Решение № 4672 от 11.11.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 687/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 95/21.05.2024г., постановено по АНД №13/2024г. по описа на Районен съд – Харманли. С касационната жалба се претендира неправилност на оспореното решение, като се сочи че същото е постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за наличие на допуснати съществени нарушения в хода на административното производство. Излагат се твърдения, че повдигнатото в НП обвинение е ясно и недвусмислено, поради което се оспорва извода на въззивния съд, че било нарушено правото на защита на наказаното лице. Касационният жалбоподател не споделя доводите на въззивния съд, че приложимата норма била по чл.256 ал.2 от ЗОП. Сравнявайки разпоредбите на чл.256 ал.1 и ал.2 от ЗОП, сочи, че разликата била в прага и в това, че по чл.256 ал.1 от ЗОП изрично се препращало към приложението на чл.18 ал.1 от ЗОП, а по чл.256 ал.2 от с.з. – към предвидения в закона ред. От изложените факти в АУАН, пренесени и в НП, било видно, че следвало да се приложи чл.18 ал.1 от ЗОП, т.е. една от процедурите, изброени изчерпателно, съответно правилно административнонаказващият орган подвел изложената фактическа обстановка по чл.256 ал.1 от ЗОП и определил санкцията на 2 % от стойността на договора. Нарушението било формално, същото било правилно и законосъобразно възведено, както и правилно и законосъобразно било санкционирано. Излагат се и съображения, че случаят не можело да се квалифицира като маловажен. Моли се за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, с оглед на което предлага същото да бъде оставено в сила. Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение Районен съд – Харманли отменя Наказателно постановление № 11-01-757 от 13.12.2023г., издадено от Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, [населено място], с което на В. С. П., за нарушение на чл.17, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, т.2 и чл.3, ал.1, т.3 от Закон за обществените поръчки (ЗОП) и на основание чл.256 ал.1 от ЗОП, е наложена глоба в размер на 1957.39 лв. и осъжда Агенция за държавна финансова инспекция, [населено място], да заплати на В. С. П. разноски по делото в размер на 495.74 лв. за адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат, районният съд е посочил, че процесният акт за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН относно необходимите реквизити. Посочил е също, че изискванията твърдяното нарушение да е описано откъм необходимите признаци, характеризиращи го от обективна страна и да са налице ясни и безпротиворечиви твърдения за датата и мястото на извършване на деянието, както и за начина на осъществяването му, а дадената правна квалификация да е съобразена с вида и характера на твърдяното нарушение, са пряко свързани с гарантиране правото на защита на привлеченото към отговорност лице, а тези изисквания в случая не били удовлетворени. В тази връзка е отбелязал, че при формулиране на административнонаказателното обвинение били посочени разпоредбите на чл.17 ал.1 от ЗОП, във връзка с чл.20 ал.2 т.2 от ЗОП, като е коментирал, че от обективна страна съставът на нарушението по чл.17 ал.1 от ЗОП се осъществява чрез бездействие – непредприемане на действия за провеждане на обществена поръчка, прилагайки разписания ред, при наличие на основанията за това, без да се сочи момент, до който най-късно такава следвало да бъде проведена, т.е. дата на визираното нарушение. Наред с това, съдът е обсъдил направеното фактическо описание на нарушението и е приел, че на практика е въведено описание на друго деяние – извършване на разходи с определен размер, различно от това, за което се повдига обвинение съобразно дадената правна квалификация, в което се изразявала и констатираната вътрешна непоследователност и неяснота в обвинителната теза, залегнала и в съдържанието на санкционния акт. Направен е извод, че е налице непълно и неточно описание на нарушението от страна на посочване на датата и място на извършване на нарушението, както и на точното му описание. Не се установявали по безспорен начин съставомерното по чл.6 от ЗАНН деяние, както и елементите от субективната и обективната страна на нарушението. Последното поставяло нарушителя в невъзможност да разбере в какво се изразява неправомерното поведение, за което е наказан – за това, че не предприел правнодължимо действие, или напротив, предприел действие в противоречие с установените за това правила, включително и в аспекта на неговата наказуемост и то по реда, по който това било сторено в конкретната хипотеза, което пряко засягало правото му на защита. Районният съд е обсъдил разпоредбите на чл.256 ал.1 и ал.2 от ЗОП, и е приел за безспорно в случая, че В. П. е сключила договори, въз основа на които са извършени разходи и се надвишава съответния стойностен праг, но извършеното нарушение не следвало да бъде подведено под санкционната разпоредба на чл.256, ал.1 от ЗОП, доколкото тази норма била свързана с нарушение по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗОП, съобразно препращането в чл.256, ал.1 от ЗОП. Направен е извод, че е налице необоснованост на атакуваните АУАН и НП, произтичаща от общата непоследователност и противоречивост още на етапа на излагане на обстоятелствата и формулиране на административно-наказателното обвинение, обуславяща наличието на основание за отмяна на наказателното постановление. Решението е неправилно. При правилно и пълно установена фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до неправилни изводи за допуснати при съставяне на АУАН и издаване на НП процесуални нарушения от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна на санкционният акт. Неправилен се явява и изводът на съда за издаване на процесното НП при неправилно приложение на материалния закон. Не се споделят изложените в оспорения акт аргументи относно липса на точно и ясно описание на нарушението. Не са състоятелни и доводите за неправилна квалификация на деянието. В оспореното пред въззивния съд наказателно постановление е посочено, че на 24.08.2022г. В. П. в качеството си на директор на СУ „Неофит Рилски“ [населено място] и публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал.2, т. 14 от Закона за обществените поръчки/ ЗОП, обн. ДВ бр. 13/16.02.2016г./ е сключила Договор № 1/24.08.2022г. между СУ „Неофит Рилски“ и „ТОРРЕ“ ЕООД [населено място], надвишаващ минималния стойностен праг по чл. 20, ал.2, т.2 от ЗОП, с който е възложила обществена поръчка с обект „предоставяне на услуги“ по чл. 3, ал.1, т.3 от ЗОП и с предмет: „Специализиран превоз на ученици по местоживеене в община Харманли до СУ „ Неофит Рилски“ [населено място] и обратно през учебната 2022/2023г.“ без да е приложила процедура по чл. 18, ал.1, т. 12 от ЗОП по вид „публично състезание“ при наличие на основания за това. Така описаното деяние е санкционирано по чл. 256, ал.1 от ЗОП. Същото е квалифицирано като нарушение на чл. 17, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, т. 2 и чл. 3, ал.1, т. 3 от ЗОП. Административен съд Харманли е приел за безспорно обстоятелството, че В. П. има качеството на публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал.2, т. 14 ЗОП, както и че същата е сключила договор с „ТОРРЕ“ ЕООД [населено място] надвишаващ прогнозната стойност на обявената обществена поръчка, но е приел че доколкото прогнозната стойност по обявената обществена поръчка е тази предвидена в чл. 20, ал.3, т. 2 от ЗОП, сключването на договор над тази стойност следва да бъде квалифицирано като деяние по чл. 256, ал.2 от ЗОП, а не по чл. 256, ал.1 от ЗОП, по която разпоредба е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Този извод на въззивния съд не се споделя от настоящия касационен състав на Административен съд Хасково. С разпоредба на чл. 17, ал. 1 от ЗОП, е въведено задължение за възложителите да прилагат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това, а основанията за възлагане на обществена поръчка чрез някоя от предвидените в чл. 18, ал. 1 от ЗОП процедури, са регламентирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2 от същия закон. Съгласно чл. 20, ал.2, т.2 от ЗОП, когато обществените поръчки при доставки и услуги, включително и услугите по приложение № 2, имат прогнозна стойност от 70 000 лв. до съответния праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката, възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13, т. е. публично състезание или пряко договаряне. Съгласно чл.20 ал.3 т.2 от ЗОП /в приложимата редакция/, възложителите прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност: при доставки и услуги, с изключение на услугите по приложение № 2 – от 30 000 лв. до 70 000 лв. В разпоредбата на чл.256 ал.1 от ЗОП /в редакцията към момента на извършване на деянието/ е предвидено, че възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1 или 2, без да приложи процедура по чл. 18, ал. 1 съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от 50 000 лв. Нормата на чл.256 ал.2 от ЗОП /в редакцията към момента на извършване на деянието/ предвижда, че възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, без да приложи предвидения в закона ред за възлагане на обществената поръчка съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от 10 000 лв. В действителност прогнозната стойност на обявената обществена поръчка е 65 033. 64 лв., което попада в периметъра на чл. 20, ал.3 т. 2 от ЗОП, която норма изисква възложителите да приложат реда за възлагане на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица. И това изискване на закона е било безспорно спазено в хода на проведената обществена поръчка. В случая обаче отговорността на административнонаказаното лице е ангажирана за това, че същото в качеството си на възложител е възложил обществена поръчка, като е сключил договор надвишаващ минималния стойностен праг по чл. 20, ал.2 от ЗОП, без да приложи процедура по чл.18, ал.1 съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това, което деяние се наказва съобразно предвиденото в нормата на чл. 256, ал.1 от ЗОП наказание. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 256, ал.1 от ЗОП, освен санкция съдържа сама по себе си и правило за поведение. Касационната инстанция намира, че с оглед установените по делото факти и обстоятелства, наказаното лице е осъществило деянието по чл. 256, ал.1 от ЗОП, за което е било санкционирано, тъй като на 24.08.2022г. е възложило обществена поръчка с обект „предоставяне на услуги“ по чл. 3, ал.1, т.3 от ЗОП и с предмет: „Специализиран превоз на ученици по местоживеене в община Харманли до СУ „ Неофит Рилски“ [населено място] и обратно през учебната 2022/2023г.“, като е сключил договор между СУ „Неофит Рилски“ и „ТОРРЕ“ ЕООД [населено място] за процесната услуга на стойност 81 558лв. без ДДС, надвишаваща минималния стойностен праг по чл. 20, ал.2, т.2 от ЗОП, без да е приложила процедура по чл. 18, ал.1, т. 12 от ЗОП по вид „публично състезание“. Липсва неяснота относно датата на деянието, предвид ясното посочване на същата, а именно 24.08.2022г., ясно и точно са въведени и останалите елементи от обективната страна на деянието, като последното правилно е било санкционирано по чл. 256, ал.1 от ЗОП. Разпоредбата на чл. 17 от ЗОП, посочена като нарушена, определя общо правило за поведение и изпълнителното деяние не се извлича от същата, а от останалите посочени в санкционния акт разпоредби на чл. 256, ал.1 от ЗОП, вр. чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, правилно посочени от административно наказващия орган като нарушени. В действителност, с така описаното деяние, възложителя не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. Същият не е провел процедура по чл. 18, ал.1, т. 12 от ЗОП „публично предлагане“, след като възложената обществена поръчка е надхвърлила прага по чл. 20, ал.2, т. 2 от ЗОП, изискващ прилагане на процедура по чл. 18 от ЗОП. След като възложителя е възложил обществена поръчка над стойностния праг по чл. 20, ал.2, т. 2 от ЗОП, което обстоятелство е прието и от въззивната инстанция, няма как да му бъде ангажирана отговорността по чл. 256, ал.2 от ЗОП, само поради обстоятелството, че прогнозната стойност е била в рамките на предвиденото в нормата на чл. 20, ал.3, т.3 от ЗОП. Последното тълкуване на възивната инстанция е в разрез с целта на закона, при възлагане на обществена поръчка над 70 000 лв., да се приложат процедурите по чл. 18, ал.1 от ЗОП. Такова тълкуване на закона би дало възможност на всеки възложител да открива процедура по възлагане на обществена поръчка с прогнозна стойност изискваща събиране на оферти с обява, а след това да сключва договор на стойности над прага от 70 000 лв., без да провежда процедура по „публично предлагане“ и без да носи наказание за това. Предвид изложеното, въззивното решение макар и валидно и допустимо, но като постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено и доколкото фактическата обстановка по делото е изяснена изцяло вместо него следва да се постанови друго такова, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, в размер на по 80 лева за всяка от тях. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът