Решение № 2010 от 18.11.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 533/2024 г.

Административен съд - Перник18.11.2024 г.докладчик Кирил Чакъров

Диспозитив

ОСТАВЯ В С. Решение № 9 от 18.06.2024 г., постановено по АНД № 12/2024 г. по описа на Районен съд – Трън. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. В. Г., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Трън, област Перник, махала „•••“ № •••, чрез адвокат А. Д. от АК – София, срещу Решение № 9 от 18.06.2024 г., постановено по АНД № 12/2024 г. по описа на Районен съд – Трън.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № BG2023/5800-783 от 15.01.2024 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София към А. М. (АМ), с което:

Касаторът пледира незаконосъобразност на решението на районния съд, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводите, обосновали допълнителната молба пред районния съд в подкрепа на депозираната жалба (л. 129 от АНД). Счита, че районният съд не е възприел правилно доказателствения материал и по този начин е достигнал до неправилни фактически изводи в обжалваното решение. Твърди в тази връзка, че процесното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, че констатациите в АУАН (акт за установяване на административно нарушение) и НП нямат пред съда презумптивна доказателствена сила, че в случая административнонаказателно производство е образувано след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, предвид откриване на нарушителя на 11.10.2022 г., че разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС е приложима само по отношение на регистрирани по ЗАДС лица, съответно не е приложима по отношение на физически лица, че в АУАН и НП не е посочена конкретната хипотеза на чл. 126 от ЗАДС, че административнонаказващият орган неправилно е приложил акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗАДС, която е различна от ставката за домашна ракия по чл. 31, ал. 1, т. 6 от ЗАДС и че приложението на сочената разпоредба не е мотивирано; че количеството намерен алкохол е изваряван с години, а също така и от различни домакинства, които обстоятелства не са изследвани в хода на досъдебното и административно производство; че актосъставителят и наказващият орган са се ограничили с данните от митническата лабораторна експертиза, без да събират други данни за произхода на откритата в държане на наказаното лице ракия, включително дали алкохолният продукт е произведен в специализиран малък обект за дестилиране при спазване на ограничението по чл. 4, т. 8 от ЗАДС, което би довело до приложимост на ставката по чл. 31, т. 6 от ЗАДС, а не два пъти по-високата, регламентирана в чл. 31, т. 6 от ЗАДС; че в производството не е установено категорично авторството на деянието, тъй като не изследвано обстоятелството кой е собственик на имота, в който е намерена ракията, както и дали е обитаван от други хора, тъй като достъп до имота са имали и други лица освен наказаното лице – негови роднини, по силата на притежавано от тях право на собственост върху процесния имот, а ракията е варена за всички и всеки от тях е държал собствената си ракия в помещението, откъдето е иззета общата ракия, че неустановени по делото са точната дата, месец и година на производството на ракията, че до наказаното лице не отправяна покана за сключване на споразумение от 06.12.2023 г. с рег. № 32-660939; че наказаното лице не е получавало покана с рег. № 32-562072 от 19.09.2023 г. за снемане на обяснения и съставяне на АУАН, въпреки че е посочено, че е получена лично от него на 02.10.2023 г.; че актосъставителят не е имал правомощия да съставя АУАН. По изложените съображения от касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да отмени процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, предоставено по реда на чл. 38, ал. 2, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), пред двете съдебни инстанции.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 23.10.2024 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба вх. № 2613 от 25.09.2024 г., депозирана от адвокат А. Д., поддържа жалбата по изложените в същата съображения, моли съда да отмени обжалваното решение и издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, т. 2 от ЗА пред Административен съд Перник.

В проведеното на 23.10.2024 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – директор на ТД Митница София, АМ, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Н. С.. Процесуалният представител оспорва касационната жалба като неоснователна, моли съда да остави в сила оспореното решение.

В проведеното съдебно заседание на 23.10.2024 г., представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита, че решението на районния съд е законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е не основателна.

С НП № BG2023/5800-783 от 15.01.2024 г., издадено от директора на TД Митница София към АМ:

  1. На А. В. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 346.10 лв. (пет хиляди триста четиридесет и шест лева и десет стотинки) за това, че на 11.10.2022 г., в [населено място], община Трън, област Перник, махала „•••“, в обитаван от него имот – едноетажна масивна сграда тип лятна кухня с две стаи, е държал акцизни стоки, а именно: общо 477 л. етилов алкохол, съдържащ се в 54 (петдесет и четири) броя пластмасови туби и бутилки с различна вместимост, с действително съдържание на алкохол, както следва: без данъчен документ по ЗАДС или фактура или митническа декларация или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с което деяние виновно осъществява състав на административно нарушение по чл. 126, ал. 1, предл. първо т. 1 предл. първо от ЗАДС.

Обжалвано пред Районен съд – Трън, наказателното постановление е потвърдено изцяло като законосъобразно с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд – Трън, приема от фактическа страна, въз основа на приобщените в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства за доказана, изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, а именно: че на 11.10.2022 г., около 12: 30 часа, служители от Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ (ПИП) при ОДМВР – Перник, във връзка с получена оперативна информация, са посетили адрес, находящ се в [населено място], махала „•••“, като в хода на проверката са установили в присъствието и със съгласието на лицето А. В. Г., че същият държи и продава алкохол без заплатен акциз. При оглед на едноетажна сграда, тип лятна кухня, с две стаи, служителите на икономическа полиция установяват наличие на 54 броя пластмасови туби и бутилки с различна вместимост, съдържащи 477 литра жълта течност с мирис на алкохол. Г. дава обяснение, че това количество алкохол е ракия, варена за период от 4-5 години от него и негови роднини за лични нужди. Ракията е сливова, варена на личния му казан, наследство от баща му. На същата дата - 11.10.2022 г., е съставен протокол за оглед на местопроизшествие, с който намереният алкохол е иззет. Образувано е ДП № 56/2022 г. по описа на Районно управление (РУ) – Трън при ОДМВР – Перник, в хода на което е извършена физико-химическа експертиза, заключението по която е, че общо 54 пластмасови туби и бутилки съдържат 477 литра алкохол с действително алкохолно съдържание по обем при 20°С, средно 50.5% vol. С Постановление от 31.01.2023 г. по преписка № 3175/2022 г. по описа на Районна прокуратура (РП) – Перник, разследването по образуваното ДП № 56/2022 г. по описа на РУ – Трън е иззето и възложено на разследващ митнически инспектор в А. М., където било заведено ДП под № 1/2023 г. на ЦМУ. Със съответните приемо-предавателни протоколи намереното количество алкохол е предоставено на съхранение на митниците. Производството по ДП № 1/2023 г. е прекратено с постановление от 24.04.2023 г. по описа на РП – Перник, а материалите са изпратени за предприемане на действия за реализиране на административнонаказателна отговорност на лицето. Въз основа на тези данни и изготвените експертни заключения на Г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG 06102023/5800/А-1325 от 06.10.2023 г., въз основа, на който е издадено и процесното наказателно постановление. Съгласно служебна бележка рег. № 32-661252/06.12.2023 г., изготвена от отдел „Акцизна дейност“ при ТД Митница София, по повод образуваното административнонаказателно производство, дължимият акциз за стоките, предмет на нарушението е в размер на общо 2 673.05 лева.

Въз основа на така приетите за установени факти районният съд, в резултат на извършената проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство и във връзка с доводите, изложени в жалбата, приема от правна страна същото за проведено съобразено със сроковете по чл. 34 от ЗАНН, съставените АУАН и НП за издадени от компетентни органи и при формално спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, производството за протекло без допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци или ограничаващи правото на защита на наказаното лице, а материалният закон за приложен правилно, при липса на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС предвид двойния размер на дължимия акциз в процесния случай, надхвърлящ законово определения критерий за наличието на маловажен случай.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Доводите в касационната жалба:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.

Съгласно Тълкувателно решение № 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г. на Върховния съд на Република България, „институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл. 81 от НК, се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН“ Според мотивите на цитирания тълкувателен акт, възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебното производство за това деяния, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН. Това означава, че започването и продължаването на административнонаказателното производство зависи от завършването на предварителното или съдебното производство.

Процесното нарушение е установено на 11.10.2022 г., но още на същата дата, с протокол за оглед на местопроизшествие от 11.10.2022 г. – първо действие по разследването (л. 43 от АНД), одобрен с определение на Районен съд – Трън по ЧНД № 90/2022 г. (л. 45 от АНД), по реда на чл. 212, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) е образувано досъдебно производство (ДП) № 56/2022 г. по описа на Районно управление (РУ) – Трън към Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, за престъпление по чл. 234, ал. 1, предл. второ от Наказателния кодекс (НК) (уведомление по реда на чл. 212, ал. 3 от НПК, л. 37 от АНД). Следователно към този момент е била налице процесуална пречка за образуване на административнонаказателно производство (арг. от чл. 33, ал. 1 от ЗАНН).

С Постановление от 24.04.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Перник, постановено по пр. пр. 3175/2022 г., ДП № 1/2023 г. по описа на А. М., ДП № 56/2022 г. по описа на РУ – Трън, към ОДМВР – Перник (л. 34 от АНД), наказателното производство е прекратено, а материалите по него са изпратени на ОДМВР – Перник за предприемане на действия по реализиране на административнонаказателна отговорност.

Постановлението за прекратяване на ДП постъпва по компетентност в ТД Митница София – АМ, препратено от ОДМВР – Перник, на 04.08.2023 г. и регистрирано с вх. № 32-503733 (данни от АУАН, л. 13 от АНД, и НП, л. 6 от АНД). От което следва, че данни за извършването му постъпват при компетентния да състави АУАН митнически орган – в случая главен инспектор в ТД Митница София – АМ (чл. 128, ал. 2 от ЗАДС). Акт за установяването на процесното административно нарушение – по чл. 126, ал. 1, предл. първо, т. 1 от ЗАДС, е съставен на 06.10.2023 г., с което е съобразен тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН. Съобразени в тази връзка в производството са и едногодишният давностен срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. второ ЗАНН, както и срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема изцяло установената от Районен съд – Трън фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства, а последните достатъчно и относими към предмета на доказване.

Съгласно чл. 126, ал. 1, предл. първо, т. 1, предл. първо от ЗАДС (ред. бр. 12 от 11.02.2022 г., в сила от 11.02.2022 г.), на лице, което държи акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко [рег. номер].

За да е осъществен фактическият състав на приложената материалноправна разпоредба, основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора лице по реда на ЗАДС, необходимо е да са налице и в кумулация следните обективни елементи: 1. държане от физическо лице, т.е. осъществяване на трайна фактическа власт, 2. на конкретно установено количество акцизни стоки, 3. без за тях да е представен пред контролните органи документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

По делото, основано в приобщената доказателствена съвкупност, фактическите констатации, обосновали съставянето на АУАН и издаването на процесното наказателно постановление са потвърдени изцяло.

Не е спорно, а и тези обстоятелства са категорично установени въз основа на съвкупния приобщен в хода на съдебното следствие доказателствен материал, че на 11.10.2022 г., около 12: 30 часа, в имот – едноетажна масивна сграда, тип лятна кухня с две стаи, находящ се на адрес: [населено място], община Трън, област Перник, контролни органи на икономическа полиция при ОД на МВР - Перник, в хода на извършена проверка по сигнал, откриват акцизни стоки: общо 477 л етилов алкохол, съдържащ се в 54 (петдесет и четири) броя пластмасови туби и бутилки с различна вместимост, с действително съдържание на алкохол, от които:

Установено е безспорно по делото въз основа на приобщените по делото доказателства, включително данните, съдържащи се в доказателствата по прекратеното досъдебно производство, че държател на откритите в имота акцизни стоки е именно А. В. Г.. Споделят се в тази връзка изцяло изводите в решението, че алкохолът е съхраняван от него и е за негови лични нужди, а обстоятелството, че дава част от домашната ракия на негови близки не оборва по никакъв начин установеното от писмените и гласни доказателства, приобщени по делото, свързано с елемента „ държане “ на акцизните стоки. В тази връзка споделя се и оценката, извършена в решението на свидетелските показания, дадени в хода на съдебното следствие на страната на наказаното лице, като „повлияни от роднинските връзки с жалбоподателя, съответно насочени само към обосноваване на липса на елемента държане на процесният алкохол в контекста на наличие на съсобственост по смисъла на Закона за собствеността, както и като некореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното досъдебно производство, включително изрично заявеното от наказаното лице, че алкохолът е негов. Следва в тази връзка и за пълнота на изложението да се посочи, че доводите за ползване на имота в съсобственост по силата на представения по делото нотариален акт, силно се разколебават от приложения по делото т.нар. договор за братска делба на този имот (л. 128 от АНД), съгласно т. 3 на който разходите по изготвяне на нотариален акт, свързани със застроената част от парцела, ползван от А., се възлагат на него, а съгласно „забележка“ към договора „къщата“ се ползва от А., като на него се „приписват“ 65 кв. м. от имота на К.. С оглед на изложеното, по делото безспорно е установен и вторият обективен елемент от фактическия състав на процесното нарушение – държане (на акцизни и стоки), което изпълнително деяние към 11.10.2022 г. е осъществявано именно от А. Г.. Не кореспондират с доказателствата по делото оплакванията, свързани с ползването на имота, респективно с неустановено по делото авторство на процесното деяние.

Приложението на материалния закон:

Споделят се и изводите в решението за липса на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно в специалната хипотеза на чл. 126б във вр. с чл. 126 от ЗАДС, във вр. с чл. 28, ал. 7 от ЗАНН. Установеният надлежно в хода на производството по издаване на процесното наказателно постановление двоен размер на акциза на държаните от А. Г. стоки, предмет на нарушението – 5 346.10 лв., надвишава законово установения в привилегированата разпоредба на чл. 126б от ЗАДС критерий от 100 лв., поради което същата не може да бъде приложена.

Законосъобразно по вид и размер е и наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 5 346.10 лв., сума, представляваща двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1 000 лв., а доводите в тази посока, съдържащи се в касационната жалба също са без основание. Дължимият акциз за стоката, предмет на нарушението – общо 477 литра етилов алкохол с различен алкохолен градус е изчислен съгласно чл. 41, във връзка с чл. 28, ал. 1, т. 5 и чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗАДС и е в размер на 2 673.05 лв., видно от служебна бележка с рег. № 32 - 661252/06.12.2023 г., изготвена от началника на отдел „Акцизна дейност“ на ТД Митница София (л. 24 от АНД). В случая наказващият орган е наложил глоба, представляваща двойния размер на акциза, съобразено с предвиждането на разпоредбата на чл. 126, ал. 1, предл. първо т. 1, предл. първо от ЗАДС. Така определено, наказанието съответства на критериите, установени в чл. 27 от ЗАНН, както и и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.

В съответствие с разпоредбата на чл. 124, ал. 2 във вр. с чл. 126, ал. 1 от ЗАДС правилно наказващият орган е отнел и стоките, предмет на нарушението.

Предвид изложеното не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата, за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Решението на Районен съд – Трън, валидно и допустимо, постановено в производство без допуснати съществени процесуални нарушения, съответно на приложимия материален закон ще се остави в сила.

Относно разноските:

При този изход на спора касаторът няма право на присъждане на съдебни разноски.

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник.

Цитирани разпоредби

41