ ООД и мачтов трафопост МТП „К. 250 кVА обслужващ находище за подземни богатства • в землището на с.••• и с.•••, общ. •••, преминаващ през поземлени имоти /ПИ/ с посочени идентификатори, в т.ч. и през ПИ № 16256.35.608 - собственост на Н.В.М. и през ПИ № 16256.35.625 - собственост на „Е.П.А Х.Б.“ ЕООД., в землището на с.•••. Решение № 373 по Протокол № 25/30.09.2021г. Общински Съвет Мездра влиза в сила на 23.11.2021г. /л.63/. Извършена е Оценка /л.57-61/ на пазарната стойност на сервитутното право на обслужване на частните имоти с идентификатор 16256.35.608 и 16256.35.625, от лицензиран оценител, на 08.03.2022г. Със Заповед № 152/14.03.2022г. на Кмета на Община Мездра /л.55-56/ е наредено на Комисията по чл.210 ал.1 от ЗУТ да разгледа предложената пазарна оценка за определяне на размера на обезщетението, което следва да се изплати на Н.М. и „Е. П.А Х. Б.“ ЕООД. С Протокол № 1/16.03.2022г. /л.53-54/ на Комисията по чл.210 от ЗУТ е приета пазарната оценка изготвена от лицензирания оценител, а именно обща стойност 6 280 лв., от които 4 240 лв. на Н.М. и 2 040 лв. на „Е. П. А Х. Б.“ ЕООД. Сумата от 6 280 лв. е внесена по сметка на Община Мездра /л.52/ от „К.М.“ ЕООД. За решението на комисията по чл.210 от ЗУТ са уведомени „К.М.“ ЕООД /л.51-50/, Н.М. /л.47-33/ и „Е. П. А Х. Б.“ ЕООД /л.49-48/. Със Заповед № 449/01.07.2022г. на Кмета на Община – Мездра /л.30-32/ е учредено в полза на „Е.м.З.“ АД – •••, в качеството на възложител, за участъка от трасето на „Изместване на част от ВЕ „У.“, минаващ през имоти 16256.35.608 /собственост на Н.В.М./ и 16256.35.625 /собственост на „Е.П. А. Х.Б.“ ЕООД / местност •, част от кабелно трасе обслужващо находище за подземни богатства • в землището на с. •••, преминаващо над имоти частна собственост, възмездно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за присъединяване на гореописания обект. Уведомени са „К.М.“ ЕООД /л.29-28/, „Е.П.А.Х.Б.“ ЕООД /л.27-26/, „Е. м. З.“ ЕАД /л.25-24/ и е направен неуспешен опит на бъде уведомен жалбоподателят Н.М. /л.24-16/. В тази насока - за ненадлежно съобщаване за Заповед № 449/01.07.2022г. на Кмета на Община – Мездра на жалбоподателят М. е и Определение № 8814/11.10.2022г. по адм.д. № 9194/2022г. на ВАС. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството на собственик на поземлен имот, непосредствено засегнати от оспорения акт. Жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Заповед № 449/01.07.2022г. на Кмета на Община – Мездра е издадена от Кмета на общината в съответствие с предоставените му с чл. 193 ал. 3 от ЗУТ и чл.44 ал.2 от ЗСМА, както и във вр. с чл.64 ал.2 т.2 и т.3 и ал.8 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ правомощия и произнасянето с оспорения акт е по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. Спазена е изискуемата се писмена форма, като преди издаването на акта са извършени действията, предвидени в ЗУТ, поради което не е допуснато и нарушение на процедурата по учредяване на правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за присъединяване на горе-описания обект. При издаване на заповедта обаче неправилно е приложен материалният закон. Налице несъответствие с целта на закона. Съгласно чл.193 ал.3 от ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината. Заповедта е издадена от Кмета на Общината по местонахождение на имота. В случая не е налице отменително основание по чл.146 т.1 от АПК. Оспореното решение е издадено в изискуемата се писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 59 ал. 2 от АПК. Посочено е наименованието на органа, който го издава, наименованието на акта, адресата на акта, фактическите и правните основания за издаване на акта, разпоредителна част в която се индивидуализира правото на прокарване, посочен е срока за обжалване и пред кой орган се обжалва. Оспореното решение е издадено при спазване на установената форма. Не са налице отменителни основания по чл.146 т.2 от АПК. Няма допуснати съществени нарушения на административно-производ-ствените правила по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК. Преди издаването на оспорения акт са извършени действията, предвидени в разпоредбите на чл. 193 ал.7 и ал.8 от ЗУТ. Налице е одобрен ПУП – Парцеларен план и ел.схема към него за „Изместване на част от ВЕ „У.“, минаващ през имоти в местност •, част от кабелно трасе на • ООД и мачтов трафопост МТП „К.“ 250 кVА обслужващ находище за подземни богатства • в землището на с.••• и с.•••, общ. •••, преми-наващ през ПИ с посочени идентификатори, в т.ч. и през ПИ № 16256.35.608 - собственост на Н.М., в землището на с.•••. Същия е влязъл в сила на 23.11.2021г., съгласно представения Констативен Протокол от 24.11.2021г. /л.63 и л.235/. Налице е и Заявление от собственика на трафопоста, а именно „К.М.“ ЕООД, който ще се захрани от кабелната линия и за чиято сметка следва да се изгради въздушния електропровод в съответствие с изискванията на чл.73 от ЗУТ. Изготвена е пазарна оценка на сервитута в обхвата на поземления имот на жалбоподателят Н.М., от независим лицензиран оценител, с дата на изготвяне 08.03.2022г. Със Заповед № 152/14.03.2022г. на Кмета на Община Мездра е наредено на Комисията по чл.210 ал.1 от ЗУТ да разгледа предложената пазарна оценка за определяне на размера на обезщетението, което следва да се изплати на Н.М., като с Протокол № 1/16.03.2022г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ е приета пазарната оценка изготвена от лицензирания оценител. До жалбоподателката са изпратени общо 4 /четири/ съобщения за уведомяване на решението на комисията по чл.210 от ЗУТ на два адреса в гр. •••, по два пъти. Същите са върнати, като непотърсени и едно с отметка преместен. Предприето е залепване на съобщението на входната врата на апартамента, за което е съставен Констативен Протокол от 08.06.2022г. със снимков материал. Съгласно чл.18а ал.9 от АПК съобщението се счита за редовно вречено с изтичане на едноседмичен срок, или връчено по този ред на 16.06.2022г. Дължимото обезщетение е внесено на 18.04.2022г., с което са изпълнени изискванията на чл. 193 ал. 8 от ЗУТ. Спазени са изискванията и на чл.64 ал.2 т.2 и 3 и ал.8 от ЗЕ. Налице е нарушение на материално-правната разпоредба на чл. 193 ал. 3 от ЗУТ, която гласи, че „Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината“. В случая не се спори, че не е постигнато съгласие със собственика на поземлен имот, а именно жалбоподателя Н.М., като се твърди от същия, че няма представени доказателства относно обследване на обстоятелството – „и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно“. Процедурата по чл.193 ал.3 от ЗУТ е специална процедура, даваща правомощия на кмета само при условие, че не е постигнато договорно съгласие от една страна и от друга страна друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно, които са кумулативно дадени обстоятелства. В случая не са събрани доказателства за това, че не е било постигнато съгласие по смисъла на чл. 193, ал. 3 ЗУТ. Законът не вменява в задължение на административния орган (кмета) "да посредничи" между страните, но нещо повече - след като неговите правомощия по намеса са обусловени от тази задължителна отрицателна предпоставка, преди да издаде заповед по ал. 3, следва да се убеди, че договореност не е постигната. По какъв начин и с какви средства, законодателят не определя, изборът е на административния орган. Фактът на обжалване е признак на изразено несъгласие за договаряне, както и водените преговори по време на съдебното следствие за споразумение, но тези обстоятелства не санират порока, тъй като следва да предхождат заповедта. Основателно се явява и становището в жалбата, че няма събрани доказател-ства да е налице и второто задължително изискване по чл.193 ал.3 от ЗУТ, а именно – няма каквито и да е доказателства доказващи, че „ и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно“. В оспорения акт е посочено в т.2, че „Представеното техническо решение в инвестиционния проект, засягаща частите и общинските поземлени имоти, е икономически целесъобразно…“, но няма обосновка и няма приложени доказателства затова. В експертната оценка за стойност на сервитутното право не е поставяна задача и изследван въпроса, има ли друго техническо решение, което да е явно икономически нецелесъобразно. В „Обяснителната записка“ към ПУП-Парцеларен план /л.67/ също не е изследвано изобщо това обстоятелство. Като е учредил правото на прокарване, без да е изследвано наличието на условията по чл. 193, ал. 3 ЗУТ, Кмета на Община Мездра е постановил незаконосъобразна заповед, която следва да се отмени в оспорената част. Налице са отменителни основания по чл. 146 т. 4 от АПК. С оглед допуснатото нарушение на материалния закон, посочено по-горе, е налице и несъответствие с целта на закона по смисъла на разпоредбата на чл.146 т.5 от АПК. По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но същата е издадена в несъответствие с приложимата материално-правна норма и с целта на закона, поради което жалбата срещу заповедта следва да бъде уважена в оспорената час При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, своевременно заявена и подкрепена с доказателства, се явява основателна. Следва да се осъди Община Мездра да заплати на жалбоподателя разноските по делото общо в размер на 1 240 лв. /хиляда двеста и четиридесет лева/, от които 1 200 лв. адвокатски хонорар, 10 лв. д.т. за завеждане на настоящето дело и 30 лв. д.т. за образуване на частното производство пред ВАС. Претенциите за разноски на заинтересованите страни, с оглед този изход на делото, се явяван неоснователни и не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът