Решение № 6754 от 29.5.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4034/2024 г.

ОТМЕНЯ Решение № 5021/28. 03. 2024 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, в която с него на А. А. А., ЛНЧ [ЕГН], гражданин на С., роден на 02. 11. 2009 г. в [населено място], С. е отказано предоставяне на хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл. 9 и на основание чл.75, ал.1, т. 4 от ЗУБ. ИЗПРАЩА преписката на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за произнасяне по молбата на А. А. А., ЛНЧ [ЕГН], гражданин на С., роден на 02. 11. 2009 г. в [населено място], С. за международна закрила, съгласно мотивите на решението. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от получаване на препис от същото. СЪДИЯ: Производство е по реда на чл.145-178 АПК, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗУБ. Образувано е по жалба на А. А. А., ЛНЧ [ЕГН], гражданин на С., роден на 02. 11. 2009 г. в [населено място], С., чрез адв. Б. К., назначена по реда на ЗПП срещу Решение № 5021/28. 03. 2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. С жалбата се иска отмяна на решението като незаконосъобразно. Излагат се доводи, че А. А. А. е непридружен непълнолетен, гражданин на С.. Правят се възражения, че оспореното решение не е мотивирано, не са обсъдени данните от бежанската история и обстановката в страната по произход. В С. военните действия и конфликти продължават, самият административен орган е приел, че в страната по произход на заявителя има сериозен въоръжен конфликт и за него има реален риск за живота и здравето му при връщане в страната по произход. Не са изложени и мотиви относно спазването на висшите интереси на детето по смисъла на чл. 6а от ЗУБ и Конвенцията за защита на правата на детето. В хода на съдебното производство доводите се поддържат от адв. К.. Ответникът – председателят на ДАБ при МС, чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Х., прави искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на оспореното решение като правилно. В хода на административното производство е установено, че кандидатът за международна закрила е напускал двукратно местата, на които е бил настанен, а крайната му цел е Германия. Правилно е направен извод, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Дирекция „Социално подпомагане“ О. купел, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Представен е доклад, съгласно който няма данни за жалбоподателя, понеже е в неизвестност от 19. 02. 2024 г. Административен съд София-град след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, при условията на чл. 142, ал. 1 АПК, вр. с чл. 188 ГПК, прие за установено следното: На 13.11.2023 г. А. А. А. подава в ДАБ при МС молба за предоставяне на международна закрила. Попълва регистрационен лист, декларация по чл.30 от ЗУБ. Личните му данни са установени въз основа на декларацията по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, тъй като не е представил документ удостоверяващ самоличността му. З. е непридружен непълнолетен по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗУБ. В хода на административното производство му е предоставена правна помощ, назначен е адвокат по реда на ЗПП. А. А. А. е гражданин на С., роден на 02. 11. 2009 г. в [населено място], сунит, арабин, неженен, с основно образование. На 13. 11. 2023 г. на чужденеца е връчена покана за интервю. Изпратено е писмо до Държавна агенция за закрила на детето и до Дирекция „Социално подпомагане“ – К. село по чл. 15, ал. 4 от ЗЗД и представяне на социален доклад по чл. 15, ал. 6 от ЗЗД. На 27. 11. 2023 г. е проведено интервю с А. А. А., непълнолетно дете, гражданин на С., в присъствието на адв. К.. По време на интервюто заявителят уточнява, че е роден през 2008 г. Баба му и трима вуйчовци живеят в Германия с предоставена международна закрила. Жалбоподателят поддържа връзка с тях по телефона. Посочва, че е напуснал С. през юни 2023г., заминал нелегално за Турция. В България влязъл нелегално, бил заловен на границата със С., от българска страна. Родителите му останали в С., заедно с други членове на семейството. Не е имал проблеми поради етническа принадлежност, изповядвана религия, членство в политическа група или организация, не е заплашван, не му е оказвано насилие, не е арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми с властите в С.. Като конкретен повод да напусне страната посочва войната, въпреки, че към момента в мястото, в което живеят родителите му е спокойно. Опасява се от мобилизация, бил е свидетел на военни действия, виждал е как умират хора пред него, когато редовната армия окупирала населеното място, в което живеели, имало стрелба и бомбардировки. Иска да бъде прехвърлен легално в Германия и да се събере там с родителите си. Интервюто е обективирано в Протокол рег. № 15244/27. 11. 2023 г. на ДАБ при МС, подписан от чужденеца, интервюиращия орган, преводача и назначения служебен защитник. В хода на административното производство е изискано и постъпило писмо от ДАНС, с което службата не възразява на чужденеца да бъде предоставена закрила, в случай, че отговаря на условията на ЗУБ. Изготвена е Справка относно актуалната обществено – политическа обстановка в Сирийска арабска република към 16. 01. 2024г. Издадено е оспореното Решение № 5021/28. 03. 2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Изложени са мотиви за липса на предпоставки за предоставяне на бежански статут. Административният орган е приел, че обстановката по сигурността в С. е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война. Въпреки това е постановил отказ за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ като е приел, че чужденецът се е отказал от правото си чрез конклудентни действия като е напуснал самоволно РПЦ – С., преди производството му за международна закрила да е приключило. Решението е връчено лично срещу подпис на представляващата чужденеца по реда на ЗПП адв. К. на 09. 04. 2024 г. Жалбата е подадена на 12. 04. 2024г. По делото са приложени всички събрани в хода на административното производство доказателства. Приета е актуална към 11. 03. 2024 г. справка за положението в страната и обществено – политическа обстановка в Сирийска арабска република. Данните от справката не сочат на промяна в положението със сигурността и подобряване на обстановката в страната в сравнение със справката, която е изготвена и приета в административното производство. С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд София - град намира жалбата за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: Оспореното Решение № 5021/28. 03. 2024 г. на председателя на ДАБ при МС е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК. При преценката, съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материално-правните и процесуално-правните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, от председателя на ДАБ към МС на РБ на когото изрично с нормата на чл.48, ал.1 от ЗУБ, е предоставено правомощие да издава решения за отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Спазени са изискванията на чл. 59 АПК за форма. Решението съдържа предвидените в чл. 59, ал.2 АПК задължителни реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването му. Решението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон. Неправилно, в разрез със събраните доказателства и приложимото материално право е прието, че не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ. Административният орган, въз основа на данните за ситуацията със сигурността в страната по произход е приел, че обстановката по сигурността в С. е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война. По актуалната справка, представена в хода на съдебното производство няма информация за промени, които да обосноват различен извод от този, който е мотивиран в оспореното решението относно наличие на вътрешен въоръжен конфликт в С., преминал в гражданска война. Това е основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 т. 3 от ЗУБ, която разпоредба регламентира, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ възпроизвежда разпоредбата на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Според разпоредбата на параграф 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО, като в текста на чл.15, б.”в” от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Настоящата инстанция счита, че на жалбоподателя следва да се предостави хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради безогледното насилие в С. в условията на вътрешен въоръжен конфликт, което съставлява реална заплаха за живота на непълнолетния непридружен молител. Основателно е и възражението в жалбата, че не е отчетен най-добрия интерес на детето по смисъла на чл. 6а от ЗУБ и чл. 23 от Директива 2013/33/ЕС. Няма спор, че връщането на молителя в държавата по произход, в която има вътрешен въоръжен конфликт, достигнал до фаза на гражданска война в никакъв случай не е в интерес на непълнолетното дете. По силата на чл. 6а от ЗУБ, въвеждащ във вътрешното ни законодателство Директива 2011/95/ЕС и Директива 2013/32/ЕС, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. По аргумент от препращащата разпоредба на § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, най-добрият интерес на детето е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Връщането в страна, в която има вътрешен въоръжен конфликт няма как да гарантира социалното, физическото, умственото, духовното и морално развитие на ненавършилото пълнолетие дете. Всичко това сочи, че решението е в нарушение на чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ и чл. 6а от ЗУБ, което предпоставя отмяната му и връщане на преписката на административния орган за издаване на решение по молбата за международна закрила на А. А. А., ЛНЧ [ЕГН], гражданин на С., роден на 02. 11. 2009 г. в [населено място], С. в съответствие с мотивите на настоящето съдебно решение. В частта, в която е отказано предоставяне на статут на бежанец решението е правилно и законосъобразно. Воден от гореизложеното, Административен съд София - град Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 5021/28. 03. 2024 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, в която с него на А. А. А., ЛНЧ [ЕГН], гражданин на С., роден на 02. 11. 2009 г. в [населено място], С. е отказано предоставяне на хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл. 9 и на основание чл.75, ал.1, т. 4 от ЗУБ. ИЗПРАЩА преписката на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за произнасяне по молбата на А. А. А., ЛНЧ [ЕГН], гражданин на С., роден на 02. 11. 2009 г. в [населено място], С. за международна закрила, съгласно мотивите на решението. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от получаване на препис от същото. СЪДИЯ: Р Е Ш И: