Мотиви към Решение № 44 от 1.3.2024 г. на Районен съд - Габрово по дело № 1022/2023 г.

Чрез упълномощен процесуален представител (адвокат от АК София) жалбоподателя „ВИ ТИ АЙ СИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД, ЕИК 202990631, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, булевард „Джеймс Баучер” № 33, ет.0-1, е атакувал Наказателно постановление № 23-1752-5-7, издадено на 23.10.2023 година от Началник на РУ Габрово към ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 103, ал. 2 от ЗОБВВПИ на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 3000 лева, на основание чл. 196, ал. 1, пр. 1-во от ЗОБВВПИ. По съображения, подробно изложени в подадена жалба, жалбоподателя е счел това постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Към същите спадат и разноски, заплатени за осъществено процесуално представителство на това лице, чието присъждане се претендира въз основа на предвидените предпоставки в ЗАНН. Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила процесуален представител за разглеждането на делото. В придружаващото писмо, с което жалбата е изпратена до съда, от страна на същата са направени искания за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно. След като съпостави събраните в производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна: При извършена на 05.09.2023 година проверка по преписка № 264000- 14876/07.08.2023 г. в изпълнение на чл. 11 от Наредба № Iз-2205 от 26.10.2012 година за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на лица с издадени разрешения по ЗОБВВПИ, служители от ОД на МВР Габрово установили, че в склад № 1 на складова база „Белмекен” към обект „Еловица 1895” АД – с. Чарково, община Габрово, се съхраняват 13 000 бр. изстрели „ПГ-7ВМ” въз основа на договор, сключен между това дружество и „ВИ ТИ АЙ СИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД, ЕИК 202990631. При извършена допълнителна проверка се установило, че тези изстрели са били транспортирани от „ВИ ТИ АЙ СИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД на 21.08.2023 г. въз основа на разрешение за транспортиране № 20230897910 от 14.08.2023 г., издадено от РУ Габрово към ОД на МВР Габрово, чрез няколко товарни автомобила от складова база „Свежен” на „ВМЗ” ЕАД – гр. Сопот до складова база „Белмекен” на обект „Еловица 1895” АД – с. Чарково, община Габрово, без „ВИ ТИ АЙ СИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД в качеството му на лице, което е получило това разрешение за транспортиране, да е представило на РУ Габрово заявление с информация за име и адрес на получателя; адрес на обекта, до който ще се извърши транспортирането; количеството и идентификационни данни на транспортираните изделия; превозното средство и маршрут на доставката, съгласно чл. 103, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Във връзка с установените при проверката обстоятелства, на 05.10.2023 година, в присъствието на надлежно упълномощено от управителя на санкционираното дружество лице против „ВИ ТИ АЙ СИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД, ЕИК 202990631 е бил съставен акт за установяване на административно нарушение с посочената правна квалификация. Акта е бил предявен на това лице, от което е бил и подписан, след като то се е запознало с отразените в него констатации по отношение на нарушението. Въз основа на акта и останалите материали по административно-наказателната преписка впоследствие е било издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело. При така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Данните, които са отразени в копието от намиращия се на л. 10 по делото екземпляр от обжалваното наказателно постановление сочат, че то е било получено от упълномощено от дружеството лице на 16.11.2023 година. Жалбата (според съответната дата и Вх. №, под който се явява заведена) е постъпила при наказващия орган на 28.11.2023 година, или в рамките на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок за обжалване, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това и на обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна във връзка с искането за отмяна на обжалваното постановление. Нормата на чл. 103, ал. 2 от ЗОБВВПИ установява задължение за подаване на писмено заявление по образец пред Началника на РУ на МВР, на чиято територия предстои да се транспортират взривните вещества, огнестрелните оръжия, боеприпасите и пиротехническите изделия, съдържащо име и адрес на управление на получателя, адрес на обекта, до който ще се извършва транспортирането, количеството и идентификационни данни на изделията, които се транспортират, превозното средство и маршрута на доставката, което следва да бъде подадено не по-късно от един ден преди извършване на самото транспортиране. В случая то е извършено на 21.08.2023 г., което при отчитане на правилата във връзка с изчисляване на началния момент определя, че съответния срок за подаване на заявлението е изтичал в 23 часа, 59 минути и 59 секунди на датата 17.08.2023 година, която (противно на отразената в акта и постановлението такава-05.09.2023 година) предпоставя деня за извършване (20.03.2023 г.) на самото нарушение като последен работен ден преди този за транспорта на товара от 13 000 броя изстрели „ПГ-7ВМ”. Уведомяването не е било извършено, но макар от гледна точка на това обстоятелство самото нарушение да се явява безспорен факт, съдът намира, че изводът за законосъобразността на наказателното постановление не би могъл да бъде споделен. Бездействието по отношение на него е свързано с нарушение с неизпълнено задължение, което е с формален характер, без да установява някакви други специални условия или изисквания във връзка с този срок, на които придобилото разрешение за транспорт лице да не е отговаряло. До датата за издаване на НП (при липса на данни, които да установяват обратното) дружеството не е не е бил санкциониран за други нарушения на ЗОБВВПИ, което води до заключение, че не се е характеризирало със завишена степен на опасност в качеството на нарушител към нея. Като пряко следствие от изложеното е възможно да се приеме, че в конкретния казус действително са били налице такива смекчаващи обстоятелства, които определят степента на опасност на конкретното нарушение като очевидно по-ниска в сравнение с тази на други нарушения от неговия вид. От съдържанието на постановлението е видно, че нито едно от посочените по-горе обстоятелства не е било обсъждано от наказващия орган, а това води до заключение, че нито едно от тях не е било взето предвид при преценката на въпроса дали извършеното представлява маловажен случай на нарушение, или не. Същите сочат за съществуването на такъв случай, при който наказващия орган е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди писмено или устно нарушителя, че при повторен случай на нарушение ще го накаже. Като не е приложил тази разпоредба и е издал обжалваното постановление, чрез което го е санкционирал, без преди това да е провел задължителната за него (според приложимото Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по т.н.д. № 1/2005 г. на ВКС на РБ, НК ) проверка за наличието на тези предпоставки за маловажност по същество, наказващия орган е издал един незаконосъобразен акт, който следва да бъде определен като такъв и заради действително маловажния характер на самото нарушение, което е било осъществено в настоящия случай. Поради изложеното издаденото от него наказателно постановление следва да се отмени. Предвид изложените по-горе съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на това, при изрично направеното искане и на представените в негова подкрепа писмени материали, намери, ч е (съобразно влезлите в сила изменения в нормативната база, предвиденото в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и изхода на делото за ответната по жалба страна) съответното учреждение (ОД на МВР Габрово), към което спада и тази страна, ще следва да бъде осъдено да заплати на дружеството жалбоподател стойността на паричните разноски, направени (според намиращото се на л. 6 пълномощно) за упълномощаване на процесуален представител – адвокат от АК - София, който не само че е изготвил жалбата срещу наказателното постановление, но и го е представлявал в рамките на производството по настоящото дело. Вписаната в приложените на л. 37-38 материали сума не надвишава съответния размер на възнаграждението за конкретно разглежданото административно-наказателно дело, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на тази норма по ДВ бр. 88/2022 г., която е действала към момента за нейното заплащане. Поради това и доколкото се явява отговарящо и на вида на осъщественото процесуално представителство, което не се характеризира със затруднения, възникнали от фактическата и/или правна сложност на делото, прие, че същото следва да се заплати в пълния му размер от 960 лева. РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................