Решение № 13814 от 15.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 5950/2024 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 31773/01.02.2024г., с която ищецът А. Д. К. е предявил срещу ответника Л. В•••••• осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени емоционални болки и страдания, накърняване на честта и достойнството, душевен дискомфорт и притеснение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2024 г., до окончателното плащане. Ищецът твърди, че на 29.07.2021 г., по време на заседание на Научния съвет на Института по микробиология •••••, в което са участвали петнадесет членове от общо двадесет и един, сред които и ответникът, по време на разискване по т. 5 от дневния ред ответникът К. е заявила следното: „Аз много исках тази лаборатория да просъществува. Предложението ми беше доц. А. К. да я оглави и да направим една чудесна лаборатория за алгология. Факт е, обаче, че той е пенсионер, а и се оказа невъзможно да работя с него, това е един некоректен човек, лъжец и измамник”. Тези думи са били възприети от членовете на Научния съвет, присъствали на заседанието, както и са били вписани в протокол, изготвен от протоколчика на Научния съвет •••••, подписан от секретаря и председателя на Научния съвет. Твърди, че за извършеното деяние срещу ответника е подадена тъжба от ищеца, по която е образувано н. ч. х. д. № 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав, за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 146 от НК, по което е постановена присъда № 87/20.04.2022 г., с която ответницата е била оправдана, като тази присъда била потвърдена с решение № 731/19.10.2023 г., постановено по н. ч. х. д. № 5064/2022 г. по описа на СГС, VI въззивен състав. В мотивите си към посочените съдебни актове Софийски градски съд и Софийски районен съд са приели, че действително ответникът К. е изрекла публично думите „некоректен човек, лъжец и измамник“, които по своето естество представляват обидни изрази, доколкото с тях тя е направила непристойни изказвания за личността на ищеца, които са обективно годни да накърнят честта и достойнството му. Поддържа, че поведението на ответника представлявало грубо накърняване на честта и достойнството на ищеца, включително свързано с научната му дейност и постижения. Накърнени били престижът и авторитетът на ищеца, освен пред колегите му в ••••, така и пред Съюза на българските писатели, към който ищецът членува. Посочените обидни епитети и квалификации са били изречени публично пред голяма част от бивши колеги и познати на ищеца, а впоследствие тези обиди са били узнати и от всички останали, които са имали достъп до протокола от заседанието и са се запознали с неговото съдържание. Ищецът, след като се е запознал с протокола от заседанието, се почувствал обиден, принизен, омаловажен и нагрубен, като това му причинило душевен дискомфорт, болка и страдание. Ищецът имал редица достижения в професионалната си сфера, успехи и изграден безупречен авторитет, а изявленията, които ответникът употребила по отношение на ищеца, че последният бил „некоректен човек, лъжец и измамник”, се отразили на ищеца особено тежко. Изказванията на ответника към ищеца накърнили силно честта и достойнството на ищеца, същите увреждали неговата безупречна репутация и доброто му име. Ищецът изпитвал силно чувство на обида и от несправедливото грубо отношение спрямо него. Посочените действия на ответника оказали отрицателно влияние върху ежедневието на ищеца, мотивацията му за работа, способността му за сън и отдих, както и на цялостното му качество на живот. Ищецът имал смущения на съня, станал напрегнат и стресиран, изпитвал постоянно чувство на огорчение и душевна болка. Поддържа, че деянието на ответника, въпреки че не представлява престъпление, съставлява непозволено увреждане, доколкото накърнява честта и достойнството на ищеца, уронва неговия авторитет и престиж пред неговите колеги, като по този начин и се омаловажават годините, прекарани от ищеца, в труд за развитието на научната дейност и Института. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и разноски. В срока по чл.131 ГПК ответницата Л. В. К. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения срещу нея иск. Поддържа, че изложените в исковата молба обстоятелства, касаещи проведеното заседание на 29.07.2021 г. на Научния съвет на Института по микробиология •••••, за което ищецът твърди, че ответникът е изрекла по отношение на ищеца думите „некоректен човек, лъжец и измамник“, не отговаряли на обективната действителност. Ответникът оспорва настъпилото в правна сфера на ищеца увреждане, както и размера на претенциите за неимуществени вреди. Намира, че обстоятелството, че ищецът не е присъствал на заседанието на Научния съвет от 29.07.2021 г. изключва наличието на умисъл от страна на ответника да изрече позорящи изрази към ищеца, с което да урони неговата чест и достойнството му. Изтъква, че на основание чл. 300 от ГПК въпросът за липсата на вина е доказан, с оглед мотивите на съдилищата в присъда и решението относно липсата на умисъл на ответника. Твърди, че поведението на ищеца към ответника може да се разглежда като обективна предпоставка за процесните твърдения, тъй като в съвместната им работа ищецът не е изпълнил поети от него задължения към ответника - да изготви и публикува обзор с приноса на членовете на екипа по изпълнение на Договор № КП-06-Н37/12/06.12.2019 г. на тема „Иновационни конструкции на фотобиореакторина база интегрална концепция за утилизация на С02 и получаване на метаболи от водораслова биомаса с висока биологична и имуностимулираща активности“ в периода 06.12.2019 г. - 06.12.2022 г. и да заплати възнаграждение на ответника, с което свое поведение ищецът, като ръководител на проект, към ответника, която е член на работния състав по проекта, намира за некоректно, тъй като не е била компенсирана за извършената от нея работа по същия проект, така и за извършения от нея научен труд не е получила признание и заплащане. Изтъква, че популяризирането на случая е единствено поради усилията на ищеца, а ответникът не е допускала и целяла, че процесните изрази ще бъдат записани в протокола, а след това този протокол ще стане публично достояние или за него ще узнаят други лица извън тесния кръг на Научния съвет на Института. Твърдяното от ищеца накърняване на неговия личен престиж и авторитет пред останалите му колеги поддържа, че е по причина на неговите действия по разгласяването на протокола от заседанието на Научния съвет и образуваното от него като частен тъжител н.ч.х.д. № 12708/2021 г. по описа на СРС. Оспорва размера на претендираните от ищеца сума за нанесените неимуществени щети като прекомерен, предвид обстоятелството, че описаното поведение на ищеца към ответника действително обосновава извод за некоректност и неспазване на поети задължения, с което обективно е допринесло за претърпените от него вреди. Искането към съда е предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално - да бъде определен по-нисък размер на обезщетение. Предявени са и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от Л. В. К. срещу ответника А. Д. К., за заплащане на сума в общ размер от 5200 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н. ч. х. д. № 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав, и по възз. н.ч.х.д. № 5064/2022 г. по описа на СГС, съгласно договори за правна помощ и съдействие, представляващи и разписки за получените по тях възнаграждения, както и за сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безсъние, сърцебиене, страх, че ще бъде осъдена, опетняване на доброто й име и достойнство, влошаване на взаимоотношения с колеги, роднини и приятели, ниска самооценка, здравословни проблеми, вследствие на посочените съдебни производства, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на насрещните искове- 10.06.2024г. до окончателното им изплащане. Ищецът по насрещните искове твърди, че във връзка с образуваното по частна жалба на ответника по насрещния иск наказателно производство заплатила възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н. ч. х. д. № 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав, и по възз. н.ч.х.д. № 5064/2022 г. по описа на СГС, съгласно договори за правна помощ и съдействие, представляващи и разписки за получените по тях възнаграждения. Твърди, че през времетраенето на проведеното наказателно производство, продължило до 19.10.2023г., изпитвала стрес, страдала от безсъние, страх, че ще бъде осъдена, било опетнено доброто й име в обществото, личностната й оценка била изключително занижена, затруднено било общуването й с колеги, роднини и приятели, както и силно влошено здравословното й състояние. Моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 5200 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, както и сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещните искове до окончателното изплащане. Претендира разноски. Ответникът по насрещните искове - А. Д. К. е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва тяхната основателност и допустимост. Поддържа, че предявеният иск за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, представляващи сторени разноски в хода на производството по предявена тъжба, е недопустим поради липса на правен интерес. Намира, че за ищеца е била налице процесуална възможност да претендира имуществени вреди в размер на заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, образувано по подадената тъжба, а пропускането на тази възможност не би могло да се преодолее с предявяването на иск по гражданскоправен ред. Оспорва изложените от ищеца твърдения, като се излагат аргументи, че исковете са недоказани поради липсата на кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на деликтната отговорност. Поддържа, че подаването на тъжба не представлява противоправно деяние, а ответникът по насрещния иск е упражнил своето конституционно право да подаде тъжба като частен тъжител, действията му били добросъвестни и са били насочени и извършени с оглед търсената от него защита. Подаването на тъжба и воденето на наказателно производство, когато тъжителят твърди, че е пострадал от престъпление от частен характер, представлява субективно право, регламентирано от закона, в частност чл. 148 ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146 от НК, чието упражняване зависи от волята на лицето повдигането и поддържането на обвинение по такава тъжба не представлява неправомерно действие и не може да доведе до ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Поддържа, че е действал добросъвестно, което изключва презумпцията за виновност, така и подаването на тъжба съставлявало правомерно действие. Оспорва за ищеца по насрещната претенция да са настъпили сочените от нея вреди, да се е влошило здравословното й състояние, като в тази връзка сочи, че представените медицински документи не установяват констатации на лекуващ лекар, а твърдения на лекуваното лице. Поддържа, че подадената тъжба не е разгласена публично, а в случай че наличието на наказателно дело от частен характер е станало известно на по-широк кръг от хора, това обстоятелство не може да бъде вменено във вина на ответника. Оспорва да е налице и причинно – следствена връзка между деянието и твърдените вреди. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното: По делото е приет неоспорен препис – извлечение от протокол № 22 от провело се на 29.07.2021г. заседание на •••••• в който е отразено, че при разискването на т.5 от дневния ред ответницата Л. В. К. е направила следното изказване: „Аз много исках тази лаборатория да просъществува. Предложението ми беше доц. А. К. да я оглави и да направим една чудесна лаборатория за алгология. Факт е, обаче, че той е пенсионер, а и се оказа невъзможно да работя с него, това е един некоректен човек, лъжец и измамник…“. Установява се от представеното неоспорено електронно съобщение, че на 03.08.2021г. изготвеният протокол е бил изпратен по имейл на 23 лица. Със заповед от 29.04.2021г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с Института по ••••, считано от 01.05.2021г. Прието е извлечение от интернет сайта на Съюза на българските писатели, от което е видно, че на 10.07.2019г. ищецът А. Д. К. е бил приет за член на Съюза. Пред районния съд са представени и приети Диплом от 2018г. за високи научни постижения за принос в утвърждаване на •••• като водещ научен център, връчена от Председателя на ••••; Грамота от 24.05.2021г. за номинация на ищеца за Голямата награда "••••; Удостоверение за най-сваляна статия на ищеца на тема „Разработване на нов неструктуриран модел за симултанна захарификация и ферментация на скорбяла до получаване на етанол чрез рекомбинантен щам“; Авторско свидетелство № 37145 за изобретяването на устройство за механично гасене на пяна; Патентоване на устройството за механично гасене на пяна; Патентоване на изобретение, намиращо приложение в хранително-вкусовата промиленост; Патентоване на устройство за аериране на течности; Справка за разработено устройство за аериране на течности; Награда за постижения в областта на поезията; Решение от 22.01.2024 г. по заявка за регистрация на полезен № 5844 с наименование „•••••. Приети са също така и няколко на брой статии на ищеца в превод на български език, поздравителни писма и сертификати във връзка с твърденията на ищеца за утвърждаването му като признат специалист с принос към развитието на науката. Във връзка с твърденията на ответницата за неизпълнение от страна на ответника на поети от него задължения по изготвяне и публикуване на обзор, липса на признание за извършения от нея труд и неизплатено възнаграждение е представена възлагателна заповед № I-135/27.12.2019г., с която директорът на ••••, във връзка с договор № •••• е определил работен колектив от 10 души, сред които са ищецът А. Д. К. и ответницата Л. В. к.. Приет е препис и от административен договор № •••• сключен между Фонд „Научни изследвания“ – от една страна и А. Д. К. (ръководител на научния колектив) и Института по •••• – от друга страна (бенефициенти), който има за предмет финансиране на научноизследователски проект с тема „Иновационни конструкции на фотобиореактори на база интегрална концепция за утилизация на СО2 и получаване на метаболити от водораслова биомаса с висока биологична и имуностимулираща активности“. Уговорено е на бенефициентите да се предоставя финансиране в размер на 120 000 лева, съгласно условията на договора, както и че фондът финансира в рамките на посочената сума разходите, свързани с изпълнението на работните програми, направени от бенефициентите. В чл.4 от договора е посочено, че всички разходи се извършват по нареждане на ръководителя на научния колектив и със съгласието на бенефициентите относно целесъобразността на разхода. В чл.7 от договора е уговорено предоставените средства да бъдат използвани съгласно насоките и финансовия план (приложение № 3), което е неразделна част от договора, като в т.1, пр.2 от приложението са предвидени 24 000 лева за възнаграждения на екипа на проекта. Представена е служебна бележка от 28.02.2022г., издадена от ••••, в уверение, че Л. В. к. не е получила възнаграждение по договор № КП-06-Н37/12/06.12.2019г. Приет е амбулаторен лист от 27.02.2023г. на ответницата Л. В. к. с анамнеза за отключено безсъние, сърцебиене, тежест в гърдите и високи стойности на кръвно налягане до 200/100. Отразено е обективното състояние на ответницата като задоволително, същата е адекватна със спокойно гърло и корем, чисто везилуларно дишане, тахиритмична сърдечна дейност с ясни тонове, кръвно налягане от 160/100 и сърдечен пулс от 110 удара в минута, като е поставена диагноза „други реакции на тежък стрес“. Представена е и консултация от 10.02.2024г., видно от която обективното състояние на ответницата е задоволително, същата е адекватна, контактна, афебрилна. Представен е договор за правна помощ от 28.02.2022г., сключен между ответницата и адвокат Л. К., с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лева за изготвяне на отговор на тъжба от 07.09.2021г., подадена от А. К. и за осъществяване на процесуално представителство по НЧХД № 12708/2021г. по описа на СРС, НО, 13 състав. Приет е също така и договор за правна помощ от 01.03.2023г., сключен между ответницата и адвокат Л. К., по който страните са уговорили възнаграждение в размер на 2600 лева за изготвяне на отговор на жалба от 03.05.2022г., подадена от А. К. и за осъществяване на процесуално представителство по ВНЧХД № 5064/2022г. по описа на СРС, НО, 6 въззивен състав. Приет е неоспорен препис от присъда № 87 от 20.04.2022г. по НЧХД № 12708/2021г. по описа на СРС, НО, 13 състав, с която ответницата (тогава подсъдима) Л. В. К. е призната за невинна в това, че на 29.07.2021 г. в гр. София публично – на заседание на Научния съвет на института по микробиология към ••••, в качеството си на длъжностно лице – заместник директор на института по микробиология към •••• при изпълнение на службата си е казала нещо унизително за честта и достойнството на А. Д. К., като коментирайки т. 5 от дневния ред на заседанието е заявила „Аз много исках тази лаборатория да просъществува. Предложението ми беше доц. А.К. да я оглави да направи една чудесна лаборатория за алгология. Факт е обаче, че той е пенсионер, а и се оказа невъзможно да работя с него, той е един некоректен човек, лъжец и измамник. Много съжалявам, че няма да можем да развием тази тематика“, като това изявление било записано в протокола, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1 и т. 4, вр. чл.146 от НК. Установява се от изготвените към присъдата мотиви, че Л. В. К. е оправдана, тъй като същата не е предвиждала общественоопасните последици от деянието си и не е искала или допускала настъпването им, т.е. не е действала с умисъл да каже обидните думи за доц. К. „в негово присъствие“ – било пряко или опосредено, поради което е прието, че поведението й не е съставомерно. Прието е също така и неоспорен препис от решение № 731 от 19.10.2023г. по ВНЧХД № 5064/2022г. по описа на СГС, НО, 6 въззивен състав, с което е потвърдена първоинстанционната присъда от 20.04.2022 г. по НЧХД № 12708/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13-ти състав, като въззивният съд е приел, че деянието е извършено от подсъдимата при липса на умисъл, поради което същото е несъставомерно от субективна страна. По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на шестимата свидетели Д.Е, Х.В, Х.М, Ю.Г, М.М, П.М. Свидетелката Д.Г е посочила, че работи в Института по микробиология към •••• от м.05.2005г. Познава ищеца и ответника, като в качеството си на член на Научния съвет е присъствала на събранието от 29.07.2021г. При достигане на т.5 от дневния ред, думата била дадена на ответницата Л. к., която пред всички в залата и на висок глас казала, че не може да работи с пенсионер, както и че ищецът А. К. е некоректен човек, лъжец и измамник, като думите й били отразени в изготвения от заседанието протокол. В залата било тихо и спокойно и свидетелката чула изреченото от Л. к., независимо че била седнала в края на залата. Ищецът разбрал след заседанието за тези думи и бил ядосан и огорчен. Свидетелят Х.Ш е посочил, че към момента е пенсионер. Познава ищеца от 53 години и са близки приятели, виждат се често всяка седмица, като заедно са работили в Института. В края на м.07.2021г. двамата се срещнали и ищецът споделил на свидетеля, че в Научния съвет срещу него са изречени думите „лъжец, измамник и несериозен“, за което бил съставен протокол, с който ищецът се сдобил след около месец. Този протокол бил показан на свидетеля и в него се виждала нанесената обида. След изричането на тези думи, тонусът на работа на ищеца спаднал, чувствал с некомфортно, притеснен, обиден и омерзен, имал здравословни проблеми. По време на работа ищецът губел концентрация. Ищецът бил световноизвестен учен с много цитати и публикации и изречените квалификации съставлявали за него голям проблем. Свидетелят Х.Н е заявил, че работи в Института по микробиология към ••••, като два мандата е бил директор и три мандата – заместник – директор, като към момента на разпита завежда департамента по инфекциозна микробиология. Познава ищеца от 80-те години. На 06.12.2019г. бил сключен договор •••, подписан от свидетеля, откогато двамата с ищеца се виждали много често, а от м.07.2021г. до момента на разпита двамата се виждали почти всеки ден. В началото на м.08.2021г. ищецът споделил на свидетеля, че по време на заседание на Научния съвет са изречени обидни думи спрямо него – „непочтен човек, лъжец и измамник“, от което ищецът силно се обидил, предвид всеотдайността му към работата и науката. Ищецът бил много изнервен и не можел да разговаря нормално, бил отчаян, депресирал се, почти на работел и се демотивирал, страхувал се да общува с други хора, като освен това се оплакал на свидетеля, че е вдигнал високо кръвно и му се е покачила кръвната захар. Свидетелят заявява, че е виждал документи, свързани със здравословното състояние на ищеца. Ръководител на проекта по договор ••• бил ищецът А. К., а ответницата к. била един от участниците. През месец март 2021г. свидетелят напуснал този проект, като оттогава сведения за неговото движение получавал единствено от ищеца. Между К. и к. възникнали проблеми във връзка със стартирането на работата, тъй като трябвало да се подбере подходящ щам за култивиране, като свидетелят разбрал, че ответницата к. е донесла щам и хранителна среда, но е спряла дотам и други задачи не била изпълнила. Свидетелят смята, че са възникнали и спорове относно възнагражденията, които следвало да се заплащат на членовете на екипа, като средствата за тези възнаграждения били относително малка част към фонд „Научни изследвания“, тъй като по-голямата част била за консумативи, оборудване, форуми и представяне на резултатите. Възнаграждението се получавало за отчетена конкретна дейност за определен период от време, като свидетелят смята, че възнагражденията са получавани след първата година, когато е имало някакви експериментални резултати. Възнагражденията се изплащали от Института по предложение на ръководителя на проекта, въз основа на резултати, като всеки член правел индивидуален отчет за свършената работа и на база на този отчет, на база изготвени публикации и други активности се вземало решение каква сума и как да се разпредели тя. Важна част от изпълнението на проекта съставлявало извършването на обзор, който бил основата, върху която да се стъпи при извършване на експериментална работа, като за тези обзори не се предвиждали средства към фонд „Научни изследвания“. Самият свидетел сочи, че е участвал в извършването на обзор, но за него не е получавал възнаграждение. Ищецът К. отговарял за цялостното изпълнение на проекта и за направените финансови разходи, както и за някои от задачите по създаване на биореактори, процесите на мащабиране на култивиране и получаването на биологично активни вещества и за създаването на математични модели. Ответницата к. имала за задача да изучава физиологията на микроводораслите, но на свидетеля не му е известно тя да е свършила нещо, което да е различно от предоставяне на щам. Всичко това свидетелят научил от комуникацията му с ищеца, който споделял и изпращал имейл съобщения. Свидетелят споделя, че ответницата не е участвала в публикация, поради липсата на представени резултати, както и че не е получавала възнаграждение по проекта. Свидетелят Ю.И е дала показания, че познава спорещите страни, като с ответницата к. е работила периодично от 2007г. С ищеца свидетелката се запознала покрай ответницата, която я помолила да се включи в техния проект за микроводорасли към фонд „Научни изследвания“. Работата на свидетеля и на ответницата била свързана с въвеждане на щамове микроводорасли, като били и помолени да направят част от обзор, по който била представена цялата необходима информация, но не последвало нищо след изпращането на обзора на ищеца К.. Обзорът представлявал уводен материал, върху който да стъпи самият проект. Последният отговарял за функционирането и конструирането на иновативни биореактори, докато ролята на свидетеля и на ответницата била свързана с това, какво ще се култивира. Възнаграждение не било получавано, както и средства за консумативи и материали. Предложението за изплащане на възнаграждение се внасяло от ръководителя на проекта, който за себе си внесъл такова предложение и му било изплатено възнаграждение. Свидетелят не знае дали ответницата к. е била цитирана в статии. Посочено е, че е възможно да бъде публикувана само част от обзора, но същата щяла да бъде с по – малка стойност. Не било част от компетенциите на ищеца да оценява изготвения обзор, като за него не било уговаряно възнаграждение, независимо че такова е било очаквано. Свидетелката М.М е посочила, че познава спорещите страни, с които са колеги в Института по микробиология към ••••, както и че знае, че ищецът е водил наказателно дело срещу ответницата. След започване на наказателното дело, ответницата посетила кабинета на свидетелката, като е била притеснена, люлеела се и се намирала в нервен срив. Вдигнала кръвно, като дори се наложило съпругът й да я прибере от работа, защото ответницата била срината. Често се налагало на свидетеля да общува с ответницата к. по време на наказателното дело и при срещите им ответницата била разтреперана, защото й се налагало да дава показания пред полицията и да се явява в съдебни заседания. Водените дела се отразили много зле върху здравословното й състояние, като скоро преди разпита на свидетеля ответницата била хоспитализирана. Спрямо колегите си ответницата не била променила отношението си и изпълнявала прекрасно своите служебни задължения като ръководител. Свидетелката сочи, че е имало сутрини по време на наказателните дела, в които ответницата е споделяла, че не е могла да спи поради постоянно пристигащите призовки, но това не се отразило върху професионалните й отношенията с екипа. Свидетелката е посочила, че е присъствала на заседанието на Научния съвет от 29.07.2021г., но не помни къде е седяла и както е било говорено. Свидетелката П.П е заявила, че е директор на Институт по микробиология от м.01.2020 г. и член на Научния съвет, като е присъствала на заседанието от 29.07.2021г., когато се е обсъждало закриването на лабораторията на ищеца К., която той е оглавявал, тъй като от 01.05.2021 г. той е бил освободен от работа и лабораторията е останала без научен състав, което налагало същата да бъде закрита. Ответницата к. предложила на Научния съвет лабораторията да бъде закрита и това предложение било прието единодушно, като това свидетелката е чула. Свидетелят не може да каже точните думи, които е употребила ответницата, защото по време на заседанията не се слушало абсолютно всичко, доколкото необходимите документи били представяни предварително и в случая свидетелката се била запознала с доклада на ответницата. Това позволявало на присъстващите да обсъждат помежду си други неща. Свидетелката сочи, че е видяла в изготвения протокол процесните думи, но не й е направило впечатление ответницата к. да ги е изрекла по време на заседанието. В залата присъстващите стояли с хората, които са им най-интересни за разговор и обсъждане на решенията, които ще се взимат от Научния съвет. Залата била около 12 метра дълга, като в случая свидетелката е посочила, че е стояла по средата на залата, като от едната й страна се е намирал професор М.Г а от другата е бил професор А.Ч.. Професор к. излязла напред, но свидетелката не била наблизо до нея – намирали се на около 4 места една от друга. На заседанието присъствали професор Г. и професор М., но свидетелят не помни кой къде е седял. Протоколчикът на заседанието е стоял най-отпред на масата, но свидетелят не знае на какво разстояние от него е била ответницата – може би на около 3-4 метра. Текстът на изготвения протокол бил неизвестен за свидетеля, независимо че е бил изпратен по имейл, докато не била призована пред съда. Протоколът не е поправян. На никого не направило впечатление ответницата да е изрекла обидни думи към ищеца. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По предявения главен иск от ищеца А. Д. К. срещу Л. В. К.: Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, чиято основателност е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните елементи: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вреда, 3/ противоправността на деянието и 4/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е да опровергае установена презумпция. Конкретно в настоящия случай ищецът А. Д. К. следва да установи, че ответницата е извършила твърдяното противоправно деяние - употребяване на твърдените в исковата молба думи и изрази на 29.07.2021 г. по време на заседание на Научния съвет на Института по микробиология ••••• по отношение на ищеца „Аз много исках тази лаборатория да просъществува. Предложението ми беше доц. А. К. да я оглави и да направим една чудесна лаборатория за алгология. Факт е, обаче, че той е пенсионер, а и се оказа невъзможно да работя с него, това е един некоректен човек, лъжец и измамник.“, в пряка причинна връзка от което е претърпял твърдените неимуществени вреди (вида на претърпените негативни преживявания и емоции, засягане на доброто име в обществото, честта и достойнството), като вината се предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника по иска и при доказване на горните факти е да установи, че е заплатил претендираните суми, както и да обори презумпцията на виновност. Съдът намира, че на първо място следва да бъде разгледан въпросът относно задължителната сила на оправдателна присъда № 87 от 20.04.2022г. по НЧХД № 12708/2021г. по описа на СРС, НО, 13 състав, потвърдена с решение № 731 от 19.10.2023г. по ВНЧХД № 5064/2022г. по описа на СГС, НО, 6 въззивен състав, с която ответницата е оправдана за това, че на 29.07.2021 г. по време на заседание на Научния съвет на института по микробиология към ••••, е казала нещо унизително за честта и достойнството на А. Д. К., като е заявила „Аз много исках тази лаборатория да просъществува. Предложението ми беше доц. А.К. да я оглави да направи една чудесна лаборатория за алгология. Факт е обаче, че той е пенсионер, а и се оказа невъзможно да работя с него, той е един некоректен човек, лъжец и измамник...“. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.