Решение № 132 от 21.7.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 144/2023 г.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК. С Присъда № 260013/10.02.2021г. по нохд № 503/19 г. на Окръжен съд - П. подсъдимите И. Д. Х. от с. Й., обл. П. и Н. Т. Ц. от с. Ц., обл. П., са признати за ВИНОВНИ в това, че на 06.02.2018 г. в землището на гр. П., обл. П., в местността „Х.“, в археологическа недвижима културна ценност, в съучастие като извършители, чрез използване на техническо средство лопата, оръдия – уред за търсене на метали /металодетектор „••“, без съответно разрешение са търсили археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. чл. 54 ал. 1 от НК са ОСЪДЕНИ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на по ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер на по 5000 лв., като са оправдани в това да са използвали като техническо средство: МПС – л.а. „Х.“ с рег. № •••, собственост на И. Д. Х.. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложените на подсъдимите И. Д. Х. и Н. Т. Ц. наказания от по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства, като е постановил едната част да се върнат на подсъдимия И. Х., втората част да се върнат на подсъдимия Н. Ц., а третата част като вещи без стойност - да се унищожат. Съдът е отнел в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК веществените доказателства - 1 бр. лопата с черна пластмасова дръжка и 1 бр. металодетектор „••“ като вещи, послужили за извършване на престъплението и на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК - 1 бр. бронзов кръст с размери 3, 9/2, 8 см, предаден на съхранение на Р. а. м. - П. като вещ, притежаването на която е забранено. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимите Н. Т. Ц. и И. Д. Х. да заплатят по сметка на О. на М. - гр. П. сумите от по 158 лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, както и сумите от по 221 лева разноски в хода на съдебното производство. Присъдата е обжалвана от адв. Г. К. и адв. Р. И. – защитници на подсъдимия И. Х.. Жалбата им е бланкетна, като се излагат оплаквания, свързани със законосъобразността и обосноваността на присъдата. Иска се нейната отмяна и постановяването на нова такава, с която подс. Х. да бъде оправдан. Присъдата е обжалвана и от адв. Й. Д. и адв. К. Д. – защитници на подсъдимия Н. Ц.. В първоначалната жалба и допълнението към нея са изразени оплаквания, свързани с приложението на материалния закон, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при определяне на наказанието. Отправя се довод, че от окръжния съд са пренебрегнати техническите характеристики на металотърсача, не е обърнато внимание на двата протокола за претърсване и изземване и не е съобразено заключението на съдебно- археологическата експертиза, че процесната нива не представлява защитен археологически обект. Затова и съдът е приложил неправилно материалния закон, като е признал подсъдимите за виновни. Посочват се допуснати нарушения на процесуалните правила по чл.14, ал.1 от НПК. Накрая се твърди, че е наложено и явно несправедливо наказание с доводи за несъставомерност по чл. 277а от НК, като се иска санкционирането на подсъдимия по административен ред. Предходен състав на П. а. с. е приел жалбите за основателни, като с Присъда № 13/31.10.2022 г. по ВНОХД № 197/2021г. е отменил присъдата на окръжния съд в наказателно-осъдителната й част, с която подсъдимите И. Д. Х. и Н. Т. Ц. са признати за виновни по чл.277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, досежно приложението на чл.53 от НК и в частта за разноските, вместо което на основание чл.304, пр.4 от НПК и чл.9, ал.2 от НК същите са признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл.277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като е постановено допълнителна част от веществените доказателства да се върнат на подсъдимия Н. Ц., както и на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. По касационен протест на О. п. - П. с Решение № •• по н.д. № •• на • на ВКС постановената присъда на П. а. с. е била отменена, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, за отстраняване на нарушения при приложението на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателна присъда по смисъла на чл.354, ал.3, т.3 от НПК. В тази връзка са дадени указания на новия състав да положи дължимите процесуални усилия за коректното интерпретиране на фактите и приложимия материален закон. Настоящият състав на апелативния съд проведе въззивно следствие, като преразпита свидетелите С. З. и В. А., както и вещото лице В. К., изготвило техническата експертиза пред ПОС /л. 114 - 128 от НОХД № ••./. Изиска се допълнителна информация от ОД „••, от която се установи, че през 2016 г. поземления имот № •• с площ 6, 945 дка в м. „Х.“ е частна собственост, по вид на територия – за нуждите на селското стопанство, възстановена в нови граници и по начин на трайно ползване – нива, като за този имот няма наложени ограничения, свързани с обработването и ползването като земеделска земя, приложено е и копие от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ. От Д. - С. не могат да предоставят информация за това, дали посочения имот в землището на гр. П. и с. Й. Г., обл. П., е бил обект на подпомагане. Документи, свързани с членството на подс. Н. Ц. в Б. и платен членски внос. Подсъдимите Н. Ц. и И. Х. дадоха кратки обяснения във връзка с инкриминирания случай и използването на металдетектора и лопатата. Представителят на А. п. - П. изразява становище, че жалбите са неоснователни, като предлага присъдата да бъде потвърдена, като правилна във всичките й части. Според прокурора тезата на двамата подсъдими, че са търсили метеорити и са копаели дупки, за да вземат някакво орехче за разсад е напълно защитна. Тя се оборва от факта, че са използвали металотърсач в рамките на терен, който е обявен за недвижима културна ценност, което определя и тяхната цел. Дали търсачът е издавал някакви звуци е без значение, важното е, че лопатата е била използвана като техническо средство, което показва, че подсъдимите са действали съзнателно в разрез с нормативната уредба, без нужното разрешително. Поради това намира обвинението за доказано. Подсъдимият Ц. се явява лично и с адв. Й. Д. от АК - П., като поддържат жалбата си. На първо място се оспорва истинността на показанията на •• служители - З. и А. като се твърди, че са имали интерес Ц. да бъде признат за виновен и осъден. Обръща внимание на разминаванията в показанията им относно техните възприятия по случая за използвания металдетектор с поставени или без слушалки, както и на тяхната същинска цел, да проверят информацията, че подсъдимите се придобили и ще продават римски монети, но тя не се е потвърдила. Не е опровергана версията на подс. Х., че е копаел констатираните в протокола за оглед дупки, за да си вземе орехче за градината. Твърди се, че подсъдимият е член на дружество, което има за цел да търси самородно злато и метеорити, което е причината да закупи и ползва процесния металотърсач. Последният е с малки възможности да открие метал на подобна дълбочина. Обръща внимание на факта, че от Д. е посочено, че нивата е земеделска и е била обработвана с тази цел, като не е била до момента регистрирана като археологически обект. На второ място, от археологическата експертиза е видно, че на това място е имало само керамични находки, т. е. не могат да търсят метални предмети като монети. В този смисъл, дори и да е използван неправомерно металдетектора, то е налице негоден опит. На трето място счита, че по делото липсват доказателства за субективната страна на деянието, защото подсъдимият е отишъл до нивата само, за да опита как работи апаратът му. Живее близо до процесната нива, която не е археологически обект и не попада в защитена територия. Дори и да се приеме деянието за съставомерно, то се касае за маловажен случай. Затова и иска да се отмени присъдата и постанови нова, с която подсъдимият Ц. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Подсъдимият И. Х. се явява лично и със своите защитници –от адв. К. и адв. И. от АК – П., като заявяват, че поддържат жалбата си. Основните им доводи са за липса на доказателства за обективната и субективна страна на деянието. Намират, че изводът за виновност е изграден само върху показанията на двамата полицейски служители, които са компрометирани и противоречиви. Според защитата показанията им се основават единствено и само на оперативна информация, чиято достоверност не може да бъде проверена и да бъде годно доказателство. В тази връзка водещият служител – св. З., е бил предубеден в показанията си по отношение на действията на подс. Х. и използвания металдетектор. Намира, че няма значение, дали е бил използван или не металдетектор и това, че са копаели дупки. Мястото, където са задържани двамата подсъдими е нива, собственост на частен земеделски производител и в продължение на години е обработвана с тежка земеделска техника. Независимо, че след деянието е обявена за паметник на културата, до момента не е била обозначена като такава и собственикът продължава да си я обработва, защото е нямал ограничения. В този смисъл и той се явява нарушител като подсъдимите. Възразява се и за допуснато процесуално нарушение, свързано с неясно и неточно обвинение. Според защитата и в обстоятелствената част на обвинителния акт, и в диспозитива му е описан обективния състав на престъпление по чл.277а, ал.2 НК, а е повдигнато обвинение на подсъдимите по ал.1 на същия текст и това противоречие пречи при организиране на защитата. С тези съображения защитата обосновава извода си за липса на доказателства и предлага подсъдимият Х. да бъде признат за невиновен и оправдан. Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивните жалби на подсъдимите И. Х. и Н. Ц. са частично основателни. Делото е било образувано пред О. с. - П. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите И. Д. Х. и Н. Т. Ц. за извършено идентично престъпление по чл.277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, понеже на 06.02.2018 г. в землището на гр. П., обл. П., в местността „Х.“, в археологическа недвижима културна ценност, в съучастие като извършители, чрез използване на техническо средство лопата, оръдия - уред за търсене на метали /металодетектор „М.“ model, , G.“/ и МПС - л.а. „Х.“ с рег. № •••, собственост на И. Д. Х., без съответно разрешение са търсили археологически обекти. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил, събраните по делото доказателства, като настоящата въззивна инстанция не установи сериозни несъответствия във възприетата за установена фактическа обстановка, изразяваща се в следното: В отдел „К.“ при О. на М. - П. имало получавани сигнали, затова че подс. Х. се занимава с търсене на културно-исторически ценности на терен и изкупуването на подобни намерени предмети, с цел препродажба. В края на 2017 г. и началото на 2018 г. се получила оперативна информация, че той проявява интерес към лица, извършващи нерегламентирана и неразрешена дейност по археологически разкопки и изкопни работи. За целта и с помощта на СРС било поставено наблюдение на неговия адрес с. Й., общ. С.. В хода на използваните СРС се установило, че на 04.02.2018 г. подсъдимият Х. при телефонен разговор с неустановено по делото лице съобщил, че с друго лице на име „К.“ ще се опитат да извършат „изораване“ на местото. Изказал становище, че това място първо трябвало той и „К.“ да го „минат“, без да е „орано“и след това да докара едни хора да го видят. На следващия ден при проведен разговор между подсъдимите в 10.53 ч., Х. заявил на Ц., че имало много кал, колата не можело да мине и ще се чуят пак. На 06.02.2018 г. към 10.02 ч. подс. Х. се обадил на подс. Ц. по телефона и си уговорили среща към два часа, като се разбрали, че първият от тях ще дойде да го вземе между един и един и половина. Към 13.15 ч. на този ден с Х. се свързало по телефона неустановено лице, като подсъдимият му казал, че вече пътува, а лицето му заявило, че относно предложена за продажба „извара“ и „млеко“, купувачите са определили цена от 150 евро. Съобразявайки уговорката, че към 13.30 ч. подс. Х. ще отиде със собствения си лек автомобил „Х.“ с рег. № ••• и вземе от дома му в с. Ц. подс. Ц., •• органи организирали наблюдение. Установили пристигането на подс. Х. в с. Ц. до дома на другия подсъдим и потеглянето им в посока гр. П.. На тръгване подс. Ц. носел със себе си уред за търсене на метали /металодетектор „М.“ model, , •••“/. Подсъдимите се придвижили с автомобила до с. Й. и в началото на селото завили наляво, като се отправили в посока на гр. П.. Преди да достигнат по този път до сградите на В. - П., те завили наляво в посока за местността „Х.“. Тези им действия били наблюдавани от св. С. З. - полицейски служител в отдел •• при ОД на МВР и колегата му св. В. А.. Свидетелите увеличили дистанцията на следене, като оставили автомобила на подсъдимите да се отдалечи, но забелязали отклоняването на подсъдимите по черния път, който продължавал покрай напоителен канал. Част от проследяващата полицейска група останала на главния път, а за да не се чуе двигателят на автомобила, свидетелите З. и А. тръгнали по черния път пеша, като следвали дирята оставена от автомобила им. Последните дни времето било дъждовно, поради което пътят бил кален и трудно проходим. След около километър видели спрения на пътя автомобил и намиращите се на около 30 - 40 метра в дясно от автомобила подс. Ц., който държал металдетектора и го размахвал наляво и надясно, а подс. Х. държал в ръцете си лопата. Двамата се намирали в обработена нива, като Х. стоял в близост до Ц. и вкарвал лопатата в земята на дълбочина колкото височината на острието и изваждал чима пръст. Проверявал съдържанието на изкопания чим и след това отново го връщал в местото, от което бил изкопан. Свидетелите се приближили още по-близо, на около двадесет метра, прикривайки се покрай намиращите се от страната на канала храсти, като забелязали ясно оставените следи от вече изкопаните от Х. няколко дупки. Тези действия на подсъдимите дали основание на двамата свидетели да пристъпят към задържането им. Сигнализирали на останалите на пост до разклонението на пътя да пристигнат на произшествието. Свидетелят З. попитал подсъдимите какво са търсили, за което подс. Ц. заявил, че търсил метеорити, а подс. Х., че имал намерение да изкопае малко орехче, което смятал да засади в двора си. При извършения оглед на местопроизшествието били установени намиращите се там металотърсач „М.“ model, , G.“ и лопата с черна пластмасова дръжка, като върху работната функционална част от лопатата се установило наличието на прясно изкопана почва. Били описани и намиращите се в близост пресни следи от разкопаване на почвата в нивата. В нивата нямало дръвчета, а и Х. не можал да обясни защо за осъществяваната от него дейност в този момент му е бил необходим металотърсач. При извършеното претърсване на паркирания на черния път лек автомобил „Х.“ модел „•“ с рег. № •••, собственост на подс. Х., в него били намерени и описани вещи, относими, според разследващите, към случая: 29 бр. оловни пломби; 1 бр. оловна пломба с пресован вид; 8 бр. пластмасови пломби; 26 бр. алуминиеви пломби; 2 бр. пластмасови пломби; 2 бр. клещи; 3 бр. оловни пломби; 1 бр. платка с надпис „Д. до 30 м“; 1 бр. книга с надпис „Б. м. к.“. Впоследствие на същия ден било извършено претърсване на къща и прилежащи помещения в с. Й., обл. П., ул. „••“ № ••, обитавана от подс. Х., при което били намерени, описани и иззети 1 бр. прозрачен найлонов плик, съдържащ объл предмет в тъмен цвят с релефни изображения на 3 бр. фигури и надписи на латиница от едната страна и надпис на латиница от другата с диаметър 3, 3 см и 1 бр. прозрачен найлонов плик, съдържащ объл предмет с диаметър 1, 7 см в сребрист цвят с релефно изображение - бюст на мъж и надписи от двете страни на предмета. При извършеното претърсване в двуетажна къща и прилежащ двор, в с. Ц., обл. П., ул. М. № •, обитавана от подс. Ц., бил намерен и иззет: 1 бр. метален предмет под формата на кръст. При извършеното претърсване и в къща за гости на адрес с. Й., обл. П., ул. „••“ ••, стопанисвана от „Х. Д.“ ЕООД с. Й., собственост на подс. Х., не са били иззети предмети, представляващи археологически паметник на културата. От заключението на вещото лице Б. по назначената на досъдебното производство съдебно-археологическа експертиза /справка/, се установява, че местопроизшествието е в местността „Х.“ в землището на гр. П., обл. П., и представлява недвижима културна ценност, съгласно ЗКН. Откритите на обекта артефакти - фрагменти битова и строителна керамика, датират от късножелязната епоха и римския период. След посещението на обекта, той е бил регистриран в автоматизираната система „А.“ с № •••. Вещото лице е заявило пред съда, че във връзка с изготвената експертиза е посетила местността и реално след това й посещение е предприела действия по регистрацията му като археологически обект, за който е определила хронологията, границите му и функции на обекта. Това е документирала в дневник, изготвила фото-документация и картон за археологическата карта на България /л. 80 от ДП/. От заключението на вещото лице Ч. по назначената на досъдебното производство археологическа експертиза се установява, че изследвания обект е бронзов кръст с кукичка горе, долу и в средата за пришИ.е на дреха. От едната страна е изобразено разпятието на Христос, от обратната инициалите му ••. Има размери: височина 3, 9 см, ширина 2, 8 см. Датировка: XVIII век - Възрожденска епоха. Не е археологически обект. Представлява движима културна ценност по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗКН и има научна, историческа и художествена стойност /л. 82 от ДП/. От заключението на вещото лице Д. по назначената на досъдебното производство археологическа експертиза се установява, че са изследвани два броя монети. Сребърната монета е направена, чрез отливка, като представлява добре познат и многократно публикуван съвременен фалшификат. Не е културна ценност и археологически обект. Оценка 15, 00 лв. Бронзовата монета е направена, чрез отливка, като е съвременен фалшификат, груба и некачествена изработка. Монетата не е културна ценност и археологически обект. Оценка 15, 00 лв. /л. 84-86 от ДП/. От заключението на вещото лице К. по назначената на досъдебното производство техническа експертиза е видно, че устройството иззето като веществено доказателство от местопрестъплението - металодетектор „М.“ model „G.“, може да бъде ползвано за извършване на теренни археологически проучвания. С негова помощ могат да бъдат търсени следните видове обекти: обработено злато /монети, украшения и др./; самородно злато; сребро /монети, украшения и др./; мед /монети украшения, кабели и др./; бронз; алуминий; стомана; желязо съдържащи метеорити; хром-никелови сплави; керамика. При направения външен оглед на устройството е установено наличието на сонда в долния край на щеката с ръкохватка. Уредът е бил включен и на екрана са се появили надписи за тестване на батерията и апаратът е преминал в работен режим. При преминаването на сондата над поставен на пода предмет с метално съдържание, високоговорителят е издавал различни по тоналност и продължителност звуци. Изследваният апарат работи на принципа на индуктивния баланс, при който протича ток през търсещата глава-бобина, антена, сонда и се създава магнитно поле в посока към земята и във всеки метален предмет, намиращ се на земята възниква ток, подобен на тока в създаденото от апарата магнитно поле. Така индукирания ток създава свое магнитно поле с посока обратна в магнитното поле на апарата и така се създава излъчващ сигнал. Апаратът може да се настрои да не издава звуков сигнал и да издава такъв. Процесът на разпознаване на предметите се нарича дискриминация и според формата на предметите се създава различно магнитно поле. Изследваният апарат работи в дълбочина между 60-70 см и се използва за търсене на всякакви обекти на дълбочина от 10-20 см, за монети и до 40-70 см за по-големи метални предмети. В изследваните ВД – 4 бр. мобилни телефони са установени записи на контактите на телефоните, списък на проведени изходящи и входящи и пропуснати разговори, изпратени съобщения и тяхното съдържание на проведени разговори по „В.“ и открити снимки в паметите на телефоните. За всяка констатация от изследваните телефони е приложено съответно приложение към експертизата /л.88-146 от ДП/. От заключението на вещото лице К. по назначената пред окръжния съд СТЕ се установява, че изследвания инкриминиран метал -детектор фабрично не е оборудван с високоговорител или система за звукова сигнализация при извършване на метално търсене. Работи със слушалки и разполага с 6, 3 мм жак за тяхното присъединяване или за присъединяване на високоговорител. При използване на уреда със слушалки, те издават звук, който е със звуково налягане, адаптирано към човешкия слух и силата на този звук от слушалките е много по-нисък в сравнение от високоговорител. Аудио-сигналът излъчван от слушалките има много ниско ниво на външни емисии. Уредът може да работи без присъединени слушалки, като са достъпни менютата за конфигурирането, но слушалките трябва да се включени към буксата, за да може да се възприемат сигналите от уреда. При използването на уреда и описаното по-горе издаване на звук от слушалките експертът не може да се ангажира дали може да даде категоричен отговор на поставената задача - сигналът дали може да се възприеме от 10, 25 или 30 метра, тъй като има множество различни фактори, които не може обективно да се определят през посочения времеви период. Използването на уреда не изисква определена квалификация. Експертът потвърди пред съда, че наличието на сложени наушници има предназначението да предпазва от външни звуци, както и че спират вътрешните звуци. От наушниците все пак се имитират звуци, които не би следвало да са с такава сила, че да увреждат човешкия слух /л. 114-128 от НОХД № 503/2019 г./. При изслушването му в съдебно заседание пред въззивната инстанция вещото лице К. потвърди изводите от последното заключение. Категоричен е, че го е изследвал и е намерил същото за напълно изправно. Самият металдетектор за разлика от много други подобни няма високоговорител, като има изведена букса за слушалки, с които се чуват звуците, които генерира. Не изключва възможността да се чуе звука от слушалките и от околен човек, който е наблизо. Описва, че слушалките са от типа над ушите, т.е. покриват главата извън ушната мида, прилепват по главата с мека обиколка с цел да се изключат външните шумове. Същите не са толкова предназначени да изключат излъчването навън, а външните шумове, за да може работещият да възприема единствено сигналите на устройството. Въпреки това звук от детекция не би следвало да се чуе, тъй като производителят не е предвидил вграден говорител вътре в корпуса. Подобен е бил резултата от тестването с негово участие на апарата от предходния въззивен състав /л. 21, с.2 – л.22 от ВНОХД №144/23г./. Описаната фактическа обстановка е била възприета от окръжния съд за установена частично от обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите З., Р., П. и А., както и от събраните на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протоколи за претърсване и изземване и фотоалбуми към тях, протокол за доброволно предаване, справка за съдимост, характеристични справки, експертни справки, приемо-предавателен протокол, удостоверение от Б., копия от членски карти към същата асоциация и Б. н. ф. по м., копие от регистрационен талон за автомобил. Коректно са кредитирани, като изготвени с нужните професионални познания и опит, съдебно-археологическа експертиза, археологически експертизи и съдебно-технически експертизи. Обсъдени са с нужната задълбоченост обясненията на подсъдимите, като с основание са кредитирани в частта им за времето и мястото, в което са били задържани, наличието на лекия автомобил на местопроизшествието, намерените в него и иззети вещи, както и иззетите на място технически средства - лопата и метал-детектор. Правилно не са възприети за достоверни обясненията Ц. и Х. в частта им относно поводът да отидат до това място. Двамата подсъдими дават сходни обяснения, в които отричат обвинението за това, че са отишли с автомобил на инкриминираното място с намерението да търсят археологически обекти с помощта на иззетите от тях металдетектор и лопата. Намеренията на подсъдимия Ц. били единствено да изпробва закупения металдетектор, като за целта използвал слушалките, машината работила само около 2 минути и след като се убедил, че е изправна я спрял, защото издавала неразбираеми за него звуци. Не счита, че е извършил закононарушение, тъй като е член на асоциация, свързана с търсенето на благородни метали и метеорити, поради което се снабдил с металдетектор. А подс. Х. използвал лопатата на местопроизшествието, за да може да си откопае малко орехово дръвче от нивата, за да си го засади. Твърди, че не е чувал звуците на металдетектора, тъй като бил далече. Двамата отричат и да се имали някаква координация помежду си във връзка с работата на металдетектора и издирването на археологически находки, както се твърди в обвинението. Тази част от обясненията на подсъдимите действително представляват защитна версия. За двамата извършители не е било необходимо да се отдалечават на подобно значително разС.ие от населените места по местоживеене – с. Ц. за подс. Ц. и с. Й. за подс. Х., като посетят точно процесната нива, за да може първият от тях да изпробва детектора, а вторият - да откопае търсеното дръвче. От приложените по делото фотоалбуми от извършения оглед на местопроизшествие и претърсване на лекия автомобил Х. се установява, че в близост до автомобила и откъм обработената нива няма наличие на подобно дръвче саморасляк. Пребиваването на двамата на процесното място е било предварително планирано от подс. Х., който в документирания в протокол от ••, при използване на •, телефонен разговор с трето неустановено лице е заявил един ден преди извършване на деянието, че ••• мястото. Изказал становище, че това място първо трябвало ••• и след това •••. Дейността на подс. Х. и интересите му към археологически предмети с историческа и културна ценност е установена и от провежданите други телефонни разговори, документирани с • в които същият говори за монети, закупуване и продажба на подобни предмети, използвайки кодирано, чрез наименования на млечни продукти, техния вид и стойността им в евро, която купувачите предлагат. От важно значение в тази насока са показанията на разпитаните полицейски служители З. и А., които разполагайки с информация за намеренията на двамата подсъдими в процесния ден са ги наблюдавали. Двамата в показанията си са категорични, че са проследили пеша подсъдимите в местността „Х.“. При приближаването им са видели, че на около 30 - 40 м от автомобила подс. Ц. държи с ръце металдетектор, а подсъдимият Х. е близо до него, държейки лопата с черна пластмасова дръжка. Подсъдимият Ц. е започнал да движи наляво - надясно металодетектора над земята и да търси нещо. Последният е бил съпроводен в близост от подс. Х. с лопатата, който на свой ред е откопавал няколко чима, които впоследствие е връщал обратно. Наблюдавали са ги в продължение на около 15 минути, през който период двамата подсъдими са извършвали тези съвместни действия. Заявяват, че действия от страна на подс. Х. да откопава някакъв самораслек не са установили. Свидетелят З. в показанията си е посочил, че е разполагал с информация, затова че на това място е имало керамика, без да е бил запознат дали представлява защитен археологически обект, но убедени с колегата му в намеренията на подсъдимите, поради съвместните им действия са пристъпили към задържането им. След задържането на подсъдимите и извършения оглед на местопроизшествие са били заснети няколко следи от изкопани върнати на място чимове земя и лопата, върху чиято работна площ е имало следи от полепнала прясно почва. Вярно е, че в протокола за оглед на местопроизшествие е посочено само това, че на около 30 м източно от ориентира се наблюдават следи от разкопаване на почвата, без да се уточнява какъв е характерът и формата на тези следи. Същевременно с това на снимка от приложения към протокола за оглед фотоалбум са видими множество разкопавания на почвата. Освен разказаното от •• служители З. и А. за техния произход от действията на подсъдимия Х., в тази насока са и показанията на разпитаните като свидетели Р. и П., които като поемни лица при изготвянето на протокола за оглед са потвърдили обстоятелството за наличието на местопроизшествието на множество пресни разкопавания. Последните са имали възможност да наблюдават действията на разследващите органи, като са подписали протокола от процесуално-следственото действие без възражения. При анализа на показанията на свидетелите З. и А., обаче първоинстанционният съд не е съобразил, че в останалата им част е пресъздадена придобита от тях, като полицейски служители оперативна информация, от което се достига до извода за проявения интерес от двамата подсъдими към търсене и търговия с археологически обекти, респ. от това да се съди за умисъл в извършваното престъпление. Съдебната практика е категорична, че оперативната информация няма доказателствен характер, защото чрез нея не могат да се установяват факти, имащи значение за предмета на доказване. Затова и изводът, че двамата подсъдими около 3-4 години преди инкриминирания инцидент са започнали да проявяват интерес към търсене и намиране на археологически находки, се явява доказателствено необезпечен и следва да бъде изключен в приетата от съда за установена фактология. Показанията на двамата •• служители не могат да бъдат кредитирани и по отношение твърдението им, че отивайки на местопрестъплението са чули звуци от използвания от подсъдимия Ц. металдетектор, като издаването на тези звуци са им дали основания да предположат, че същият е в работен режим и по този начин се търсят археологически находки. Показанията в тези им части са опровергани от заключението по назначената пред окръжния съд техническа експертиза и поясненията от разпита на вещото лице К. пред настоящия състав. Последният е категоричен, че металдетекторът, дори и в работен режим не може да издава звуци в пространството, поради липса на фабрично вградени високоговорители. Същият е оборудван със слушалки с наушници и звукът постъпващ в тях може да бъде възприет от лицето, ползващо металдетектора. Наушниците не позволяват звукът в слушалките да бъде разпространен в околното пространство и най-вече да се възприеме от лица, които се намират на по-далечно разстояние, респ. на което са били двамата свидетели. Но не отрича това условно да е възможно за лице, което се намира в непосредствена близост. Наличието на някакъв предходен интерес на двамата подсъдими към осъществяване на нерегламентирано търсене и търговия с археологически обекти няма отношение към конкретното инкриминирано деяние. Противно на възраженията на защитата, наличието или липсата на звуков сигнал от използваното техническо средство и осъществената комуникация между подсъдимите, за това къде да бъде правен изкоп са обстоятелства, които не са пряко свързани с престъплението, защото нямат отношение към съставомерните факти. Дали при използването на металотърсача е издаван звук и как единият подсъдим е насочвал другия къде да копае са обстоятелства, които нямат значение за направените изводи, че двамата са използвали техническите средства, за да търсят археологически обекти и са правили това координирано и целенасочено. Правилно е преценено, че не може да се търси предубеденост и недостоверност в показанията на разпитаните полицейски служители, поради личното негативно отношение на З. към подс. Х., защото е отговарял в отдел „••“ за този род престъпна дейност. Техните показания в кредитираните им части са подкрепени от други гласни и писмени доказателства, като не се явяват единствения доказателствен източник за протеклите инкриминирани събития, за да бъдат игнорирани изцяло така както се иска от защитата. Няма пречка същите да дадат показания за личните си възприятия за инкриминираните събития, на които са били очевидци. Въз основа на така приетите за установени фактически положения, първоинстанционният съд е достигнал до верния правен извод, че двамата подсъдими в съучастие като извършители са осъществили признаците на престъплението по 277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. Настоящият въззивен състав също счита за категорично установено, че на 06.02.2018 г. подсъдимият Х. с личния си автомобил е преминал през с. Ц., откъдето взел подсъдимия Ц.. Последният е носел със себе си уред за търсене на метали /металодетектор „М.“ model, , G.“/. Впоследствие двамата с автомобила са се придвижили до гр. П., като са се отклонили от пътя и завили наляво в посока за местността „Х.“. След около един километър спрели автомобила, слезли от него, като подсъдимият Ц. взел металдетектора, а подсъдимият Х. лопата с черна пластмасова дръжка. Навлезли в нивата и подсъдимият Ц. започнал да движи метадетектора в различни посоки, а подсъдимият Х. го наблюдавал, държейки лопатата, като откопавал чимове от земната повърхност и ги връщал на място. По делото е безспорно установено, че към този момент местността „Х.“ не е била обявена за недвижима културна ценност, съгласно изискванията на чл. 146, ал. 1 ЗКН и представлява обработваема земеделска земя. След извършване на инкриминираното деяние местността е била посетена от Е. Б. - • в •• в гр. П. и едва тогава по нейна инициатива обектът е регистриран като недвижима културна ценност в автоматизираната система „А.“ с № ••• /л. 80 от ДП/. В рамките на така установената фактология, при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК обосновано е достигнато до правния извод, че двамата подсъдими в съучастие като извършители са осъществили престъпния състав по чл. 277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. Действията на двамата подсъдими правилно са били възприети от първата инстанция, като осъществяващи при условията на съучастие под формата на съизвършителство за търсене на археологически обекти, чрез използване на технически средства - металдетектор и лопата. Установените по делото факти са обосновали верния извод за това, че целта на двамата подсъдими не е била свързана с изпробване на металдетектора и откопаването на малко дръвче - орехче, а точно обратното - двамата са извършвали целенасочени и координирани действия по търсене на археологически находки, без да са имали изискуемото се разрешение. Осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1 се е изразило в съвместни действия по търсене подобни находки с помощта на металдетектора от подсъдимия Ц. и готовност от страна на подсъдимия Х. за разкопаване на земята с лопатата след сигнал от уреда. Не могат да се приемат за основателни доводите на защитата за липсата на умисъл в техните действия. Вярно, за формирането на умисъла не е достатъчно позоваването на данните за трайно проявен интерес от страна на двамата подсъдими към археологическите находки. Този интерес е видим от намерената в автомобила на Х. книга със заглавие „Б. м. к.“, откритите в дома му два броя монети, както и намереният в дома на Ц. метален кръст. Независимо, че монетите са съвременни фалшификати на културни ценности от римската епоха, а кръстът не е археологически обект, държането им от двамата подсъдими сочи по един категоричен начин за проявявания от тях интерес към археологическите обекти и находки. Данни, че двамата подсъдими са търсили през процесния ден именно археологически находки се съдържат и във ВДС от експлоатираните СРС за проведения от подс. Х. на 04.02.2018 г. телефонен разговор с неустановено по делото лице, в който са очертани намеренията им с „К.“. Макар и завоалирано с използването на обичайна земеделска терминология в проведения разговор става ясно, че двамата подсъдими са извършили инкриминираните действия с престъпната цел по чл.277а, ал.1 НК. Нещо повече, тези данни не стоят изолирани и не са единствените доказателства за умисъла на двамата подсъдими да търсят без разрешение археологически находки, поради което правилно първата инстанция ги е съобразила наред с другите доказателства и е градила правните си изводи. В обобщение, целенасоченото отИ.е на мястото на деянието, обективираните от подсъдимите Ц. и Х. действия по търсене на археологически находки, включително и съзнанието им, че е необходимо да проверят терена за наличие на такива находки, след което да доведат други хора да го видят, са все обстоятелства, обосноваващи осъществяването на деянието при наличие на пряк умисъл и общност на умисъла у двамата подсъдими по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. На следващо място, доводите на защитниците за несъставомерност на деянието от субективна страна се аргументират и с безспорния факт, че към момента на инкриминираното деяние местността „Х.“ не е била регистрирана като недвижим културен обект. Не се оспорва, че процесната местност към момента на извършване на деянието не е била регистрирана като недвижима културна ценност, но за съставомерността на деянието по чл. 277а, ал. 1 от НК е от значение, дали подсъдимите без съответно разрешение са търсили археологически обекти, а не дали в действителност теренът попада в територията на недвижима културна ценност, като тогава деятелността им би следвало да се квалифицира по чл. 277а, ал. 2 от НК. При извършените от тях действия по търсене на археологически обекти не е от значение, че не са открили археологически находки, за да се аргументира в достатъчна степен субективната съставомерност на деянието. Затова и с приемането, че двамата подсъдими като съизвършители, без съответно разрешение и чрез използване на технически средства - металдетектор и лопата, са осъществили признаците на престъплението по чл.277а, ал.3, вр. ал.1 НК, съдът правилно е приложил материалния закон. Тук е мястото да се отбележи, че действително е налице неточност в словното и цифровото изписване на обвинението в диспозитива на обвинителния акт, защото в него е посочено, че подсъдимите са осъществили престъплението в археологическа недвижима културна ценност, а при цифровото изписване е отразена правна квалификация по чл.277а, ал.3, вр. ал.1 НК, т.е. е пропуснато квалифициращото обстоятелство по чл.277а, ал.2 НК. Въпреки възраженията на защитата, това противоречие не води до допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като подсъдимите са осъдени единствено за извършено престъпление по чл.277а, ал.3, вр. ал.1 НК при използване на технически средства. По отношение на това квалифициращо обстоятелство обвинителният акт е съставен без неточности или противоречия и подсъдимите заедно със своите защитници от началото до края на производството са се бранили по това обвинение. След като подсъдимите не са признати за виновни за извършено престъпление по чл.277а, ал.2 НК, погрешното словно изписване на обстоятелства, относими към това квалифициращо обстоятелство не е нарушило правото им на защита и допуснатата неточност не може да бъде преценена, като съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК[1]. Не са налице и условията за приемането, че в конкретния случай е приложима нормата на чл.9, ал.2 от НК. В тази връзка защитата излага доводи, че инкриминираното деяние не е престъпно, защото поради своята малозначителност не е общественоопасно, както и обществената му опасност е явно незначителна, позовавайки се на инцидентността на инкриминираната дейност; мястото, на което е осъществена представлява земеделска нива, която се обработва безпрепятствено и на положителните характеристични данни за подсъдимите. В този смисъл, всяко едно от тези обстоятелства има отношение за отчитане изключително ниската степен на увреждане на обществените отношения, свързани с опазване на културното наследство. Степента на обществената опасност обаче се определя от естеството на извършеното конкретно деяние, засягането на общия и непосредствен обект на престъплението и настъпилите впоследствие вредни последици. Преценката за наличието или липсата на малозначителност на обществената опасност на деянието се прави за обстоятелства, които са относими към съставомерните елементи на престъплението. Осъщественото от двамата подсъдими инкриминирано деяние не се различава съществено от всички останали престъпления с такава правна квалификация. В случая Ц. и Х. са предприели целенасочени активни действия по търсене на археологически обекти, като са използвали типичните за тези престъпления технически средства и са действали по обичайния начин. Това, че такива ценности не са били открити, поради липсата на подобни до момента и намесата на •• органи, не се отразява на обществената опасност на деянието, тъй като в състава на престъплението е инкриминирано търсенето на такива обекти, а не тяхното откриване. Ако двамата бяха открили търсените обекти, то тогава и деянието им щеше да има различна правна квалификация. Настоящата въззивна инстанция не възприема и съображенията на защитата, че при тази преценка е от значение обстоятелството за осъществяване от двамата подсъдими на инкриминираната дейност в обработваема земеделска земя. Мястото, на което е извършвано теренното проучване не е част от характеристиките на състава на престъплението, поради което и не би могло да бъде ценено на плоскостта на явна незначителност на деянието, поради ниска степен на обществена опасност. Не без значение е и обстоятелството, че след задържането на подсъдимите и осъществяване на проучване от компетентните власти - мястото, на което е било осъществено престъплението е обявено за защитена територия за опазване на културното наследство, поради възможност там да бъдат открити археологически артефакти. Това, че впоследствие от надлежните държавни органи не са предприети конкретни мерки по опазване на тази територия като обект от културното наследство няма отношение към предшестващите инкриминирани събития и преценката за тяхната съставомерност. Правилно от окръжния съд е съобразено, че престъплението не е било осъществено чрез използване на техническо средство лек автомобил „Х.“ с рег. № •••, собственост на подс. Х.. Съдебната практика е неизменна, че използването на МПС е налице, когато то обективно е послужило за осъществяване на престъплението. В конкретния случай намирането на лекия автомобил „Х.“, в близост до произшествието не е достатъчно, за да се приеме, че то се явява елемент от обективната страна на деянието. Затова и съдът коректно е преценил, че подсъдимите Х. и Ц. следва да бъдат признати за невинни и ги е оправдал по обвинението в това при осъществяване на престъплението по чл. 277а, ал.3, вр. ал.1 от НК да са използвали техническо средство лек автомобил. По отношение на наложеното наказание, доводите на защитата за неговата явна несправедливост са основателни. За престъплението по чл.277а, ал.3, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание – лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 5000 до 50 000 лева. Безспорни са отчетените от окръжния съд смекчаващи за подсъдимите обстоятелства, като чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова ангажираност и семейно положение. Единственото отегчаващо обстоятелство е проявената организираност и упоритост от тяхна страна, като съучастници. Това е дало основание на окръжния съд при съобразяване с целите на специалната и генерална превенция да определи при условията на чл.54 от НК при сериозен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказания в рамките на минимално предвидените такива от 1 година лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на 5000 лева. Настоящият състав обаче счита, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, защото освен отчетените от окръжния съд смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да се съобрази и фактът, че наказателното производство до настоящия момент продължава повече от 5 години, без делото да представлява някаква фактическа и правна сложност, както и безукорното им процесуално поведение. В този смисъл са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко с оглед на стореното. Затова и на основание чл. 337, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, следва да се измени присъдата в наказателно-осъдителната й част, като се намали наложеното наказание на подсъдимите И. Х. и Н. Ц. от 1 година на 6 месеца лишаване от свобода, както и наложената глоба от 5000 лева на 2 500 лева. По отношение приложението на чл.66, ал.1 от НК не се налага промяна, тъй като изпитателният срок, за който се отлага наложеното наказание лишаване от свобода е определен в минималния законов размер от 3 години. Не се налага промяна и по отношение на произнасянето на съда за веществените доказателства, след влизане на присъдата в сила. Правилно е постановено ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия И. Х. - лек автомобил „Х.“ с рег. № •••, на съхранение в паркинг К. - П.; мобилен апарат „С. “ с ИМЕЙ № •••• с карта с № •••• към „М–тел“; мобилен апарат „Н.“ с ИМЕЙ № •••• и ИМЕЙ № •••• със сим карта с № ••• към „Т.“ и Мобилен апарат „Н.“ с ИМЕЙ № •• със сим карта с № ••• към „БТК“; 1 бр. сребърна монета с диаметър 1, 7 см и 1 бр. бронзова монета с диаметър 3, 3 см, предадени на съхранение в Р. а. м. - П... На подсъдимия Н. Ц. следва ДА СЕ ВЪРНАТ, като веществени доказателства - мобилен апарат „С.“ с ИМЕЙ № ••• и сим карта с № ••• към „Г.“. Останалата част от веществените доказателства, подробно описани в присъдата – оловни, алуминиеви и пластмасови пломби, клещи и платка, намиращи се при домакина на отдел •• при О. на М. – П., като вещи без стойност трябва да се унищожат. Законосъобразно е преценено на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК да се отнемат в полза на държавата - 1 бр. лопата с черна пластмасова дръжка и 1 бр. металодетектор „••“ като вещи, послужили за извършване на престъплението и на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК - 1 бр. бронзов кръст с размери 3, 9/2, 8 см, да се предаде на съхранение на Р. а. м. - П. като вещ, притежаването на която е забранено. Тъй като подсъдимите Н. Т. Ц. и И. Д. Х. са признати за виновни по повдигнатото им обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът ги е осъдил да заплатят по сметка на О. на М. - П. сумите от по 158 лева, представляващи разноски от досъдебното производство, както и сумите от по 221 лева разноски в хода на съдебното производство. Пред предходната и настоящата въззивна инстанция са направени допълнителни разноски във връзка с участието на вещото лице К. от 250 лева, които следва да се заплатят от подсъдимите Н. Т. Ц. и И. Д. Х., съответно по 125 лева за всеки от тях по сметка на АС - Пловдив в полза на бюджета на Съдебната власт. При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения. Предвид на гореизложеното, първоинстанционната присъда следва да бъде изменена единствено в наказателно-осъдителната й част, като се намалят размерите на наложените на подсъдимите И. Х. и Н. Ц. наказания. Водим от горното и на основание чл. 337, ал.1, т.1 от НПК, Апелативният съд [1] Вж. Р № 113/23.03.2023 г. по н.д. № 20238002200070/2023 г. на • на ВКС.