Решение № 79 от 3.11.2023 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 194/2023 г.

Производството пред ПОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. С присъда Присъда № 5/29.03.2023 г., постановена по НОХД № 301/2021г., Радомирският районен съд е признал подсъдимия К. В. Д., роден на ••• г. в •••, с постоянен адрес: •••, българин, български гражданин, с ••• образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: ••••••••••, за виновен в това, че на ••• г. в •••, чрез използване на неистински документ (договор за потребителски кредит № ••• г. между „В. 111“ ЕООД и М. М. Д. от •••), получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари в размер на 1150, 00 лв., собственост на „В. 111“ ЕООД, с намерение да ги присвои, за което престъпление на основание чл. 212, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година. Изпълнението на така определеното наказание „Лишаване от свобода“ на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С постановената присъда, районният съд е признал подсъдимия К. В. Д. за невиновен в това, че на ••• г. в •••, сам е съставил неистински частен документ (договор за потребителски кредит № ••• г. между „В. 111“ ЕООД и М. М. Д. от •••) и го употребил, за да докаже, че съществува задължение за М. М. Д. в размер на 1150, 00 лв. – престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК съдът го е оправдал по така повдигнатото му обвинение. Подсъдимият К. В. Д. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - П. сумата от 793, 90 лв. /седемстотин деветдесет и три лева и деветдесет стотинки/ - направени разноски на фазата на досъдебното производство и по сметка на Районен съд – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 100 лв. (сто лева) - направени разноски на фазата на съдебното следствие. Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимият К. В. Д., чрез неговият пълномощник – адв. Б. Б., с която се атакува постановената от първата инстанция присъда в частта, с която Д. е признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за срок от три години. Във въззивната жалба се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за незаконосъобразност и неправилност на обжалваната присъда. Наведени са твърдения, че решаващият съд е подходил формално и избирателно, като не е обсъдил всички налични по делото доказателства, а само тези обслужващи обвинителната теза. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. Представителят на Окръжна прокуратура Перник взема становище за неоснователност на жалбата и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият се явява лично и с адв. Б., която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за постановяване на съдебен акт, с който въззивната жалба да бъде уважена като основателна и доказана, а подсъдимият Д. да бъде признат за невиновен. Подсъдимият в лична защита поддържа казаното от неговия защитник. Допълва, че няма вина и моли съда да прецени по справедливост. Пернишкият окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното: В производството по делото пред районния съд са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен анализ, Районен съд гр. Радомир е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е присъдата си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Производството пред Радомирския районен съд е образувано въз основа на внесено от ТО – Р. при Районна прокуратура - гр. П. обвинение срещу подсъдимия К. В. Д. за това, че нa •••г. в •••, чрез използване на неистински документ; /договор за потребителски кредит № ••• г. между „В. 111“ ЕООД и М. М. Д. от г•••, получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари в размер на 1150, 00 лв., собственост на „В. 111“ ЕООД с намерение да ги присвои- престъпление по чл.212 ал.1 от НК, както и за това, че на •••г. в •••, сам е съставил неистински частен документ /договор за потребителски кредит № ••• г. между В. 111“ ЕООД и М. М. Д. от ••• и го употребил за да докаже, че съществува задължение за М. М. Д. в размер на 1150, 00 лв. - престъпление по чл.309 ал.1 от НК. В процесния период подсъдимият Д. работел в офиса на дружеството „В. 111“ ЕООД в •••, чийто предмет на дейност било отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на участия в други финансови институции, факторинг, застрахователно агентство, всички други дейности, незабранени по закон и след снабдяване с лицензии за извършване на дейностите, когато това се изисква по закон. Освен подсъдимия по същото време в дружеството работели и свидетелката Р. М. С. /•••/, свидетелката М. М. И. /•••/, свидетеля Д. Т. Т. /•••/, свидетеля Л. А. Б. /•••/. Подсъдимият изпълнявал длъжността „•••“, но към процесната дата нямал сключен трудов договор. През месец ••• г. Д. имал нужда от пари и решил да се сдобие със същите, като представи неистински частен документ от името на клиент пред дружеството „В. 111“ ЕООД и след като бъде отпуснат кредит, да вземе сумата за себе си. За целта същият попълнил формуляр за кандидатстване за кредит от ••• г. и договор за потребителски кредит № ••• г. между „В. 111“ ЕООД и М. М. Д. без последният да присъства на подписване на документите. Вече подписаните документи били представени пред длъжностно лице от „В. 111“ ЕООД в офиса на дружеството в •••, като в резултат на подписания договор подсъдимият Д. получил сумата от 1150, 00 лева. През ••• г. в офиса на фирмата в ••• започнала работа свидетелката М. И., която изпълнявала длъжността „•••“. При извършване на справка от нейна страна за клиенти, които не са си погасили задълженията, И. попаднала на името на М. Д.. След проведен разговор, същият отишъл в офиса и заявил, че не е подписвал договор за кредит № ••• г. И. сигнализирала компетентните органи и било образувано следствено дело № ••• г. по описа на ОСлО при ОП – П.. В хода на производството била назначена съдебно почеркова експертиза. От заключението на експерта, което не е оспорено от страните става ясно, че ръкописните текстове със съдържание „М. М. Д.“ в договор за потребителски кредит № ••• г. са изпълнени от К. В. Д.. От експертизата е установено, че подписите, положени в графа „Кредитор“ в договора за кредит и в графа „Броил сумата“ в РКО от ••• г., са изпълнени от Р. М. С.. Останалите инкриминирани подписи в договора са изпълнени от подсъдимия К. Д.. Ръкописните текстове със съдържание „•••“ и „•••“ не са изпълнени от Р. М. С.. В хода на производството е назначена и съдебно счетоводна експертиза. От заключението на експерта се установява, че договор за кредит № ••• г. /с кредитоискател М. М. Н./ е вписан в регистъра на фирмата, като по същия е дължима сума в размер на 1 150 лева. Вещото лице заключава, че общият размер на щетите, установени за „В. 111“ ЕООД по договори от ••• г., ••• г. и Договор № ••• г. възлизат на 1 550.01 лева. Фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен състав е изведена след самостоятелен подробен и задълбочен анализ на наличните по делото както в досъдебното, така и в първоинстанционното производството доказателства - събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите Р. М. С., М. М. И., Д. Т. Т., Л. А. Б., М. М. Д., обясненията на подсъдимия, от назначените в хода на производството съдебно-почеркова експертиза и съдебно счетоводна експертиза, както и от писмените доказателства, съдържащи се в Сл.Д. № ••• г.. Съдът кредитира изцяло заключението на експертите по назначените експертизи като обективно, безпристрастно и компетентно изготвени от лица, притежаващи специални знания в съответната област и като допринасящи за изясняване на фактическата обстановка. Съдът намира дадените от свидетелите показания за последователни, логични и безпротиворечиви, допълващи и формиращи фактическата обстановка, напълно приета за правилна както от първата инстанция, така и от настоящия състав на съда. Съдът следва винаги внимателно да анализира обясненията на подсъдимите, изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимите, още повече, че те в най - голяма степен са заинтересовани от изхода на делото. За правно значимите факти и обстоятелства подсъдимият не се е признал за виновен, твърдейки, че не е полагал подпис върху процесния договор от името на М. Д.. Съгласно чл. 55 ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства. (В този смисъл са Решение № 369 от 29.01.2015 г. по нак. д. № 1136 / 2014 г. на ВКС; Решение № 369 от 29.01.2015 г. по нак. д. № 1136 / 2014 г. на ВКС; Решение № 168 от 22.04.2014 г. по нак. д. № 389/2014 г. на ВКС; Решение № 168 от 22.04.2014 г. по нак. д. № 389/2014 г. на ВКС). Ето защо, извода за авторството на инкриминираното деяние е изграден върху всички останали доказателства и в този смисъл не може да бъде удовлетворено искането за оневиняване, основавайки се на твърдението на подсъдимия, че не е извършил деянието. В конкретния случай, позовавайки се на събраните по делото доказателства и извършен анализ на същите, установявайки правилно установена фактическа обстановка районният съд е направил законосъобразни правни изводи, квалифицирайки деянието, извършено от М. като престъпление с правна квалификация по чл. 212, ал.1, от НК, като чрез използване на неистински документ /договор за потребителски кредит № ••• г. между „В. 111“ ЕООД и М. М. Д. от •••/, получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари в размер на 1150, 00 лв., собственост на „В. 111“ ЕООД с намерение да ги присвои. Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице. Деянието е извършено от подсъдимият Д. при пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал и целял настъпване на общественоопасните му последици. Подсъдимия е знаел и съзнавал, че използва неистински документ, въз основа на който ще получи чуждо имущество без основание. Въззивният съд изцяло споделя доводите на районния съд досежно престъплението по чл. 212, ал.1 НК. За да е налице извършено престъпление „документна измама", следва да е налице съгл. ППВС №8/1978г. ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаване на имущество без правно основание с намерение за присвояване. Документите служат като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт върху предмета на престъплението, относно основанието за предаването или изплащането му. Документната измама представлява съставно престъпление, включващо два акта. Първият от тях е осъществен, когато деецът лично използва документа, като го представя пред лице, в чиято фактическа власт се намира имуществения предмет на посегателството. Вторият акт е получаване лично от извършителя на чуждото имущество. От субективна страна документната измама е престъпление, което може да бъде осъществено само при наличието на пряк умисъл и на изрично посочената користна цел. В случая действително използваният документ от страна К. Д. /договор за потребителски кредит № ••• г./ представлява неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, доколкото му е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лицето М. М. Д. за сключване на договор за кредит. На този договор е придаден вид, че в графата „клиент" е подписан от свидетелят Д. респективно, че е налице съгласие на същия за сключване на договор за потребителски кредит. Вярно е и това, че подсъдимия с факта на полагане на подписа си вместо Д. е участвал в съставянето на този неистински документ. Фактът на съставянето на неистинския документ обаче не е относим към фактическия състав на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК. За да са съставомерни неговите действия е необходимо да се установи, че той е използвал неистинския документ с ясното съзнание, че е такъв и че без правно основание получава имущество, което не му се следва, какъвто безспорно е процесния случай. Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че е налице съставомерност на извършеното от подсъдимия Д. деяние по чл. 212 ал. 1 от НК. Съдът намира за неоснователни възраженията, изложени от жалбоподателя във въззивната жалба, твърдейки, че не става ясно на базата на кои доказателства съдът установява, че Д. е извършил инкриминираното деяние. Въззивният съд намира, че първата инстанция е изпълнила задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите си е посочила установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложила е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, като е посочила, че възприема за безспорно доказано, че К. В. Д. е извършил инкриминираното деяние, позовавайки се на съдбно – почерковата експертиза, чието заключение е кредитирано от съда и същото не е оспорено от страните. По отношение на размера на наложеното наказание, въззивния състав намира същия за правилно определен. Съдът счита, че същият е определен от първата инстанция, като същата е взела предвид продължителният период от извършване на престъплението /повече от шест години/, което има характера на изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55 НК /Решение № 124 от 02.03.2012 г. по нак. д. № 275/2012 г. на Върховен касационен съд/, като е приложена и разпоредбата на чл. 66 от НК. За правилна съдът намира и преценката на първоинстанционният съд, който след като е обсъдил наличните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно е достигнал до извод и е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. При извършената служебна проверка на присъдата на районния съд по реда на чл. 314 от НПК въззивната инстанция не констатира основания за нейната отмяна или за изменението й. Предвид гореизложеното, обжалваната присъда като законосъобразно постановена следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл. 338 от НПК Пернишкият окръжен съд