Решение № 85 от 19.12.2022 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 131/2022 г.

с присъда по НОХД № 390/2015 г. на ГРС. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК, правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане. В случая не са изтекли петте години по чл. 30, ал. 1 от НК. При индивидуализиране на наказанието районният съд е извършил съпоставка между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, а именно: Като смекчаващо вината обстоятелства съдът е отчел изразеното съжаление за стореното, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина. Като отегчаващо вината обстоятелство е ценена сравнително високата стойност на предмета на престъплението. Степента на обществена опасност на подсъдимия като деец е завишена предвид наличното вече осъждане за престъпление против собствеността. Степента на обществена опасност на деянието е завишена. Изключително високата динамика на този вид деяния и риска, който създават за имуществото на гражданите, обосновават значителната обществена опасност на този вид престъпни деяния. Преценявайки превес на смекчаващите вината обстоятелства, районният съд е счел, че подходящото наказание е съответно на минималния размер, предвиден в закона а именно – една година лишаване от свобода. Окръжният съд намери изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани. Районният съд е отчел нуждите както на личната, така и на генералната превенция. При съпоставката на горните обстоятелства, районният съд е стигнал до правилният извод, че подходящото наказание е съответно на минималния размер, предвиден в закона. По делото не са налице обстоятелства, които да обосноват приложение на чл. 55 от НК. В жалбата също не се сочат такива. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. От анализа на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства е видно, че липсват такива, които да се определят като изключителни или многобройни. Семейното положение на подсъдимия, на което се акцентира в съдебно заседание, също не може да се възприеме като изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК. Съжителството с жена и отглеждането на деца, за които се осигурява издръжка чрез трудови доходи е обичайно, а не извънредно състояние в българското общество. Наложеното наказание в размер на една години лишаване от свобода ще бъде в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК, включително да въздейства предупредително и възпиращо за нуждите на генералната превенция. Подсъдимият И.А. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер /с предходното осъждане е наложено наказание „пробация”/. Наложеното с атакуваната присъда наказание лишаване от свобода е в размер на една година /т.е. по-малко от три години/. Първоинстанционният съд е преценил, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на това наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Условното осъждане е възможно от гледна точка на съдебното минало и размера на наложеното наказание. Друг е въпросът дали е морално допустимо при повторно деяние и дали ще е ефективно за постигане целите на чл. 36 от НК, но при липса на протест от страна на прокурора, окръжният съд не може да утежни положението на подсъдимия, като отмени приложението на чл. 66 от НК. По отношение на наложеното наказание на подс. Д.Т.: За извършеното от подс. Д.Г.Т. умишлено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК се предвижда наказание – лишаване от свобода от една до десет години. След редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години. Съдът е наложил наказание лишаване от свобода под средния размер, предвиден в закона. Налице е квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, като при извършване на деянието подс. Т. е действал в предварителен сговор с подсъдимите С.Н. и П.Б.. Подсъдимите предварително са взели решение за извършването на кражбата, разпределили са ролите на всеки един, като всеки е съзнавал участието на другия в извършването на престъплението. При индивидуализиране на наказанието районният съд е извършил съпоставка между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, а именно: Като смекчаващо вината обстоятелства съдът е отчел оказаното съдействие за разкрИ.е на обективната истина и изразено съжаление за стореното. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът е възприел високата стойност на предмета на престъплението. Съдът неправилно е възприел като отегчаващо вината обстоятелство завишена обществена опасност на подсъдимия, като деец поради налично и друго осъждане за престъпление против собствеността. Действително, в справката за съдимост на Т. е видно осъждане със споразумение по НОХД № 1062/2019 г. на ГРС за деяние по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Това деяние обаче е извършено през периода 12.12.2018 г. – 15.12.2018 г., а споразумението е влязло в сила на 06.12.2019 г. Настоящото деяние е извършено през периода 08.02.2019 г. - 14.02.201 9 г., т.е. преди да е имало влязло в сила споразумение по НОХД № 1062/2019 г. на ГРС, както и преди да има влязла в сила присъда по настоящото дело. Двете престъпления са в условията на реална съвкупност, поради което осъждането по НОХД № 1062/2019 г. на ГРС не може да се тълкува като предходно такова, което завишава обществената опасност на извършителя. Степента на обществена опасност на деянието е завишена предвид стойността на предмета на престъплението. Изключително високата динамика на този вид деяния и риска, който създават за имуществото на гражданите, също обосновават значителната обществена опасност на този вид престъпни деяния. Деянието, в извършване на което подсъдимият Т. е признат за виновен, действително е извършено от него като непълнолетен, поради което предвиденото наказание е съобразно с разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. З от НК. Преценявайки превес на смекчаващите вината обстоятелства, районният съд е счел, че подходящото наказание е под средния размер предвиден в закона, а именно – една година лишаване от свобода. Окръжният съд намери изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани. Районният съд е отчел нуждите както на личната, така и на генералната превенция. При съпоставката на горните обстоятелства, районният съд е стигнал до правилният извод, че подходящото наказание е под средния размер, предвиден в закона. По делото не са налице обстоятелства, които да обосноват приложение на чл. 55 от НК. В жалбата и в съдебно заседание също не се сочат такива. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. От анализа на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства е видно, че липсват такива, които да се определят като изключителни или многобройни. Наложеното наказание в размер на една година лишаване от свобода ще бъде в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК, включително да въздейства предупредително и възпиращо за нуждите на генералната превенция. Подсъдимият Д.Т. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер към момента на деянието. Към периода 08.02.2019 г. - 14.02.201 9 г. споразумението по НОХД № 1062/2019 г. на ГРС не е било факт и не може да се счита за предходно осъждане. Наложеното с атакуваната присъда наказание лишаване от свобода е в размер на една година /т.е. по-малко от три години/. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието, като на основание чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на това наказание за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. Видно от правната квалификация на деянието, възприета от прокуратурата и съда, Д.Т. е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. З от НК. Същевременно, както в ОА, така и в постановената присъда, липсва твърдение деянието да е извършено от Т. при условията на повторност. Това съответства и на фактическото положение, тъй като престъплението по НОХД № 1062/2019 г. на ГРС е извършено през периода 12.12.2018 г. – 15.12.2018 г., а споразумението е влязло в сила на 06.12.2019 г. Настоящото деяние е извършено през периода 08.02.2019 г. - 14.02.201 9 г., т.е. преди да е имало влязло в сила споразумение по НОХД № 1062/2019 г. на ГРС, както и преди да има влязла в сила присъда по настоящото дело. Двете престъпления са в условията на реална съвкупност, което изключва първото осъждане да се яви, като предпоставка за повторност по настоящото обвинение. Въпреки това, т. 7 е вписана в текста на квалификацията по престъплението на Т., а не следва да е там. Въпреки, че изписването на т. 7 от чл. 195 от НК, при отсъствие на твърдение за повторност, представлява процесуално нарушение, същото може да бъде преодоляно чрез изменение на първоинстанционната присъда в тази част. За да бъде коректна квалификацията, на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК Присъда № 27/13.05.2022 г. по НОХД № 156/2021 г. на РС Габрово следва да бъде изменена, като се отмени в частта, с която подсъдимият Д.Г.Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по т. 7 на чл. 195, ал. 1 от НК, като Т. бъде признат за невинен да е извършил деянието при такава квалификация. След връщане на делото в РС Габрово, съдът ще следва да се занимае с определяне на евентуално общо наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, каквото правомощие въззивната инстанция няма. По отношение на наложеното наказание на подс. П.Б.: За извършеното от подс. П.Е.Б. умишлено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК се предвижда наказание – лишаване от свобода от три до дванадесет години. Съдът е наложил наказание лишаване от свобода, съответно на предвидения от закона минимум. Налице е квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, като при извършване на деянието подс. Б. е действал в предварителен сговор с подс. Д.Т.. Двамата подсъдими предварително са взели решение за извършването на кражбата, разпределили са ролите на всеки един, като всеки е съзнавал участието на другия в извършването на престъплението. Налице е квалифициращото обстоятелство по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, с оглед осъждането на Б. със споразумение по НОХД № 882/2013 г. на ГРС. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК, правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане. В случая, наказанието по НОХД № 882/2013 г. на ГРС е било изтърпяно на 04.07.2014 г., а настоящото деяние е извършено през периода 11.02.2019 г. – 14.02.2019 г. и петте години по чл. 30, ал. 1 от НК не са изтекли. При индивидуализиране на наказанието районният съд е извършил съпоставка между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, а именно: Смекчаващи вината обстоятелства не се установени. Отегчаващи вината обстоятелства - осъждания за престъпления против собствеността извън тези, определящи правната квалификация на деянието, отклонение от участие в наказателното производство. Степента на обществена опасност на подсъдимия като деец е висока предвид съдебното му минало. Степента на обществена опасност на деянието е завишена предвид стойността на предмета на престъплението. Преценявайки горните обстоятелства, районният съд е счел, че подходящото наказание е съответно на минималния размер, предвиден в закона, а именно – три години лишаване от свобода. Окръжният съд намери, че при установени единствено отегчаващи вината обстоятелства, наказание в минималния размер се явява занижено с оглед критериите на чл. 35, ал. 3 от НК. От тези обстоятелства следва да се изключи процесуалното поведение на подсъдимия, посочено в мотивите на районния съд, тъй като отсъствието му не е попречило за разглеждане на делото, а липсата на дадени обяснения от страна на подсъдимия е негово право. Независимо от горното, минимално наказание при отсъствие на смекчаващи вината обстоятелства и установени единствено отегчаващи вината обстоятелства не е наказание, съответно на престъплението. При липсата на протест от страна на прокурора, окръжният съд няма правомощия да утежни положението на подсъдимия, като определи по-строго наказание за извършеното престъпление. По делото не са налице обстоятелства, които да обосноват приложение на чл. 55 от НК. В жалбата на Б., подадена чрез защитника, и в съдебно заседание също не се сочат такива. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. При Б. въобще липсват смекчаващи вината обстоятелства, за да се обсъжда тяхната изключителност или многобройност. Наложеното наказание в размер на три години лишаване от свобода е възможно да постигне целите на чл. 36 от НК, включително да въздейства предупредително и възпиращо за нуждите на генералната превенция. Правилно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието, тъй като при извършеното умишлено престъпление от Б. не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК. Разпореждането с веществените доказателства и възлагането на разноските е в съответствие с чл. 189, ал. 3 и чл. 109 и сл. от НПК. При служебната проверка не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, поради което не са налице основания за отмяна на присъдата. Същата следва да бъде изменена само в нейната осъдителна част, по отношение правната квалификация на деянието, извършено от подс. Д.Т., доколкото такова не е извършено при условията на т. 7 от чл. 195, ал. 1 от НК. В останалата част присъдата на ГРС следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК съдът