Решение № 494 от 8.5.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4960/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 47/19.08.2024 г., издадено от Директор на РИОСВ – Пловдив, с което на основание чл. 42а, ал. 3, във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, на К. Д. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение по чл. 42а, ал. 3, във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗЧАВ. С депозираната въззивна жалба, подържана в хода на настоящото производство и от процесуалните представители на жалбоподателя се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и неяснота на наказателното постановление. Навеждат се твърдения за непълнота на доказателствения материал, взет предвид при издаване на наказателното постановление. Твърди се наличие на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на обжалваното НП, като се акцентира върху неяснота относно съставомерните за нарушението признаци и липса на конкретно посочване на дата и място на извършване на нарушението. Моли се за неговата отмяна. Претендират се разноски. Въззиваемата страна, действаща чрез юрисконсулт С. в своето становище оспорва подадената жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че фактическата обстановка е била изяснена от материалите по изготвената преписка. Твърди, че се установява по безспорен начин извършването на административното нарушение. Излага се, че всички доказателства, отнасящи се до нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е следвало да бъдат включени в отчета, предоставен на РИОСВ. Моли съда да бъде потвърдено обжалваното НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на жалбоподателя. Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред пред настоящия съд, следствие на което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче така подадената жалба е неоснователна. Съображенията за този извод са следните: Съдът приема от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателят в качеството му на кмет на Община Пловдив не е изпълнил задължението си за организиране на изпълнението на мерките в програмата по чл. 27, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ за календарната 2023 г., в срок до 31.12.2023 г. Визираната програма е именно „Програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух на територията на община Пловдив – 2018-2023 г.“, приета с Решение № 293, взето с протокол 13 от 26.07.2018 г. от Общинския съвет. Районът за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, определен от Министерството на околната среда и водите като „Агломерация Пловдив“, съгласно Заповед № РД-969/21.12.2013 г., се счита за такъв, в който нивата на замърсителите на въздуха фини прахови частици под 10 микрона /ФПЧ10/, ФПЧ под 2, 5 микрона, полиароматни въглеводороди, азотен диоксид и кадмий превишават установените норми и допустимите отклонения. Следствие на това на територията на община Пловдив следва да бъдат разработени и изпълнени програми за намаляване нивата на замърсителите, така че да бъдат достигнати законовоопределените допустими нива на замърсители. Както разработването, така и изпълнението на тези програми е възложено на кмета на съответната община, на територията на която попада районът със замърсен въздух. Контролът над тази дейност е разпределен между Общинския съвет и съответната Регионална инспекция по околната среда и водите. Така съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЧАВ кметовете на общини представят ежегоден отчет както пред Общинския съвет, така и пред съответната РИОСВ, като в него включват подробно описание както на извършените дейности в рамките на разработените програми за съответната година, така и посочват постигнатите резултати. При подаването на ежегодно дължимия отчет към РИОСВ - Пловдив, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЧАВ от страна на жалбоподателя, в качеството му на кмет на община Пловдив /в процесния случай от заместник-кмета И.С., на когото е делегирано това правомощие/ се констатира, че не е организирано изпълнението на редица предвидени мерки от плана за действие към приетата програма за подобряване качеството на атмосферния въздух. Тези мерки са както следва: Мярка с код PD T 06, в рамките на която е следвало да бъде извършено подробно проучване за актуално определяне на броя домакинства, отопляващи се на дърва и въглища; Мярка с код PD R 13, в рамките на която е следвало да бъдат въведени ограничения за употребата на определени горива за отопление; Мярка с код PD R 14, в рамките на която е следвало да бъде въведен механизъм за годишно отчитане на вида и средствата за битово отопление; Мярка с код PD I 22, в рамките на която е следвало да бъде осъществено насърчаване на използването на автомобили с ниски и нулеви емисии, чрез провеждане на информационни кампании; Мярка с код PD T 23, в рамките на която е следвало да бъде изградена инфраструктура за зареждане и поддръжка на електромобили; Мярка с код PD R 28, в рамките на която е следвало да бъдат въведени ограничения за движението на лични автомобили в централната градска част при неблагоприятни метеорологични условия и завишена концентрация на фини прахови частици под 10 микрона - ФПЧ10 или азотен диоксид; Мярка с код PD R 30, в рамките на която е следвало да бъде гарантирано спазването на изискванията към съдържанието на пусканите на пазара твърди горива Мярка с код PD R 31, в рамките на която е следвало да бъде създаден фонд или сметка за финансиране на проекти за подобряване на качеството на атмосферния въздух. С оглед отчитането на изпълнението по всяка от предвидените мерки в плана за действие към изготвената и горепосочена програма, действаща на територията на община Пловдив е предвиден индивидуален и съответен обективен критерии, на база който може да бъде както извършено, така и в последствие отчетено изпълнението по всяка една мярка в рамките на съответната календарна година. Същевременно законодателят в разпоредбата на чл. 27 от ЗЧАВ е установил, че мерките по програмите може да бъде счетено, че са изпълнени, когато са довели до намаляване както на броя на превишенията на нормите за вредни вещества, така и на средногодишните нива на замърсителите на въздуха във всеки отделен пункт на територията на общината, когато тези нива са над нормите. Следвайки систематичното тълкуване на законовите норми, установени в ЗЧАВ, в случаите, в които подобно намаляване не бъде отчетено дори по отношение на само някой или някои от замърсителите или само в някоя от измервателните станции на територията на общината, то мерките следва да бъде счетено, че не са постигнали целения резултат и не са били изпълнени. Когато бъде установено подобно неизпълнение, съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗЧАВ е в правомощията на директорът на РИОСВ да наложи глоба на кмета на съответната община, точно какъвто е и настоящия случай. Така видно от представения отчет по изпълнение на мерки за 2023 г. контролът за качеството на атмосферния въздух бива осигуряван посредством две автоматично измервателни станции – АИС „Каменица“ и АИС „Тракия“, част от Националната система за мониторинг на околната среда. В унисон с нормата на чл. 27, ал. 7 от ЗЧА В при извършване на дължимата оценка от РИОСВ – Пловдив са взети предвид отчетните резултати за всяка от измервателните станции по отделно. При анализа на показанията от АИС „Тракия“, находяща се в гр. Пловдив, жилищен район „Тракия“, на кръстовището на бул. „Освобождение“ и ул. „Съединение“ е установена средна годишна концентрация на азотен диоксид за календарната 2023 г. в размер на 43, 09 pg/ m3 при норма от 40 pg/m3. Видно от публично достъпните аналогични отчети за предходните години, показващи СГК от 40, 29 pg/m3 за 2021 г. и 42, 47 pg/m3 за 2022 г., отчетена от АИС „Тракия“ то може да бъде заключено, че не просто не е налице целеното намаление на стойностите, а дори е налице увеличение в сравнение с предходните периоди. В унисон с повелята на чл. 27, ал. 8, във вр. с ал. 6 о т ЗЧАВ и гореизложените констатации може да бъде направен единствен извод, че изпълнението на предприетите мерки не отговаря на необходимото за постигане на целения посредством тях резултат. Еднопосочен извод може да бъде направен и при разглеждане на процесните мерки, съблюдавайки индивидуално определените обективни критерии, заложени за тяхното изпълнение и отчитане. Така, конкретно: -по мярка с код PD T 06, в рамките на която е следвало да бъде извършено подробно проучване за актуално определяне на броя домакинства, отопляващи се на дърва и въглища за 2023 г. няма данни нито за извършено, нито за представено проучване. Тук предвид възраженията на жалбоподателя следва да бъде посочено, че нито с информацията от извършеното преброяване за 2021 г., нито с кандидатстването по посочения от жалбоподателя проект или с други установени действия има данни за разглеждания период да има отговарящи на дейността по мярката конкретно предприети и извършени действия. В този смисъл съдът изцяло се солидаризира с фактическите изводи на администрацията, която подробно е посочила, че се касае за мярка с Дейност - „Подробно проучване за актуално определяне на броя на домакинствата, които се отопляват на дърва и въглища“; Задача - „Точно определяне на броя на домакинствата, които се отопляват на дърва и въглища“; Отговорник - Община Пловдив и районни администрации; Срок на изпълнение – 31.12.2023 г.; Източник на финансиране - община Пловдив; Индикативна стойност - 200 000 лв.; Индикатор - брой проучени домакинства; Ефект - точна инвентаризация на използваните горива за битово отопление. Правилен е и извода на администрацията, че неизпълението на дейностите се установява от информацията изводима от „Отчет по изпълнение на мерки за 2023 г.“ към писмо представено в РИОСВ-Пловдив от община Пловдив, регистрирано с вх. №О-1103 от 01.04.2024 год., като не е извършено и не е представено подробно проучване за актуално определяне на броя на домакинствата, които се отопляват на дърва и въглища. -по мярка с код PD R 13, в рамките на която е следвало да бъдат въведени ограничения за употребата на определени горива, отново няма данни за каквито и да било действия, които са извършени в разглеждания период – 01.01.2023 г.-31.12.2023 г., във връзка с нейното изпълнение. Противно на възраженията на жалбоподателя, администрацията съвсем ясно е посочила, че се касае за мярка с Дейност - „Въвеждане на ограничение за употребата на определени горива за отопление“; Задача - „Прекратяване на изгарянето на твърди горива с високо съдържание на сяра“; Отговорник - Община Пловдив, районни администрации; Срок на изпълнение - 31.12.2023 г.; Източник на финансиране - няма; Индикативна стойност - няма; Индикатор - брой въведени ограничения; Ефект - Намаляване замърсяването на въздуха“. Посочената мярка не е изпълнена в срока за изпълнение до 31.12.2023 г., което се установява от информацията изложена в „Отчет по изпълнение на мерки за 2023 г.“ към писмо представено в РИОСВ-Пловдив от община Пловдив, регистрирано с вх.№0-1ЮЗ от 01.04.2024 год., като не са въведени забрани за употреба на определени горива за отопление на територията на община Пловдив. -по мярка с код PD R 14, в рамките на която е следвало да бъде въведен механизъм за годишно отчитане на вида и средствата за битово отопление, отново действително нито има изложени данни за реално извършени дейности, съответстващи на мярката и отговарящи на обективно определения критерии – отчетен брой домакинства, използващи твърди горива. Администрацията ясно е посочила, че се касае за мярка с Дейност - „Въвеждане на механизъм за годишно отчитане на вида на средствата за битово отопление“; Задача - „Определяне на актуалното разпределение на средствата за отопление“; Отговорник - Община Пловдив, районни администрации; Срок на изпълнение - 31.12.2023 г.; Източник на финансиране - няма; Индикативна стойност — няма; Индикатор — Отчетен брой домакинства, използващи твърди горива за битово отопление; Ефект - Инвентаризация на използваните горива за отопление“. -по мярка с код PD I 22, в рамките на която е следвало да бъде осъществено насърчаване на използването на автомобили с ниски и нулеви емисии, чрез провеждане на информационни кампании съдът изцяло се солидаризира с приетото от администрацията, че се касае за мярка с дейност „Насърчаване на използването на автомобили с ниски и нулеви емисии, чрез провеждане на периодични информационни кампании“; Задача - „Увеличаване на броя на регистрираните автомобили с ниски и нулеви емисии“; Отговорник - Община Пловдив; Срок на изпълнение - 31.12.2023 г.; Източник на финансиране - Община Пловдив; Индикативна стойност - 50 000 лв.; Индикатор - брой проведени информационни кампании; Ефект - Намаляване на замърсяването с прахови частици и N0: от транспортните средства“. Посочената мярка не е изпълнена в срока за изпълнение до 31.12.2023 г., което се установява от информацията изложена в „Отчет по изпълнение на мерки за 2023 г.“ към писмо представено в РИОСВ-Пловдив от община Пловдив, регистрирано с вх.№0-1ЮЗ от 01.04.2024 год., като не са проведени информационни кампании. Няма информация как са изразходвани предвидените 50 000 лв. Дори и във въззивната жалба не се сочи конкретното съдържание на разпространяваната в тази връзка информация /доколкото жалбоподателят твърди да е разпространявал такава/, чрез кои доставчици на медийни услуги е станало това, в кой период, чрез какви конкретни публикации в кои конкретни сайтове. За извод в обратна насока не води и приемането на посочената Методика за въвеждане на зони с ниски емисии на вредни вещества /замърсители в атмосферния въздух/ на територията на Община Пловдив. Както в отчета, така и дори в по – късен момент, вкл. във въззивната жалба, не се сочат релевиращи на дейността по мярката конкретно предприети действия по изпълнение на същата. -по мярка с код PD T 23, в рамките на която е следвало да бъде изградена инфраструктура за зареждане и поддръжка на електромобили в отчета е посочено единствено, че са предприети частични действия по изпълнението й, изразяващи се в одобряване на схеми и издаване на разрешения за поставяне на зарядни станции за зареждане на електромобили на „Електроразпределение - Юг“ ЕАД – общо три на брой. Същевременно така, както администрацията е посочила се касае за мярка с Дейност - „Изграждане на инфраструктура за зареждане и поддръжка на електромобили“; Задача — „Създаване на условия за използване на електромобили“; Отговорник - Община Пловдив и районни администрации; Срок на изпълнение - 31.12.2023 г.; Източник на финансиране - община Пловдив; Индикативна стойност - 300 000 лв.; Индикатор - брой действащи зарядни станции; Ефект - Намаляване на замърсяването с прахови частици и NO2 от транспортните средства“. Посочената мярка не е изпълнена в срока за изпълнение до 31.12.2023 г., което се установява от информацията изложена в „Отчет по изпълнение на мерки за 2023 г.“ към писмо представено в РИОСВ-Пловдив от община Пловдив, регистрирано с вх.№0-1ЮЗ от 01.04.2024 год., като не са изградени зарядни станции собственост на община Пловдив. Липсва и информация как са изразходвани предвидените 300 000 лв. Възраженията на жалбоподателя, релевирани с въззивната жалба касателно коментираната мярка са бланкетни, дори тенденциозни и очевидно недържащи сметка за конкретните дейности, които е следвало да бъдат предприети по изпълнение на мярката, още повече, че се касае за 300 000 лева, за които липсва каквато и да е информация по разходването им. -по мярка с код PD R 28, в рамките на която е следвало да бъдат въведени ограничения за движението на лични автомобили в централната градска част при неблагоприятни метеорологични условия и завишена концентрация на фини прахови частици под 10 микрона - ФПЧ10 или азотен диоксид в отчета са посочени недостатъчно конкретизирани бъдещи дейности по изпълнение на проект „Използване на сателитна информация за качеството на атмосферния въздух в градска среда в България“. Едновременно с това се сочи, към момента Община Пловдив да не разполага с необходимия финансов ресурс. Касае се за мярка с Дейност - „Въвеждане на ограничения за движението на лични автомобили в централна градска част (ЦГЧ) при неблагоприятни метеорологични условия и завишена концентрация на фини прахови частици под 10 микрона (ФПЧ10) или азотен диоксид (N022)“; Задача - „Недопускане на допълнително замърсяване на въздуха в дните с неблагоприятни метеорологични условия“; Отговорник - Община Пловдив, ОП „ОКТ“ и ОД-МВР; Срок на изпълнение - 31.12.2023 г.; Източник на финансиране - няма; Индикативна стойност - няма; Индикатор - брой дни с въведено ограничение; Ефект - Намаляване на превишенията на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух“. Очевидно е, че от посоченото в отчета, както и от релевираните с въззивната жалба възражения, мярката не е изпълнена, като не е въведено ограничение на лични МПС в централна градска част (ЦГЧ) в дни с неблагоприятни метеорологични условия. Възраженията на жалбоподателя в обратна насока съдът намира, че освен, че са лишени от конкретика и неподкрепени с доказателства, доколкото отново не се сочи, кога са проведени кампании по обществено обсъждане, кога и къде са правени публикации, кога са отправяни предупреждения към гражданите и т.н, но и третира същите като голословно и тенденциозно отричане на проявеното бездействие по изпълнение на коментираната мярка. -по отношение на мярка с код PD R 30, в рамките на която е следвало да бъде гарантирано спазването на изискванията към съдържанието на пусканите на пазара твърди горива, противно на възраженията на жалбоподателя в отчета не е описано изпълнението на посочената мярка. В случая става въпрос за мярка с Дейност - „Спазване на изисквания към съдържанието на пусканите на пазара твърди горива“; Задача - „Използване на по-чисти горива“; Отговорник - Община Пловдив и районни администрации; Срок на изпълнение – 31.12.2023 г.; Източник на финансиране - няма; Индикативна стойност - няма; Индикатор - Брой извършени проверки; Ефект - Намаляване на замърсяването от изгарянето на твърди горива“, като от представени отчет се установява, че не са извършвани и съответно отчетени проверки по спазване на съдържанието на пусканите на пазара горива. -по мярка с код PD R 31, в рамките на която е следвало да бъде създаден фонд или сметка за финансиране на проекти за подобряване на качеството на атмосферния въздух. В случая се касае за мярка с Дейност - „Създаване на фонд/сметка за финансиране на проекти за подобряване на качеството на атмосферния въздух КАВ“; Задача - Финансиране на дейности за подобряване на КАВ; Отговорник - Община Пловдив; Срок на изпълнение - 31.12.2023 г.; Източник на финансиране - Постъпили средства; Индикативна стойност - няма; Индикатор - Брой финансирани дейности за подобряване на КАВ; Ефект - Намаляване на замърсяването на атмосферния въздух“. Мярката не е изпълнена в срока за изпълнение до 31.12.2023 г., което се установява от информацията изводима от „Отчет по изпълнение на мерки за 2023 г." към писмо представено в РИОСВ-Пловдив от община Пловдив, регистрирано с вх. №0-1103 от 01.04.2024 год., като липсват каквито и да било данни за финансирани дейности по подобряване на качеството на атмосферния въздух (КАВ). Бланкетно е възражението на жалбоподателя във връзка с посочената мярка, като липсва конкретика за това какви дейности и проектни идеи са били финансирани от Община Пловдив, а описаното в отчета не сочи на извършени действия кореспондиращи със задълженията по изпълнение на конкретната мярка. Вследствие на извършения самостоятелен преглед и оценка на приложените към административно – наказателната преписка писмени доказателства и приобщените такива в хода на съдебното следствие, вкл. представените от страна на жалбоподателя може да бъде обобщено следното: С представения отчет пред РИОСВ – Пловдив, пред Общинския съвет на община Пловдив и пред обществеността, чрез публикуването му в публичното пространство кметът и жалбоподател по настоящото производство е предоставил информация, от която може да бъде направен еднозначния извод за неспазването на горепосочените мерки. Това е така доколкото действително или гореописаните мерки не са изпълнени в цялост в посочения срок – до 31.12.2023 г. /без значение от последвалото удължаване на срока на програмата от 19.12.2023 г./, или няма представена за тях информация как са изпълнени, в съответствие с установените в плана към програмата обективни критерии за тяхното изпълнение и отчитане. Следва да бъде изложено и че действително се установява и цялостна липса на информация за това как биват изразходвани средства на значителна стойност по редица от мерките, за които е установено неизпълнение и в съставения АУАН. Последното е допълнителен довод в посока извода за неизпълнение на определените мерки и обосновава дори по-високо ниво на обществена опасност на деянието, за което бива санкциониран жалбоподателя. Всичко гореизложено се потвърждава както от приобщените по делото писмени доказателства, така и от показанията на свид. А. - актосъставител, които настоящият съд кредитира в цялост като достоверни, логични, последователни и съответни на останалата част от доказателствената съвкупност. В рамките на дължимата служебно от съда проверка за законосъобразност на издаденото НП и предхождащия го АУАН, съдът след като извърши преценка на събраните в рамките на производството доказателства, по отделно и в съвкупност, намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя НП да е издаден при съществени нарушения на процесуалния закон. Съображенията за този извод са следните: Както НП, така и АУАН са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална, териториална, повременна и лична компетентност. По отношение на актосъставителя видно от представената по делото Заповед с № РД-213 от 10.08.2022 г. на Директора на РИОСВ - Пловдив. Видно от извършената служебно от съда справка от електронната страница на РИОСВ - Пловдив по отношение на АНО, И. Г. Й. е встъпил в длъжност на 21.04.2023 г., като е заемал същата и към дата на издаване на атакуваното НП. С оглед законосъобразното ангажиране на административно- наказателната отговорност на лицата субекти на административните нарушения, следва да бъдат спазени както изискванията за провеждане на административно-наказателното производство, така и изискванията към АУАН и НП като централни актове в последното. Сред задължителното съдържание на АУАН и НП, установено с разпоредбите на чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН, особено съществени са изискванията за ясно и недвусмислено описание както на нарушението от фактическа страна, така и на правните норми предписващи поведение, което не е било съобразено и това е довело до извършване на административно нарушение. Единствено при спазване на така въведените изисквания за съдържание би могло да бъде реализирано в пълнота правото на защита, което следва да бъде гарантирано на лицата, чиято административно-наказателна отговорност бива ангажирана. В унисон с така изложеното следва и трайно установеното в доктрината и в съдебната практика виждане за близостта в правното положение между обвинителния акт в наказателното производство и АУАН в административно- наказателното производство. Именно с акта за установяване на административното нарушение започва производството по реализиране на държавната принуда по отношение на лицето, за което се счита, че е извършило административното нарушение. За да бъдат спазени административно процесуалните правила, касаещи провеждането на административно-наказателното производство и в максимална степен да бъде гарантирано правото на защита на лицето, чиято отговорност бива ангажирана следва още от този начален момент да бъде въведена яснота относно фактическата и правната страна на установеното с акта нарушение, като в случай, че това не бъде гарантирано, то това ще води винаги до ограничаване на правото на защита, при това в аспекта на разбиране на т. нар. „административно обвинение“, което неминуемо ще бъде нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Установените изисквания за яснота и недвусмисленост са пренесени и в задължителните реквизити на наказателното постановление, съгласно чл. 57 от ЗАНН. За да бъдат отговарящи в тази част от изискванията за законосъобразност както АУАН, така и НП следва да съдържат недвусмислено описание както на съставомерните факти, с които се счита, че е извършено административното нарушение, така и конкретните правни норми, които поведението на лицето е нарушило и са основание за санкционирането му с административно наказание. Противно на възраженията на жалбоподателя, както съставения АУАН, така и издаденото на база него НП съдържат, пълно, ясно и недвусмислено както описание на вмененото нарушение по неизпълнение на конкретни мерки, така описание на обстоятелствата на база които са прави този извод. Тук с оглед пълнота следва да бъде посочено, че липсата на подробно посочване на това какво би могло да бъде направено, така че мерките да бъдат изпълнени не може и не следва да бъде счетено като порок в мотивната част на АУАН и НП. В тълкувателната практика на ВКС едностранно се застъпва становището, че следва по ясен и недвусмислен начин да бъде изложено в какво се изразява нарушението и с кои действия, респективно бездействия е реализирано то. Прочита както на АУАН, така и на НП сочи, че така заложените изисквания са спазени до необходимото ниво за осигуряване на възможност за пълноценно упражняване на правото на защита, включително ясно е посочено мястото на вмененото административно нарушение и времето на осъществяването му. Неоснователно е и възражението за това, че е налице съществен порок в административно – наказателната дейност, за това, че не били посочени доказателствата въз основа на които администрацията е достигнала до изводите си от фактическа и правна страна. В случая няма как да се приеме, че липсва посочване на доказателствата, които го установяват, доколкото АУАН въз основа на който е съставено обжалваното НП е съставен по документи – а именно представения Отчет по изпълнение на мерките за 2023 г., който освен, че многократно е посочен в актовете на администрацията, той е наличен и по делото, поради което жалбоподателят е имал възможността да се запознае, както с него, така и с всички други приложени по делото писмени доказателства. Правилно е определена и санкционната норма – лл. 42а, ал. 3 ЗЧАВ съгласно която кмет на община или длъжностно лице, които не изпълнят задълженията си по организиране на изпълнението на мерките в програмите по чл. 27, ал. 1 или в оперативния план по чл. 30, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. Административно - наказващия орган е определил административно наказание глоба в минимален размер от 1000 лева, който по мнение на настоящия съдебен състав е крайно занижен и не отговаря на степента на обществена опасност на извършеното административно нарушение. Същевременно настоящото съдебно производство е образувано по жалба на санкционираното лице, поради което положението му не може да се отегчава със съдебното решение, в който смисъл липсва възможност за завишаване размера на така наложеното наказание. Предвид изложеното, а и като се отчете засилената обществена значимост на административното нарушение и произтеклите от него вредоносни последици – повишение на измереното количество азотен диоксид във въздуха на средногодишна база и множеството неизпълнени мерки настоящият състав е категоричен и че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажност. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. По разноските: Предвид изхода на спора, на въззиваемата страна, с оглед направеното искане в срока до приключване на устните състезания, се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението следва да бъде определено по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в размер на 100 лв., поради което и на жалбоподателя следва да бъде възложено да заплати тази сума. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, съдът