Решение № 69 от 8.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 875/2025 г.

Производството е по чл. 258-273 ГПК. Образувано е по въззивни жалби на страните срещу Решение № 9527/21.05.2024 г. по гр.д. № 8077/2024 г. на СРС, 117 състав. В. С. Х. обжалва изцяло първоинстанционното решение. В жалбата му с вх.№ 184008/05.06.2024 г., ведно с поясненията и допълненията към нея, са изложени съображения за неправилност на атакуваното първоинстанционно решение, както и подробни, неотносими към обжалваното решение доводи. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и възстановяване на „правният график от 2014 г. или децата да живеят при него (въззивника)“. Н. А. Г. оспорва жалбата на В. С. Х. и моли за оставянето й без уважение. Подала е насрещна въззивна жалба, с която на свой ред е обжалвала първоинстанционното решение в частта относно изменения режим на лични контакти на бащата с децата Леа Я. и Е. и е посочила, че решението е правилно в частта, в която е увеличен размера на присъдените месечни издръжки на двете деца. Отправеното от Г. искане е първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което на бащата да бъде определен режим за лични отношения с двете деца по посочения в насрещната въззивна жалба начин и последният да бъде осъден да заплаща издръжка на всяко едно от децата си в размер на по 350 лева месечно, считано от датата на исковата молба, т. е в присъдения от СРС размер и начална дата на дължимост на увеличената издръжка. Несъгласие с насрещната въззивна жалба е изразил В. Х. в молба вх.№ 278033/30.08.2024 г., наименувана „Когнитивно възражение: Несъгласие с ВЖ вх.№ 247126/30.07.2024 г.“. В съдебно заседание всяка една от страните пледира за уважаване на въззивната й жалба. Разноски за въззивното производстно се претендират единствено от Н. А. Г.. Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено следното: Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл. 263, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден съдебен акт. Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното: С решение № ІІІ–84-17 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 14178/2013 г. по описа на Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 84 състав, влязло в сила на 23.04.2014 г., е прекратен бракът между страните с развод по взаимно съгласие. С решението е утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51 от СК, по силата на което родителските права над децата Л.Я. В.ова Х.а и Е. В.ов Х. са предоставени за упражняване на майката Н. А. Г., при която е определено местоживеенето на децата, а на бащата В. С. Х. е определен режим на лични отношения с децата, както следва: бащата ще има право да вижда децата и да ги взима при себе си всяка първа и трета седмица от месеца с приспиване от 18: 00 часа в петък до 18: 00 часа в неделя, първите два неработни дни от коледните празници от 10: 00 часа на първия ден до 18: 00 часа на втория ден, с приспиване, на всяка нечетна календарна година, първите два неработни дни от великденските празници от 10: 00 часа на първия ден до 18: 00 часа на втория ден, с приспиване, на всяка четна календарна година, както и 30 (тридесет) дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Бащата има право да присъства на рождените дни на децата всяка година от 10: 00 часа до 14: 00 часа. Бащата се задължава да връща децата на майката при всеки осъществен контакт. Страните са се споразумели също така бащата да заплаща издръжка на всяко едно от децата в размер на по 100 лева месечно, платима от 1-во до 5-то число на текущия месец, считано от 22.08.2013 г., до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването й, ведно със законовата лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Наред с това страните са се споразумели семейното им жилище, находящо се в гр. София, ул. „••••••••••••, след прекратяване на брака да се ползва от В. С. Х., като Н. А. Г. го е напуснала и няма претенции за неговото ползване, както и след прекратяване на брака страните да продължат да носят предбрачните си фамилии, които не са променяли при сключване на брака. С атакуваното Решение № 9527/21.05.2024 г. по гр.д. № 8077/2024 г. на Софийския районен съд, 117 състав, са изменени мерките относно контактите на бащата В. С. Х. с децата Л.Я. В.ова Х.а и Е. В.ов Х., и размера на дължимите от бащата издръжки на децата, постановени по гр.д. 14178/13 г. СРС, 84, както на бащата е определен режим на лични контакти с двете деца само всяка първа и трета неделя от месеца от 12: 00 ч. до 18: 00 ч., както и за 7 (седем) последователни дни през летните ваканции от 10: 00 ч. до 18: 00 ч. (без преспиване), В. С. Х. е осъден да заплаща на всяко едно от децата си месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 13.02.2024 г. (датата на исковата молба), ведно със законната лихва за забава, а на Софийски районен съд – държавна такса върху увеличението на издръжките в общ размер от 720 лева. Според чл. 51, ал. 4 от СК, а и според чл.59, ал.9 СК (в редакцията, преди изменението и допълнението с ДВ. бр.115 от 30 декември 2025 г.), изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят същото. Съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението, с което са определени досегашните мерки, не съставлява основание за нови мерки в полза на виновния за това положение родител. Настоящият съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи относно изменилите се обстоятелства, налагащи промяна на мерките относно контактите на децата Л.Я. В.ова Х.а и Е. В.ов Х. с техния бащата, и размера на дължимите от бащата издръжки на децата, постановени по гр.д. 14178/13 г. СРС, 84 състав, въз основа на доказателствата в първата инстанция, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи (чл. 272 от ГПК). Първостепенният съд е изложил мотиви, в които макар и крайно лаконично е анализирал събраните доказателства и е посочил в какво се състои изменението на обстоятелствата, налагащи промяната на мерките относно издръжката на двете деца – нарасналите нужди на децата и възможностите на бащата да заплаща издръжка в претендирания размер, както и изменението на обстоятелствата, налагащи промяна на режима на лични контакти - компрометираната връзка на децата с бащата, поради неадекватното отношение на бащата към децата. По делото не се спори, а и видно от представеното пред първата инстанция удостоверения за раждане, детето Л.Я. В.ова Х.а, с ЕГН ••••••••••, е родено на 04.01.2008 г., а детето Е. В.ов Х., с ЕГН ••••••••••, е родено на 10.12.2010 г., а техни родители са Н. А. Г. и В. С. Х.. Въззивният съд е изслушал страните, изслушал е децата им Л.Я. и Е., приел е заключението на допуснатата комплексна съдебнопсихологична- психиатрична експертиза, приобщил е към материалите по делото ангажираните доказателства за доходите на страните, както и социалени доклади на Д“СП“ – Красно село. В представените пред настоящата инстанция социални доклади на ДСП – Красно село са отразени установените от първостепенния съд обстоятелства – полаганите и към момента преки и непосредствени грижи за децата от майката, при съвместното им живеене, в просторно жилище, с изключително добри условия за отглеждане на децата. В социалния доклад е отразено и установеното при актуално социално проучване, че базовите потребности на децата са напълно задоволени; майката полага необходимите грижи, съобразно здравните и образователни нужди на децата; осигурила е на децата подходяща жизнена среда и битови условия, както и емоционален комфорт, като в хода на социалното проучване е наблюдавана добре изградена връзка майка-деца. Отразено е, че майката е професионално ангажирана като вътрешен одитор към застрахователни компании, като работодателят й й е предоставил възможност работи "хоум офис", когато й се налага. Установено е също така, че децата поддържат редовен контакт с роднините си по майчина линия, живущи на територията на гр. Ботевград. Посочено е, че бабата и дядото по бащина линия, живущи в гр.София, които са пенсионери на около 80-годишна възраст, поддържат телефонен контакт със своите внуци няколко пъти годишно, във връзка с конкретни празнични поводи. Наред с това е отразено споделеното от децата Е. и Л.Я. в хода на социалното проучване, че не са виждали баща си от около две години (последната им среща се е състояла по време на семейно събиране в квартално заведение, организирано по повод честването на рождения ден на бабата по бащина линия), както и че осъществяват спорадична комуникация с баща си през приложението "Вайбър", в която непълнолетните предпочитат да не отговарят на съобщенията, изпращани от баща им, поради това, че той регулярно, под формата на въздълги монолози, отправял обиди по адрес на тяхната майка, както и спрямо останалите членове на нейното семейство. Двете деца са посочили, че не разбират и не могат да приемат настояването на техния баща да ги възпитава и обучава съобразно методиките на "специализирани международни програми". Социално проучване на бащата не е извършено, поради несъдействие от страна на последния, респ. социални работници не са наблюдавали взаимоотношения между бащата и децата. При изслушването пред въззивната инстанция по реда на чл.59, ал.6 СК (в приложимата редакция, преди изменението и допълнението с ДВ. бр.115 от 30 декември 2025 г.), В. Х. е споделил виждането си за липса на каквото и да е правно основание за воденето на делото, което намира за издевателство над неговата „ендогенна характеристика“, и чрез което се принуждават децата да не изпълняват предходно съдебно решение. Добавил е, че по делото е използвана недобронамерено представена информация за неговото здравословно състояние. Посочил е, че е доктор по социално икономическо управление, има дисертация на тема „Когнитивна типология“. По отношение на трудовата си ангажираност е посочил, че е от онзи щастлив тип хора, които са рядко на тази планета Земя, защото имал много свободно време, издържал се от собствени имоти, находящи се България и в чужбина, работел по собствени проекти и живеел доста спокойно. Посочил е, че в грижите за децата можел да разчита на помощта на совите родители, които живели в София, както и че последните имали вилен имот в непосредствена близост до столицата, където децата можели да почиват. Подчертал е, че разполага с достатъчно свободно време, което можел да посвети на децата си. Изразил е желание децата да живеят при него, което намира, че е в техен най –добър интерес. В жилището му имало отделни стаи за децата, както и всички необходими условия за отглеждането и потребностите им. В най-добър интерес на децата било да живеят при него, но ако последните живеят с майка си, е поискал да остане режима, който му е определен с бракоразводното решение. Този режим работел, децата били свикнали с него и се чувствали добре. Посочил е, че към момента няма съжителка, живеел сам, не ходел по ресторанти, нямал странични връзки. В. Х. е споделил, че има принципи, които стриктно спазва, като например, да не се пуши, да не се пие, да не се вземат наркотици, да не се нарушава графика на децата за подготовка. Държи децата да имат дисциплина. Посочил е, че е водил децата на почивка всяко лято в периода 2014 -2020 г., включително в Гърция, но заради пандемията от Ковид е ограничил пътуванията. Н. А. Г. по реда на чл.59, ал. 6 СК (в приложимата редакция, преди изменението и допълнението с ДВ. бр.115 от 30 декември 2025 г.) е заявила, че е с висше образование, работи в две застрахователни дружества - ОЗК „Застраховане“ - като ст. одитор (на 4 часа) и в ОЗОК „ИНС“, което дружество било в групата на ОЗК, като ръководител вътрешен одит, с работно време от 09.00 ч. до 17.30 ч., като в събота и неделя почивала, а когато се наложило можела и дистанционно да работи. За помощ в грижата за децата можела да разчита на близките си. Нямала съжител, живеела с двете деца в собствен апартамент. Посочила е, че състоянието на децата, след посещенията при бащата, са я мотивирали да заведа това дело и е добавила, че винаги е спазвала режима, както и допълнително, извън графика, е разрешавала децата да ходят при баща им, както и на техни семейни тържества. Подчертала е, че от преди около две години децата започнали да се връщат много разстроени след престой при баща си, като в един момент споделили, че не могат да издържат там. С ужас очаквали времето, което по режим трябвало да прекарат с баща си, който само последните няколко дни от месец август ги водил някъде за по 4 или 5 дни, а през останалото време ги държал затворени в апартамента му, без да имат право да се чуват с майка си, без да ги пуска да излизат навън (това децата споделяли с майка си). Добавила е, че многократно е ставала свидетел на телефонните разговори на Л.Я. и Е. с баща им, в които последният крещял на децата си. Изслуша по реда на чл. 15 ЗЗДет. в съдебно заседание, проведено на 16.06.2025 г., Л.Я. В.ова Х.а е заявила, че е на 17 години и половина и е ученик в Националната търговско-банкова гимназия. Категорична е в желанието си да живее с майка си, защото при нея й било по-спокойно, имала повече свобода, отколкото при баща си. Добавила е, че майка й разрешавала да излиза с приятели навън, докато баща й много я ограничавал. Споделила е, че когато е била при баща си, особено лятото за по един месец, той изобщо не й разрешавал да комуникира с приятели, не й давал да излиза, не й позволявал да говора дори с майка си. Добавила е, че понякога баща й се държал по-нормално, но имало моменти, в които се държал агресивно. Когато с брат й били при баща им, последният настоявал предимно да учат. Посочила е, че сега не ходят при баща си. Последният им пишел по „Вайбър“ единствено за да ходят при него за да се обучават по неговите програми, които тя не разбирала, а не примерно за да се видят. Много рядко се случвало да излязат с баща си, примерно на кино. Излизанията им били сведени до пазаруване в магазина. Споделила е желанието си за ограничени контакти с баща й - „възможно най-малко, като примерно два пъти месечно, в почивни дни, но без преспиване“. С категоричност е заявила нежеланието си да преспива в дома на баща си, още повече че жилището му било на пет минути от това на майка й и можела да си нощува в къщи. Е. В.ов Х. е споделил със съда, че е на 14 години, живеел с майка си и сестра си, с които се разбирал много добре. Изразил е желание да живее при майка си. Посочил е, че от доста време не бил виждал баща си, основно поради това, че в комуникацията по между им баща му винаги го обиждал, обиждал и майка му и сестра му също, както и роднините му по майчина линия. Многократно се било случвало баща му да му се кара за маловажни неща и също така да настоява той и сестра му да учат по негови програми, които не били за тяхното ниво. Добавил е, че нито той, нито сестра му проявявали интерес към програмите на баща им, не ги разбирали поради което и не искал да остава с преспиване при баща си. Споделил е за случаи в дома на баща му, при които последният го будел от сън и изведнъж започвал да вика и да си говори сам, както и за такива, в които го събуждал от сън и да започвал да му говори или пък да го кара да учи по неговите програми. Това се случвало обикновено към 2 - 3 часа сутринта и стресирало както него, така и сестра му. Отделно от това баща му не позволявал по време на престоя в дома му да говори с майка си, не му позволявал да излиза с приятели и да има социален живот. Когато бил при баща си през месец август със сестра му стояли затворени в жилището и най-много получавали разрешение да отидат на пазар и то веднъж седмично. Изразил е желание да се вижда с баща си два пъти в месеца, но навън, а не в дома му. Категоричен е в нежеланието си да преспива в дома на баща си. От заключението на съдебно психологичната-психиатрична експертиза се установява, че при майката не са налице особености с клинична значимост, както и психични/личностови особености, ограничаващи родителския капацитет. Цялостното поведение на майката, според експертите, показва автентична загриженост за децата; притеснение за тях относно особеностите на техния баща; подкрепа към децата, както и здравословна дистанция между нея и тях, която насърчава тяхната самостоятелност и правилно психично развитие. По отношение на родителският капацитет на бащата, експертите са посочили, че същият понастоящем е силно засегнат (поради наличието на актуално и клинично манифестирано тежко психично разстройство), като поради клиничното си състояние той не е способен да разпознае, отговори и обезпечи нито една развитийна и емоционална потребност на децата си. В обобщение са посочили, че родителският капацитет на майката е добър, а този на бащата е подчертано засегнат. В експертното изследване е установено, че децата обичат и двамата си родители, но между тях и баща им липсва доверителна връзка. Децата са се дистанцирали от него, объркани и смутени са от особеностите в неговото поведение, докато към майка си изпитват доверие и усещат нейната подкрепа, обич и загриженост. Резултатите от проведените експертни изследвания са дали основание на вещите лица да заключат, че и при двете деца е налице травматизъм от отминал период, повишена тревожност и понижена самооценка. Родителско отчуждение ( parental alienation) при децата не е наблюдавано, но са установени нарушения във взаимоотношенията (parental estrangement) между двете деца и бащата. При това нарушение във взаимоотношенията децата отхвърлят баща си поради основателна причина – децата са споделили, че при разговорите с него няма чуваемост от негова страна; обижда ги, правил скандали и ги плашил с поведението си. Установени са и данни (от проективните методики и от непосредствено наблюдаваните реакции и споделени преживявания), че с поведението си бащата наранява децата, причинява психологически травматизъм у тях. В резултат на всичко това към момента на психологическото изследване, експертите са наблюдавали склонност при Л.Я. и Е. да заемат позицията на майка си в родителския конфликт, тъй като я възприемат като сигурен, защитаващ и подкрепящ обект, като са посочили, че съвсем закономерно, защитно поведение при децата е да отказват да поддържат отношения с баща си и да избягват да прекарват време с него, тъй като го възприемат като човек, който злоупотребява с ролята си на родител. Наред с това експертите са установили при децата и конфликт на лоялност към двамата им родители, по –силно изразен при Е., поради възрастта му, и са уточнили, че конфликтът на лоялност по дефиниция възниква, когато децата се опитват да поддържат положителни отношения и с двамата си родители, дори и в случаите, в които родителите са в конфликт помежду си, което е особено напрягащо състояние за детската психика. От данните по делото, както и от интеракциите на бащата с вещите лица, с неговите деца и тяхната майка и интеракциите му със съда, вещите лица са установили обективна невъзможност на бащата да контролира емоциите си, да се владее и да управлява импулсите си, отчитайки контекста. С категоричност са посочили, че при него е налице подчертана емоционална лабилност, нарушен самоконтрол, нисък фрустрационен толеранс, лесна раздразнителност и избухливост, негативни проекции спрямо околните, незачитане на авторитети и институционално утвърдени процедури и регламенти, агресивно поведение, генерализации и проекции (форма на когнитивно изкривяване и нарушено интерпретиране на фактите от реалността чрез приписване на характеристики и намерения у другите, които не са обосновани с факти, а са направени единствено на базата на допускания и предположения, които обаче не се подлагат на проверка, а директно се възприемат като истина, спрямо която се реагира, от което произтичат поредица неадекватни поведенчески реакции). Подчертано е, че мисловният процес на бащата е болестно променен, асоциациите му са улеснени, което прави изложенията му неконсистентни, разхвърляни, хаотични, непоследователни, а тезите му - аконтекстуални; мисленето като цяло е ускорено, силно повлияно от афекта (афектно мотивирано, кататимно), доминиращият афект е гняв, обективно непровокиран, на който се дава израз без задръжки, отправя с лекота необосновани обвинения. При бащата е установено наличието на подчертана тенденция да генерализира и да приписва характеристики на другите, които са плод на неговата фантазия или предубеждения, които не проверява, а които приема за обективно съществуващи и спрямо които реагира; поведението му се характеризира с импулсивност и несъобразяване с контекста, подтикова улесненост и взимане на решения под влияние на афект, който макар и физиологичен в същността си, е болестно усилен и труден (до невъзможност) за овладяване, липсва вътрешна борба на мотиви и контрамотиви при взимане на решения и правене на избори, реакциите са “късосъединителни”, импулсивни, афектно мотивирани. Регистрирани са многократно изказвания, индикативни за нереалистично повишена самооценка, мегаломанна представа за себе си (значително надценяване на собствената значимост), както и враждебна (параноидна нагласа) към другите и света като цяло, особено когато неговата “значимост” не се признава споредочакванията му. При майката е установена хармонична личност и интелигентност в рамките на нормата. Отчетена е наблюдателност, съобразителност и гъвкавост/комбинативност на ума. Установена е добра годност за понасяне на напрежение и стрес, както и повишена толерантност към фрустрация, добра годност за емоционален резонанс към преживяванията и проблемите на другите, както и добри комуникативни умения с наличен стремеж към решително отстояване на своите позиции. При изследването не са установени данни за психологични феномени (симптоми на психично/душевно разстройство). Резултатите от теста за диагностика на родителското отношение на майката към децата е показал положително отношение към децата. Майката приема децата си такива, каквито са, с уважение, с признаване на индивидуалността им, одобрява и стимулира техните интереси, поддържа идеите, които имат, отделя достатъчно време за съвместни занимания с тях. В същото време се стреми да поддържа здравословна психологическа дистанция между децата и себе си, без да ги предпазва от всичко в живота и с насърчаване на тяхната самостоятелност. Установено е и наличие на подкрепа и стимулиране на децата към успехи и е проявление на един здравословен, адекватен стил на родителстване. Отчетен е и автентичен интерес на майката към децата. Описаните по -горе особености в поведението и преживяванията на бащата, според експертите, са характерни за тъй наречения маниен синдром, който се среща при група психични заболявания, обединени от названието “Афективни разстройства”. Наличието на количествени и качествени нарушения в множество психични сфери и модалности, а именно: количествени и качествени нарушения в мисленето/когнитивните функции, в емоции/афект, в подтиковата сфера/волевия контрол, според вещите лица, е специфично при афективните разстройства. В конкретния случай се касае за манийно състояние, което се характеризира с подтикова улесненост, импулсивност, нарушен контрол върху импулсите и афекта, респ. емоционална лабилност, лесна раздразнителност, нарушения в мисленето (ускорен мисловен процес, улеснени асоциации, когнитивни изкривявания, генерализации, проекции, погрешни интерпретации и съждения, свръхценни до налудни мисли с мегамоланен и параноиден облик). Манийният синдром е форма на афективно разстройство, а афективните разстройства, при които освен количествени промени се наблюдават и качествени нарушения във волята, мисленето и емоциите, попадат в групата на т.нар. психотични разстройства, според експертите. Психотичните разстройства отговарят на понятието разстройство на съзнанието, като в конкретния случай е посочено, че са налице данни за продължително разстройство на съзнанието и представлява продължителна душевна болест, която представлява обективна пречка за безопасно упражняване на родителските права от страна на бащата. Направено е заключение, че бащата страда от душевна болест (психично разстройство), по-конкретно от афективно разстройство, протрахиран (хроничен) маниен синдром, което води до обременяване на децата с безпокойство, тревога, несигурност, преживяване за личен провал, безпомощност, срам, ниска самооценка, вина. В тази връзка е отбелязано, че децата се дистанцират от баща си като естествена защитна реакция, провокирана от неговото поведение, пораждащо в тях страх, объркване и преживяване за безпомощност и застрашеност в общуването с него. Установени са и данни за травматични преживявания, проявени в проективните методики и реакциите на децата спрямо поведението на техния баща, които според вещите лица, сочат за понесено психическо насилие от страна на бащата спрямо децата, изразяващо се в необосновани обвинения, резки и необосновани рационално промени в поведението и отношението му към тях, обиди, неочаквани, крайни и необосновани санкции и ограничения спрямо тяхното поведение, което поведение не може да се квалифицира като проблемно от една обективна, неутрална, рационална гледна точка, и е подчертано, че Л.Я. и Е. са в норма както по отношение на физическото, така и по отношение на психологическото си развитие, което позволява те да формират самостоятелно мнение по въпросите, касаещи тяхното местоживеене и контактите с родителите им. Несъобразяването с тяхното мнение и желание, вещите лица са посочили, че би задълбочило травматизма им, което в тийнейджърска възраст би довело до повишен риск от рискови и девиантни поведения, както и рискове за формирането на тяхната личност. С оглед установеното наличие на изразени симптоми на клинично манифестирано психично разстройство (подчертани, клинично значими нарушения в психичното, респективно и в междуличностовото функциониране) у бащата, вещите лица са препоръчали супервизирани лични срещи между бащата с децата до промяна на обстоятелствата (редуциране на симптомите у бащата след проведено лечение). Срещите на бащата с децата до промяна на обстоятелствата следва да бъдат с ограничена продължителност (половин до един час) и редки (например веднъж в месеца). Срещите трябва да бъдат прекъсвани в момента, в която децата дадат знак, че желаят това, както и да не бъдат провеждани против волята на децата. Въззивният съд констатира, че след приключване на устните състезания по делото и към датата на постановяване на настоящото решение, а именно на 04.01.2026 г., дъщерята на страните – Л.Я. В.ова Х.а е навършила 18 години и е станала пълнолетна по смисъла на чл. 2 от ЗЛС, т.е. тя вече не е дете по смисъла на чл. 122, ал. 1 от СК и по отношение на нея няма носители на родителски права и задължения. Навършването на пълнолетие от Л.Я. В.ова Х.а е основание за прекратяване на производството по отношение на режима на лични отношения, определен на бащата В. С. Х. с нея, поради липса на предмет (Определение № 390 от 13.05.2021 г. по гр. д. № 3808/2020 г., ІV г. о. на ВКС) и за обезсилване на първоинстанционното решение, постановено по претенция с правно основание чл. 51, ал. 4 СК, в посочената част. Независимо от навършването на пълнолетие в хода на делото от страна на Л.Я. В.ова Х.а, претенцията за увеличаване размера на присъдената й с решението по гр.д. 14178/13 г. СРС, 84 състав, издръжка за периода от 13.02.2024 г. до датата на навършване на пълнолетие - 04.01.2026 г. се явява допустима, поради което следва да бъде разгледана. При съвкупна преценка на събрания пред двете инстанции доказателствен материал, въззивният съд намира, че в настоящия случай, както правилно е приел районният съд, е настъпило изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. чл.51, ал.4 СК и т. V от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., налагащи промяна на мерките относно контактите на детето Е. В.ов Х. с неговия бащата, постановени по гр.д. 14178/13 г. СРС, 84 състав, без да се променя титулярството на упражняване на родителските права и интерес на детето от това. Не е спорно, а и от доказателствения материал по делото се установява, че майката полага необходимата родителска грижа за детето Е., като му осигурява храна, подслон, средства за издръжка и между нея и детето има изградена силна доверителна връзка, детето показва емоционална привързаност към нея и я идентифицира като основна и най-значима фигура в живота си, докато връзката с бащата е силно нарушена. При бащата са установени симптоми на психично разстройство от групата на афективните разстройства, като клиничната картина към момента се влияе от протрахиран (хроничен) маниен синдром, който нарушава значимо капацитета му да предоставя родителска грижа по адекватен и безопасен за детето начин, което не може да не бъде съобразено и което именно налага, само по себе си, промяна в сега действащия режим на лични контакти. Според решаващия състав, установеното по делото обостряне на психичното страдание у бащата крие риск за детето, тъй като причинява психологически травматизам у него, което и самото дете сочи при своето изслушване. Детето се чувства несигурно и силно тревожно в състоянието, в което е бащата в момента. Последното е категорично, че иска да поддържа контакти със своя баща, но по –кратковременни, извън дома на последния и без преспиване. Родителският капацитет на бащата понастоящем е напълно сринат, поради наличието на актуално клинично манифестирано психично разстройство (КСППЕ). Поради клиничното си състояние последният не е способен да разпознае, отговори, и обезпечи нито една развитийна и емоционална потребност на сина си. Събраните във въззивното производство нови доказателства относно интереса на детето и капацитета на родителите му да го защитят адекватно, не могат да обосноват изводи, различни от направените от първостепенния съд за настъпило изменение на обстоятелствата налагащи промяна на мерките относно контактите на детето Е. В.ов Х. с неговия бащата, в насока ограничаване на контактите, така, че в максимална степен да бъдат защитени интересите на детето. Въззивният съд при съобразяване с препоръките на двете вещи лица и следейки единствено за най-добрия интерес на детето, намира, че режимът на лични отношения на бащата с детето Е., до промяна на обстоятелствата, следва да се осъществява в контактен център, с ограничена продължителност до един час и два пъти в месеца (всяка първа и трета неделя от месеца), за да се осуети възможността детето да претърпи нов срив в психичното си функциониране и да отбележи регрес, ако срещите не се осъществяват в контролирана и защитена среда, като се изключи един месец през лятото, който съвпада с платения годишен отпуск на майката (с оглед възможността, респ. необходимостта, детето да бъде заведено от майката на почивка през лятото по време на ваканцията си). При последваща промяна на обстоятелствата, този режим може да бъде променен на общо основание. На основание чл.59, ал.8, т.3 от СК (в приложимата редакция, преди изменението и допълнението с ДВ. бр.115 от 30 декември 2025 г.), съдът намира, че следва да постанови обичайните разходи за осъществяване на срещите между детето и бащата в Детски контактен център, да се поделят между родителите. Друг, по-разширен, режим на лични отношения – напр. бащата да взима детето при себе си за по-продължително време, вкл. с преспиване, или преходен период, съдът не определя, именно предвид нарушенията в психичното функцониране на бащата, които към момента повлияват цялостното му поведение. Едва след извършване на внимателна преценка на поведението на родителя по време на този режим и в зависимост от резултатите и съобразно интереса на детето, всеки един от родителите може да поиска нова и последваща преценка по режима, която съдът в момента, предвид конкретните особености на случая няма как да направи, с оглед значимите условности в поведението на бащата и невъзможността да се прогнозира дали последният ще предприеме нужното за подобряване на своето здравословно състояние и дали ще успее да възстанови добрите си взаимоотношения с детето. В случая обаче, съдът намира, че е приложим режим на осъществяване на личен контакт между детето и родителя, който не упражнява родителските права чрез технически средства (като комуникация по телефон и вайбър), с оглед психологическото състояние на детето, неговата възраст, поведение и необходимост от пряк и личен контакт с родителя за възстановяване и изграждане на емоционалната връзка между тях. Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено в частта относно определения режим на лични отношения на бащата с ненавършилото пълнолетие негово дете, като се постанови друго, с което да се ревизира определения с решението по гр.д. 14178/13 г. на СРС, 84 състав, режим на лични отношения на В. Х. с детето Е. В.ов Х., съобразно диспозитива на настоящото решение. С оглед характера на производство – спорна съдебна администрация, в което не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански правоотношения, предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между страните, съдът не е обвързан от исканията на страните за определяне на конкретен режим на лични отношения, нито пък за промяна на родителските права, поради което и не дължи нарочно отхвърляне на тези искания. Въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, като правилни и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал, за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, обуславящи предпоставка за допускане изменение в размера на присъдена в предходен момент (с решението по гр.д. 14178/13 г. СРС, 84 състав) издръжка на децата на страните Л.Я. В.ова Х.а и Е. В.ов Х.. Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Задължението за издържане до навършване на пълнолетие на децата възниква за родителите с факта на раждането им, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на децата да получат издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице". Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от общото им задължение по чл. 122, ал. 2 СК да се грижат за децата си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, коя то определя минималния размер на издръжката. В конкретния случай от момента на определяне на издръжките на Л.Я. В.ова Х.а и Е. В.ов Х. с предходното решение до настоящия момент, е изминал дълъг, над 10 -годишен период, през който социално-икономическите условия в страната съществено са изменени в посока на увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. От друга страна, промяната във възрастта на децата на страните дефинитивно е довела до увеличаване и на потребностите им от храна, облекло, обучение и средства за социално- културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжка от по 100 лева. От гореизложеното съдът прави извода за настъпило съществено и трайно изменение на обстоятелствата, обусловили определянето на размера на дължимите на Л.Я. В.ова Х.а и Е. В.ов Х. издръжки. При тези данни настоящата съдебна инстанция намира, че са налице условията на чл. 150 СК за увеличение на издръжките, считано от дата на исковата молба - 13.02.2024 г. до 04.01.2026 г. за Л.Я., респ. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката за непълнолетния Е.. Освен от обичайните, съобразно възрастта им средства за отглеждане, децата на страните са се нуждаели, респ. детето Е. се и нуждае от допълнителни средства за задоволяване на нарасналите нужди. Преценявайки така събраните по делото доказателства за доходите и имуществото на бащата, и отчитайки неговото образование и професионална квалификация, съдът намира, че във възможностите на последния е да заплаща определената му от първоинстанционния съд месечна издръжка на дъщеря си Л.Я. в размер на 350 лева месечно, т.е в претендирания с исковата молба размер, за периода от 13.02.2024 г. до 04.01.2026 г.- датата на която последната е навършила пълнолетие. В същия размер от 350 лева месечно, т.е в претендирания с исковата молба размер, бащата има възможност и следва да заплаща месечна издръжка и на непълнолетния си син Е., считано от 13.02.2024 г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, а останалата сума следва да допълва майката, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Съдът съобрази така определения размер на издръжката с обстоятелството, че родителските права по отношение на детето Е., са предоставени на майката, която е упражнявала и родителските права по отношение на пълнолетната вече Л.Я., както и че същата е полагала и полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитанието на децата си. Така съпоставяйки възможностите на родителите и нуждите на техните деца, настоящият съдебен състав намира, че като е изменил размера на присъдените в предходен момент (с решението по гр.д. 14178/13 г. СРС, 84 състав) издръжки на децата на страните Л.Я. В.ова Х.а и Е. В.ов Х. до претендираните размери от по 350 лева месечно, първоинстанционният съд е процедирал правилно и законосъобразно, поради което и в тези съответни части решението на СРС следва да бъде потвърдено. По въпроса за разноските: Претенция за разноски за въззивната инстанция е заявена единствено от Н. Г.. С тълкувателно решение по т.д.№ 3/2023 г. на ОСГК на ВКС е прието, че в производството пред въззивния съд, прилагайки едновременно както диспозитивното, така и служебното начало, съдът може служебно да измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане, ако прецени, че това е в интерес на децата, при което не важи и забраната за влошаване на положението на обжалващия. В този случай всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила. В случая следва да се приложи именно това тълкуване, като разноските относно произнасянето на съда по режима на лични отношения на непълнолетното дете с бащата, които се претендират от Г. и които са в доказан размер от 2606.84 лева, от които 1250 лева - половината от заплатеното адвокатско възнаграждение в общ размер от 2500 лева, доколкото не за разграничени от страната и 1356.84 лева - депозит за възнаграждение на вещи лица, следва да се понесат от нея. Разноските относно произнасянето на съда по издръжката на децата на страните, направени от Гавалюгоава в размер на 1250 лева (половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото, както бе посочено не са разграничени от страната), равняващи се на 639, 11 евро, В. Х. следва да бъде осъден да й заплати. Предвид изхода от спора, в това число и обстоятелството, че тезата на В. Х. не е зачетена от съда като основателна, на последният следва да бъдат възложени и заплатените от бюджетните средства на съда суми за възнаграждение на вещите лица в размер на 1356.84 лева, равняващи се на 693.74 евро. Така мотивиран, Софийският градски съд