Решение № 3554 от 15.4.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 405/2025 г.

Производството е по реда на Глава XII от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Обжалва се Решение № 24/07.01.2025 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по АНД 4073/2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 12/07.06.2024 г., с което на Д. И. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „••“ № ••, е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл. 59, ал. 3 ЗОБВВПИ. Касационният жалбоподател Д. И. Х. моли да се отмени решението като незаконосъобраазно, постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати съществени процесуални нарушения. Навежда възражения относно липсата на яснота за това кой е нарушеният състав на ЗОБВВПИ, както и въз основа на кой акт е съставено процесното НП. Твърди маловажност на случая. Претендира разноски. Ответникът Началник РУ – Хисаря при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не се явява и не дава становище по жалбата. Представител на окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че съдът следва да остави без уважение касационната жалба и да постанови решение, с което да потвърди решението на Районен съд – Пловдив по АНД № 4073/2024 г. Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното: Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Пловдив с решението си е потвърдил наказателно постановление № 12/07.06.2024 г., с което на Д. И. Х., на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 59, ал.3 от ЗОБВВПИ. В хода на въззивното производство от фактическа страна е установено, че на 27.02.2024 г. около 09: 00 часа, след извършване на ремонтни дейности по стара постройка в двора на дома си в [населено място], жалбоподателят намира 5 (пет) броя боеприпаси калибър 8х50R, след което нарушава местоположението им като ги пренася в сградата на РУ – Х. и ги предава на служител на КОС с протокол за предаване № 273р – 2099/27.02.2024 г. След извършена експертна справка било установено че патроните са стандартни, бойни, винтовъчни, представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие. Събраните материали по адинистративната преписка били изпратени до РП – Пловдив, с мнение за образуване на досъдебно производство срещу жалбоподателя за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. След отказ от страна на прокурор за образуване на досъдебно производство, материалите ведно с с постановлението за отказ били изпратени на АНО – Началник РУ Х. при ОДМВР – Пловдив. На 09.05.2024 г. мл. инспектор КОС съставил АУАН за извършеното на 27.02.2024 г. нарушение, за което впоследствие било съставено и атакуваното НП. В хода на производството като свидетел е разпитан и съставителя на АУАН, като показанията му са изцяло кредитирани от съда. За да потвърди НП, районният съд е приел че са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 59, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Цитираната норма вменява две самостоятелни задължения, а именно при намиране на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, лицето незабавно трябва да уведоми органите на МВР, като не нарушава тяхното местоположение. Жалбоподателят, макар познавайки закона, е нарушил вменените му задължения, като сам е преместил и предал намерените боеприпаси, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 59, ал. 3, за което му е наложено административно наказание глоба, в размер на 1 000 лева. В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с изложените от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в съответствие с материалния закон, като в случая е безспорно доказано извършването на обжалваното пред настоящата инстанция нарушение. Не се констатира от събраните по делото доказателства да е налице разминаване в описанието на намерените боеприпаси. Това, че в протокола за приемане от 27.02.2024г. не се посочва калибър, не води до неяснота относно вида на предадените, с променено местоположение боеприпаси. Точният им вид несъмнено е установен в хода на административнонаказателното производство и е посочен и в АУАН, и в НП по идентичен начин. Изложените от касационния жалбоподател доводи за неяснота относно нарушеният от него състав поради споменаването на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗОБВВПИ, веднъж в обстоятелствената част на съдебното решение и в неговия диспозитив, не са основание за незаконосъобразност на обжалваното НП, в което точно е дадена правна квалификация на нарушението. Относно възражението за неяснота кой е актът послужил като основа за издаването на НП, вън от всякакво съмнение е, че това е цитираният АУАН. В случая, АУАН не е било дължимо да се съставя, тъй като НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, като сроковете по чл.34 от ЗАНН са спазени спрямо датата на съставяне на прокурорското постановление. Извършеното съставяне на АУАН, макар и недължимо, не е съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят навежда довод за маловажност на случая, поради ниската обществена опасност, която е била осъществена. Маловажност не е налице. Изпълнителното деяние на вмененото нарушение се изразява в преместването на боеприпасите. Това нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност от нарушението, при което не са уведомени органите на МВР, защото тук става въпрос за две различни по вид нарушения. Извършеното от жалбоподателя не се отличава с други смекчаващи обстоятелства спрямо същите нарушения от този вид. Твърдяното смекчаващо обстоятелство всъщност е утежняващо такова, тъй като познаването на закона по силата на това, че жалбоподателят е бивш служител на МВР, както сам твърди, задължава в по-голяма степен и при него носенето на отговорност следва дори и за най-малката допусната небрежност при спазването на закона, а в случая се касае за сфера на регулирани обществени отношения, които са свързани с особена важност, поради това, че по същността си предметът на нарушението е източник на опасност. Ето защо, решението ще се остави в сила. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не следва да бъдат присъдени разноски. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът