Решение № 2152 от 14.3.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 41/2024 г.

Административен съд - Бургас14.03.2024 г.докладчик Даниела Драгнева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18/02.11.2023г., постановено по н.а.х.д. № 50/2023г. по описа на Районен съд Малко Търново, в обжалваната част. ОСЪЖДА А. М. да заплати в полза на Д. В. П. от [населено място], общ.Балчик, [улица]разноски по делото в размер на 400, 00 лева (четиристотин лева). Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Н. отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД „Митница“ Бургас против решение № 18/02.11.2023г., постановено по н.а.х.д. № 50/2023г. по описа на Районен съд Малко Търново, в частта, в която е отменено наказателно постановление № ВС2023/1000-1763/НП/30.06.2023г. Счита решението, в обжалваната му част, за постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, предвид липсата на мотиви. Възразява срещу изводите на първоинстанционния съд относно нетърговския характер на стоките, предмет на нарушението с оглед приложението на нормата на чл.237 от Закона за митниците (ЗМ), като сочи, че се касае за акцизни стоки, значително надвишаващи нормите за безмитен внос. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление в обжалваната му част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Д. В. П. от [населено място], общ.Балчик, [улица], оспорва касационната жалба и прави искане да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените по делото разноски. Представя писмено становище. Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас, редовно уведомен, изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба и отмяна на съдебния акт в обжалваната му част. Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд Малко Търново е изменил наказателно постановление № ВС2023/1000- 1763/НП/30.06.2023 г. издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Бургас, като го е потвърдил в частта, в която по отношение на Д. В. П., на основание чл.233, ал.6 вр. чл. 233, ал.3, във връзка с чл.233, ал.1 от ЗМ е постановено отнемане в полза на държавата, на стоките предмет на нарушение: 30 броя кутии цигари [Марка] без акцизен бандерол, с надпис duty free - всяка кутия съдържаща по 20 къса, общо - 600 къса с продажна цена в размер на 180лв. и е отменил наказателното постановление в частта в която е наложена глоба в размер на 360 лева, представляваща 200% от продажната цена на отнетата стока. За да постанови решението си съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като съставеният АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията на ЗАНН, както и правото на защита на лицето не е било нарушено. По същество е обосновал извод за несъставомерност на деянието, като е счел за приложима разпоредбата на чл.237 от ЗМ и е приел, че по отношение на отнемането на вещите, НП е издадено в съответствие е изискването на закона, тъй като отнемането е указано от законодателя безусловно, но по отношение на наложената глоба, наказващият орган е нарушил материалния закон. Посочено е, че действително стоката подлежи на деклариране, като вид акцизна стока - тютюневи изделия – цигари, но е взето предвид, че намерените и иззети 30 броя кутии цигари са закупени от лицето по-рано за лично ползване и подаръци, което обстоятелство било заявено още при извършване на митническата проверка. Съдът е приел, че се касае за стоки с нетърговски характер, при липсата на данни притежателя на цигарите да е извършвал някаква търговска дейност, като вещите са превозвани на обичайно място – в найлонова торба, намираща се в купето на автомобила, без да са били преднамерено укрити като вещи подлежащи на деклариране и с тези мотиви е отменил издаденото НП в частта за наложеното административно наказание. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение, в обжалваната му част, е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви се споделят и от настоящия съдебен състав. Нарушението за което е ангажирана отговорността на ответника по касация, е установено при извършена на 23.05.2023г. митническа проверка на МП „Малко Търново“, при която е проверен лек автомобил, собственост на трето лице, в който се намирала и Д. П.. В хода на контролните действия, в купето на автомобила, на задната седалка, зад лични вещи, в найлонова торба, инспекторите са открили недекларирани по съответния ред акцизни стоки – 30 броя кутии цигари [Марка] без акцизен бандерол, с надпис duty free - всяка кутия съдържаща по 20 къса, общо - 600 къса, задържани с разписка № 23005566/23.05.2023 г. От лицето са снети обяснения, като Пеловска заявила, че е закупила цигарите за подарък и не е знаела, че подлежат на деклариране. Съставен е АУАН за извършено нарушение по чл.233, ал.3, във връзка с ал.1 от ЗМ, а в последствие е издадено и процесното НП, с което на лицето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 360 лв., представляваща двоен размер на изчислената продажна цена на недекларираната стока, както същите са отнети в полза на държавата. Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките. По арг. от ал.3 на същата норма, когато за извършване на нарушението по ал. 1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена. Съгласно чл.237 от ЗМ стоки, които по вид и количество нямат търговски характер и за които се изисква деклариране, ако не бъдат декларирани от пътниците, преминаващи държавната граница, и бъдат открити на обичайни места при митнически преглед, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, без да се налага глоба. В случая, не е налице спор по делото, че процесните цигари, като вид акцизни стоки, подлежат на деклариране и те са открити на обичайно място при митническия оглед – на задната седалка на автомобила, в найлонова торба, зад лични вещи. Спора по делото е дали тези стоки по вид и количество имат търговски характера. В чл.1, т.21 от Д. Р. на Комисията /ЕС/ № 2015/2446 от 28.07.2015 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на Е. П. и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на МКС е дадено легално определение на понятието „стоки с нетърговски характер“. Съгласно буква „б“ от тази норма, „стоки с нетърговски характер“ са стоки съдържащи се в личния багаж на пътника когато i) имат случаен характер; и ii) се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства или стоки, предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че намерените недекларирани 30 кутии цигари представляват стоки с нетърговски характер по смисъла на така даденото легално определение. На първо място, внасянето на тези стоки има случаен характер, доколкото по делото не се твърди и не се установява Д. П. да се занимава по занятие с внос на цигари и/или да е имало други случаи при които да не е декларирала внасяни от нея цигари. На второ място, съгласно дадените от лицето писмени обяснения на място, тези цигари са купени за подарък, като с оглед тяхното количество не би могло да се приеме, че те се внасят с търговска цел. В този смисъл следва да се има в предвид, че процесните стоки са 30 кутии цигари, които са от една и съща марка, намирали са се в найлонова торба в купето на автомобила с който се е предвижвало лицето и не се установява същите да са били укривани. Същевременно, нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното производство са ангажирани доказателства посредством които да се приеме, че тези стоки, с оглед тяхното количество или по други причини не са за лична употреба, а са за търговски цели. Ето защо, правилно първоинстанционния съд е приел, че направените от наказващия орган изводи за характера на стоките е в несъответствие с материалните норми на закона. Стоките нямат търговски характер и спрямо тях е приложима хипотезата на чл.237 от ЗМ и правилно с постановеното съдебно решение е отменено наказателното постановление в частта в която на лицето е наложена глоба в размер на 360, 00 лева. С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, решението на Районен съд Малко Търново, в обжалваната му част, следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. При този изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, искането на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателно. На Д. П. е била наложена глоба в размер на 360, 00 лева, като минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция се опредял на 400, 00 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.1, във връзка с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. От нея са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лева за настоящата съдебна инстанция, като касатора възразява, че то е прекомерно. Според настоящия съдебен състав, с оглед фактическата и правна сложност на делото и след като се съобрази, че пред касационната инстанция е проведено само едно открито съдебно заседание, това възражение е основателно, поради което в полза на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер, а именно 400, 00 лева. Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

Цитирани разпоредби

13