Решение № 11214 от 19.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1454/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от „КОСИСТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК 203247399, със седалище и адрес на управление [населено място] поле, •••, представлявано от управителя И. Х. Х., чрез пълномощника му адвокат Н., против Решение № 634/02.05.2024 г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 6132/2023 г. по описа на същия съд, потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 800/09.10.2023 г. на Кмет на Община Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател, на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лв., за извършено нарушение по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС и НП да бъдат отменени.

3. Ответникът по касационната жалба – Кмет на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от „КОСИСТРОЙ“ ЕООД срещу НП № 800/09.10.2023 г. на Кмет на Община Пловдив, с което на дружеството на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лв., за извършено нарушение по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 002273/18.09.2023 г., съставен от М. К. П., инспектор към Пловдивски общински инспекторат. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

Във връзка със сигнал, постъпил в деловодството на Пловдивски общински инспекторат (ПОИ), с вх. № 23ГТ-273/07.09.2023 г. и Закон за защита от шума в околната среда, на 08.09.2023 г. е извършена е проверка с начален час 14: 15 часа на строителен обект, жилищна сграда с НК=15.00 м. с УПИ У1-520.1752.кв.522 по плана на първа градска част, находящ се на [улица] [населено място], като към момента на проверката е установено, че от строителния обект се излъчва шум от строително-монтажни дейности - рязане на кофражни дъски с циркуляр, пробиване на дупки в бетон с бормашина, забиване на пирони с чук и верижна машина с багер с кофа, засипваща с пръст обратен насип в северната част на обекта. От информационната табела поставена на огражденията на обекта, е констатирано, че изпълнителят на строежа е „КОСИСТРОЙ“ ЕООД, като строително-монтажните работи (СМР) се извършват от работници, намиращи се на територията на обекта.

Прието е, че с това деяние „КОСИСТРОЙ“ ЕООД е извършило нарушение по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 115337/08.09.2023 г. Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

В последното е посочено още, че не са налице основания за прилагане на хипотезите на чл. 28, чл. 54 и чл. 58г от ЗАНН.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че от обективна страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение. Приел е също така, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Според районния съд, определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение. В случая с НП е наложена административно наказание „имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение по осигуряване на здравословни условия на живот на населението. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена като висока, тъй като същите представляват неизпълнение с висока степен на риск за останалите граждани. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта е гарантирането на обществения ред и здравословната почивка на гражданите, като в закона са чувствително засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при такива нарушения. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на отговорността няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Затова и съдът е приел, че случаят не може да се определи като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Напротив нарушението е типично за същите от този вид. От друга страна нарушението е плод на строителна дейност, извършвана по професионален начин и от професионалисти, включително и от името на юридическо лице търговец, поради което тази дейност следва да се извършва с грижата на професионалиста, който критерий следва да се приложи и при спазване на ежедневната почивка на гражданите.

С тези съображения е обоснована законосъобразността на оспореното НП.

ІV. Относно искането за отправяне на преюдициално запитване:

8. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания да бъде уважено направеното с касационната жалба особено искане за отправяне на преюдициални въпроси до СЕС по реда на чл. 628 ГПК.

Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностна правна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се провери въз основа на това тълкуване дали има противоречие на националното право с норми на европейското право. В процесния случай формулираните въпроси не покриват изискванията за отправяне на преюдициално запитване.

Преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, което е обект на съдебния контрол.

В конкретния случай, така формулираните въпроси по-скоро се отнасят до принципни теоретични разсъждения относно общностното право и съотнасянето му с националното право.

Казано с други думи с искането са поставени принципни въпроси без посочване на конкретна общностна правна норма, с която националното ни право да е в противоречие. Това от своя страна поставя в обективна невъзможност съда да извърши каквато и да било преценка в горния смисъл.

При това положение особеното искане на касатора за отправяне на преюдициално запитване до СЕС се явява неоснователно. Това има за последица неговото отхвърляне.

V. За правото:

9. С разпоредбата на чл. 16а, ал. 5 от ЗДвП, е въведена забрана за излъчването на шум по време на строителство за времето от 14, 00 до 16, 00 ч. и от 23, 00 до 8, 00 ч.

В чл. 34а, ал. 1 от ЗДвП пък е предвидено за нарушение по чл. 16а, ал. 1 – 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв..

10. В рамките на тази материално и административнонаказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни и веществени доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени подробни и обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящия съдебен състав при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

11. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното НП, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушенията са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. НП съдържа ясно и недвусмислено описание на нарушението (възпроизведено в т. 6 от настоящото решение), датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, т.е. налице са както фактическите, така и правните основания, послужили като основание за неговото издаване.

12. Правилен и съответен на целта на закона е изводът на районния съд, че за съставомерността на деянието, а оттам и за описание на нарушението, е без значение какво е било нивото на установения шум, доколкото нарушената разпоредба на ЗЗШОС не изисква измерване нивото на шума, а забранява какъвто и да е шум по време на строителство в определен часови диапазон. Този извод произтича пряко от разпоредбата на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС, която императивно забранява излъчването на шум по време на строителство за времето от 14, 00 до 16, 00 ч.

13. Противно на твърденията на касатора, чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС няма нито пряка, нито косвена релация с чл. 19, ал. 1 от КРБ, който урежда икономическите отношения в страната като въвежда принципите на свободна стопанска инициатива. Нормата на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС е установена с цел да защити живота, здравето и спокойствието на гражданите, т.е. няма никаква връзка с икономическите отношенията в страната. Тази норма на закона не създаван нито някакво икономическо предимство, нито ограничава избирателно отделни правни субекти за сметка на други, тя е общовалидна за всички стопански субекти и не само за тях - тя е валидна за всички, и целта й е да охрани именно живота, здравето и спокойствието на гражданите.

Това изрично е посочено в чл. 2 от ЗЗШОС, според който целите на този закон са за създаване на здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум.

Независимо от изложеното, само за пълнота съдът намира за нужно да добави, че в своята практика Конституционният съд e имал възможността да приеме, че правото на свободна стопанска инициатива, няма абсолютен характер. Свободата на стопанска инициатива не изключва принципите на държавно регулиране и на държавен контрол на стопанската дейност. Конституцията предоставя на законодателя правото да уреди съответно да ограничи свободата на стопанска инициатива по законодателен ред. Такива са хипотезите на чл. 18 от Конституцията (относно държавната собственост и държавния монопол) или на чл. 19, ал. 2 от Конституцията (предотвратяване на злоупотребата с монополизма и нелоялната конкуренция и защитата на потребителя). Свободната стопанска инициатива може винаги да бъде ограничена и с оглед защитата на други конституционни ценности - например суверенитета, сигурността и независимостта на страната и нейната териториална цялост; опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната; особената закрила на земята; защитата на българския език и на националното историческо и културно наследство и т.н. Свободната стопанска инициатива може да бъде ограничавана винаги в хипотезите на чл. 57, ал. 2 ( която не допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други ) и ал. 3 (при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37) от Конституцията (Решение № 6 от 25.II.1997 г. на КС на РБ по конст. д. № 32/96 г.).

Изложеното изключва необходимостта от отмяна на хода по същество и отправяне на искане до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на чл.16а, ал. 5 от ЗЗШОС във връзка с чл. 19 от КРБ, още повече, че искането е направено едва с писмената защита след приключване на устните състезания.

14. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

VI. За разноските:

15. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 228, във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,